10 въпроса, които майка ти винаги задава

| от |

Антония Антонова, binar.bg

Мнозина усещат, че комуникацията с близките в разгара на празниците е не само радост и удоволствие, но и сладко предизвикателство. Независимо от интензитета и характера на общуването с родителите, човек може да разпознае поне няколко от долупосочените реплики като, така да се каже, класически за обичайния разговор с майка си. Ето за какво става дума:

1.Яде ли?

Този въпрос е фундаментален. Неслучайно го слагам на първо място. Има въпроси, които не всяка майка задава, но „яде ли“ не е един от тях. Той, сам по себе си, е въпросът майка. Върху него стъпва всеки един разговор, който човек провежда с родителското тяло през живота си, независимо от темата – училище, работа, космонавтика, водна топка или мигарцията на белобузата гъска. В даден момент от диалога, задължително се промъква този важен въпрос. Независимо какъв е отговорът, ядеш.

2. Аз казах ли ти?

Както виждате, това е реторичен въпрос. Той не изисква отговор, защото индиректно го внушава. А именно – да. Казала ти е. Дори да не ти е казала в действителност, тоест такъв момент да не се е състоял в общата ви история, тя пак ти го е казала. Или поне си го е помислила, което, ако я попиташ, си е същото. При всяка кофти ситуация в живота ти – от смаляване на любимия ти вълнен пуловер в перланията, заради погрешно настроена програма до установяването, че гаджето ти кръшка с няколко човека от различни пол, възраст и националност – този въпрос следва. Аз казах ли ти? Както след 6 часа сутринта следва 7. Естествено е.

3. Не ти ли е студено?

Навън е 35 градуса, август. Днес си изпитал кофти тръпката да видиш поне две припадащи от жегата баби с туби минерална вода от по 10 литра във всяка ръка. Не можеш да мислиш. И да дишаш. Всичко е сякаш мираж. Животът ти се стопява.  Иска ти се да ходиш чисто гол по улицата, но знаеш, че няма да е най-красивата гледка на света и затова все пак си наметнал нещо от прозрачна материя, колкото да не е без хич. Отиваш да се видиш с майката ти, тъй като по-рано същия ден те е попитала „Яде ли?“, а всички знаем какво се случва след този въпрос. Тя те вижда, пита те „Не ти ли е студено така“ и ти предлага чорапи. Поне, докато си върху плочките. Може и вълнени.

4. Така ли те възпитах?

Изхабил си цялата топла вода от бойлера, а още трима човека трябва да се изкъпят. Чиста форма на егоизъм и безхаберие от твоя страна. Срам и позор.

5. Пушиш ли?

Всъщност, майка ти винаги е наясно дали пушиш, или не пушиш и този въпрос не цели тя да разбере истината, която вече знае, а по-скоро да изрази факта, че не се радва много от това, че, обективно погледнато, ти пушиш от девети клас. Тук греши. От седми е. Но все пак е по-добре да си мислиш, че родителите ти все още не са открили този ти порок, за да се въздържаш от тютюн по време на дългите семейни вечери, което е първата крачка към това да ги спреш завинаги.

6. Защо, бе, маме?

Прост израз на недоволство и несъгласие с действията ти. Универсален въпрос. Може да се използва винаги и навсякъде. Зависи изцяло от настроението на питащия.  Характерно за този въпрос е, че винаги се задава с осанка и патос, силно преувеличени за мащабите на постъпката ти. Ако такава изобщо се е състояла. Ако случаен свидетел на разговора не знае за какво иде реч и чуе само въпроса с определените интонация и маниер на задаване, най-вероятно ще си помисли, че си убил някого.

7. Колко пъти трябва да повтарям?

Този въпрос много се доближава до „Аз казах ли ти“, с тази разлика, че най-вероятно не просто си е помислила, че ти е казала нещо, а действително го е направила  веднъж. Тук си наистина безпомощен.

8. Къде си?

Разбрали сте се да се съберете за вечеря в 8ч. и тя ти звъни в 7:40ч. с този въпрос и осезамо нервен тон на гласа, подсказващ силно недоумение, афект и нотки на отчаяние.

9. Кога се прибираш?

Въпреки, че не живеете заедно от 8 години, всеки път, когато споменеш, че най-вероятно ще минеш да видиш родителите си през седмицата, без да се ангажираш с конкретен ден, това питане изниква, за да ти припомни златните години на пубертета, когато се виждаше с първото си гадже в двора на кварталното учлище, където и до ден днешен бродят  мними дилъри на хероин.

10. С какво заслужих това отношение?

Това е вид допълнителен въпрос. Често той изниква в разговора, след като си се опитал да дадеш някакво логично обяснение на някой от изброените дотук въпроси. Такова, разбира се, не се приема, а по-скоро се тълкува като проява на арогантност и липса на адекватен подход спрямо ситуацията от твоя страна. Направо си е обидно, че въобще говориш.

Не откривате нито едно съвпадение дотук с въпросите, които вашата майка обикновено задава? Е, тя наистина е неповторим човек. Буквално няма втора като нея. Ако пък някои неща ви звучат все пак познато, то вашата майка е „майка“ в пълния смисъл на думата. И в двата случая най-важното е, докато можем, да говорим с родителите и да ги обичаме, както те обичат нас – по свой собствен начин, но винаги – най-добрият.

 
 

10 въпроса, които майка ти винаги задава

| от |

Много се говори за темите-табу, които трябва да спрат да бъдат такива: психичните заболявания, абортите, причините за срив в семейството, разводите, детската агресия, трудностите на родителството и още, и още. На другия полюс обаче, стои един набор от теми, чието непрекъснато дъвчене по медии и социални мрежи предизвиква вълна от повтаряемост, а отговорността за това остава неосъзната или размита.

Може би ви е направило впечатление колко случаи на изоставени бебета има напоследък. Почти през ден, отваряйки някой новинарски сайт, ще попаднете на поредната новина за малолетна/пълнолетна/многодетна/малцинствена/“съвсем нормална“ майка, която е изоставила бебето си до някоя кофа за боклук. Присъдата на Върховният Facebook Съд не закъснява: под новината започват да се роят коментари за акъла на българките, клетви, съвети, мнения и прочувствени, сърцераздителни, псевдочовеколюбиви отзиви.

Резултатът? Два дни по-късно отново имаме случай с изоставено бебе. Никой от коментиращите и никой от журналистите не чувства вина. Те просто отразяват и коментират действителността, не й въздействат. Но дали?

Хората масово не си дават сметка, че освен Големия брат, който не спи и наблюдава, много „малки братя“ също дебнат. И новини за хора в тяхната или подобна на тяхната ситуация им дават подтик да постъпят по същия начин.

Спомняте си невероятно широкия медиен отзвук, който получи опитът за самоубийство на гимнастичката Цвети Стоянова през юни миналата година. Слава Богу, неуспешен. Три седмици по-късно психиатърът д-р Захари Зарков каза, че вследствие на раздухването на случая, се е получила такава мощна вълна на суицидни опити, извършени по същия начин, че психиатрите в София едва смогват да овладеят положението.

За пациентите с тежка или дълбока депресия, суицидният опит на едно красиво, успяло, привидно щастливо момиче, е мощен ритник в и без това болезненото отчаяние, в което се е удавил целия им психичен свят. И новите опити не закъсняват.

Поради това, отразяването на суицидните опити, както и на реализираните самоубийства, е тема, която не трябва да се нищи безразсъдно в публичното пространство. Принцип, който ни е трудно да възприемем, когато гледаме поредната еуфорична репортерка, която със смесица от прискърбие и превъзбуда разказва за случая „там, зад нея, точно на това място“.

Разбира се, не става дума за заклеймяване на темите и упорито избягване на този тип проблематика. Не става дума да се лъже, че Крис Корнел е загинал в катастрофа с тротинетка, а Честър Бенингтън е намерил кончината си след задавяне с парче сладкиш.

Лошите неща се случват и когато не говорим за тях. Но понякога, в някои случаи, говоренето мултиплицира риска те да се случват, и го мултиплицира неимоверно.

Навярно си спомняте случаите със самозапалванията през 2013г. На 18 февруари 2013, 26-годишният Траян Маречков се самозапали на една от главните улици в Търново по време на зимните антиправителствени протести в страната. На 26 февруари 2013г. в Раднево се самозапали 53-годишният Венцислав Василев. Последва смъртта на Пламен Горанов, който загина на 3 март 2013г., а на 13 март 51-годишен мъж се запали през президенството. На 1 април пред Община Варна 70-годишната Елена Златева се опита да се самозапали от отчаяние поради бедност и отказана социална помощ от общината.

Въпреки призивите да не се романтизира самозапалзването и да не се героизира самоубийството, медийната политика по отношение на отразяването на гражданските протести, не се промени.

Важно е да си дадем сметка, че не само варицелата и грипът са заразни. Някои психични състояния също се предават от човек на човек. Подобно на инфекциозните заболявания, те се прихващат по-лесно от хора с имунокомпрометиран организъм, като в случая ролята на отслабналата имунна система се поема от психиката, натоварена с особен дистрес в съответния момент.

Психолозите са наясно с тези факти. Неслучайно онези от тях, които работят с наркозависими например, задължително посещават психотерапевт, тъй като инстинктът към смъртта при наркоманите е много мощен. А той също е заразен. И неслучайно повечето студенти по психология стават „психо-хипохондрици“. И неслучайно някои психотерапевтични школи задължават терапевтите си самите те да ходят на терапия. Защото досегът до чуждото психично може да ни опари. Той неизбежно предизвиква сблъсък със собственото ни психично. Провокира въпроси, поражда страхове и разбива удобната илюзия за „познаване на себе си“.

Накратко казано: нещата не са прости. И във времена, в които всеки с достъп до интернет и профил в социалните мрежи е един мини журналист, коментарите под статии трябва да се пишат с усещане за отговорност. Същото усещане за отговорност, което трябва да носят и официалните медии.

Да, още се учим да живеем в света на свръхинформацията и често сме като деца, в чиито ръце е попаднал M16 и те не знаят какво да правят с него – дали е за игра, дали е за убийство…Нормално е да се лутаме и интуитивно да разбираме какво е редно да се пише онлайн и какво – не е.

Но колко жертви трябва да паднат, докато усвоим базисните уроци?

 
 

10 въпроса, които майка ти винаги задава

| от |

Lenovo обяви актуалните си финансови резултати и малко изненадващо те не са добри. Китайският производител губи доминиращата си позиция на глобалния пазар на персонални компютри, а мобилното им подразделение продължава да е на загуба.

За периода април – юни 2017 г. компанията отчита загуби от 72 милиона долара, на фона на очаквани 32.9 милиона долара печалби.

Реакцията на борсата не закъсня и акциите на Lenovo паднаха с 4.2 процента, достигайки най-ниско ниво за повече от година насам. Така в шест от последните седем тримесечия компанията регистрира отрицателен резултат.

Най-зле стоят нещата на РС пазара, където Lenovo предаде водещата си позиция. Печеливши са НР и Dell, които изглежда са успели да си върнат част от загубените клиенти. HP излиза с много малък процент на първа позиция.

 
 

10 въпроса, които майка ти винаги задава

| от |

Певецът Робин Тик и приятелката му Ейприл Лав Гиъри ще имат бебе, съобщи Контактмюзик. Изпълнителят  на Blurred Lines ще става баща за втори път. 

Ейприл Гиъри, която е на 22 години, сподели щастливата новина в Инстаграм. Тя разкри, че терминът на бебето е на рождения ден на починалия миналата година актьор Алън Тик, баща на половинката й.

„Робин и аз сме много развълнувани да ви споделим, че ще имаме бебе! Терминът е на 1-ви март, рожденият ден на Алън!“, написа бъдещата майка към публикуваната снимка от ултразвуковия скенер с плода.

Двамата имат връзка малко след като певецът се раздели с детската си любов Пола Патън през 2014 г. Робин и Пола бяха женени 9 години и имат син – 7-годишният Джулиън. Певецът направи опит да си върне актрисата с песента „Get Her Back“, но той се увенча с неуспех.

 
 

10 въпроса, които майка ти винаги задава

| от |

  Думите: „Никой не може да слага Бейби в ъгъла“, казани от Патрик Суейзи с най-сериозната физиономия на света на самия финал на „Мръсни танци“, заковават cheesy диалога на тази романтична класика и пращат филма в стратосферата на гига успеха.

Тази година, точно на 21 август, „Мръсни танци“ прави 30 години от излизането си на голям екран. Разбира се, в родната страна той достига година или две по-късно под формата на нелегални VHS касети, които се предлагат в полулегални квартални видеотеки, където с лоша баба правите алъж-вериж, като все едно, вместо касети тя ви продава наркотици.

Бизнесът с нелегално кино, дублирано в нечие мазе, беше в апогей в началото на 90-те, а „Мръсни танци“ са били неговата перла, бъдете сигурни.

Филмът с Патрик Суейзи и Дженифър Грей е изтъркал повече видеоглави от всеки друг, разплакал е повече момичета, дори от „Наистина любов“ и има един от най-неостаряващите саундтраци на света. Колкото и тъпа да е голяма част от комерсиалната музика през 80-те, „Мръсни танци“ OST е нещо, което може да се слуша винаги.

И веднага си признайте – колко от вас са се опитвали да направят повдигането в края на танца? И колко от вас са успявали?

Днес, 30 години по-късно, нещата за „Мръсни танци“ изглеждат различно. Патрик Суейзи умира от рак на 57-годишна възраст, Дженифър Грей се подлага на множество пластични операции и не, че не изглежда добре, просто е с различно лице, филмът е номиниран само за един „Оскар“, при това за музика и нито един от целия му екип така и не успява да направи друга подобна класика.

Опит за римейк, нов прочит, нова версия, продължение и прочие вариации по темата „Мръсни танци“ е правен многократно и то без успех.

Втората част „Мръсни танци: Нощи в Хавана“ излиза през 2004-а. И освен Диего Луна в кръшен потен танц с Ромола Гарай, в него няма нищо друго за гледане. И не съществува нито един толкова ярък и да, култов момент, като множеството събрани в класиката със Суейзи и Грей.

През тази година телевизия ABC решава да направи нов римейк на филма, по повод 30 години от създаването му, и сътворява нещо, което много хора умишлено подминаха и по-добре. Както беше написал един критик: „Това, което гледаме е сюжета на „Мръсни танци“, но без повечето танци и без никаква емоция“. Всички прецакани да участват в римейка горчиво съжаляват сега, а най-доволна трябва да е Дженифър Грей, която въпреки уговорки и сделки, в крайна сметка отказва малката роля, която й предлагат вътре.

„Мръсни танци“ няма нищо кой знае какво в себе си. Сюжетът е плосък, персонажите са стереотипни, историята имитира симбиоза между тези на „Пепеляшка“ и „Грозното патенце“, и въпреки това никой не успява да повтори успеха му.

Може би, защото през 80-те нямаше толкова добро романтично кино, което, нека да кажем само – изобщо не е вярно, може би е поради факта, че филмовият мюзикъл започва своя нов втори живот… Никой не знае и може би, заради това, никой не успява да го повтори.

Днес тази cheesy класика е великолепното напомняне, че понякога само танци, емоции и един Патрик Суейзи стигат, за да направят един филм онова кино, което дори 30 години по-късно, може да ти докара повече кеф от всеки един модерен филм.

Така че, пуснете си „Time of my life“ и се насладете на невероятната, но работеща перфектно комбинация между Грей и Суейзи. Както би казала нечия баба: „Не правят такива филми вече“.