Арабското въстание в Йемен от 1892 през погледа на българин

| от | | |

Автор : Руслан Трад (http://ruslantrad.com)

Преди година и няколко месеца попаднах на книгата “В южните страни” издадена през 1906 г. от печатница “Вечерна поща”, София. Веднага исках да я взема и скоро стана моя. Не можех веднага да започна да я чета и така остана сред останалите книги. Наскоро започнах да я разлиствам, докато бяха на гости приятели и си говорихме за антикварни издания. Тогава отворих на 170 стр., озаглавена “Южна-Арабия.”

IMAG0611

Зачетох се и скоро открих, че чета описание на бунт, за който няма много описания. Следващите няколко страници представляваха история от първо лице на конфликт, дълбоко забравен още по онова време. Всички цитати са от книгата, като съм ги преписал ръчно, опитвайки се да запазя оригиналното звучене. 

Авторът, за когото не намерих информация, Р. В. Радев, тръгва на пътешествие и в компанията на английска експедиция, достига до Етиопия и Джибути. Преминавайки през Аден Радев пише в бележките си, че истинската му цел на посещението в Йемен е да разбере повече за “тамошния бунт”. Йемен по това време е част от Османската империя и вече се появяват първите сигнали за по-късното арабското въстание. Няколко десетилетия по-рано територията е част от шиитскато Заидско имамство, а по-късно означена, като Йеменски виялет, просъществувал от 1864 г. до 1918 г., когато е разделен между про-британският Аденски протекторат и Мутауакилитското йеменско кралство. През 1969 г. Аденският протекторат се разпада на Федерация Южна Арабия,Протекторат на Южна Арабия и Федерация на арабските емирства от Юга. От своя страна Йеменското кралство през 1962 прераства в Йеменска арабска република. Следва ново преобразование, като през 1967 Федерация Южна Арабия и Протекторат на Южна Арабия прерастват в Южен Йемен. През 1990 г. Южен Йемен и Йеменската арабска република стават обединената държава Йемен. Както виждате, територията на Йемен, днешен Оман и Южна Саудитска Арабия е била раздробена дълго време на малки държави, съперничещи си помежду си. Пропуснах да напиша още няколко държавни образувания, които играят незначителна роля. Когато българският пътешественик Радев пристига в Аден, той е под британско влияние, а Сана, днешната столица на Йемен, е под османска власт. По-късно британците и османците се договарят за граница между Аден и Сана, определена официално с договор през 1904 г.

Първоначално смятах, че книгата е написана ако не в 1905 -6 г., то няколко години преди това. Никъде в изданието не е спомената година и не можех да разбера кога е станало това пътешествие. Помислих, че говори за арабско въстание, но е факт, че в началото на XX век в Южна Арабия няма подобен бунт – войната за обединение на арабските племена, прераснала в създаването на днешна Саудитска Арабия, е 10 години по-късно след издаването на “В южните страни”. Единствената година, която ме упъти по някакъв начин е когато в в разговор с британец Радев научава как британските сили завземат през 1870 г. територии. Но и това, явно, не беше близко до годината на пътуването. Единственото, което помогна за установяването й е арабското въстание през 1891-93 г. в Йемен. За едни то започва 1892 г., но фактът е, че боевете през въпросната година вече са в своята кулминация и вече година турските сили нямат подкрепления.

В разговор със собственика на хотела, в който Радев отсяда в Аден (по-долу съм преписал текста), става ясно, че турската армия вече година е заседнала в Сана и е намаляла наполовина. Означава, че Радев е в Аден през 1882 г., или поне така заключвам аз за себе си, от текста, който прочетох.

Това е годината на най-тежките битки с арабските бунтовници и османците имат поражение след поражение. Европейските вестници пишат за ставащото, но с много въпросителни, заради липсата на информация. В 1892 г. лятото се оказва най-тежкото време за османските власти в района на Йемен. Арабското население е недоволно от безчинствата на местните турски наместници, а жалбите до Сана, където е разположено османското представителство и дори до Истанбул, остават нечути. Всички тези обстоятелства карат местното население да се разбунтува. То е подкрепено от арабите в Сирия, където от години съществува революционна мрежа от комитети. Може да прочетете няколко щрихи за въстанието тук.

В книгата си Радев описва окаяното положение на турските войски в този най-далечен край на империята. Факт е, че Сана остава изолиран от света град, защото арабските въстаници завземат пунктовете по пътищата, освен този между Сана и крайбрежния град Ходейда, където става връзката между турската армия в Сана и турската администрация в Истанбул. Въпреки, че положението хич не е добро за османците, все пак пристига подкрепление от 40 000 души, които през 1893 г. прекратяват бунта, но не и идеята за по-късно въстание. Фейз-паша, който е описан в бележките на Радев е военачалникът Ахмед Фейзи-паша, който идва през 1892 г. и до януари следващата година успява да победи арабите. Остава само град Дофар (днес в Оман), който е обсаден от арабските въстаници.

Радев описва пристанището на Аден като важно и с ключово значение:

“Пристанището е голямо и има не само извънредно търговско значение, понеже е главна станция на всички параходи, които посещават Индия, Далечния Изток, Австралия и Африка, но и военно, понеже е пункт, в който има много английски войски. Аден, съграден на камък, обиколен от високи базалтови върхове, по които ясно личат модерни крепости, би съперничил с коя да е съвременна, модерна крепост. […]

Аденската територия, която заема едно пространство от около стотина километра на длъж и нашир, на южния край на големия полуостров, е най-сигурния наблюдателен пункт за онова, що се върши в разбунтуваната турска провинция, Йемен, дето араби и турци, под войводството на Шейх Махмуд Яхя и Маршал Фейзи-паша, водят кървава разпра.”

Османската империя и Великобритания де факто слагат граница между Северен и Южен Йемен, одобрена през 1904 г. от договор. Британците имат търговски и стратегически интереси (описани по-долу от Р. В. Радев) в южната част на Йемен, с главен град Аден. Османците остават на север – в град Сана, днес столица на обединен Йемен. Обединен, защото разделението между двете изкуствено създадени провинции остава до 1990 г., а с известна сигурност може да се каже, че и до днес продължава разграничението. За британците това е важна територия, особено и с износ на кафе.

В броя от 25 юни от 1891 г. австралийското издание Launceston Examiner съобщава, че арабите в Йемен са нападнали турската армия:

article39572103-3-001

Радев продължава описанието си, като ни представя разговора си със съдържателя на хотела, където е отседнал. Той официално е в Аден на пътешествие, но истинската цел на Радев е да разбере какво се случва в Йемен, защото онова, което е писано в европейските вестници е недостатъчно:

“На една страна, в отдалечен един ъгъл на широката, сенчеста веранда аз водя предпазлив разговор със стопанина на хотела, върху последните обрати на онази славна епопея, Арабското въстание, което кипи в Йемен – за драмата, в която участват турците на Фейзи-паша, дошли с оръжие за да заякчат разклатената власт на султана и арабите, волно племе, което слага живота си, за да смъкне османското иго, за да добие своята свобода. Аз съм предпазлив за да не възбудя подозрение у събеседника си: да не узнае той, че главния предмет, който ме е привлякъл на арабския бряг е именно кървавата драма, въстанието. Аз се грижа, колкото е възможно, по-равнодушен да представлявам, когато слушах подробностите на въстанието, пресни, едва що пристигнали, готови, украсени и изменени, да пролетят по аденския кабел до редакциите на големите европейски вестници.

– Арабите ще спечелят свободата си. Скоро турците ще бъдат изгонени из Йемен, защото всички благоприятни обстоятелства са в полза на въстаналите! – каза събеседникът ми, твърде интелигентен господин.

– Как тъй?

– Представете си, че на турците освен безпощадните климатически несгоди, които ги посрещат – горещини, болести, епидеми, безводие – липсва им всякаква помощ. Те не получават муниции; войските им, араби из Сирия, постоянно дезертират и минават към решителния вожд на въстанието или зад граница. Фейзи-паша е обречен на погибел – войската му буквално гладува.

– До колко ли е тя на брой?

– Преди година наброяваха дванадесет хиляди, днес ще бъде смело да се твърди, че е останала на половина. Горещият климат – а сега настъпват най-големите горещини – мори турските войници с десетки всеки ден. Останалите, изнемощели, гладни, боси, изморени, сигурно ще бъдат довършени.

– Как тъй, когато Сана, главният град, е още в ръцете на турците?

– Това е нищо. Любимата тактика на Махмуд-Яхя, до колкото разбирам, е да не влиза в открито сражение с редовните войски, но да ги уморява, съсипва… Арабите обичат далечния блокус. Днес Сана, ако и твърдина, но е изолирана: всички пътеки, пътища за другите пунктове на вилаета са заети от арабите, които не пущат птичка да прехвръкне по посока на Сана. Един сам път, онзи до Ходейда и морето, единствената надежда на Фейзи-паша, е грижливо варден от турците с големи военни отделения. Ако и това изгубят, ако бъдат откъснати от морето, са изгубени. И сегашната армия, както и двете по-първи експедиции ще намерят в Йемен своя гроб.”

Трябва да се каже, че по това време, 1892 г., информацията за тази част на света, Южна Арабия, е в най-добрият случай смътна. Дори британците, господари по тези земи, не са наясно какво се случва в планинските и вътрешни райони на Йемен. Затова и се получават грешки при докладите, които са иначе важни за Лондон, заради стратегическите интереси. Европейски издания описват, че арабските бунтовници имат оръдия. Но дали е така? Онова, което Радев пише дава някакъв отговор:

“- Как мислите за силите на въстаниците?

– Всички араби от пустинята са въстаници, но не могат да вземат участие в сраженията, защото им липсват оръжия и припаси.

– Отде си доставят те такива?

– Изключително по пътя на контрабандата. Ето защо те мъчно се въоръжават: контрабандистите от срещния африкански бряг или през Хадрамаут искат баснословни цени за магазинно оръжие или револвери.

– Ами за топове?

– Те нямат топове. Онова, което пишат европейските вестници в тази посока са басни. Имаше, наистина, няколко топове отнети от турците, но липсата на гранати и други припаси, както и неумението на въстаниците да работят с тях, ги направиха безполезни.”

Наистина, както в този бунт, така и по-късно, през 1916 г. и Голямото арабско въстание, използването на артилерия от арабите е минимално. И в двата случая тактиката на Турция и арабите е пълно изтощение. Р. В. Радев описва това в бележките си от Аден:

IMAG0612

“Легендарната борба, която днес води арабина от крайбрежията на Щастлива Арабия, както бедуинът и пустинята, обширна, неизбродена до сега от никой европеец – едно от непознатите на науката петна на земното кълбо – прави от борците герои, които безпощадният нож на отмъщението стамбулско не може да докосне. И една революционна мрежа, която има центъра си в Сирия, наново е готова с по-големи сили да обхване цяла Арабия, населението на която смятат до 12 милиона. Тези милиони ще има да се борят само със стотина-двеста хиляди чиновници, грабители, турци и малкото гарнизони, пръснати по укрепените пунктове – борба, която зад два дни би свършила с желания резултат, ако не бяха пословичните недоразумения между раните шефове на множеството племена, които населяват Арабия, както и подлата тактика на Турция – подкупи, подаръци за едни, привилегии и неограничена власт на други. Турция сее все съперничество между шейховете, за да се смазват едни други. И масата, и интелигентната класа, богатите араби, не могат да схванат, че за два часа в Арабия може да се разреши онзи проблем на свободата и независимостта, за която толкова кърви са се пролели до сега…и продължават да се леят.

Днес борбата е ограничена само в Йемен, ивица покрай Червено море, най-богатата страна – наречена Щастлива Арабия. Водителят на въстаниците Махмуд Яхя е по-щастлив от своите предшественици: той разполага с няколко хиляди бойци. Никога не влиза в открит бой, защото му липсват и строга организация, и муниции. Той се ограничава с набези, тъй ужасни за една армия, която е заставена да бъде винаги будна, винаги преследвана, винаги нощем изненадвана от малки кавалерийски отряди, на коне и камили, които като ураган внасят огън в турския лагер, опустошават, вземат жертви, дават своите и мигом като фантоми неуловими изчезват в пустинята: тя е гроб, из който армии не се връщат. Фейзи-паша е осъден да чезне и да чака неминуемо своето падане; войските му дезертират или измират от горещина и болести: глада е тяхната атмосфера, грабежите тяхната прехрана, деморализацията тяхното настояще, а гроба тяхната неизбежна перспектива.”

 

Авторът Р. В. Радев получава от своя домакин екземпляр от възванието на арабския революционен комитет. Тези книжки са се разпространявали през Сирия, където е бил центърът на анти-османските настроения, а най-бързо призивите хващат корен в Арабския полуостров, където турската власт е била най-слаба, а често местните турски наместници са си позволявали да изтезават населението без знанието на султана. Радев публикува няколко извадки от текста, разпространяван из провинциите с арабско население, които са му направили най-голямо впечатление, разделени с кавички:

“Едно голямо мирно променение е в навечерието да се извърши в Турция. Арабите, държани под игото на турците посредством дребни религиозни различия, съзнаха своето етнографическо, национално-историческо надмощие и искат да се отделят от гнилото дърво на османската империя…”

“Ние ще зачитаме всички европейски интереси, ангажирани в страната ни, както всички концесии, дадени от сега. Също така ще зачитаме статуквото на Либан, независимостта на светите места в Йерусалим и на княжествата по Персийския залив…”

“Само обстоятелството, че ние се отделяме от Турция, ще развърже ръцете на другите измъчвани народности, понеже с наша помощ Турция тиранизира албанците, посредством албанците коли българите, арабите държат мирни кюрдите, а посредством кюрдите Турция изтребва арменците. Когато ние напуснем султана, всяка нация ще прокламира свободата си и независимостта си и света ще се избави от един дракон – Източния въпрос.”

Тук се отбелязва един специфичен момент сред арабските бунтовници – статутът на Ливан. Територията на тази малка арабска страна е изпъстрена с религиозни и етнически общности. Още по времето на Османската империя, Ливан има специален статут именно заради това, както и заради влиянието намаронитските духовници, които искат независим Ливан с влияние на Франция. Те вече са изпитали върху гърба си опасността от междурелигиозен конфликт – 1860 е белязана от сблъсъци между християни и друзи, в които загиват 10 000 души. Париж от своя страна отдавна е хвърлил око върху Сирия (към която тогава се смята и Ливан) още от средата на XIX век, но плановете са обречени на неуспех и войските на Франция остават единствено а територията на Планински Ливан. През 1861 г. със споразумение с Османската империя се създава автономна провинция Планински Ливан, начело с християнски управител. Това събитие по-късно е основата на идеята на Франция и маронитите за Велик Ливан, установен през 1920-те години.

Р. В. Радев описва и страданията на турските войници в Йемен, които през лятото страдат от набезите на арабските отряди и ужасяващата жега, а през зимата от страховития студ на йеменските планини. В хотела, където престоява в Аден, собственикът го запознава с турски войник, избягал от армията на Фейзи-паша в Сана и идва в Аден. Той разказва на българския пътешественик за едно от най-ужасните оръжия на арабите – болестта, която Радев нарича “йеменска язва”:

“Болеста, от която се оплаква Хасан, е ужасната Йеменска язва. Как и отде се появява тя, и досега още изследвано. В началото на болестта човек забелязва по тялото си сини бразди, под кожата, на всички части на тялото като вени. Вените растат, на единия край кожата се пробива и се показва главичката на голям червей, жив. Ако той се убие, тогава течността, която съдържа, разлага месото и се образуват язви, които с месеци не зарастват, а при усложнения от горещината влекат смърт. Болестта практично се цери така: щом главичката на червеите, които биват понякога 30-40 в тялото, се покаже, обвиват я с памук, връзват я с конец и постепенно, с излизането на червея, преместят връзката за да не може да се върне той назад в дупката. Най-после червея излиза цял, убиват го, а раната за 2-3 дни зараства. Тази болест трябва да е страшна: да чувствате в тялото си червеи, да ги виждате и да не смеете да ги убиете?!”

Тази болест е подобна на тропическите язви, за които става ясно от холандски и английски кораби, преминали през Африка около 1880 г. Сами можете да си представите колко е било ужасно да се биеш по тези земи. Бележките на Р. В. Радев предават и още нещо ценно – какво мислят британците за създаването на единна арабска държава – блян на арабите до ден днешен:

“- Идват ли постоянно пътници от разбунтуваната област?

– Постоянно и свободно.

– Тогаз дали знаете, какви са последните известия по положението?

– През последните дни беше известно, че въстаниците, едно кавалерийско отделение, по долината са се спуснали дори до Катаба и Тез, на самата аденска граница и че в близкия план на въстаниците стои неименуваното скъсване сношенията между Сана и Ходейда.

– Че тогава?

– Ако това се получи, Фейзи-паша трябва да се предаде с останалите си войски.-

– Ще имате ли тогава за съсед едно обширна арабска империя, нали?

– Да, ако арабите съумеят да се владеят добре и ако не предизвикат чужда намеса, окупация.

– На Англия винаги би била подобна развръзка твърде приятна! – забележих аз.

– Щастлива Арабия е една богата страна за пласиране нашите капитали! – обади се младия англичанин.”

Главният интерес на британците в Близкия изток през XIX век е контролът над пътя към Индиите. Ето защо завладяването на голяма част от Арабския полуостров от египтяните по времето на Мохамед Али става причина за притеснение сред британското командване. Средствата за влияние върху крайбрежията са допълнени от установяването в Аден на британско пристанище и военна база. Всичко това зависи от правителството в Индия и заради това британците започват да наричат тези брегове “Среден изток”. Но британците остават извън играта във вътрешността на Арабския полуостров. Затова и Радев, който продължава описанието си с навлизане навътре в Йемен, разчита на свой приятел англичанин и местен шейх, за да могат да преминат границата на Аден, отвъд която положението е съвсем различно – военни действия между араби и турци, влиянието на засилващата се династия на Ибн Сауд и местните противоречия между различните племена.

IMAG0613

Накрая: има още един любопитен, макар и на пръв поглед страничен момент в описанието на Радев. Той пише за свободата на жените в тази част на Османската империя – нещо напълно обратно днес. Кой или какво е променило това, не знам, но ето снимка на йеменка, която Радев е публикувал в книгата си:

IMAG0614

 
 

Семейство Бекъм пълнят басейна си с рециклирана вода от тоалетната

| от chronicle.bg, БТА |

Намерението на Дейвид и Виктория Бекъм да построят модерно селско имение в стил арт деко за над 7,7 милиона щатски долара ще се осъществи, след като управата на графство Оксфордшър най-накрая им разреши да изградят басейн и допълнителни постройки, съобщи в. „Дейли мейл“.

Звездното семейство планира да изгради екологичен басейн, който ще се пълни с пречистената вода, използвана в домакинството, включително тази от тоалетната. Размерите му ще са 12 х 7 метра и ще е дълбок малко над 1 метър. За почистването му няма да се използват химикали, а биофилтрационна система.

Освен плувния басейн в имението си, семейство Бекъм има намерение да построи градинска арка и сламени покриви на постройки в двора.

Двойката купи селския имот през декември 2016 г., но строителните дейности вървяха много бавно, тъй като бяха под наблюдение на властите. Звездите се надяваха да се преместят от дома си в Лос Анджелис до края на лятото. Техни представители отказаха да дадат коментар по въпроса.

 
 

Официална позиция на YALTA CLUB за събитията в Слънчев бряг

| от chronicle.bg |

Текстът е взет от фейсбук страницата на YALTA CLUB. Chronicle го представя без редакторска намеса.

 

Официална позиция на YALTA CLUB:

Във връзка със случващото се в курортен комплекс Слънчев бряг, взехме решение да прекратим преждевременно ежегодния фестивал SOLAR Summer 2017. Към този момент, а и през целия сезон, липсват подходящите условия, които да гарантират характерните за SOLAR качествен звук, ефектна сцена и безпроблемно протичане на събитията.

SOLAR Summer е фестивал, който се провежда повече от 10 години в Слънчев бряг и в частност на южния плаж на курорта – Cacao Beach. През всички тези години на този плаж сме организирали участия на най-големите имена в света на електронната музика, а през курорта са минали хиляди фенове дошли да видят имена като Fatboy Slim, Armin van Buuren, Pete Tong, Tiesto, Richie Hawtin, Fedde Le Grand, Mark Knight, Victor Calderone и други, което направи Слънчев бряг една от най-желаните парти дестинации в Европа, наред с Ибиза и Миконос, и постави курорта на челни места в редица световни класации.

Никога не сме си представяли ситуация, в която на световен топ артист музиката може да бъде спряна, а техниката конфискувана. Във времената на социалните мрежи, новината за това ще се разпространи мълниеносно в цял свят, което ще се отрази изключително негативно на имиджа, както на България, така и на нас като организатори.

Очакваме всички компетентни органи да вземат адекватно становище по въпроса без постоянно да си прехвърлят отговорности, както се случва в последните 10 дни.

Примерите от света за това как държавата може да се възползва от подобни фестивали и да ги добави в туристическото си портфолио са вече почти безброй – Сърбия (EXIT), Румъния (Untold), Унгария (Sziget), Белгия (Tomorrowland), Испания (Ibiza) и т.н. За съжаление, както в много други области, така и тук, страната ни изостава сериозно от тенденциите и дори в някои отношения върви назад, а като резултат, редица добри събития и фестивали по Черноморието спряха своето съществуване, което пък доведе до сериозен отлив на младите хора и платежоспособните туристи от България.

YALTA CLUB поднася своите извинения на всички, които вече са планирали своя уикенд. В момента се договарят нови дати за участията на Adam Beyer и Paco Osuna, като най-вероятно такива ще бъдат насрочени още до края на тази година в София. Закупените билети ще важат за новите дати, но могат да бъдат и върнати в офисите на Ивентим или на касите, където са били купени от 16.08.2017

До нови срещи!

 
 

Бизнесът на морето – модерният Клондайк

| от |

На този ден през 1896 година в един от притоците на река Клондайк в Канада е открито злато, което поставя начало на Златна треска. На този ден, но през 2017 година НАП ни съобщи за ръст на оборотите по морето с над 100 милиона лева.

Какво се случва? Ще речеш, че са открили злато в Ропотамо. 100 милиона лева са много пари – това са 567 жилища в София, 12 и половина емблеми на ЦСКА, 357 143 килограма череши през април, 2 милиона килограма череши през май, 5 милиона такси „стол“, 2-3 километра от магистрала Тракия…

Бизнесът на морето се очертава все по-печеливш. Особено сега, след като вече е тихо. Знаете ли, че от сега нататък, когато намерите рапан на плажа и го допрете до ухото си, няма да се чува нищо. Да, самата истина. Затова продайте всичко, което имате, качете домашните в колата и отидете на морето.

Помнете, че на морето за всичко се плаща. Биете жена си? Накарайте туристите да ви платят, за да гледат. Можете да изкарате цяла седмица с 20 лева? Ето ви нова атракция!

Направете кръжок по жичкаджийство и покажете на глупавите туристи как да се закачат за тока и кабелната на съседа. Можете да ги научите и как да връщат километраж на кола и да пренавиват водомер с магнитче за хладилник.

Опитът и знанията ви в избягването на контрольора в градския транспорт може да се адаптира и приложи в лавирането между шезлонги така, че да се избегне момчето, дето събира таксата.

Още полезни знания са как да отворят бира с вилица, вино с ключ и жигула с отвертка.

Накрая на кръжока туристите ще получат от вас най-важното и ценно ноу-хау на света. Как никой никога да не ги прецаква. А после и още по-ценното знание когато тоя отдясно хвърля вале, а другите нямат да отговорят на боята, да хвърлите деветката, за да си помисли, че никой няма вече от тая боя и да продължи, пък вие да го спрете с асото.

Българинът има много какво да даде на бизнеса. Основно знания и умения как да се взима от бизнеса. Бъдете предприемчив!

 
 

Маргарет Мичъл и отнесеният от вихъра Юг

| от Дилян Ценов |

На 11 август 1949 г. женена двойка върви ръка за ръка по улица в Атланта. Отиват на кино. Докато пресичат прочутата „Прасковена улица“ едно такси приближава с бясна скорост. Той се отдръпва, но тя не успява и таксито я удря. Повече не идва в съзнание. Пет дни по-късно, на 16 август 1949 г., Маргарет Мичъл Марш, авторката на най-популярния роман в американската литература, „Отнесени от вихъра“, умира в следствие на усложненията от катастрофата.

Жената, чието творчество е символ на Стария Юг, е уникален по своето естество феномен в американската литература. Тя твори във времена, когато мъжкото присъствие е не само преобладаващо, но и мнението на писатели, критици и журналисти е онова, което казва колко дълго ще живее дадена творба. Никой не може да премине отвъд бариерата, ако не е одобрен и допуснат от вече доказалите се таланти. И в тези години се появява една никому неизвестна жена, съпруга, домакиня от Атланта, която е написала роман за Американската гражданска война. Годината е 1936. Работното заглавие е „И утре е ден“, но той излиза под познатото на всички име „Отнесени от вихъра“.

Gone with the wind front cover
Първото издание на романа

Пукнатините в системата са моментални. Никой от висшия кръг не одобрява този „феминистки“ и „вреден за обществото“ роман. Никой не харесва идеята да бъде поучаван от провинциална домакиня, която започва да пише, защото си навехва глезена и трябва да си запълва времето с нещо. Публиката обаче е на друго мнение. Противоположното. „Отнесени от вихъра“ още с появата си предизвиква фурор и става една от най-популярните и продавани книги в страната. Всички четат за Скарлет, Ашли, Рет, цялото семейство О’Хара, памуковите плантации, хубавия, идиличен (за белите) Юг и Гражданската война, след която нищо вече не е същото. Независимо от мнението на критиците и писателите, Маргарет Мичъл става новото литературно откритие.

 gonewiththewind2
Кадър от филма „Отнесени от вихъра“ (1939)

„Отнесени от вихъра“ е роман за оцеляването. Всяка ситуация стои под тази обширна тема. Това е Гражданската война, която Югът загубва и трябва да се издигне отново, макар и не същия. Това са семейство Уилкс, които загубват плантацията си и разчитат на Скарлет. Това са всички онези роби, които си мислят, че ще бъдат освободени от янките, но свободата се оказва мираж. И тук разбира се е любимата на всички жени и мъже Скарлет О’Хара. Яркочервена, също като името си, нейният живот не е нищо повече от оцеляване, сила и кураж. Това несъмнено е една от най-силните жени в литературата изобщо. Най-дръзката, смела, глупава, на моменти луда, безпардонна – Скарлет е кучката от литературата, която не можеш да не обичаш.

„Отнесени от вихъра“ е роман и за миналото, което никога няма да се върне. За идиличния свят на памуковите плантации, големите имения, в които кринолините на дамите се блъскат един в друг, всяка си има ухажор. Всяка се жени преди 16-тата си годишнина, на 20 и неженена означава стара мома. Свят, в който си щипеш бузите и хапеш устните, за да почервенеят. Всички са щастливи и живеят в безгрижие, граничещо с безвремие. Робите вършат всичко, те издържат плантаторите. Всичко това приключва с Гражданската война. Конфедерацията не удържа янките и четири години по-късно, през 1965 г., Югът остава само спомен. А с него си отиват и всички негови порядки. Но момичето с ирландска кръв не се предава и избира куража пред репутацията. Скарлет О’Хара хваща оръжието на своето време и побеждава с него. Разбира се тя винаги остава капризното дете, което иска да получи всичко на всяка цена. Затова понякога действа хаотично и импулсивно и това й коства много. Но тя е такава. Неслучайно е една от любимките на читателите. От другата страна е нейният антипод, Мелани Хамилтън, съпругата на Ашли, на която Скарлет, заслепена от егоизма си, така и не осъзнава колко много дължи. Разбира го накрая, но прекалено късно.

 Author Margaret Mitchell
Маргарет Мичъл в Ню Йорк през 1938 г.; Getty Images

Маргарет Мичъл пише „Отнесени от вихъра“ в продължение на десет години. Няма други издадени книги. Никога не свиква с популярността и дори я отхвърля. Тя е Грета Гарбо на литературата, която живее уединено до самия си край, отказва да дава автографи, отказва да дава името на героите си за комерсиални цели (като сапун за ръце „Скарлет“) и не обича да говори публично.

Единствената й книга говори вместо нея. Книгата, между чиито страници е запечатен мирисът на пролетта, лекотата на памука, сълзите на стотици момичета и майки, гадния вкус на ямса, въшките и вечният шум на десетките бални рокли, идващ от някоя плантация в далечината.