Ан Епълбаум: Сблъсъкът на източните и западните ценности в ЕС

| от |

655-402-an-epylbaum

Ан Епълбаум е американска журналистка от полски произход, съпруга на полския външен министър Радослав Шикорски. „Вашингтон пост“

При всички положения това събитие се превърна във водораздел, безусловна победа за Европа.

На 25 май Петро Порошенко победи на първия тур от президентските избори в Украйна. Той спечели повече от 55% от гласовете – и украинците бяха наясно, кого избират. По време на своята предизборна кампания Порошенко се обяви за интеграция на Украйна в европейските организации. След победата си той потвърди своите намерения да постигне тази цел. Украйна се намира на ръба на финансова катастрофа и се бори с фактическо нахлуване: добре въоръжени чеченски войници вече пристигнаха в източните части на страната, за да окажат помощ на проруските опълченци. Въпреки това в своята реч, която той произнесе след обявяването на резултатите от гласуването, Порошенко заяви, че не желае само да „сложи край на войната, да сложи край на хаоса“, но и да „донесе европейските ценности“ в своята страна.

Преди 25 години, на 4 юни 1989 се проведоха още едни избори, но този път в Полша, които също се превърнаха във важно събитие и безусловна победа за Европа. Въпреки че те бяха частично фалшифицирани, всички места в парламента, за които се разрази честна битка, бяха спечелени от демократичната опозиция. Последният опит на Комунистическата партия да си осигури легитимност претърпя поражение: за пръв път от приключването на Втората световна война /1939-1945/ на власт в страната дойде некомунистическо правителство.

Също сблъсквайки се с финансова катастрофа – за щастие не бяха заплашени от чуждестранна интервенция – поляците бяха водени от същите мотиви, които водят днес украинците. Ако през 1989 г. бяхте попитали поляците в каква страна искат да живеят, вие щяхте да чуете следния отговор: „В нормална“. „Нормална“ значи европейска. Поляците искаха да видят в своята родина европейска демокрация, европейски капитализъм и в крайна сметка европейско процъфтяване. Те не искаха алтернативни модели и не се опитваха да намерят „трети път“ между Изтока и Запада. Те не искаха да се превръщат в Украйна, плаваща в неизвестна посока в постсъветското пространство. Поляците искаха да приличат на Великобритания, Франция или Германия.

Четвърт век по-късно те почти са постигнали това. Нито Полша, нито която и да било друга посткомунистическа страна не са постигнали богатството и процъфтяването, на което се радват техните западни съседи – за да се избавят от наследството на комунизма ще им е необходимо още много време – но те вече имат съпоставими политически системи, сходни икономики и идентично осигуряване на сигурност по границите. Във всеки случай те живеят днес по-добре, отколкото през 1989 г.

Украйна също иска да постигне това. Полша вече е в състава на Европейския съюз. А как стоят нещата при останалите нации, които бяха обозначавани по-рано с термина Западна Европа? Повечето от тях искат да излязат от Европа.

В същия този ден, когато украинците гласуваха за „европейските ценности“ – точно преди четвърт век за тези „европейски ценности“ гласуваха и поляците – още едни избори изведоха на преден план необичайно враждебно настроена група антиевропейци. Милиони френски граждани гласуваха за Националния фронт, антиевропейска партия с антисемитски корени, позволявайки й да спечели изборите за Европейски парламент във Франция. Няколко дни по-рано милиони британски избиратели гласуваха за Партията на независимостта, още една антиевропейска политическа сила, начело с харизматичния лидер Найджъл Фараж. Върхушката на тази партия е странна коалиция от мошеници, ексцентрици и откровени расисти. Датските, холандските, австрийските и унгарските избиратели изпратиха в ЕП кандидати със сходни възгледи, така че сега те ще могат да формират пълноценна крайнодясна коалиция.

Лидерите на тези две партии не само отхвърлят „европейските ценности“, но и изразяват своята солидарност с човек, символ на всичко, от което искат да се отърват поляците и украинците. По време на своето посещение в Москва лидерът на Националния фронт Марин Льо Пен изрази своето възхищение от „патриотизма“ на руския президент Владимир Путин. Фараж също определи Путин като световен лидер, от който най-много се възхищава. И Льо Пен, и Фараж не са сами в своето преклонение към руския „модел“ – корупцията, манипулация на медии, неуважение към границите и върховенството на закона. С други думи европейското крайнодясно крило решително иска да постигне това, което Украйна така решително иска да избегне.

Има много обяснения за тази тенденция. Да, французите и британците протестираха срещу неефективността на своите партии. Да, ЕП със своя безжизнен мандат и прекомерни разходи престана да бъде институция, с която се съобразяват. Да, изборите в ЕП често се превръщаха в инструмент за протестен вот. И никой няма да спори, че през последните няколко години Европейският съюз прие много погрешни решения, включително решението за създаването на валутен съюз, което унищожи икономиките на някои от неговите членове.

Вероятно има още едно обяснение за тази тенденция, което не се крие на повърхността. Тези, които нямат демокрация, стабилност и „европейски ценности“ много искат да ги имат. А тези, които ги имат с времето престават да ги ценят – вероятно те не са способни да ги оценят. Джон Адамс е написал веднъж, че „няма демокрация, която да се е самоубила“. Днес навярно сме много по-близо до това, отколкото си мислим. Някои европейци вече са взели в ръка отровата. Въпросът е дали останалите страни ще им попречат да изпият смъртоносната доза.

 
 

„Довереникът на кралицата“: абсурдната Викторианска Англия и чистото приятелство

| от |

„Този филм е базиран на реални събития… почти“. С този надпис започва филмът на Стивън Фреърс, „Довереникът на кралицата“.

За маниаците на тема историческа точност този филм не е препоръчителен. Още в началото сте предупредени, че няма да разберете къде се преплитат фикция и реалност. Ако гледате със сетивата си обаче, след първия половин час изобщо няма да ви интересува къде се намира въпросната точка. „Реално“ и „измислено“ нямат значение в този филм. Стопроцентовата истина няма място във филм с Джуди Денч – за това си има документално кино.

Официалната премиера на „Довереникът на кралицата“ беше на 3 септември на кинофестивала във Венеция, където лентата беше посрещната от противоречиви отзиви. Истина е, че поредният скок на Фреърс към историите на британската монархия, не надскача летвата, поставена от „Кралицата“, „Филомена“, да не говорим за „Опасни връзки“. Но не това е важното – този филм сам по себе си е изключителен. Нямат смисъл и критиките към изобразяването на колониите и отношението на кралицата към въпроса с Индия. Сред основните упреци беше именно образът на Виктория като мил, състрадателен владетел на Индия, когато в реалността под нейното управление Индия насилствено става Британска колония. Но отново повтаряме – за това си има документално кино и всички желаещи реално представяне на картината могат да се насочат към него.

Историята е базирана на романа на романа на Шрабани Басу  за кралица Виктория. Действието започва през 1887 г. Възрастната кралица празнува своя златен юбилей и по време на едно от честванията получава малък подарък от индиецът Абдул Карим. Срещите между тях зачестяват и скоро той става неин приятел, син, брат, баща, учител – всичко. Той е глътката свеж въздух, която влиза в балона пълен с райски газ – елементът реалност, който липсва в кралския двор, пълен с клоуни. Той е истинският живот, който монархът иска да опознае. Сами по себе си, персонажите, извървяващи този път, са плътни до степен, в която изчерпват нуждата от достоверност.

Онова, което няма да намерите в документалното кино (а тук го има) е по-ценно от всяко достоверно изобразяване на нещата. Да оставим настрана Виктория, Абдул и цялата им биография. Всяка монета има две страни. Всяка Кралица има две лица. Това на стабилния монарх, който крепи химерната институция с целия си абсурден антураж от слуги и придворни, и това на обикновената възрастна жена, която е загубила всичките си близки хора и търси онази утеха, за която всеки възрастен копнее. В това отношение образът на кралица Виктория е повече от реален и не се различава от този на всяка възрастна жена по света.

Стивън Фриърс (режисура) и Лий Хол (сценарий) заслужават адмирации за две неща – може би двете най-труднопостижими в киното – създаването на живи герои, и автентична атмосфера. Лентата е скок в края на XIX век. Викторианска Англия – аристокрацията е във възхода си и ще минат поне още 30 години докато влиянието й отслабне. Чели сме затова в романите и пиесите на Оскар Уайлд. Там е смешно – тук абсурдът е явен и дори леките комични моменти, на които публиката се смее, не могат да го прикрият. Изображението на кралския двор и нравите на висшето общество са реални и показват на какво се крепи цялата британска монархия и британска империя. Фалш. Неадекватни аргументи като цвят на кожата, пол и онова желязно „Не е прието“. Просто не е прието.

И разбира се – Джуди Денч! Очаквано и все пак възхитително. Актрисата повтаря успеха си след „Госпожица Браун“ (където също играе кралица Виктория) и дава изпълнение достойно за Оскар. До голяма степен филмът дължи блясъка си на нея. Както казва Робин Уилямс, когато й връчва Оскара за „Влюбеният Шекспир“, There is nothing like a Dame. Али Фазал е другото добро попълнение – той е в ролята на Абдул Карим. Останалата част от състава върши отлично работата си за създаването на гореспоменатата викторианска атмосфера. Тя разбира се е допълнена от костюмите и декора – и двете също достойни за Оскар.

„Довереникът на кралицата“ е от филмите, на които симпатизираш. От онези, които не печелят милиони, не правят революции, не са зрелищни, обективно се нареждат някъде в средата на скалата. Това е интимен филм за приятелството между двама души, които имат нужда един от друг. Приятелството в една от различните му форми. Напук на предразсъдъците и ограниченията на епохата. Приятелството, от което всеки, независимо дали е възрастна кралица или млад просяк, има нужда. Всичко това, през режисурата на Фриърс, сценария на Хол, играта на Джуди Денч и Али Фазал носи интимността, която ни кара да емпатираме. И в крайна сметка „обективното“ някак губи влиянието си.

„Довереникът на кралицата“ излиза в България на 29 септември.

 
 

Забравихте ли Питър Куин?

| от |

През 2018г. се очаква новият, седми сезон на „Homeland“ („Вътрешна сигурност“), да се появи на бял свят, за радост на феновете на шоуто.

ВНИМАНИЕ! СПОЙЛЕРИ!

Шести сезон беше наситен с интриги, екшън, конспирации, човечност и заговори и в традициите на сериала бе съвършена експозиция на американската политика и безмилостните игри на ЦРУ и Белия Дом. Но най-драматичното, което се случи в този сезон, бе загубата на Питър Куин.

Когато обесиха Броуди, мислехме, че сериалът няма да е толкова добър без Деймиън Луис. Сега мислим същото за един „Homeland“ без Питър. Режисьорите обаче веднъж обориха съмненията ни и вярваме, че ще го направят отново.

От екранната смърт на героя на Рупърт Френд изминаха 5 месеца, но ние още го помним.

Ако сте го позабравили, припомнете си някои от най-добрите моменти на Куин в мемориалната ни галерия.

 
 

Дженифър Лопес дари 1 милион долара на Пуерто Рико

| от |

Дженифър Лопес дари 1 милион долара в полза на бедстващите в Пуерто Рико по време на кампания в щата Ню Йорк за набиране на средства за острова, разрушен от циклона Мария преди пет дена.

Певицата е родена в Ню Йорк, но родителите й са пуерториканци. Тя обясни, че дарението ще бъде предадено на няколко благотворителни организации и увери, че ще продължи да работи с други латиноамерикански звезди, за да помогне на бедстващия остров.

Циклонът взе най-малко 33 жертви в Пуерто Рико и Доминика, няколко дена след като оттам премина ураганът Ирма. Пуерто Рико беше залят от поройни дъждове и наводнения. Електрозахранването е прекъснато, като това може да продължи месеци. Телекомуникационните връзки почти изцяло са унищожени.

Условията за живот в Пуерто Рико непрекъснато се влошават след преминаването на циклона Мария. Хората чакат с часове на опашки, за да купят храна и бензин.

 
 

Какви документи трябва да пратите на Слави Трифонов, за да ви вземе

| от |

Вероятно до вас вече е достигнала новината, че Слави Трифонов обяви кастинг за политици, на който може да се яви всеки, който иска да направи България „прекрасно и желано място за живеене“.

Е, дотук добре. Звучи като перспективна работа с добра стартова заплата и възможности за развитие. В Jobs.bg и Zaplata.bg обяви за политици няма, така че един кастинг ни идва дюшеш. Само дето се говори,че Слави Трифонов е взискателен работодател, а тая работа не е като оная работа. Затова желаещите да подадат кандидатурите си за политици ще трябва внимателно да помислят какво трябва да присъства в CV-то и мотивационното им писмо.

Излизаме крачка напред с няколко предложения какво да включите в документите си за новата длъжност, преди да ги изпратите на slavi@referendumbg.com:

Относно първата част на CV-то няма какво да усуквате. Имена, телефон, имейл адрес – тук може да сте откровени. Рисковано е да лъжете за прогимназията и университета, които сте завършили, но в частта, в която обръщате внимание на личните си качества, артистичните си умения, хобитата си и качествата ви, свързани с работната позиция, може да се развихрите.

Освен традиционните „умения за работа в екип“ и „основно владеене на Microsoft Office“, вмъкнете нещо патриотично. Умение за плетене на една кука, спечелен конкурс „Валя Балканска“ за най-добре изпята българска народна песен в трети клас, три години народни танци в читалище „Народна плам“, нещо такова. Упоменете, че никога не сте се занимавали с политика, но имате голямо желание да направите България желано място за живеене. Не подхождайте популистки, Дългия ги разбира тия работи.

Много е важно какво мотивационно писмо ще изпратите. Със сигурност е добре да проявите оригиналност, интелект, воля, но и скромност. Може да съчините нещо в стихотворна форма. Например:

„Политик ще стана аз,

този път от раз,

не го правя за пари,

ни за хубави жени,

не ща ферари с цвят червен,

ни блондинка с бронзов тен.

За небето от коприна аз милея,

за родината си свидна,

всяка вечер със ракия пея,

знам, че каквото пожъна това ще посея,

и ще бачкам за народа наш…докат’ побелея.“, Иван Тодоров, електротехник.

Друг вариант е да се спрете на добрата, стара проза, но отново да вкарате фолклорен патос. Например:

„Никога не съм харесвал българските политици. Всяка вечер семейството ми се събира на вечеря и след баклавата ритуално късаме снимки на различни партийци. След като дойде Вашето предложение да променим България, нещо в мен се пробуди – като пламък из недрата на сърцето ми, побрало в себе си години мъка от потисничеството на турското иго, комунистическите отрепки, Костов, Бойко и всички политикоиздънки на прехода. Пробуди се желанието да защитя родината със собствената си кръв, да работя за майка България, за да може децата и внуците ми да живеят в една чиста, зелена и гостоприемна страна. Готов съм да защитавам родината с пот на челото и да се бия за нея, както са го правили истинските българи навремето“, Георги Петров, мениджър комуникации в кол център „Диана“.

Ако поезията и прозата не са вашите формати, може да отправите писмото си към г-н Трифонов във формат на конвенционално мотивационно писмо:

„Притежавам много черни дрехи и бяла душа, които, смятам, ще допринесат за Вашата кауза. Харесвам идеите Ви и смятам, че старата политическа класа трябва да бъде изметена от парламента и там да се нанесат нови кадри, професионални, компетентни хора, които обичат страната си и искат да допринасят за нейното благо с онова, в което са най-добри. От четири години работя като хамалин и смятам, че съм натрупал достатъчно опит в тежката работа, с която неизбежно се сблъскват съвестните политици.“, Чарли-Браун Младши Карпуцев, IT corporate brand regional marketing manager.

Предлагаме и много приятен, оригинален и иновативен метод да изпратите своите документи до шоумена под формата на обява за запознанства. Ето пример:

„Приятен на външен вид, скромен, трудолюбив пенсионер, на 81 години, с богат стаж в отглеждането на фураж за добитък, търси да намери професионално призвание в сферата на политиката.“

Със сигурност има и други начини да спечелите вниманието на Трифонов и да станете политици. Просто бъдете себе си. Съдбата обича смелите.