100 years UK in BG: Между две култури

| от |

Автор: Дейвид Мосъп за секцията посветена на 100 Years UK in BG в блога на британското посолство в София : http://blogs.fco.gov.uk/100yearsukinbg/bg

След историята на Дениз Холт за поредицата #100UKBG, днес поглеждаме към най-яркия спомен на Дейвид Мосъп за най-голямото му приключение в България по време на протестните митинги заради хиперинфлацията и политическата корупция.

С кон Министър в българския шампионат по обездка за аматьори

С кон Министър в българския шампионат по обездка за аматьори

 

Дейвид Мосъп пристига в България през далечната 1987 г., за да преподава английски език в Британски съвет. Преди това учи руски език и има желание да проговори още един славянски език. Тогава дори не подозира, че животът му ще стане неразривно свързан с България и с нейните език и култура. Дейвид прекарва последните 27 години в България и превежда за президенти и министър-председатели, както и поезия и проза от български на английски език.

„Иска ми се да вярвам, че работата ми като езиковед и моралните ценности, които притежавам и придобих, ми помогнаха да се превърна във връзка между две култури, които обичам, и които ме оформиха като личност.” – казва Дейвид Мосъп.

Най-голямото ми приключение в България се случи през януари 1997 г., по време на протестните митинги заради хиперинфлацията и политическата корупция. Една вечер по път към къщи се озовах сред протестиращите пред Народното събрание и точно тогава получих обаждане от приятел, който работеше в CNN. „Знаеш ли за протестите?”, попита ме той. „Да, между протестиращите съм.” Така предадох директно събитията по телефона за CNN. На следващия ден екип на телевизията пристигна в София, за да отрази случващото се. Ще ми се да вярвам, че случайното ми участие в онзи момент е допринесло за доброто на България и за подобряването на имиджа й пред света.

David-Mossop-photo-11

Има два момента, които ме изпълват с гордост и благодарност за живота ми в България. И двата се случиха скоро. През 2013 г. защитих докторска степен в Катедрата по български език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за влиянието на английския език върху модерния български. Надявам се дисертацията ми да е допринесла към академичната общност с тема, която, поне според мен, е положителна за развитието на българския език. Твърде много българи обаче са песимистично настроени към въпроса.

Вторият момент на голяма радост и гордост през последните години е свързан с другата ми страст – нея открих и развих изцяло в България. Притежавам и тренирам три коня, които отглеждам в Банкя, малко извън София. През 2012 и 2013 г. спечелих българския шампионат по обездка за аматьори с коня си Министър. Трябва да си призная, че когато по време на церемонията по награждаването зазвуча българският национален химн в моя чест, пророних сълза на гордост и радост.

 
 

Досиетата CHR: Дисидентът, който не успя да прескочи Стената

| от Дилян Ценов |

 

Всеизвестен факт е, че обикновените хора не искат да бъдат част от войните и последствията от тях. Мъжете не отиват на фронта по свое желание и не копнеят да се убиват взаимно. И със сигурност нито една майка не би предпочела  изкуствено провокирания патриотизъм пред живота на детето си.

Още по-всеизвестен факт е, че обикновените хора страдат от всичко, което се случва след като дулата утихнат и градовете се превърнат в руини.

Петер Фехтер е един от милионите, които стават жертви на абсурдите на историята – най-престижната куртизанка на нашата планета.

1200px-Peter_Fechter
Петер Фехтер; Getty Images

Датата е 17 август 1962 г. Точно преди една година Берлин е разделен на две. Двама строителни работници (тухлари) ще преминават отвъд стената. Единият успява и се озовава от западната й страна, другият – не.

Всичко става случайно и не е планирано за този ден. Двете момчета са в обедна почивка, когато чуват гласове и, тръгвайки по следите им, се озовават в близост до стената. Хелмут (другото момче) се покатерва, но куршумите на милиционерите пронизват Петер в стомаха, докато е на върха на стената. От западната страна искат да помогнат, но не могат.

Тялото му пада от източната страна и остава там в продължение на 45 минути. Наоколо има хора, той вика за помощ, виковете постепенно преминават в стенания, докато накрая не утихват напълно. Никой не се притичва на помощ. Никой не може да се притече и да иска. Така е във времената на политкоректността и номенклатурата. Животът си е живот, но и дисидентът си е дисидент.

И тялото му е отнесено на рамото на милиоционерите като чувал с картофи.

Известно време след стрелбата тълпата започва да се увеличава и скоро хиляди жители крещят „убийци“ и „бандити“ в лицето на офицерите, стреляли по Петер. Органите на реда отвръщат със сълзотворен газ. Пазачите са наградени с медали.

35 години по-късно сестрата на Петер Фехтер повдига обвинения срещу пазачите. „Бях назначен да върша тази работа и всичко, което мога да кажа е, че съжалявам.“ казва единият от тях. „Какво друго мога да кажа освен, че съжалявам? Но вече не мога да променя нищо. Това се е случило.“ заявява другият. Разследването показва, че двамата общо са изстреляли 24 куршума.

3377d6a8-a3c6-4d16-8a3f-2f8fb2bb832a-1024x768
Пазачите отнасят тялото на Петер Фехтер; Getty Images

Една от първите жертви на Стената не умира в полето и в морето, а в самия град, който тя разделя. Пред всички. В сърцето на абсурда, който засяга цяла Европа. А белезите се виждат и днес – 27 години след рухването.

Това се случва преди 55 години. И никой не иска да е част от него, и всички съжаляват. И всички сме част от него. Кои доброволно, кои по стечение на обстоятелствата, кои като жертви, кои като победители…

 
 

Честит имен ден, днес е Успение Богородично

| от chronicle.bg, БТА |

Църковният празник Успение – заспиване, на Пресвета Богородица, който е един от 12-те големи християнски празници, се чества днес. Той се отбелязва на 15 август и от православни, и от католици.

Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния си живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта й Архангел Гавраил съобщава на Пресвета Богородица, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим.

Три дни след това, сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа й с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й.

Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“

В памет на явяването на Пресвета Богородица пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица за житейските си проблеми.

На този ден се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – с курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.

Днес празнуват всички, които носят благословеното име Мария, както и имената Мара, Марияна, Мариана, Мариян и Мариан.

 
 

Дамите най-много си падат по мъже, ухаещи на зеленчуци

| от chronicle.bg, БТА |

Жените си падат най-много по мъже в добро здраве, ухаещи на зеленчуци, установиха учени от университета Маккуори в Австралия, цитирани от в. „Метро“.

По време на тестовете били изследвани млади мъже в добро здраве, като било отчитано колко зеленчуци и плодове те включват във всекидневната си консумация. За целта бил прилаган спектрофотометър върху тяхната кожа. Уредът може да отчете какъв е приемът на всеки индивид на каротеноиди.

Участниците с по-голяма консумация на зеленчуци и плодове се оказали с по-голяма концентрация на каротеноиди в кожата. След това те били помолени да извършат физически упражнения, носейки чисти фланелки, които им били раздадени. Доброволки трябвало да помиришат потното горно бельо и да дадат оценка за това колко им се струва атрактивно. Хората с високи концентрации на каротеноиди получили най-високи оценки за привлекателно ухание. Тяхната пот била с по-плодов и сладък мирис.

 
 

Game of Thrones, сезон 7, епизод 5: Времето лети

| от chronicle.bg |

Този текст съдържа спойлери за „Игра на тронове“ сезон 7, епизод 5.

Почти не е за вярване колко бързо се развива действието в този сезон на „Игра на тронове“. Събития и действия, които преди отнемаха часове, дни и месеци, този път минават като мигване на окото. Най-доброто, което можем да направим, е да се хванем здраво, както Денерис се държи за Дрогон, и да се наслаждаваме на видяното.

Последният епизод може да не беше най-зрелищният, но определено не му липсваше динамика. В него станахме свидетели на няколко важни разкрития, които ще се развиват занапред и получихме редица деликатни смигвания от сценаристите за това какво предстои в следващите епизоди. Теориите на феновете естествено не закъсняха и вече всеки има своя версия са предстоящото.

Ние ви предлагаме обзор на това какво  се случи в Eastwatch и нека всеки си направи своя теория. В галерията горе.