Апокрифи по патриотичното таекуондо…/невидимо писмо със симпатично мастило/

| от |

Ирен Филева, www.irenfileva.wordpress.com

Председателю, Бинев,
Това писмо не е истина и е плод на психическата ми неустойчивост на традиционния български политически абсурд.
С вдъхновение научих, че ръководенето от Вас парламентарна комисия смята да обяви обществена поръчка за издирване на талантливи бояджии, които на по-късен етап да превърне в привластни, защото нямаме дворец. Само някакъв си празен Лувър.
Инак биха били придворни.
Но това е, защото много исторически книги стоят на нощното Ви шкафче.
Тези привластни художници, под крилото Ви на меценат съм сигурна, че ще поемат зографисването на обществено значими обекти.
Например спортните зали могат да бъдат покрити с героичната борба в Дескрим и БИАД.
За вдъхновение на масите за винаги възможните възможностите човек да стане председател на парламентарна комисия от жертва.
Така, по съвсем естествен път ще могат да бъдат реализирани в поверените Ви медии репортажи и дописки, които да вдъхват пратриотично въодушевление на ползвателите на медийни услуги.
На свой ред, това ще се възроди традицията на олигархичния стил в управлението на едно друго място в Европа, наречено Флоренция.
Зер, в Европа сме най-старото население, а не се гордеем.
Искрено вярвам, че ще направите необходимото, за да се предпазите от относително независимите граждани и ще ги лишите от изкушението да Ви спретнат заговор от типа Паци.
Затова Ви съветвам незабавно да вдигнете цените на интернет, да обложите книгоиздаването най-малко със 100 %, също така да наложите акциз за разпространението на чужди телевизионни канали. Редно е да закриете и библиотеките, поради възможността да разпространяват знания и идеи гражданите да са независими.
Няма да е излишно и учебните занятия да бъдат подчинени единствено и само на традиционното родолюбие. Можете да разчитате вероятно и на членовете на поверената Ви комисия. Мнозина вече са внесли законопроекти за образованието, данъчното облагани и други области, от които зависят доходите и досега до еретични мисли, отвъд традиционното българско гордеене.
Задължително е изучаването на историята на Борджиите в училищата. Обаче българските нащи си Борджии, не чуждите.
Вечер е редно да бъде застъпена документалистиката и научно популярните формати, посветени на съвпадението с едно от най-характерните и разпространени транскрипции на наименованието „Българи”.
Още е жив споменът за сериала „Борджиите”, изумително просто е да бъде финансиран един римейк. Идеята е достойна за национална гордост- по-известни от Папата.., нашите Борджиите ще управляват с чалга, родолюбие и гордеене.
Сигурна съм, че бихте имали ценни идеи за промяната на “Лукреция Борджия“ от , 1833 г. на Виктор Юго, писана за театралната сцена. Тя безспорно трябва да стане патрон на дейността Ви, като покровител на изкуството и науката. Като особено чаровна покровителка Лукреция би могла на театралната сцена да се развърти в източни бойни изкуства и така да победи враговете Ви за назидание на обществото.
Редно това да се случва на фона на партитурата написана от Донцети. Защото сте чели и други книги, освен Винету се сещате, че Лукреция ще Ви съдейства да се разправите с някои душмани като Александър Морфов.
Като ревностен читател, едва ли сте пропуснали, че миналата година излезе на български език документалния роман на Арександър Дюма – „Знамените престъпления”.
Един конкурс за документалистика със сигурност би отвлякъл авторите от позорните мисли и злодеяния да пишат декларации срещу Вас.
Към по-инатливи граждани можете да приложите месечно списание с комикси, познати от Ходорковски. Нищо не пречи списанието да е безплатно.
РЕП стана Lafka.
Сигурна съм, не сбъркахте Михаил с Александър, не Ви подценявам
Комиксите повече се харчат, а и отговарят за медийната среда, създала положителния рефлекс на заглавията. Няма значение какво пише под тях.
Защото и в Дескрим и в БИАД сте бил жертвата, а обществото е дълбоко объркано по темата.

Звездите ми го казват, ерата на Биневите със сигурност ще превърне България в един от световните чалга центрове в новото хилядолетие.
Изобщо не се налага да се изказвате трябва или не трябва да има закон за вестниците, с дадените Ви правомощия ще стоите зад всяка редакционна политика и ще громите враговете си с хаос и липса на правила.

„Всеки трябва да знае своето място”?!
В това сте единствено прав.
Изключвам се с омерзение, да можете да „освободите свободата на словото”, чрез чалга.
Обезсилена съм напълно от аргументите и амбициите Ви да се „осветляват” недъзите в обърканото ни общество, което не проумява, че чалгата се харчи повече.
Трябват меценати, които са истинските критици на твърдящите поради фалшиви познания, че на обществото трябва да се показва само това, което иска.
А Оруел е глупак.
Освен това не е българин!
Българите ги бият или убиват като Алеко…
Отивам да се уча.

 
 

Апокрифи по патриотичното таекуондо…/невидимо писмо със симпатично мастило/

| от |

  В края на месеца се навършват 20 години от смъртта на най-обичаната и уважавана кралска особа в световен мащаб. Почти всеки е наясно при какви обстоятелства загива Лейди Даяна Спенсър, Принцесата на Уелс, затова няма да припомняме.

20 години, през които образът на Даяна продължава даприсъства в съзнанието на хората и дори след като тя вече не е част от британското кралско семейство, името й непременно се свързва с Короната.

Във връзка с годишнината напоследък се появяват все повече филми, интервюта и статии за Даяна. Последните два документални филма застанаха на противоположни полюси. Първият, в който синовете й разказват за нея, е под знака на майчинството и грижата, която Даяна полага, за да могат синовете й да са щастливи. А вторият, в който са включени лични записи на принцесата, беше приет с неодобрение от кралското семейство.  Но ъгълът, от който ще бъде видян животът на Лейди Даяна Спенсър едва ли има значение. Фактите около животът и са еднозначни и говорят ясно, като самата нея. Те са вредни само за онези, които наистина има от какво да се притесняват.

Днес ние посочваме десетте дати в живота на „Принцесата на народа“. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Апокрифи по патриотичното таекуондо…/невидимо писмо със симпатично мастило/

| от |

Много хора не се свенят да правят секс на открито. Традиционно предпочитаното място за „външни страсти“ е паркът, въпреки че на места подобно поведение е наказуемо. В представите на дамите обаче идеалната обстановка за целта е друга, пише в. „Дейли стар“.

Проучване, направено от Superdrug Online Doctor сред 1000 американци и 1000 европейци, е установило, че за участничките сред тях предпочитаното място за секс на открито е плажът. Дамите не крият, че морската обстановка им действа възбуждащо.

Във въжделенията си за интимност извън дома на второ място жените поставят парка, следван от съблекалнята. Изглежда височините също възбуждат представителките на нежния пол, тъй като на следващата позиция те поставят покрива на хотел или заведение.

Допитването показва още, че идеята за секс на открито е по-възбуждаща за мъжете, отколкото за жените – 57 процента срещу 44 процента

 
 

Апокрифи по патриотичното таекуондо…/невидимо писмо със симпатично мастило/

| от |

Когато действията ти и мотивите са абсурдни, естествените последствия са да бъдеш осмян. Добре е винаги да имаш ясна преценка за ситуацията, за да не станеш повод за създаването на колажи, мемета и снимки, които унищожават всяка вероятност да бъдеш взет насериозно (обикновено за дълъг период от време).

Милата седмица Валери Симеонов си навлече недоволството на много хора с внезапните проверки в Слънчев бряг. Шумът се оказа неприемлив в курорта, за който всеки знае с какво се слави и никой любител на тишината не посещава. И дори на някои да не им харесва, едва ли в задълженията на вицепремиера влиза лично да обикаля дискотеките с децибел метър… още по-малко да затваря заведения.

Естествено това дава идеалната възможност за осмиване на ситуацията и поглед откъм забавната страна на нещата. Както при всеки подобен случай, в социалните мрежи се появиха редица шеги с родния политик и препратките са повече от забавни. Остава да видим дали в крайна сметка град Шумен ще смени името си.

Ние ви предлагаме някои от добрите попадения в социалните мрежи около действията на Валери Симеонов в Слънчев бряг. Защото понякога смешната страна на нещата е най-адекватната.

 
 

Апокрифи по патриотичното таекуондо…/невидимо писмо със симпатично мастило/

| от |

 Лондон е от градовете, които всеки човек трябва да посети поне веднъж в живота си. Независим по дух, обединил в себе си новото и старото, винаги готов да те посрещне и изпрати… Британската столица е вълнуваща.  

Мечтата да отида до Лондон стои в главата ми,откакто се помня. Заради всичко, което този град олицетворява и носи в себе си. Той е нов и старедновременно. Бърз и бавен. Обичан от мнозина и мразен от също толкова много хора. Стар мегаполис в покрайнините на Европа и в сърцетона множество хора. Едно нещо е сигурно – трябва да му се отдели достатъчно време. Лондон е претенциозен град, към чийто ритъм или трябва да се нагласиш, или няма смисъл да ходиш. Тойноси осанката на древен аристократ и го знае.Както и хората, които са родени и израснали там.Ще ги познаете от 100 километра, тъй като лондончани не са като останалите пребиваващи вбританската столица. Множеството от хората садошли от другаде, но рядко се задържат, простозащото ритъмът на града не е за всеки. Там хората бързат, говорят високо, не се блъскат, не те поглеждат, мили са, но не прекаляват. Лондон екато живот от филм. В първата си бърза среща снего успях да видя стандартните забележителности като Биг Бен, Окото, Уестминстърското абатство, Бъкингамския дворец и Стамфорд Бридж.

Вторият път, когато се върнах там,  Лондон и аз имахме петдневна афера, която стартира типично по британски – с дъжд. Петте дни, прекарани в града, се състояха в един великолепен апартамент, който се намира точно до Тауър Бридж и в непосредствена близост до Лондон Бридж. Второто ми посещение в британската столица премина през други важните места – Оксфорд Стрийт, която е най-голямата шопинг улица там, Мейфеър – мястото с най-скъпите магазини, стоковия пазар и най-скъпите аукционни къщи, Бейкър Стрийт 221B, където се намират домът и музеят на Шерлок Холмс, Хайд парк, където, ако е достатъчно топло, може да видите хора да се пекат, да четат, да са на пикник, а около тях жени да правят йога. Но дори и да не е топло, пак ще ги видите. Англия е държава, в която лятото трае само ден, а ниските температури не притесняват никой друг освен чужденците. И, разбира се, моят любим парк – St. James’s Park. Той се намира между Бъкингамския дворец и Уестминстърското абатство и там живеят най-любвеобилните животни на света.

Върнах се в Лондон година по-късно през март. Когато човек се връща на едно място пак и пак, вече не разглежда забележителностите, а се отдава на дневен и нощен живот, и музика. Много музика. Тоест, задължителен за виждане е Abbey Road. Легендарната улица, на която се намира известното студио, в което са записвани едни от най-големите хитове и песни, легендарни албуми, саундтраци на филми, е точно това, което очаквате – малка, но магнетична. А още по-известната пешеходна пътека, на която Ливърпулската четворка Beatles снима обложката на 11-тия си предпоследен албум, си стои непокътната. Има множество хора, които се опитват да наподобят снимката, а шофьорите, свикнали с тълпите притичващи и застиващи като Пол, Джордж, Джон и Ринго на пътя, са повече от толерантни. Но не бъркайте любезността им с нещо друго. Ако нарушите правилата, те няма да се поколебаят да покажат доброто си лондонско възпитание и студената си осанка.

По време на третото ми пътуване до този град имаше нощни заведения, пъбове, пазаруване в огромни магазини, срещи с нови приятели, много возене в метрото, много ходене пеша, много дъжд, театър, кино.

Четвъртата и последна засега среща, беше преди месец. Поводът беше събитие и съответно дните бяха малко. Но когато си виждал едно място толкова пъти и от най-различни ъгли, усещането вече е различно. Този път аз и Лодон си устроихме танц окъпан в слънце, защото оцелих трите най-топли дни, имахме пикник, видях Шекспир и нощен Лондон отвисоко, докато се къпех в басейн с топла вода. Видях отново Шерлок, усетих Агата Кристи и пих чай, уиски и бира, не непременно в този ред…

Лондон е афера. Пътешествие без посока и край, и винаги с интересни обрати. Неслучайно градът и държавата на Шерлок, Хари Потър, добрия футбол, чая, най-дълго царуващия монарх, най-великите жени управници, Биг Бен, най-добре облечените мъже и на дъжда, винаги е желана дестинация за мнозина. Лондон е като чаша чай, поднесена в скъп порцелан от красив мъж в добре ушит костюм, докато до теб се разиграва истинска мистерия по Агата Кристи – незабравим.