0 от 49

| от | |

Красимира Хаджииванова (http://krasitta.com/)

Много искам да спечеля от тотото. Ама много, разбирате ли? Никога не съм печелила и много ме вълнува какво е усещането. Почват ли да фърчат пеперуди в стомаха? Дръпва ли се кръвта от лицето? Хлопат ли сърдечните камери? Излиза ли обрив с неясен произход по врата??? А по глезените?

Уви, не знам. И няма и как да разбера и ей така ще си умра, в тъжно неведение и бедна.

Иначе пускам редовно, не си мислете, че само си мечтая. Обаче все не печеля. И не говоря за шестици и петици, не. Аз съм толкова зле, че дори тройка не мога да цапардосам. И двойка – тоже. Единица, бе, разбирате ли?!? Няма и няма. Такъв карък съм, че да беше 48 от 49, пак нямаше да уцеля.

Чак ме е срам от хората в тотото, като ида с фиша и ги помоля да ми го проверят. Отначало ми се усмихват, любезни са, и като пуснат хартийката, и им се променя погледът. Като че ли съм им откраднала топчетата, дето подскачат в оная сфера. И едно ехидно така ме гледат, ще кажеш, че печелят всяка неделя – подават ми обратно фиша и казват с небрежен и леко подигравателен тон – „нищо“.

Ма как така нищо, бе?? Нали си имам и комбинация, имам си и шесто чувство, и трето око, и рибка-предсказател. Освен това се осланям и на сънищата си, на посоката на вятъра и на нивото на река Дунав.

Ето, оная нощ, например, сънувах хлебарки. Отварям на сутринта трепетно съновника и що да видя – ще печеля пари по нечестен начин. Боже, така се зарадвах, щото, нали, то тотото не е да кажеш най-честният начин за печелене на пари, въпреки че и по-нечестни знам, но аз не съм такава.

И си викам – ей ся отивам, пускам и вече няма накъде – минимум петица, все пак не една, а няколко хлебарки изсънувах, значи печалбата ще е над три и педесе. Поне няколко хиляди, така ги виждам, и като си върна заемите, кредитите и си платя наема, ще ми остане да си ремонтирам колата и да купя храна на рибката до Нова година, а след това, като й свърши храната, или пак ще пускам тото, или ще я готвя с картоф, да не се мъчи.

И отивам, като предварително съм се осведомила Юпитер в кой дом ми е тоя ден, проверила съм колко е Дунав край Силистра, измила съм си третото око и, въоръжена с комбинация, пари и много надежда, влизам в тотото.

Взимам си фиш, взимам си химикалка, почвам да чертая чавки и така се увлякох в чертежа, че зачеркнах седем числа. Обаче чичото ме успокои – и така можело, само дето струва седем лева фиша. О, нищо, казвам лежерно и едно такова щедро – все пак аз съм сънувала хлебарки и ме чакат несметни богатства след точно два дни, така че какво са едни седем лева пред купищата пари, в които ще се гмуркам скоро, нали се сещате. И седемнайсет да бяха, пак щях да ги дам – не че ги имам, но въпросът е принципен. Ако имах, щях.

След това прибрах фиша в портомонето – до рецептата за крема против лишеи и бележката за тока, и напуснах владенията на тотопункта окрилена. В края на краищата, само след два дни щях да хвърля цялото портмоне и да си купя куфар, в който да си нося джобните и да ги ръся с размах.

Два дни живях в пълна утопия и оптимизъм, даже ги предадох и на рибата – надвесвах се над зеленясалия аквариум и й обяснявах как от неделя ще яде само най-вкусна рибешка гняс и в общи линии дните на лишения са свършили. Не мога да се закълна, че съм я видяла да кима щастливо, но в общи линии останах с впечатлението, че и тя се радва. Изобщо – надянах розовите очила и чертаех планове за бляскаво бъдеще. За нов хладилник, акумулатор за колата, добре балансирана кредитна карта, платено парно, абе, пълно щастие.

И каква бе изненадата ми в неделя, когато топчетата се разподскачаха едно такова, звънливо, като на пари, а аз трепетно чаках да свършат всички тегления, за да проверя в сайта кога отварят в понеделник, за да ида да си взема милионите преди да е станало 30 градуса. Проверката на фиша показа, че имам нула познати числа! НУЛА. Не едно, не две, не три. Нула. При положение, че в едната от комбинациите бях зачеркнала седем числа??

Отврат, депресия и тотално разочарование.

След първоначалния шок, породен от липсата на синхрон между свишите знаци, които бях получила, и грубата действителност, се посъвзех. Почуках на аквариума, осведомих рибата за последния развой на събитията и я посъветвах да затяга колана и да не очаква много храна – и без това никой не харесва дебели риби, пък и е нездравословно да се тъпчеш по цял ден, ще ти се пръснат хрилете и въобще – не е приятна гледка някаква лой с перка да ти кръстосва аквариума.

След това се зарекох, че аз тото повече няма да пускам. Да си печелят там милионите разни хора, да се чудят кво да ги правят, щото, нали, то и това не е лесно, никой не произвежда толкова големи куфари, да не говорим как трябва да се крият, да лъжат, да не смеят цял живот да си купят каквото и да е и да живеят като партизани. Еми, не, мерси!

В края на краищата, то се е видяло – аз по нечестен път няма да забогатея. Единственият проблем е, че и с честен няма, но както се казваше в оня виц – накрая ще свикна.

 
 

Бруклин Декър и Анди Родик очакват второ дете

| от chronicle.bg по БТА |

Актрисата и модел Бруклин Декър и тенисистът Анди Родик ще стават родители за втори път.

За щастливото събитие е намекнал лично 34-годишният Родик на церемонията за въвеждането си в Залата на славата на тениса.

Изразявайки възхищението от съпругата си, Анди Родик, цитиран от И!Нюз, е споделил: „Ханк някой ден ще осъзнае какъв късметлия е. Дъщеря ни, която е на път, също ще разбере, че има най-добрата майка на Земята“.

Ханк е 21-месечният син на Родик и 30-годишната Бруклин Декър, които са семейство от 2009 г..

В галерията може да видите снимки на прекрасната Бруклин Декър.

 
 

Следващата книга на Джордж Р. Р. Мартин ще излезе през 2018 г.

| от chronicle.bg |

Всички фенове на „Игра на тронове“ трепетно очакват следващата книга от поредицата „Песен за огън и лед“ на автора Джордж Р. Р. Мартин. Донякъде вече можем да си отдъхнем, тъй като в нов пост в блога си, Мартин заяви, че читателите ще имат история за Седемте кралства през 2018 г.

Но това идва и с малка уловка – това може да е първата книга от „Огън и кръв“ – поредица за историята на династията Таргериан. По план следващата книга от поредицата трябва да е „Ветровете на зимата“. За щастие Мартин заявява,  че се надява да е готов и с двете книги („Огън и кръв“ и „Ветровете на зимата“) до догодина.

Авторът допълни, че все още му предстоят месеци работа по новите книги.

Последният сезон на „Игра на тронове“ се базира на случващото се в шестата книга от поредицата на Мартин. Чака се и завършването на „Мечта за пролетта“- финалната история от поредицата. Последното издадено произведение на автора – „Танц с дракони“, беше публикувано преди шест години. 

 
 

Експериментална ваксина срещу ХИВ дава обещаващи резултати

| от chronicle.bg, БТА |

Изследване върху ваксина срещу вируса ХИВ, което все още е в ранен стадий, даде окуражаващи резултати. Те бяха представени на международна конференция за изследвания върху СПИН в Париж.

След като бе изпробван върху 393-ма доброволци от 5 страни – САЩ, Руанда, Уганда, РЮА и Тайланд, прототипът на ваксина предизвика имунен отговор – производство на антитела, у всички участници. „Тези обещаващи резултати, както и постигнатите от други учени успехи в същата област, ни окуражават да бъдем отново оптимисти, що се отнася до разработването на ваксина срещу ХИВ“, заяви Дан Барух от изследователския екип.

Експерти са на мнение, че ваксината остава най-добрият начин да се сложи край на епидемия, която зарази 76 милиона души и предизвика 35 милиона смъртни случая от появата си в началото на 80-те години на миналия век.

Според Програмата на ООН за ХИВ/СПИН, въпреки методите за превенция 1,8 милиона нови инфекции са регистрирани през 2016 г. „Досега единствено 4 проекта за ваксина са стигнали до тестване на клиничната им ефикасност“, припомни вирусологът Дан Барух от Харвардския университет.

Експерименталната ваксина първо разбужда имунната система с помощта на риновирус, преди да я стимулира с протеин, който се намира върху обвивката на ХИВ, отключвайки по-силна реакция от организма.

„В предишна фаза от изследването, извършена с маймуни, тази стратегия попречи на разпространението на инфекцията сред две трети от животните – поясни Барух. – Разбира се, все още не знаем дали ваксината ще защити хора, но получените резултати оправдават извършването на по-широкомащабни изследвания.“

 
 

Онова, което не ми липсва, ме прави по-силна

| от Chronicle.bg |

Знаете ли какво става, когато две стоножки се прегърнат? Много просто – става цип. Няма да ви питаме с какво се храни папата (с папая, разбира се), защото отиваме да гледаме „Наистина любов”. Заедно с Мари, една от трите симпатични героини на „Първият ден от остатъка от живота ми”.

Шегата настрана, тази книга е много забавна. Разказва историята на Ан, Мари и Камий – три жени, чиито съдби се пресичат в най-подходящия момент от живота им – когато се нуждаят от кураж. Мари е на прага на четирeсетте и грубите забежки на съпруга й Родолф й идват в повече. След като собствените й дъщери започват да я умоляват да предприеме нещо, тя набира смелост и го напуска. В навечерието на рождения му ден.

По време на околосветското пътешествие на борда на специален лайнер Мари не намира усамотение, но среща младата Камий, затрупана от комплекси заради някогашното си тегло, и шейсетгодишната Ан, по-точно останките на разбитото й сърце. Трите се сприятеляват и скоро стигат до съгласие, че раят се намира в Пукет. Или в Сан Франциско, но на кого му пука, когато е в добра компания?

Скоро от навалицата с нови познати изплуват Лоик – кисел вдовец с необяснимо поведение, и Франческа – свадлива италианка, чието его е на висотата на Бурж Халифа. Към тях можем да добавим Арнолд, Анжелик и „нелегитимната” възрастна двойка Мариан и Жорж, заплашени да напуснат кораба преждевременно.

„Бих искала да отговаря, че съм много сериозен човек, зрял и организиран, но близките ми веднага ще ме изобличат. Обичам всекидневието да е леко, засмяно и приятно. Защото това ми позволява да неутрализирам сериозната и тревожна част, която се спотайва дълбоко в мен.”

Virginie-Grimaldi

Думите са на Виржини Грималди, авторката на книгата. Известна блогърка с няколко хумористични романа в биографията си. Знае що е тъга, но вярва, че „колкото по-дълбоко тъгата дълбае съществото ни, толкова повече радост може да се побере в него.” Още с появата си, „Първият ден от остатъка от живота ми” я изстрелва в орбитата на знаменитостите и се превръща в любимо четиво на всеки, който има нужда от „глътка кислород”.

Между другото, списъкът с любимите филми на Мари започва с „Дневникът на Бриджет Джоунс”, минава по „Мостовете на Медисън и стига до „Добрият Уил Хънтинг”. А някъде към края на круиза в него влиза и „Наистина любов”. Само че с обновен сюжет, като този път режисьор е Животът.