100 Years UK in BG: Родителите ми живяха в България през 60-те години

| от |

Автор: Дениз Холт за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

След историята на Дейвид Холт за поредицата #100UKBG вчера, днес поглеждаме към най-яркия спомен на съпругата му Дениз Холт от България – за великденска служба в катедралата „Св. Александър Невски”.

Alexnader-Nevski-Cathedral-the-60s_Lost-Bulgaria-500x282

Дениз Холт е неизпълнителен директор на HSBC, една от водещите банки в света. Бивш дипломат, тя е била британски посланик в Испания, Андора, Мексико и е изпълнявала дипломатически мисии в Ирландия и Бразилия.

Дениз Холт е носител на титлата Dame (в превод „дама”), която се връчва от Британската империя за специални постижения.

През 60-те години родителите на Дениз (също дипломати) работят в британското посолство в София.

През 1965 г. баща ми Денис Милс беше изпратен на дипломатическа мисия в България. Като човек, идващ от Ханслоуп и работещ в областта на комуникациите, той беше постоянна мишена на местните тайни служби. Шестнадесетгодишна ученичка, спорадично посещаваща родителите си само по празниците, аз не подозирах за съществуването на подобна реалност.

Животът на служителите на посолството бе хубав. Въпреки сравнително ниската позиция в йерархията, ние имахме приятен апартамент на ул. „Шипка”: голям и обширен, с красиви дървени подове и много добро централно отопление. Когато първоначално пристигнахме, апартаментът бе обзаведен в тежък, тъмен стил, който изглеждаше автентичен. По-късно, Министерство на благоустройството ни осигури стандартни мебели, с които се чувствахме като у дома си. Преди всичко си спомням едно красиво увивно растение, вървящо по цялата фасада на сградата, което по Великден покриваше балкона ни в прекрасни кошници от виолетови цветове.

Разбира се, осъзнавахме облагодетелстваното си положение. Повечето българи живееха в некрасиви, рушащи се, модерни блокове. Привилегированата ни позиция ни даваше възможност да пазаруваме от дипломатическия магазин, от който не купувахме нещо екстравагантно, по-скоро стоки от първа необходимост, които обикновеният българин нямаше откъде да намери. Имахме и кола, когато по улиците на София почти не се срещаха автомобили. Можехме да ползваме басейна на посланика за по час или приблизително толкова всеки ден през лятото. Посолството имаше и ски-хижа, в която няколко семейства прекарваха страхотни зимни уикенди.

Но това бяха добрите страни на едно очевидно насилствено отделяне от реалността. Полицаите пред блока ни не бяха там, за да ни пазят, а наблюдават. Жената, която ни помагаше с домакинската работа, почти със сигурност, бе пратена от тайните служби. Въпреки това имахме своите малки победи. Майка ми работеше във Визов отдел и се запознахме с български служители от посолството (някои, от които вероятно също бяха изпратени от правителството). Родителите ми гледаха заедно с българските си приятели футболния мач, в който Англия спечели Световната купа. Английски студент, който учеше археология в Софийския университет, ме запозна с млади българи, благодарение на които имах скромен социален живот: ходехме на кънки, разхождахме се, дори си правехме излети в планината.

Спомените ми за една невероятно красива провинция са изпълнени и с парадоксални моменти от рода на: „Не късайте плодовете. Това са вашите плодове“, ухайната миризма на розите, плажовете на Варна – нямаше британски туристи, само руснаци, които имаха доста различен начин на плажуване. Изключително ме учудваше начина, по който стояха на плажа –  изправени. Най-яркият ми спомен от България е за множеството хора, събрали си на великденската служба в катедралата „Св. Александър Невски”, свещениците в православни одежди, уникалното и неземно песнопение и радостта от запалването на свещите в полунощ. Неочакван спомен от България в мрачните дни на 1966 г!

 
 

САЩ отменя забраната за лаптопи в самолетите

| от chronicle.bg |

Ако сте бизнесмен и искате да ползвате лаптопа си в самолет, който излита някъде от Близкия изток към САЩ, това не беше възможно. През март тази година правителството на Щатите наложи забрана за ползване на електронни устройства в самолета.

Тази забрана обаче постепенно започва да се отменя.

Първо, как работи тя:

Няма формален процес за съборането на електронни устройства и затова летищата проверяват багажа на пътниците преди да се качат на борда. Ако намерят лаптоп или друга забранена машинка, персонала на летището я увива в онази опаковка с балончетата, които така обичаме да пукаме, и я поставя в кутия, за да бъде в безопасност по време на полета в багажното отделение. Конфискуват се, освен лаптопи, и камери, четци на книги, фотоапарати, но смартфоните – не, те остават в теб.

Персоналът на летището взима информация от бордната ти карта, която да отбележи на кутията, за да можеш да си я получиш при пристигане. И това е всичко.

 

В момента отмяната се прилага в „Saudi Arabian Airlines“, която е последната авиокомпания от списъка.

Нови изисквания към охраната на летищата е причината отмяната. Всички авиокомпании, които са въвели промените в сигурноста, могат да посволят на пътниците си да ползват електронни устройства на борда.

 
 

Може да надбягате тиранозавър, но не и велосираптор

| от chronicle.bg, БТА |

Тиранозавър рекс е бил толкова огромен, че не би могъл да бяга по-бързо от умерен тръс, установиха германски учени, които оборват показаното в „Джурасик парк“.

Учените от германския център по интегративно изследване на биоразнообарзието в Лайпциг установиха, че динозаврите биха могли да развият най-много скорост 26,6 км/ч. Това е само с 1,5 км/ч по-бързо от средностатистическия човек и почти наполовина по-малко от най-бързия човек на земята Юсеин Болт. Те в никакъв случай не биха могли да надбягат движещ се джип като във филма на Спилбърг.

Дори Юсеин Болт обаче не би могъл да надбяга велосираптор, който е можел да развие 55 км/ч.

Германските учени са анализирали 500 животински вида – от мекотели до китове, за да установят как е свързан размерът със скоростта. Резултатите им съответстват на теориите, според които тиранозаврите, които са тежали до 9 тона, са бягали бавно.

Според д-р Мириам Хирт максималната скорост на животните зависи от способността им да ускоряват. Причината е, че при ускоряване мускулите функционират анаеробно, без кислород. В тази фаза те разполагат само с ограничено количество енергия.

Затова животните с малък до среден размер ускоряват бързо и имат достатъчно време да достигнат максимално възможната скорост. Големите животни изчерпват наличната енергия за ускоряване, преди да достигнат голяма скорост.
Най-бързите животни – гепардите, са със среден размер.

 
 

GoT сезон 7, епизод 1: Какво се случи и какво предстои?

| от |

Ако някъде е имало страхове, че в новия сезон Аря ще бере цветя, облечена в тиролска рокличка, Церсей ще е  започнала да ходи на йога и ще е станала миролюбива будистка, а Джон Сноу ще е загрозен от кокошки тръни по лицето и съответно – озлобен, спокойно. Няма нищо такова.

Над 16.1 милиона души снощи са гледали първия епизод от предпоследния сезон на „Game of Thrones“. Очакванията бяха огромни, самото чакане – безумно дълго, а вълнението преди снощния епизод – нажежено до степен паника.

И да, ВНИМАНИЕ! ТОЗИ ТЕКСТ СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ!. Ако не искате да бъдете безжалостно спойлнати, спрете да четете СЕГА. Но имайте предвид, че щом закъснявате с повече от ден с гледането на сериал с популярността на GoT, не може да се сърдите, ако отнякъде ви издебне лош спойлер.

Епизодът започва в любимия ни GoT стил – с масова смърт. Аря Старк не просто не носи тиролска рокличка, а се е превърнала в малка интелигентна машина за убиване на врагове. Зимата дойде в дома Фрей в чаши арборско златно с отрова, а зрителите разбраха, че „Северът помни“. И още как.

След това начало звучно си отдъхваме. Всичко е каквото го помним – с интриги, насилствена смърт, силни думи, многопластови персонажи и относителна непредсказуемост. Лошото обаче е, че когато някой сериал вдигне летвата толкова високо, колкото GoT, поддържането на нивото става голямо предизвикателство. Особено изненадването на зрителите и пазенето на сюжета в тайна. Сценаристите и режисьорите са умни, но и сред милионите фенове има умници и теориите около бъдещото развитие на сериала се множат като скакалци по време на библейско нашествие.

Няма да ви занимаваме с теории на конспирацията, но нека да се спрем на няколко факта от снощния епизод и да видим какви изводи можем да извлечем:

Церсей е по-красива и по-властна отвсякога

церсей

След като видяхме Церсей съсипана, гола и замервана с мръсотия, и след като предишният сезон завърши с нея ликуваща, сега я виждаме като кралица на Седемте кралства (макар и поправена от Джайм, че всъщност са най-много три), обмисляща следващите ходове, с които да срази враговете си, и брилянтно красива в невероятен костюм. Неразбирателството й с Джайм става все по-явно, което може да е в подкрепа на една от теориите, че той ще бъде братът от пророчеството, който ще отнеме живота й.

Но каква трансформация трябва да се случи с Кралеубиеца, за да убие своята сестра и любима? Със сигурност голяма. И все пак, от безжалостен убиец, по-големият брат Ланистър се превърна в положителен герой с чувство за справедливост и отявлена тъга по загиналите му деца. В този смисъл можем да очакваме Джайм отново да се завърти на 180 градуса. Или да пожертва любовта си в името на справедливостта. Безценна беше физиономията му, когато наглият Юрон Грейджой поиска ръката на Церсей, изтъквайки, че има две здрави ръце. Тези двамата няма да се спогодят, макар че Ланистър очевидно имат неотложна нужда от съюзници, а флотата на Грейджой няма да им е излишна.

Ед Шийран пее войнишка песен

game-of-thrones-season-7-episode-1-6

След като носи зимата в дома Фрей, Аря Старк язди през гората на Речните земи и се натъква на група войници на Ланистър, които я канят на прясно заешко и чаша вино. Сред тях разпознаваме Ед Шийран, чиято роля, държим да кажем, е далеч по-незначителна, от тази, която изигра Захари Бахаров в сериала. А в погледа, който си размениха той и Аря, която отпива от силното вино и за първи път от много време се усмихва искрено и смутено, можем да разберем, че той би й попял „The Shape of You“ с удоволствие. И все пак…едва ли.

Хрътката започва да вярва

хрътката

Сандор Клегейн никога не е бил икона на вярата. При него всичко е tough, rough т.н. Но когато се взира в пламъците на Господаря на светлината Р’Хлоор, той вижда белите бродници, които идват. И в суровото му лице пробиват някакви наченки на вяра и страх. Дали пък Хрътката няма да се превърне в една леко по-несексапилна Мелисандра? Кой знае…

Белите бродници идват

Game-of-Thrones

Спор няма. Стотици хиляди мъртви с кристални очи носят леда и смъртта към Вестерос. И ако нишката Сам Тарли в Цитаделата – силата на Джон Сноу – Драконов камък не се оплете по един начин, който да сглоби най-малкото Сноу и Денерис в едно, ще има много мъртви. Впрочем, както знаете името на книжната поредица на Дж.Р.Р.Мартин е „Песен за огън и лед“, така че срещата между Джон Сноу и Денерис Таргериен е неизбежна. Дали ще бъде кървав сблъсък или еротичен вихър без мечове, предстои да видим.

Санса порасна

санса

Санса Старк далеч не е онова момиче, което беше влюбено в „красивия“ (кой може да го нарече „красив“) Джофри Баратеон. От гледката на екзекуцията на баща й, през тежките й дни в Орлово гнездо, до изнасилването й от Рамзи Болтън, Санса измина дълъг път и както я чухме да казва на Джон, „баща ми не може да ме предпази, нито ти ще можеш“. Редом до брат си и обградена от свои хора, Санса се чувства добре, а възхищението, което изпитва към Церсей не ни учудва. Не е лесно да не се възхищаваш на Церсей. Но дали Санса би могла да бъде кралица? От една страна, все си мислим, че колкото и да я очука животът, възпитанието от Кейтлин и Нед Старк и вроденото й добродушие няма да позволят тя да стане втора Церсей. Но пък видяхме какво направи с Рамзи, какво искаше да направи Джон с предателите, били се за Болтън, и с какъв хладен разум се отнесе към Кутрето.

Денерис се завърна „на дракон“

денерис

Денерис не е на кон, но няма нужда. Тя си има дракони. И армия, и ума на Тирион Ланистър, и хитростта на евнуха Варис. Тя се завърна в Драконов камък, където е родена. И сложи ръка на него. Няма как да не се сетим за теорията, според която именно Денерис е Азор Ахаи – избраника на Р’хлор, Червения бог, комуто е отредено да срази чедата на неговия вечен враг, Великия Друг. Онзи, който Мелисандра вярваше, че е Станис, но не се оказа права. Нека да припомним, че според сказанията, Азор Ахаи е роден сред камък и сол. Неуязвим е за огъня и неговите пламъци. И както Великият Друг има свои деца – бродниците, така и избраният има свои – драконите. Звучи логично. Но да видим…

 
 

Истинските локации на Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Едно от хилядите неща, заради които обожаваме Game of Thrones е неговата атмосфера, която напълно  поглъща и пренася в измислената реалност на воюващите благороднически родове, огромните тъмни замъци и хилядите убийства (общия брой на загиналите персонажи за шестте сезона дотук е 1243, включително всички животни и други създания, дори тези, убити за храна). Когато гледаме сериала, неминуемо се питаме дали всичко на екрана би могло да бъде реално. Къде се развива действието? Дали на земята има такива места, къде са те? Къде се създава уникалната атмосфера на сериала?

Макар и да е трудно за вярване, голяма част от локациите в сериала са реални. Което прави нещата още по-интригуващи. Нищо не може да се сравни с радостта на феновете, които усещат, че могат за кратко да се потопят в света на любимия си сериал. И да ходят по стъпките на Церсей, Денерис, Джон Сноу и всички останали.

Вижте в галерията реалните локации, на които за заснети части от най-успешния сериал днес. Идеята за пътешествие по тях е мечтата на всеки фен.