13 юни 2005 – срамният ден за западната журналистика

| от | |

Mitko Dimitroff

Връщаме се 9 години назад във времето, когато дванадесет съдебни заседатели единодушно оправдаха Майкъл Джаксън по 14-те обвинения, включително за блудство с дете и предлагане на алкохол на непълнолетен. Би било интересно да се помисли как историята ще оцени и запомни този скалъпен съдебен фарс. Възможно е като пример за западняшката обсебеност от поп знаменитостите. Може би като линч през 21 век. Но реалистичният прочит на събитието се доближава най-вече до един от най-срамните епизоди в историята на журналистиката. Ако се върнем в периода на процеса и прегледаме вестникарските архиви и изгледаме часовете телевизионни репортажи, ще разберем истинската величина на медийното падение и това се отнася за цялата индустрия. Трудно е да се резюмират осем часа показания в две изречения и да бъде спазена точността, предвид това, че медиите бяха обсебени от манията за рейтинг.

Trial-Photos-June-2005-June-1-2005-michael-jackson-11318649-657-819

Във времето на непрекъснато течащи новини и блогове, как се устоява на изкушението да напуснеш съдебната зала при първа възможност, за да повториш последните неприлични твърдения, дори ако това означава да пропуснеш част от показанията? Това бяха медии, изгубили всякакъв самоконтрол. Количеството на чистата пропаганда, едностранчивост, изкривяване и дезинформация е огромно. Ако бъдат прочетени съдебните стенограми и сравнени с вестникарските статии, се оказва, че нищо от процеса не е такова, каквото е представяно и по нищо не прилича на това, което действително се е случило в съдебната зала. Прочитът на стенограмите излюстрира безкраен парад от слаби свидетели на обвинението, непрекъснато противоречащи си и сриващи се при кръстосан разпит, а вестниците и телевизиите ден след ден повтарят отвратителни обвинения и зловещи инсинуации.

На 18 ноември 2003 г., 17 шерифи нахлуват в имението на Краля на попа Невърленд. Щом се разчува новината за обиска, новинарските канали зарязват програмата си и превключват на 24 часово отразяване. Когато става ясно, че Джаксън е обвинен в гавра с малкия оцелял след раково заболяване Гавин Арвизо, който държеше ръката му във филма на Мартин Башир, медиите обезумяват. Дотолкова са обсебени от скандала, че една терористична атака в Туриця остава неотразена, като само CNN си прави труда да предаде общата пресконференция на Джордж Буш и Тони Блеър по повод трагедията. Трите основни телевизионни мрежи незабавно започват да излъчват едночасови специални репортажи по случая Джаксън, очевидно без да ги спира фактът, че все още нищо не се знае за обвиненията, а прокурорите не отговарят на въпроси. CBS посвещава цял епизод от „48 Hours Investigates” на ареста, докато “Dateline” на NBC и „20/20” на ABC също набързо скалъпва специални епизоди за Майкъл. Два дни след обиска в Невърленд и дори преди самият обвиняем да бъде арестуван, VH1 обявява половинчасов документален филм наречен „Секс скандала с Майкъл Джаксън”. Daily Variety описва историята с Джаксън като „изпратена от бога за медийните издания, особено за кабелните новинарски канали и местните станции, които се борят да повишат рейтингите си преди последната седмица на най-важната ноемврийска надпревара.” В сравнение с предходните седмици Accsess Holliwood повишава рейтинга си с 10%, Entertainment tonight и Extra достигат най-високата си гледаемост за сезона, Celebrity Justice са зарадвани с 8% повишен рейтинг. Вестниците реагират също толкова истерично, колкото и ТV станциите. „Извратен!” пише New York Daily News, „Джако, как ще се измъкнеш този път?” предизвиква го New York Post. Най-големия британски вестник The Sun публикува статия озаглавена „He’s Bad, He’s Dangerous, He’s History”. Творението нарича Джаксън „бившия черен и бивша суперзвезда”, „ненормален” и „извратен индивид” и призовава да му отнемат децата. „Ако не беше поп идол с купища пари, зад които да се скрие, щяха да го хванат още преди години” се казва в статията. Окуражени от голямата аудиенция, която им осигурява скандалът, медийните издания продължават да се възползват от случая по всички възможни начини. Том Синклер от Entertainment Weekly пише „От най-просташкия таблоиден репортер, до най-чистичкия новинар се бореха да запълнят колонките и телевизионното си време със сензации и коментари за Майкъл Джаксън”. „Натискът върху новинарите е огромен” заявява пред Синклер адвокат Харланд Браун. „Адвокати, за които никога не сме чували се появяват по телевизията и говорят за случаи, с които нямат нищо общо.”. Синклер добавя „И не само адвокати. Всички, от лекари, писатели, психиатри до служители в заведения за бързо хранене, които някога са сервирали на Краля, се тълпят по телевизии и вестници.” Докато медиите са заети да настояват пред лекари-шарлатани и далечни познати на Джаксън за мнението им, прокурорският екип започва да демонстрира крайно съмнително поведение, но на медиите не им пука. По време на обиска в Невърленд областния прокурор Том Снедън и неговите служители нарушават условията на заповедите за обиск, като влизат в кабинета на Майкъл Джаксън и прибрат множество несвързани със случая бизнес документи. Незаконно е обискиран и офисът на частен детектив работещ за защитата на Краля на попа и конфискуват (открадват) документи на защитата от дома на личния секретар на легендарната звезда. Освен това Снедън променя основни елементи в своето обвинение щом се появяват доказателства, опровергаващи твърденията на сем. Арвизо. Когато разбира за два видеозаписа с интервюта на цялото семейство, в които Арвизо хвалят Майкъл и отричат всякакво насилие от негова страна, той представя обвинение в заговор, претендирайки, че семейството е било принуждавано да лъже против волята си. През януари 2004 адвокат Марк Джерагос обявява по NBC, че певецът има „желязно алиби” за датите посочени от обвинението. Когато през април е повдигнато ново обвинение в заговор, датите на посегателствата биват променени с две седмици. По-късно Снедън е хванат при опит да подправи доказателство с пръстови отпечатъци, като позволява на ищеца Гавин Арвизо да държи в ръцете си няколко порно списания по време на предварителното изслушване, след което ги изпраща за анализ на отпечатъците. Повечето медии не само пропускат тези съмнителни, а понякога и направо незаконни действия на прокуратурата, напротив – сякаш са доволни да повтарят тяхната изобличителна пропаганда, въпреки пълната липса на подкрепящи доказателства. Дни след ареста на Джаксън, Даян Даймънд се появява в предаването на Лари Кинг, където говори за „куп любовни писма”, които уж Джаксън е писал на Гавин Арвизо. „Някой знае ли за съществуването на тези писма?” пита Кинг. „Абсолютно,” отговаря Даймънд. „Аз знам. Абсолютно съм сигурна, че те съществуват.” „Даян, вие чели ли сте ги?” „Не, не съм ги чела.” Даймънд признава, че дори не ги е виждала, нито ги е чела, но знае за тях от „високопоставени полицейски източници”. Но подобни писма така и не се появяват. Когато Даймънд казава, че знае със сигурност за съществуването им, тя основава коментарите си единствено върху думите на полицейските източници. В най-добрият случай те папагалски повтарят обвиненията на Арвизо на доверие. В най-лошият историята е фабрикувна, за да омърси името на Майкъл Джаксън. Но и в двата случая, историята обикаля света, без капчица доказателство, което да я подкрепя.

Повече от година изминава между ареста на Краля и началото на процеса и медиите са принудени да запълват промеждутъка както могат. Те знаят, че има съдебна заповед, която забранява на Джаксън да говори по случая, следователно той е безсилен да ги опровергае. От симпатизанти на обвинението изтичат различни документи, включително показанията дадени пред полицията от Джорди Чандлър. Гладните за скандали и сензации медии веднага им връхлитат. Същевременно телевизиите непрекъснато повтарят твърдения, продадени им от бивши служители на Джаксън, уволнени през 90-те години и ги представят за новини. Периодично изтичат и подробности от обвиненията на семейство Арвизо. Повечето издания отразяват тези истории като твърдения, а не като факти, но самото им количество и честото свързване на името на Майкъл с грозни сексуални посегателства, ведно с неговата невъзможност да ги опровергае, оказва опустошителен ефект върху публичния му имидж. Процесът започва в началото на 2005 година с избора на съдебни заседатели. Когато от NBC питат Даян Даймънд за различната тактика на обвинението и защитата при този избор тя казва, че обвинението ще търси съдебни заседатели, които правят разлика между „добро и зло” и „правилно и грешно”. Веднага след като съдебните заседатели са избрани, „Нюзуик” се заема да подронва авторитета им с твърдения, че заседатели от средната класа няма да съдят честно семейство от нисшата класа. В статия със заглавие „Да изиграем класовата карта” списанието заявява „Процесът Джексън може би зависи от нещо различно от расата. Нямаме предвид доказателствата”. Когато процесът набра скорост става ясно, че случаят е напълно пробит. Единственото „доказателство” на обвинението е купчина хетеросексуални порно списания и няколко книги за изкуство. Томас Месеро пише в едно съдебно искане „Опитът да бъде съден мистър Джаксън, защото притежава една от най-богатите частни библиотеки в света е обезпокоителен. От мрачните времена на миналия век, никой не беше виждал прокуратурата да твърди, че притежанието на книги на световно известни хора на изкуството е доказателство за извършено престъпление.”

По време на кръстосания разпит адвокат Томас Месеро показва на Арвизо един брой на Barley Legal и няколко пъти го пита дали точно това е изданието, което Майкъл Джаксън е показвал пред него и брат му. Момчето настоява, че е това. Месеро посочва, че списанието е публикувано през август 2003 или пет месеца след като сем. Арвизо напускат Невърленд. Обаче тази информация остава почти напълно неотразена. Медиите се фокусират върху твърденията на момчето, а не върху кръстосания разпит който ги опровергава. Обвиненията покачват рейтингите, а сложните кръстосани разпити – не.

Отново при кръстосания разпит момчето сериозно подкопава обвинението в заговор като твърди, че никога не се е чувствал уплашен в Невърленд и не е искал да си тръгва. Неговият разказ за предполагаемите посегателства се различава от този на брат му. За зла участ на Джаксън кръстосания разпит на Гавин Арвизо е изцяло игнориран, тъй като вестникарите се кискат и клюкарстват за станалия известен като „ден на пижамата”. През първия ден от показанията на момчето Джаксън се подхлъзва в банята и е откаран по спешност в болница. Съдия Родни Мелвил издава заповед Джаксън да бъде арестуван, ако не се яви в съда до един час, затова той идва в съдебната палата по долнище от пижама, както е бил откаран в болницата. Снимките на Джаксън и пижамата му обикалят света, често без да се споменава нараняването му, нито да се обяснява защо е облечен така. Много от журналистите обвиняват Джаксън, че е симулирал, за да си спечели симпатии, въпреки че симпатия е последната дума, с която може да се опише реакцията на медиите. Инцидентът не им пречи да продължават да повтарят пред целия свят зловещите обвинения на Гавин Арвизо още на следващия ден. Някои издания дори представят показанията на момчето като факти, а не като твърдения. „Мирър” пише „Той каза, че ако момчетата не го правят, ще станат изнасилвачи – болното от рак момче Гавин Арвизо разказва за секса с Джако.” Но кръстосаният разпит на момчето е съвсем друга история, която преминава напълно неотразена. Вместо да разказват за лъжите на Гавин Арвизо и противоречията в показанията на двамата братя, страниците на вестниците са изпълвани с коментари за пижамата на Майкъл, въпреки че са изминали дни от „деня на пижамата”. Хиляди думи са посветени на важния въпрос дали Джаксън е с перука или не, а „Сън” дори пуска статия, която го напада за бижутата, с които украсява жилетката си. Изглежда сякаш пресата е готова да напише каквото и да е, стига да избегне разговора за кръстосания разпит на момчето, който сериозно дискредитира обвинението. Този навик да се отразяват отвратителни обвинения, но да се игнорира кръстосания разпит се превръща в тенденция през целия процес.

През април 2005 в интервю с Matt Drudge, Роджър Фридмън обяснява: „Това, което се премълчава е, че кръстосания разпит на тези свидетели обикновено е фатален за тях.” Добавя, че щом някой каже нещо неприлично или драматично за Майкъл Джаксън, журналистите се втурват да предадат новината и пропускат кръстосания разпит. Drudge е съгласен с него и добавя: „Не чуваме как един след друг свидетелите се разпадат на свидетелското място. Няма дори и един от тях, който да не си е признал че си противоречи с предишни показания, които е дал по този случай или по някой друг.”

На 13 юни 2005 година, съдебните заседатели намират Майкъл Джаксън за невинен по всички 14 обвинения, които са повдигнати срещу него.. А скалъпеният процес ще остане като урок за това как не трябва да се прави журналистика.

 
 

Около 600 000 души са посетили Октоберфест през първия уикенд

| от | |

Около 600 000 души са посетили Октоберфест през първи уикенд от тазгодишния фестивал на бирата в Мюнхен, предаде ДПА, като се позоваха на организаторите.

Агенцията отбелязва, че тези данни са разсеяли безпокойствата за слаба посещаемост заради опасенията от възможна терористична атака. Посещаемостта на Октоберфест през първите два дни е по-висока от миналата година, когато са дошли половин милион посетители.

През първия уикенд от фестивала на бирата в баварската столица са били изядени 11 цели вола – с два повече от миналата година.

Опасенията от тероризъм накараха властите да предприемат нови мерки за сигурност. Влизането с раници и големи чанти е забранено, а около комплекса е издигната ограда.

 
 

Лана Дел Рей се раздели с приятеля си

| от | |

Певицата Лана Дел Рей се раздели с приятеля си – продуцента Джи-Ийзи, съобщи Контактмюзик.

Продуцентът бързо я замени с друга певица – Холзи. Тя изпълнява и вокалите в новата му песен „Him and I“, в която първоначално трябваше да участва Лана Дел Рей.

Лана Дел Рей и Джи-Ийзи бяха видени за първи път заедно на фестивала Коачела през април. Там те бяха отишли с приятели, но през цялото време имаха очи само един за друг. Техен близък тогава каза, че на концерта на Кендрик Ламар, Джи-Ийзи е гледал повече танцуващата Лана Дел Рей, отколкото сцената.

 
 

Кои са номинираните за Националната литературна награда на САЩ?

| от | |

Дженифър Игън и Джесмин Уорд са включени в дългия списък за Националната литературна награда на САЩ, съобщи Асошиейтед прес.

Националната литературна фондация на САЩ оповести 10 номинирани за приза за белетристика, след като по-рано станаха известни също номинираните за наградите за поезия, младежка литература и документалистика. Краткият списък, включващ 5 номинирани, във всяка категория ще бъде обявен на 4 октомври, а победителите – на 15 ноември на церемония в Манхатън.

„Манхатън бийч“ на Игън е първият й роман, откакто „Посещение на взвод наемни убийци“ й донесе награда „Пулицър“, докато „Sing, Unburied, Sing“ е първата книга на Уорд, откакто тя спечели Националната литературна награда на САЩ със „Спасете костите“.

Сред остталите номинирани за наградата за белетристика са Елиът Акерман за „Dark at the Crossing“, Шармейн Крейг за „Госпожица Бурма“ и Мин Цзин Ли за „Пачинко“.

 
 

„Може ли да спреш климатика“ и други супер дразнещи реплики в колата

| от | |

По цял ден си шофираме като пичове сами в колата и ни е много добре. Е да, засичат ни, подпират ни, псуват ни, но каквото и да се случва извън купето на автомобила, то не е в състояние да ни изкара извън кожата така, както онова, което се случва вътре.

Компилирахме няколко от най-разпространените реплики, които се отправят към шофьора и са в състояние да го накарат да натисне рязко спирачката и да излезе от колата, за да си блъска главата в бордюра 15 минути, докато се успокои и продължи напред. Ето ги и тях:

„Аре да караш малко по-внимателно, че си слагам спирала“

Жената се вози отзад като президент и си върши нейните женски работи. Решила е да се гримира в последния момент, докато отивате на вечеря на центъра и ти караш по „Борис“. Паветата обаче й пречат да сложи спиралата, така че да не й станат бучки на миглите. За отмъщение можеш да й кажеш, че след малко сте на гладко и може да си сложи очната линия. Когато излезете на ремонта на „Прага“ или „Дондуков“, кажи, че вече може да действа и завий обратно към Пирогов, защото ще имате спешен случай с набучена очна линия в зеницата.

„Ей там май има място за паркиране“

Доверяваш се на пасажера, който МИСЛИ, че някъде там има място за паркиране, което е по-близо до входа на мола, и пропускаш единственто свободно място на този етаж. Естествено, ТАМ няма свободно място. Просто има паркиран Smart. Колкото и да е неприятно, не можеш да го избуташ деликатно назад, защото не е учтиво и слизаш още две нива надолу, за да паркираш накрая на инвалидно място и след 10 минути да намериш автомобила си облепен в стикери „Аз искам да съм инвалид“.

„Е що не минеш/мина оттам?“

Пътниците регулярно имат претенции откъде да мине шофьора. Все едно с качването в колата, в главата им се материализира холограмен Google Maps. Те знаят, че за да стигнеш от „Стрелбище“ до „Люлин“ е по-добре да се мине през „Дружба“, и че пътят за „Банишора“ се вие през „Младост“. И не свенят да дадат акъл откъде, аджеба, трябва или е трябвало да се мине.

„Хапни си яйчице, за какво го варих?“

Баба ти. Возиш я до Банкя да налеете минерална вода и багажникът е пълен с празни туби. Няма лошо, докато жената не реши, че не си ял от цял час и е време да хапнеш прясно сварено домашно яйце от радомирска кокошка. Веднага. Специално за теб го е варила. Доводите, че не желаеш колата ти да вони на яйца цяла седмица се разбиват като вълна о созополска скала в нейния довод. А именно: „Е а аз за какво го варих?“.

„Е що си паркирал чак там?“

„Чак там“ е на отстояние два метра от другото възможно място за паркиране. Необходима е обосновка на избора обаче.

„Благо, нали знаеш, че ти гледам километража?“

Да, жената е отзад и гледа. Не гледа стадата с крави покрай пътя, нито шарените листа на дърветата. Тя гледа километража. От София до Будапеща. И надава вик всеки път, когато стрелката допре цифрата 150.

„Жив да си, Жоро, е те тоя трамвай не го видех!“

Реален случай. Репликата е отправена от прабаба ми към баща ми, който шофира и спира, за да пропусне трамвай.

„ОП, ОП, ОП“

Очевидно си се доближил твърде много до друга кола. Живият парктроник се включва с нотка на хистерия.

„Гледай, гледай!“

Докато лавираш между колите, пред очите ти бива набутан смартфон, на който върви видео с котка, която бие куче.

„По-леко де, все пак возиш дете, нали не искаш да си счупи врата?!?“

Да, ако возиш само възрастни може да караш с 230 по Цариградско. Ако возиш дете обаче, което месец преди абитуриентския си бал още седи на детското столче, трябва да спираш преди да минеш през легнал полицай.

„Крачето ти май е все на съединителя, нали знаеш, че така се износва много бързо феродовият диск „

Мъжът ти. Гледа ти в краката, докато шофираш. Необходимо е да обясняваш какво правиш с тях 60 секунди в минутата. Искаш да спреш колата, да ги увиеш около врата му и да стискаш, да стискаш…

 „Може ли да спреш климатика?“

Навън е 43 градуса, но зиморничавият пътник отзад се увива в шалове, трепери, подкашля демонстративно и мрънка, че ще получи фациалис.

„Айде да пуснеш климатика малко“

Навън е 15 градуса, караш на отворен прозорец и дишаш с удоволствие. На някой обаче му хрумва, че жегата е адска и трябва да бичи климатик.

„Може ли да намалим музиката, че отзад се чува много силно“

Караш нова кола с аудиосистема BOSE и искаш да слушаш 100 кила до дупка. Всеки звук по-силен от латерна обаче срива майка ти.

„Може ли да спрем на някоя бензиностанция, че нещо пак ми се пишка?“

Жената. 5 минути след като сте тръгнали. Въпросът се задава на всеки 20.

„Нещо ми стана лошо, може ли да спреш за…“…изречението прелива в звука на стомашно съдържимо, изливащо се върху кожената каросерия.

„Може ли малко по-бързо да караш, че закъсняваме…“

„Може ли малко по-бавно да караш, че ми става лошо…“

А МОЖЕ ЛИ ДА МЛЪКНЕТЕ ВСИЧКИ И ДА СИ КАРАМ НА СПОКОЙСТВИЕ?