100 Years UK in BG: Моето райско кътче на земята

| от |

Автор: Ребека Ричърдсън за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София.

Ребека Ричърдсън е маркетинг специалист от Лондон. Обича да пътува и казва, че е щастливка, че е имала възможност да живее в Дубай, Санто Доминго, а сега – София. В свободното си време пише, снима и поддържа блог за живота и пътуванията си из България. Когато не е заета с някое от тези неща, прекарва времето си в компания с добри приятели и хубаво вино.

 

„Тогава може би повече хора ще изберат да посетят България и ще видят красотата, която аз виждам всеки ден!

Иска ми се да бяхте тук!

Ребека”

 rebecca2-500x345

Първото ми пътуване до България беше през 2012 г. Бях срещнала приятеля си, който е от София и учеше във Великобритания. Той разказваше за страната си с такава любов, че нямах търпение да я видя. Преди да го срещна, не знаех много за България или българската култура, затова не бях сигурна какво да очаквам. Резервирахме ваканция – седмица в Созопол и втора в София. Така щях да мога да видя и морето, и града. Останах много изненадана! Не знам защо, но когато мислех за България, не си представях толкова красиво място – мислех, че е студена комунистическа страна… и бях грешила. Още докато преминавахме с кола покрай плажната ивица, пред нас се появи прекрасна гледка, сияйно слънце, чувахме музика; инстинктивно усетих, че тук щеше да ми хареса.

След приятен ден на плажа щяхме да вечеряме в стария град на Созопол. И когато стигнахме там, останах удивена! В малки магазинчета за сувенири, закътани по павирани улици, се предлагаха най-различни съкровища, включително ръчно изработени бижута и всеизвестното розово масло. Исках да взема от всичко! Купихме толкова подаръци, колкото можехме да носим. Следващата изненада бе българското вино – толкова хубаво, а свежата риба бе невероятна на вкус. Само след ден в България, вече бях влюбена в страната. Бях намерила своето райско кътче на земята!

Седмицата ми в София бе също много приятна и изненадваща. Не очаквах да видя толкова модерни молове и такъв нощен живот. Една седмица не бе достатъчна, но направихме всичко възможно да посетим колкото може повече места. Видяхме катедралата „Св. Александър Невски”, разхождахме се из паркове и хапвахме в ресторанти с традиционна българска кухня и ракия. Дори успяхме да прекараме ден в Копривщица, където се пренесох в ХIХ-вековна България.

Ваканцията свърши, но аз знаех, че един ден ще се върна в България, за по-дълго, и ето ме тук две години по-късно! Преди живеехме в Лондон и, колкото и приятно да ми беше там, все търсихме ново и вълнуващо място. Получихме страхотно предложение за работа на Карибските острови. Стегнахме багажа и се сбогувахме с Великобритания. Беше прекрасно, но винаги се чувствах прекалено далеч от дома. Обичам да пътувам и бях живяла в Дубай, но десетчасовият полет бе прекалено дълъг за мен. Когато решихме да си тръгнем година по-късно, нямахме конкретен план какво ще правим. Тогава приятелят ми получи предложение за работа в София, и това бе идеалната възможност да се преместим тук. За мое щастие, в компанията имаше свободна позиция и за мен. Нямаше нужда да се тревожа – започнах работа седмица след като пристигнахме!

Разбира се, най-голямото ми притеснение бе, че не говорех езика, но работата ми е в областта на маркетинга, а клиентите – във Великобритания и Европа. Затова, с изключение на някои неловки срещи в офиса, това не се оказа огромна пречка. След няколко ходения до администрацията и подписване на може би стотици формуляри в банката, бях официално регистрирана.

Сега, шест месеца след пристигането ни, съм все така влюбена в България! Посещавам събития за запознаване с други чужденци в София; срещам се много интересни хора от най-различни краища на света, които са се преместили тук, и дори създавам приятелства в Туитър. Все още не говоря български, въпреки че започвам да разбирам и мога да водя най-обикновени разговори. Искам да науча езика и съвсем скоро ще отделя време за това; досега не бях много постоянна, а и с английски език можеш да се справиш съвсем спокойно навсякъде в София. Дори преподавам английски на колегите си веднъж седмично и на тях им харесва да упражняват езика с някого, на когото е майчин.

България продължава да ме изненадва, а съм видяла само малка част от нея. Качих се на Черни връх и започнах да се уча да карам ски в Пампорово – неща, които никога не съм си представяла, че ще правя! Всеки път, когато се запозная с нови хора, те ми разказват за невероятно място, което трябва да посетя. Често правя списъци, защото наистина има толкова много възможности! Трябва да посетя Велико Търново или Розовата долина, или Седемте рилски езера? Списъкът е невероятно дълъг!

Мислех си за този списък и колко хубаво би било, ако можех да събера всичко на един уебсайт. Вместо обикновена туристическа информация, исках това да е място, в което да споделям снимки и преживявания от прекрасните места, които посещавам; от живота ми в България. Потърсих и не намерих нещо подобно. Така реших да създавам eatstaylovebulgaria.cоm.

Сайтът разказва какво означава България за мен – място с прекрасна храна, на което ще искаш да останеш и, в което ще се влюбиш! И защото има толкова интересни кътчета тук, не мисля, че ще настъпи момент, в който ще свършат историите, които искам да разкажа. Приятели и посетители на сайта също са добре дошли да споделят свои снимки и истории. В крайна сметка това, което искам да създам е пътеводител за България, включващ всичко, което това много специално място може да предложи. Тогава може би повече хора ще изберат да посетят България и ще видят красотата, която аз виждам всеки ден!

Иска ми се да бяхте тук!

Ребека

rk

 

 
 

Маргарет Мичъл и отнесеният от вихъра Юг

| от Дилян Ценов |

На 11 август 1949 г. женена двойка върви ръка за ръка по улица в Атланта. Отиват на кино. Докато пресичат прочутата „Прасковена улица“ едно такси приближава с бясна скорост. Той се отдръпва, но тя не успява и таксито я удря. Повече не идва в съзнание. Пет дни по-късно, на 16 август 1949 г., Маргарет Мичъл Марш, авторката на най-популярния роман в американската литература, „Отнесени от вихъра“, умира в следствие на усложненията от катастрофата.

Жената, чието творчество е символ на Стария Юг, е уникален по своето естество феномен в американската литература. Тя твори във времена, когато мъжкото присъствие е не само преобладаващо, но и мнението на писатели, критици и журналисти е онова, което казва колко дълго ще живее дадена творба. Никой не може да премине отвъд бариерата, ако не е одобрен и допуснат от вече доказалите се таланти. И в тези години се появява една никому неизвестна жена, съпруга, домакиня от Атланта, която е написала роман за Американската гражданска война. Годината е 1936. Работното заглавие е „И утре е ден“, но той излиза под познатото на всички име „Отнесени от вихъра“.

Gone with the wind front cover
Първото издание на романа

Пукнатините в системата са моментални. Никой от висшия кръг не одобрява този „феминистки“ и „вреден за обществото“ роман. Никой не харесва идеята да бъде поучаван от провинциална домакиня, която започва да пише, защото си навехва глезена и трябва да си запълва времето с нещо. Публиката обаче е на друго мнение. Противоположното. „Отнесени от вихъра“ още с появата си предизвиква фурор и става една от най-популярните и продавани книги в страната. Всички четат за Скарлет, Ашли, Рет, цялото семейство О’Хара, памуковите плантации, хубавия, идиличен (за белите) Юг и Гражданската война, след която нищо вече не е същото. Независимо от мнението на критиците и писателите, Маргарет Мичъл става новото литературно откритие.

 gonewiththewind2
Кадър от филма „Отнесени от вихъра“ (1939)

„Отнесени от вихъра“ е роман за оцеляването. Всяка ситуация стои под тази обширна тема. Това е Гражданската война, която Югът загубва и трябва да се издигне отново, макар и не същия. Това са семейство Уилкс, които загубват плантацията си и разчитат на Скарлет. Това са всички онези роби, които си мислят, че ще бъдат освободени от янките, но свободата се оказва мираж. И тук разбира се е любимата на всички жени и мъже Скарлет О’Хара. Яркочервена, също като името си, нейният живот не е нищо повече от оцеляване, сила и кураж. Това несъмнено е една от най-силните жени в литературата изобщо. Най-дръзката, смела, глупава, на моменти луда, безпардонна – Скарлет е кучката от литературата, която не можеш да не обичаш.

„Отнесени от вихъра“ е роман и за миналото, което никога няма да се върне. За идиличния свят на памуковите плантации, големите имения, в които кринолините на дамите се блъскат един в друг, всяка си има ухажор. Всяка се жени преди 16-тата си годишнина, на 20 и неженена означава стара мома. Свят, в който си щипеш бузите и хапеш устните, за да почервенеят. Всички са щастливи и живеят в безгрижие, граничещо с безвремие. Робите вършат всичко, те издържат плантаторите. Всичко това приключва с Гражданската война. Конфедерацията не удържа янките и четири години по-късно, през 1965 г., Югът остава само спомен. А с него си отиват и всички негови порядки. Но момичето с ирландска кръв не се предава и избира куража пред репутацията. Скарлет О’Хара хваща оръжието на своето време и побеждава с него. Разбира се тя винаги остава капризното дете, което иска да получи всичко на всяка цена. Затова понякога действа хаотично и импулсивно и това й коства много. Но тя е такава. Неслучайно е една от любимките на читателите. От другата страна е нейният антипод, Мелани Хамилтън, съпругата на Ашли, на която Скарлет, заслепена от егоизма си, така и не осъзнава колко много дължи. Разбира го накрая, но прекалено късно.

 Author Margaret Mitchell
Маргарет Мичъл в Ню Йорк през 1938 г.; Getty Images

Маргарет Мичъл пише „Отнесени от вихъра“ в продължение на десет години. Няма други издадени книги. Никога не свиква с популярността и дори я отхвърля. Тя е Грета Гарбо на литературата, която живее уединено до самия си край, отказва да дава автографи, отказва да дава името на героите си за комерсиални цели (като сапун за ръце „Скарлет“) и не обича да говори публично.

Единствената й книга говори вместо нея. Книгата, между чиито страници е запечатен мирисът на пролетта, лекотата на памука, сълзите на стотици момичета и майки, гадния вкус на ямса, въшките и вечният шум на десетките бални рокли, идващ от някоя плантация в далечината.

 
 

Радио на месеца: Радио Fresh!

| от chronicle.bg |

Radio Fresh! е най-слушаната радиостанция в столицата за месец юни. Изследването проведено от GARB утвърждава лидерското място на Radio Fresh!, като признанието идва след редица програмни промени в медията.

В сутрешния блок се завърнаха създателките на марката „Шоуто на Блондинките”- Цвети Георгиева и Елена Асенова. Между 08 ч. и 11 ч., с най-провокативното радио шоу на България, Radio Fresh! буди слушателите си със смях и настроение.

Денят продължава със забавния блок на Тео Койчинов (11ч.-14ч.), а следобеда поема актрисата Рая Белева („Сутрешен блок”, „Откраднат живот”) с предаването „Абсолютно Fresh!” 14ч- 17ч. В края на деня, от 17ч. идва времето на „So Fresh!“ с Надя, в която слушателите може избират хитовете, които слушат в ефира.

Radio Fresh! е и радио медията с най-голямата фейсбук група в България. Феновете надхвърлят 320 хиляди, което прави радиото лидер и в интерактивното пространство.

Radio Fresh! е част от най-бързо развиващата се радио група, ОБЕРОН РАДИО МАКС, в която влизат още радиата ФМ+, Melody и Star.

 
 

Една е Мадона(та) и какво не знаем за нея?

| от chronicle.bg |

Тя е звездата, която няма аналог в музиката. Нито в миналата, нито в съвременната. Обичана или отричана, възхвалявана или омаловажавана, Мадона си е Мадона. И дали я харесваме или не, това не отменя факта, че скандалната певица е явлението в музиката, което я промени завинаги и ще остане на хоризонта дълги години след своя залез (който между другото не се задава засега).

Онези, които не са подробно запознати с биографията й я познават предимно от хитовете Material Girl, Open Your Heart, La Isla Bonita, Hung up, Like a Prayer и много други. Може и да я свързват със скандалите, които предизвиква с поведението си и тоалетите си. Всички я определят като най-влиятелната жена изпълнител. Сексът и феминизмът са запазените й марки.

Днес Мадона Луиза Вероника Чиконе навършва 59 години. За песните й няма какво повече да добавим, те винаги ще имат своята вярна публика, винаги ще има хора, които да ги поставят под съмнение (неясно по какви причини), а около имиджът й няма да спрат да се повдигат спорове (Нищо чудно някоя църква отново да се произнесе против разврата, в който тя възпитава публиката?!).

По случай рождения й ден сме подбрали няколко любопитни факта около живота на Мадона, които може би не знаете. Вижте галерията горе.

 
 

Войната между актьори и режисьори

| от chronicle.bg |

Филми се снимат по няколко месеца, а всички знаем какво става, когато имаме един прекалено стриктен, взискателен или пък агресивен колега. Въпрос на време е на някого да ти избият чивиите.

Това се случва неочаквано често, но се чува само ако участниците са известни. Най-старият и легендарен спор е между актьори и режисьори. И като казваме „стар“, имаме предвид много стар.

Катрин Хепбърн, която е невъзможно красива, се скарва жестоко с режисьора Джоузеф Манкевич, който е безобразно нетактичен. Научете повече в галерията ни!