100 years UK in BG: Първото гостуване на Кралския балет в България

| от |

Автор: Джейн Бърнър за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

След историята на Крис П. Бейкън за поредицата #100UKBG, днес поглеждаме към най-яркия спомен на Джейн Бърнър за първото гостуване на Кралския балет в България.

photo-3-500x375

Осем от прима балерините отсядат в резиденцията. На снимката са три от тях на обяд с фондю, заедно с посланик Уилям Харпър (в ляво)*

Джейн Бърнър живее в България между 1970-1972 г. и 1984-1987 г., когато съпругът ѝ Алън Бърнър е на дипломатически мисии в страната – съответно на трети секретар в посолството и британски заместник-посланик.

Неотдавна Джейн ни разказа за трудностите и удоволствието от намирането и купуването на храна в България през 70-те години. Този път тя споделя спомен от първото посещение на Кралския балет в България, който ѝ доставя огромно удоволствие, но се оказва голямо предизвикателство след като „завесата пада“.

Трябва да е било началото на 80-те години, когато пристигнахме в България за втори път – за втората дипломатическа мисия на съпруга ми в София. Първата бе през 1970 г., когато нямах представа в какво се забърквам, като се омъжвам за млад дипломат, и помолих баща ми да ми обясни какво е Министерство на външните работи и с какво се занимават дипломатите. Сега, разбира се, всичко изглежда логично и ясно, но не и тогава.

И ето ни отново тук. Живеехме в къща на ул. „Оборище”, по-точно на № 69. Познавахме къщата добре от първия ни престой в България. Тогава в нея живееха военното аташе и съпругата му.

Разбрахме, че Лондонският кралски балет е на турне в Европа и ще изнася представление в София. Бяхме много развълнувани. Подобно нещо не беше се случвало и до този момент единствено бяхме гледали Националния балет на България, от който единствено си спомням  „Жизел”, (която беше толкова тежка, че сцената се разтърсваше).

Получихме покана за коктейл в резиденцията след представлението.

Самото представление бе вълшебно и след него сякаш се носехме по музиката на Чайковски, а аз се опитвах да изглеждам лека като балерините. В резиденцията се беше събрала огромна тълпа. Не само танцьорите от вечерта, но и дубльорите, балет майсторите, гардеробиерите, физиотерапевтите – всички бяха там. Къщата бе препълнена и изпълнителите правеха малки танцувални разгряващи упражнения. Бе наистина възхитително.

Нещата обаче не се развиха добре. Никой не бе предупредил съпругата на посланика за апетита на танцьорите и екипа им след представление. Стана ясно (и сега вече знаем), че балерините се хранят съвсем оскъдно преди представление и обилно след това.

Имаше много приятна шведска маса в дневната, съвсем достатъчна при нормални обстоятелства, но само след няколко минути тя бе опустошена. Горката съпруга на посланика се обади на готвача и му поръча да приготви всичко, което успее, да отвори всички консерви, да свари всички картофи и да ги донесе възможно най-бързо. Бе толкова отчаяна, че ни накара да се приберем вкъщи и да донесем скъпоценните си консерви печен боб (от англ. baked beans), които пазех за специален случай, като например когато гостите ни са си тръгнали, само и само да успокоим гладната тълпа. Направихме го и най-накрая успяхме да задоволим апетита на посетителите. Наистина е удивително какво количество храна могат да поемат тези малки телца.

Бяхме изтощени и, колкото и да е иронично, много гладни. На шведската маса не бе останало нищо. Завършихме натоварената, но и много забавна, вечер с варени яйца в кухнята ни на № 69.

*Снимката принадлежи и ни бе предоставена от Кристин Дей, дъщеря на сър Уилям Харпър, първият британски посланик в България (1964-1966 г.)

 
 

100 years UK in BG: Първото гостуване на Кралския балет в България

| от |

БПЦ почита днес църковния празник Успение – заспиване, на Свети Иван /Йоан/ Рилски, обявен за небесен покровител на българския народ. Празникът се чества в деня на годишнината от кончината на светеца.

По традиция в Рилския манастир се отслужва литургия в памет на Свети Иван Рилски, който е основал църковната обител. Преподобният Иван Рилски е роден около 876 г. в село Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и на сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България. Като юноша той копнеел да се посвети в служба на Бога и постъпил в манастир.

След като приел монашеството, напуснал манастира и се скитал на много места. Установил се в Рила и основал Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдал на уединение и молитва. Той умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Рилската обител. Около 980 г. мощите на Иван Рилски са открити и пренесени в София, а той е канонизиран. През 1183 г. унгарският крал Бела Трети отвоюва Средец от византийците и отнася мощите на българския светец в Унгария, откъдето са върнати след четири години.

След освобождението на България от византийско робство цар Асен Първи ги пренася през 1195 година в столицата Търново. Свети Иван Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася в Русия и на целия Балкански полуостров.

 
 

100 years UK in BG: Първото гостуване на Кралския балет в България

| от |

 Всеизвестен факт е, че обикновените хора не искат да бъдат част от войните и последствията от тях. Мъжете не отиват на фронта по свое желание и не копнеят да се убиват взаимно. И със сигурност нито една майка не би предпочела  изкуствено провокирания патриотизъм пред живота на детето си.

Още по-всеизвестен факт е, че обикновените хора страдат от всичко, което се случва след като дулата утихнат и градовете се превърнат в руини.

Петер Фехтер е един от милионите, които стават жертви на абсурдите на историята – най-престижната куртизанка на нашата планета.

1200px-Peter_Fechter
Петер Фехтер; Getty Images

Датата е 17 август 1962 г. Точно преди една година Берлин е разделен на две. Двама строителни работници (тухлари) ще преминават отвъд стената. Единият успява и се озовава от западната й страна, другият – не.

Всичко става случайно и не е планирано за този ден. Двете момчета са в обедна почивка, когато чуват гласове и, тръгвайки по следите им, се озовават в близост до стената. Хелмут (другото момче) се покатерва, но куршумите на милиционерите пронизват Петер в стомаха, докато е на върха на стената. От западната страна искат да помогнат, но не могат.

Тялото му пада от източната страна и остава там в продължение на 45 минути. Наоколо има хора, той вика за помощ, виковете постепенно преминават в стенания, докато накрая не утихват напълно. Никой не се притичва на помощ. Никой не може да се притече и да иска. Така е във времената на политкоректността и номенклатурата. Животът си е живот, но и дисидентът си е дисидент.

И тялото му е отнесено на рамото на милиоционерите като чувал с картофи.

Известно време след стрелбата тълпата започва да се увеличава и скоро хиляди жители крещят „убийци“ и „бандити“ в лицето на офицерите, стреляли по Петер. Органите на реда отвръщат със сълзотворен газ. Пазачите са наградени с медали.

35 години по-късно сестрата на Петер Фехтер повдига обвинения срещу пазачите. „Бях назначен да върша тази работа и всичко, което мога да кажа е, че съжалявам.“ казва единият от тях. „Какво друго мога да кажа освен, че съжалявам? Но вече не мога да променя нищо. Това се е случило.“ заявява другият. Разследването показва, че двамата общо са изстреляли 24 куршума.

3377d6a8-a3c6-4d16-8a3f-2f8fb2bb832a-1024x768
Пазачите отнасят тялото на Петер Фехтер; Getty Images

Една от първите жертви на Стената не умира в полето и в морето, а в самия град, който тя разделя. Пред всички. В сърцето на абсурда, който засяга цяла Европа. А белезите се виждат и днес – 27 години след рухването.

Това се случва преди 55 години. И никой не иска да е част от него, и всички съжаляват. И всички сме част от него. Кои доброволно, кои по стечение на обстоятелствата, кои като жертви, кои като победители…

 
 

100 years UK in BG: Първото гостуване на Кралския балет в България

| от |

В понеделник, 21 август, за първи път от 99 години, пълно слънчево затъмнение ще премине над САЩ изцяло, от западното до източното крайбрежие.

При слънчево затъмнение Луната застава между Земята и звездата ни и така блокира лъчите й. Диаметърът на Слънцето е 400 пъти по-голям от този на Луната, но то е 400 пъти по-отдалечено от нас от нея. Затова от земята изглежда, че двете небесни тела са с еднакъв размер.

Слънчеви затъмнения има някъде по света през 12 до 18 месеца. В повечето случаи обаче те са над океана.

Сегашното пълно слънчево затъмнение е изключително, защото е първото над САЩ през 21-и век и първото там от 1991 г. Предишното обаче можеше да бъде наблюдавано само от Хавай. Над континентални щати пълно затъмнение не е имало от 38 години, а и тогава то беше само над северозападната част от страната. Пълно затъмнение, което преминава над цялата държава, е много рядко. Предишният път е било на 8 юни 1918 г. Друг вид такова явление – пръстеновидно, което преминава от единия до другия бряг, имаше през 1994 г. Тогава обаче Луната беше в най-отдалечената си точка от Земята и закри около 94 процента от слънчевите лъчи.

Освен ако няма облаци, Линкълн Бийч в Орегон ще е първият континентален американски град, където ще се вижда пълното затъмнение от 10,16 ч. местно време (17,16 ч. по Гринуич). Сянката ще премине през 14 щата, като широчината й ще е около 113 км. Най-дълго пълното слънчево затъмнение ще продължи около Карбъндейл, Илинойс – 2 минути и 40 секунди, съобщи НАСА. Явлението ще приключи в 14,48 ч. местно време (18,48 ч. по Гринуич) над Чарлстън, Южна Каролина.
Извън тази ивица от 113 км, ще има частично слънчево затъмнение от 8,46 ч. местно време (15,46 ч. по Гринуич). То ще започне над тихоокеанското крайбрежие и ще приключи над атлантическото.

Стотици милиони хора ще са в хвърлената от Луната сянка. Около 12 милиона живеят в районите, където ще има пълно слънчево затъмнение. От 1,85 милиона до 7,4 милиона души са предвидили пътувания, така че да могат да наблюдават явлението.

Заради вълнението на любителите астрономи, надеждите на учените и рязкото покачване на цената на хотелските стаи, ентусиазмът е голям. Планирани са сватби, празници на открито, експедиции с кану и дори Бони Тейлър ще изпее хита си „Total Eclipse of the Heart“, така че да бъде излъчен пряко по време на затъмнението.

Тези, които няма да бъдат в районите на затъмнението, ще могат да го гледат по интернет. НАСА предвижда пряко предаване цял ден на сайта си. То ще бъде излъчено също на екраните на Таймс скуеър в Ню Йорк.

 
 

100 years UK in BG: Първото гостуване на Кралския балет в България

| от |

От последните проекти на българските строителни предприемачи става ясно, че върхът на архитектурата са небостъргачите: колкото по-високи, толкова по-яко.

Уви, закостенелите софиянци протестират и искат да продължават да си живеят в нелепите малки блокчета. Тъй като обаче градът трябва да върви към прогрес, ние измислихме няколко перфектни локации, на които трябва да се разположат небостъргачи и ги предлагаме на вниманието на инвеститори и предприемачи от напредничави строителни компании:

бул. Дондуков

В последно време хората не спряха да се дърлят да има ли по Дондуков павета или да няма. Разрешението на проблема е много просто: един небостъргач в непосредствена близост до Министерски съвет ще изкорени спора веднага. Няма булевард – няма проблем. Няма трафик – няма тежък трафик.

Зоологическата градина

Открай време е ясно, че зоологическата градина на София е декадентско място с грохнали слонове и кашлящи лъвове. Вместо да отглеждаме животни в клетки, които да стресират децата, по-добре теренът да се усвои порядъчно и на негово място да блесне стъклено-метална бизнес сграда с 98 етажа.  Ако се намираше в Париж, щеше да е по-висока от Айфеловата кула. Клетките с животни могат да бъдат вкарани в небостъргача за развлечение на служителите и живущите. Представете си само да имате възможността в обедната си почивка да нахраните пингвин с шиш-таук!

Южният парк

Южният парк е много голям. Софиянци не се нуждаем от такова голямо зелено пространство, което да обслужва интересите на кучета, деца и досадни велосипедисти. Много по-удачно ще е ако част от парка се заеме от небостъргач по нюйоркски тертип. Представете си само колко ще струва квадратния метър в жилищна сграда в сърцето на парка. Ще привлечем чужденци, които ще искат да живеят там и София най-сетне ще стане космополитен град.

Градинката Кристал

Това свърталище на наркомани с долнопробен бар и стърчаща каменна глава на отдавна умрял политик загрозява столицата и ни кара да се замислим има ли изобщо нужда от такива места в града ни. Далеч по-целесъобразно би било и там да има небостъргач. На върха му може да се обособи елитен фитнес център, от който трениращите за по 100лв. на час да могат да наблюдават Руската църква докато въртят велоергометъра.

Драгалевският манастир

Църкви и манастири си имаме достатъчно. Небостъргачи – не. Какво по-хубаво от 101-етажна бизнес сграда в подножието на Витоша? Работещите там ще имат уникалната възможност през обедната почивка да се качват с Драгалевския лифт до Голи връх и да имат досег до природата, обядвайки сирене и домати на одеяло върху тревата.

На мястото на Шестоъгълния петох*йник

След дълги обществени дебати и скандали паметникът „1300 години България“ бе съборен. На негово място зее противна дупка, която няма да направи добро впечатление на посетителите по време на българското председателство на съвета на ЕС. Ако обаче успеем да вдигнем небостъргач до втората половина на 2018г. ще направим добро впечатление на чужденците. А представете си само колко ще е идейно небостъргачът да е във формата на бившия паметник?

*Текстът е написан с ирония. Смятаме, че високото строителство има своето място в големите градове на съответно подходящите за това инфраструктурно места. И със сигурност не извън тях.