Антикорупционната кампания на китайския президент

| от |

Откакто президентът Си Цзинпин поде в края на 2012 г. кампанията си за борба с корупцията, въпросът беше колко високо ще се цели. Недвусмисленият отговор дойде на 29 юли с новината, че Чжоу Юнкан е разследван от Комунистическата партия „за сериозни дисциплинарни нарушения“, което ще рече – за корупция.

Някога Чжоу беше един от най-могъщи хора в страната. Допреди две години той бе член на Политбюро на управляващия Постоянен комитет и като ръководител на огромния държавен апарат по сигурността, контролираше бюджет, по-голям от този на въоръжените сили. Старо неписано правило в китайската политика гласи, че хора със статуса на Чжоу са недосегаеми. Като пренебрегна това правило, Си Цзинпин не остави никакво съмнение за властта, с която смята, че разполага. Той изглежда е най-влиятелният китайски лидер след покойния Дън Сяопин.

Първите проблеми за Чжоу се появиха през 2012 г., когато в немилост изпадна партийният секретар в Чунцин (един от четирите града на централно подчинение – бел.ред.) – Бо Силай. Смята се, че Бо се е стремял да попречи на издигането на Си на президентския пост, а Чжоу е бил близък съюзник, противопоставил се на низвергването на Бо. В резултат настъпи рядко наблюдаван в най-висшето китайско ръководство сериозен разрив.

Чжоу стоеше на върха на мрежа от политически назначения, обхващаща цялата страна, главно посредством полицейската държава и петролната и газова промишленост, (чрез която самият той се беше издигнал). В последните месеци протежета бяха арестувани за подкупи, включително Цзян Цземин, бивш шеф на компания „ПетроЧайна“, а миналата година – шеф на правителствен орган, контролиращ държавните активи. На 29 юли беше съобщено за ареста на сина на Чжоу Юнкан – бизнесмена Чжоу Бин, който също има интереси в енергетиката. Чуждестранни медии съобщиха, че авоарите на семейството възлизат на стотици милиони долари. Дали обаче Чжоу и родът му са много по-корумпирани от семействата на много други висши лидери, е спорен въпрос. Неговият главен грях изглежда, както и при Бо Силай, е бил стремежът му да придобие толкова много власт, че е застрашил системата за колективно ръководство, зависеща от крехкото равновесие между различни групи и интереси.

Си и неговият ловък помощник Ван Цишан, който ръководи антикорупционната кампания, явно се отнасят крайно сериозно към въпроса за корупцията. Според партията от началото на 2013 г. са били наказани над 200 000 чиновници. Това включва над 30 министри, регионални управници или висши ръководители на държавник компании. Мнозина държавни служители се самоубиха.

Си и Ван изглежда смятат, че корупцията възпрепятства амбициозните икономически планове, огласени в края на миналата година, включително реформи за оптимизиране на държавни предприятия (сред които и енергийни компании), така че да функционират по-добре. Те са решени да смажат интересите, които се съпротивляват на реформите.

Но двамата мъже изглежда също смятат, че корупцията представлява почти екзистенциална заплаха за управлението на комунистическата партия и може би са прави. Обикновените хора са отвратени от корупцията в партията, а преследването на корумпираните „тигри“ (висши партийни лидери – бел.ред.) засилва популярността на президента Си, доколкото тя изобщо може да бъде измерена. На 30 юли официозът „Женмин жибао“ обяви, че Си има сериозни намерения да прочисти партийните редици и че никой не е застрахован срещу разследване.

За момента инициативата е в ръцете на Си Цзинпин и неговите съюзници. Падането на Чжоу съдържа елементи на добрата стара чистка, при която елиминираш съперниците и укрепваш властта си. Оптимистите се надяват, че Си ще използва властта си, за да продължи икономическите и социалните реформи. Тази седмица партията съобщи, че през октомври ще свика голяма среща за обсъждане на върховенството на закона – област, която някога определяше и контролираше именно Чжоу.

Стратегията на президента обаче повдига и някои въпроси. Един от тях е, че антикорупционната му кампания, по-широка и продължителна от всяка друга, така смрази кръвта на управляващия апарат, че деморализираните функционери се страхуват да действат по която и да било политика или проект без ясни директиви „отгоре“. Това може да възпрепятства осъществяването на самите реформи, по които се предполага, че работят Си и Ван.

Вторият проблем произтича от първия: както може да се предположи, повалянето на твърде много „тигри“ крие рискове.
Обикновените китайци може да осъзнаят по-ясно колко прогнила в действителност е системата, а други висши лидери да смятат, че те може да са следващите. Ако това стане, то прословутото единство на партията може да се окаже застрашено, след като други поставят под въпрос авторитета на Си – противно на намеренията му. В определен момент тогава той и Ван ще трябва да намерят начин да сложат спирачка на антикорупционния валяк.
Сега той мачка свободно.
/БТА/

 
 

Една е Мадона(та) и какво не знаем за нея?

| от chronicle.bg |

Тя е звездата, която няма аналог в музиката. Нито в миналата, нито в съвременната. Обичана или отричана, възхвалявана или омаловажавана, Мадона си е Мадона. И дали я харесваме или не, това не отменя факта, че скандалната певица е явлението в музиката, което я промени завинаги и ще остане на хоризонта дълги години след своя залез (който между другото не се задава засега).

Онези, които не са подробно запознати с биографията й я познават предимно от хитовете Material Girl, Open Your Heart, La Isla Bonita, Hung up, Like a Prayer и много други. Може и да я свързват със скандалите, които предизвиква с поведението си и тоалетите си. Всички я определят като най-влиятелната жена изпълнител. Сексът и феминизмът са запазените й марки.

Днес Мадона Луиза Вероника Чиконе навършва 59 години. За песните й няма какво повече да добавим, те винаги ще имат своята вярна публика, винаги ще има хора, които да ги поставят под съмнение (неясно по какви причини), а около имиджът й няма да спрат да се повдигат спорове (Нищо чудно някоя църква отново да се произнесе против разврата, в който тя възпитава публиката?!).

По случай рождения й ден сме подбрали няколко любопитни факта около живота на Мадона, които може би не знаете. Вижте галерията горе.

 
 

Не е нужно да посетите Бразилия, за да пиете добро кафе

| от Chronicle.bg |

Да кажем, че ви се пие хубаво, ама наистина хубаво кафе. Най-добрата ви опция е да заделите няколко хиляди лева, да си вземете един месец отпуск, да хванете самолета до Мюнхен, оттам да се прекачите на полет до Сао Пауло, после да хванете още един самолет до Рио де Жанейро, да седнете в легендарното заведение „Garota de Ipanema” и да си поръчате бразилско кафе.

Много добра опция, наистина, но има някои дребни пречки. Хилядите левове, няколкото полета, месецът отпуск и невъзможността да се случи на момента.

Има и друг начин обаче. Например, да опитате Catuai do Brasil – лимитирана серия кафе от NESCAFÉ® Dolce Gusto® – с Арабика от бразилски произход. Пуснете си нещо в стил Jazz & Bossa Nova Instrumental Music и се отдайте на своето бразилско пътешествие.

Самото кафе е доста разпознаваемо – то е наситено с ароматни флорални нотки и с отличаващо се деликатно тяло.

На местен южноамерикански език* Catuai означава “много добър” и в случая небцето ви напълно ще се съгласи с това твърдение.

Още с първата глътка от Catuai do Brasil се усещат флоралните нотки, които могат да ви помогнат да си визуализирате гледката на синя вода и кацащи самолети, която се вижда от хълма Корковадо. Както и за летните, бразилски бури, в които палмите се огъват до земята, а дъждът се излива с литри и заглушава всеки друг шум.

DolceGusto_puzzle boxes_168x155cm_Preview

Важно е да се отбележи, че Catuai do Brasil идва в херметически затворени капсули, които запазват свежестта на кафето, а и машините NESCAFÉ® Dolce Gusto® са истинско произведение на изкуството.

Елегантни, футуристични, смели, красиви, функционални, те могат да бъдат онзи акцент в кухнята ви, който ще кара всички гости да ви питат „Уау, какво е това?“

И накрая – тайната на доброто еспресо се съдържа в четири елемента. Не, не вятърът, водата, огънят и въздуха, а блендът на кафето, кафемашината, правилната поддръжка на кафемашината и човекът, който го приготвя. И когато всички елементи са налице, остава да пожелаем „Приятно пътуване до Бразилия“!

CATUAI DO BRASIL 43765458 BG GIRONA 3D PACK

*Тази статия е изготвена с любезното съдействие на Нестле България АД.

 
 

Леонардо ди Каприо ще играе Леонардо Да Винчи в най-новия си филм

| от chronicle.bg, БТА |

Американският актьор Леонардо ди Каприо ще изпълни ролята на италианския учен и художник Леонардо да Винчи в най-новия си филм.

Лентата ще се основава на книгата на американския писател Уолтър Айзъксън. Правата за екранизация на творбата му бяха пуснати на търг, спечелен от филмовата къща „Paramount Pictures“.

В биографичния филм Ди Каприо, освен че ще изпълни главната роля, ще поеме функцията и на продуцент.

Още не е известно заглавието на новия филм, нито кога ще започнат снимките за него. Айзъксън е автор на биографии на куп известни личности сред които личат имената на Стив Джобс, Хенри Кисинджър, Алберт Айнщайн и др.

 
 

Маргарет Мичъл и отнесеният от вихъра Юг

| от Дилян Ценов |

На 11 август 1949 г. женена двойка върви ръка за ръка по улица в Атланта. Отиват на кино. Докато пресичат прочутата „Прасковена улица“ едно такси приближава с бясна скорост. Той се отдръпва, но тя не успява и таксито я удря. Повече не идва в съзнание. Пет дни по-късно, на 16 август 1949 г., Маргарет Мичъл Марш, авторката на най-популярния роман в американската литература, „Отнесени от вихъра“, умира в следствие на усложненията от катастрофата.

Жената, чието творчество е символ на Стария Юг, е уникален по своето естество феномен в американската литература. Тя твори във времена, когато мъжкото присъствие е не само преобладаващо, но и мнението на писатели, критици и журналисти е онова, което казва колко дълго ще живее дадена творба. Никой не може да премине отвъд бариерата, ако не е одобрен и допуснат от вече доказалите се таланти. И в тези години се появява една никому неизвестна жена, съпруга, домакиня от Атланта, която е написала роман за Американската гражданска война. Годината е 1936. Работното заглавие е „И утре е ден“, но той излиза под познатото на всички име „Отнесени от вихъра“.

Gone with the wind front cover
Първото издание на романа

Пукнатините в системата са моментални. Никой от висшия кръг не одобрява този „феминистки“ и „вреден за обществото“ роман. Никой не харесва идеята да бъде поучаван от провинциална домакиня, която започва да пише, защото си навехва глезена и трябва да си запълва времето с нещо. Публиката обаче е на друго мнение. Противоположното. „Отнесени от вихъра“ още с появата си предизвиква фурор и става една от най-популярните и продавани книги в страната. Всички четат за Скарлет, Ашли, Рет, цялото семейство О’Хара, памуковите плантации, хубавия, идиличен (за белите) Юг и Гражданската война, след която нищо вече не е същото. Независимо от мнението на критиците и писателите, Маргарет Мичъл става новото литературно откритие.

 gonewiththewind2
Кадър от филма „Отнесени от вихъра“ (1939)

„Отнесени от вихъра“ е роман за оцеляването. Всяка ситуация стои под тази обширна тема. Това е Гражданската война, която Югът загубва и трябва да се издигне отново, макар и не същия. Това са семейство Уилкс, които загубват плантацията си и разчитат на Скарлет. Това са всички онези роби, които си мислят, че ще бъдат освободени от янките, но свободата се оказва мираж. И тук разбира се е любимата на всички жени и мъже Скарлет О’Хара. Яркочервена, също като името си, нейният живот не е нищо повече от оцеляване, сила и кураж. Това несъмнено е една от най-силните жени в литературата изобщо. Най-дръзката, смела, глупава, на моменти луда, безпардонна – Скарлет е кучката от литературата, която не можеш да не обичаш.

„Отнесени от вихъра“ е роман и за миналото, което никога няма да се върне. За идиличния свят на памуковите плантации, големите имения, в които кринолините на дамите се блъскат един в друг, всяка си има ухажор. Всяка се жени преди 16-тата си годишнина, на 20 и неженена означава стара мома. Свят, в който си щипеш бузите и хапеш устните, за да почервенеят. Всички са щастливи и живеят в безгрижие, граничещо с безвремие. Робите вършат всичко, те издържат плантаторите. Всичко това приключва с Гражданската война. Конфедерацията не удържа янките и четири години по-късно, през 1965 г., Югът остава само спомен. А с него си отиват и всички негови порядки. Но момичето с ирландска кръв не се предава и избира куража пред репутацията. Скарлет О’Хара хваща оръжието на своето време и побеждава с него. Разбира се тя винаги остава капризното дете, което иска да получи всичко на всяка цена. Затова понякога действа хаотично и импулсивно и това й коства много. Но тя е такава. Неслучайно е една от любимките на читателите. От другата страна е нейният антипод, Мелани Хамилтън, съпругата на Ашли, на която Скарлет, заслепена от егоизма си, така и не осъзнава колко много дължи. Разбира го накрая, но прекалено късно.

 Author Margaret Mitchell
Маргарет Мичъл в Ню Йорк през 1938 г.; Getty Images

Маргарет Мичъл пише „Отнесени от вихъра“ в продължение на десет години. Няма други издадени книги. Никога не свиква с популярността и дори я отхвърля. Тя е Грета Гарбо на литературата, която живее уединено до самия си край, отказва да дава автографи, отказва да дава името на героите си за комерсиални цели (като сапун за ръце „Скарлет“) и не обича да говори публично.

Единствената й книга говори вместо нея. Книгата, между чиито страници е запечатен мирисът на пролетта, лекотата на памука, сълзите на стотици момичета и майки, гадния вкус на ямса, въшките и вечният шум на десетките бални рокли, идващ от някоя плантация в далечината.