За Фотографията с Йордан Симеонов

| от |


Той е професионален фоторепортер от близо 20 години. Днес Йордан Симеонов е част от екипа на вестник „ 24 часа”, но фотографията, която прави, за да избяга от рутината на ежедневието е и тази, която е подредил в изложба в Клуба на фоторепортера в София.

13 фотографски пана с внушителни размери показват емоции и моменти от живота, които описват донякъде и същността на автора. Това е неизбежно, тъй като човек до голяма степен се определя от това, което прави. „Успехът е в индивидуалното развитие на всеки. Нормално да търсиш себе си чрез нещата, които правиш и всичко се осмисля, когато идеите, защото фотографиите са преди всичко идеи, получават и материален успех”, споделя Симеонов. Все пак именно това е и нещото, което до голяма степен различава професионалиста от любителя във време, в което фотографията е толкова достъпна.

1381540_226174344208992_1237427598_n

Кметът на София Йорданка Фандъкова и доц. Георги Лозанов откриват изложбата

 Днес обществото е много презадоволено с изображения, смята Йордан. Хората могат да ги правят по-лесно и всеки според способностите и възгледите си. По повод наплива от фотографи, които само чрез закупуването на висок клас дигитална камера смятат, че ще станат професионалисти, Йордан споделя благородното мнение, че всеки има право да се пробва. Той е оптимист и за бъдещето на фотографията като изкуство.„В момента извън България има пазар на оригинални сребърни изображения, снимани върху филм и копирани върху фотохария със сребърна емулсия. Там е скрита магията на фотографията и това ще я съхрани като изкуство. Чрез тази технология са направени велики снимки, които ще останат завинаги”, заявява фотографът.

1381172_226176550875438_1728163058_n

Все пак той е съгласен, че цялото пренасищане с изображения намалява стойността на фотографията в нейния обществен аспект. Данчо вярва, че най-голямата сила на фотографията като медия е била след Втората световна война, когато телевизията не е била развита. Снимката е била най-силното средство за въздействие върху обществото основно заради документалната й стойност. Тази документалност до голяма степен се запазва и днес, но силата на въздействие вече не е         същата.

1379771_226176337542126_1675279137_n

В настоящата си изложба Йордан Симеонов донякъде бяга от сюжетите, които снима ежедневно. Впечатление с визуалната си пищност правят две фотографски пана, изобразяващи красиви момичета сред природата. „Те са част от по-дълъг цикъл, който най-общо може да бъде озаглавен „Жени, които се сливат с природата”, казва Йордан. Той прави снимките с комерсиална цел, смята темата дори за тривиална, но по-думите му всичко вече е снимано, така че той се фокусира върху крайния резултат. А той е магичен! На една от фотографиите е Мис България 2011 Ваня Пенева, с която пътуват до родното й място – Казанлък.

1380674_226176750875418_1203675830_n

Изложбата „13 фотографии от Йордан Симеонов” може да бъде видяна до 20 октомври в Клуба на фоторепортера, който се намира в подлеза под Министерски съвет. Освен фотоизложби, клубът ще организира и фотографски курсове в по-дълъг период. Йордан Симеонов ще бъде част от лекторите, които ще просвещават желаещите в тайните на фотожурналистиката, портретната и рекламната фотография.

 
 

В Турция беше открито най-древното смайли в света

| от chronicle.bg, по БТА |

Археолози се натъкнаха при разкопки в Турция на най-древното смайли в света, датиращо от 1700 години преди Христа, съобщи РИА Новости.

Находката е била направена в град Каркамъш в югоизточната провинция Газиантеп. Рисунката с най-древното усмихващо се човешко лице е била изографисана върху делва.

„Това е една от най-интересните находки през този сезон, заяви ръководителят на екипа Николо Маркети от университета в Болоня. Явно сме успели да разкрием най-древното смайли в света!“

Учените не знаят още какво е било предназначението на изображението, но те са сигурни, че става дума за усмивка. Делвата е била предадена в археологическия музей в Газиантеп

 
 

Гадни улици, кръстени на велики личности

| от |

Представете си, че ей сега в този момент Цариградско шосе вече не се казва така, ами се казва с вашето име. Вие ще сте един от един от мацината удостоени с честта да нарекат този път на тяхно име. Заедно с Ленин и Хитлер. Но въпросът е – ще се радвате ли на мародерствата, които се случват там. Най-вероятно не.

Защо тогава кръщаваме тъмни, гадни улици на велики личности? Или по-скоро, защо допускаме улиците, кръстени на велики личности, да тънат в депресия?

улица „Алабин“

Алабин е едно тъмно, каширано уличе, което започва със Съдебната палата и свършва в площад Македония. Преди да обясня с какво е характерен площад Македония, искам изрично да отбележа, че нямаме нищо против хората с каквато и да е сексуалност. Проституцията обаче е нещо, което граф Пьотър Алабин не заслужава върху улицата си.
Той е инициатор на създаването на Самарското знаме за Българското опълчение, а също така, докато е губернатор в София, подпомага изграждането на паметника на Левски. Все хубави работи.

улица „Парчевич“

Общо взето всичко от ул. „Витошка“ към Руски паметник е като всичко от булевард Дондуков към Сточна гара – старият град. Гледали ли сте „The Interview“? Когато Джеймс Франко беше в Северна Корея и се разхождаше по улиците й по тъмно, видя, че всичко беше само фасада. Та на „Парчевич“ е така. Някой въобще живее ли там? Или Големият брат иска да си мислим така? Не знам. Мистерия.
Императорът на Свещената римска империя удостоява с баронска титла Петър Парчевич. Той е един от най-големите българи през 17 век.

булевард „Цар Борис III“

Ако велоалеята е най-безопасното място на улицата ти, значи нещата не са на център. Този и следващият булевард са единствените места в София, където да видиш дюнери не е обещаващо. Освен това, булевардът води към Нов Български Университет.
Няма да обясняваме кой е Цар Борис III.
Но докато сме на темата:

булевард „Княгиня Мария-Луиза“

Там е ужас. Криминален, черен, бежански ужас. Не че всички бежанци са задължително лоши хора, но изглеждат страшно. Само вижте какви са цените на квартирите около булеварда и около Руски паметник. Все едно мястото не е в столицата.
Мария-Луиза Бурбон-Пармска e италианска принцеса, първата съпруга на княз Фердинанд I. По-добре да си в горите на брат Симеон, отколкото на нейния булевард.

Това най-вероятно е част 1 от серия текстове, които ще направим на подобни теми. Защото има цели квартали, кръстени на националните ни герои, в които обаче се случват най-позорни работи.

Да не говорим пък за отборите.

 
 

GoT сезон 7, епизод 1: Какво се случи и какво предстои?

| от |

Ако някъде е имало страхове, че в новия сезон Аря ще бере цветя, облечена в тиролска рокличка, Церсей ще е  започнала да ходи на йога и ще е станала миролюбива будистка, а Джон Сноу ще е загрозен от кокошки тръни по лицето и съответно – озлобен, спокойно. Няма нищо такова.

Над 16.1 милиона души снощи са гледали първия епизод от предпоследния сезон на „Game of Thrones“. Очакванията бяха огромни, самото чакане – безумно дълго, а вълнението преди снощния епизод – нажежено до степен паника.

И да, ВНИМАНИЕ! ТОЗИ ТЕКСТ СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ!. Ако не искате да бъдете безжалостно спойлнати, спрете да четете СЕГА. Но имайте предвид, че щом закъснявате с повече от ден с гледането на сериал с популярността на GoT, не може да се сърдите, ако отнякъде ви издебне лош спойлер.

Епизодът започва в любимия ни GoT стил – с масова смърт. Аря Старк не просто не носи тиролска рокличка, а се е превърнала в малка интелигентна машина за убиване на врагове. Зимата дойде в дома Фрей в чаши арборско златно с отрова, а зрителите разбраха, че „Северът помни“. И още как.

След това начало звучно си отдъхваме. Всичко е каквото го помним – с интриги, насилствена смърт, силни думи, многопластови персонажи и относителна непредсказуемост. Лошото обаче е, че когато някой сериал вдигне летвата толкова високо, колкото GoT, поддържането на нивото става голямо предизвикателство. Особено изненадването на зрителите и пазенето на сюжета в тайна. Сценаристите и режисьорите са умни, но и сред милионите фенове има умници и теориите около бъдещото развитие на сериала се множат като скакалци по време на библейско нашествие.

Няма да ви занимаваме с теории на конспирацията, но нека да се спрем на няколко факта от снощния епизод и да видим какви изводи можем да извлечем:

Церсей е по-красива и по-властна отвсякога

церсей

След като видяхме Церсей съсипана, гола и замервана с мръсотия, и след като предишният сезон завърши с нея ликуваща, сега я виждаме като кралица на Седемте кралства (макар и поправена от Джайм, че всъщност са най-много три), обмисляща следващите ходове, с които да срази враговете си, и брилянтно красива в невероятен костюм. Неразбирателството й с Джайм става все по-явно, което може да е в подкрепа на една от теориите, че той ще бъде братът от пророчеството, който ще отнеме живота й.

Но каква трансформация трябва да се случи с Кралеубиеца, за да убие своята сестра и любима? Със сигурност голяма. И все пак, от безжалостен убиец, по-големият брат Ланистър се превърна в положителен герой с чувство за справедливост и отявлена тъга по загиналите му деца. В този смисъл можем да очакваме Джайм отново да се завърти на 180 градуса. Или да пожертва любовта си в името на справедливостта. Безценна беше физиономията му, когато наглият Юрон Грейджой поиска ръката на Церсей, изтъквайки, че има две здрави ръце. Тези двамата няма да се спогодят, макар че Ланистър очевидно имат неотложна нужда от съюзници, а флотата на Грейджой няма да им е излишна.

Ед Шийран пее войнишка песен

game-of-thrones-season-7-episode-1-6

След като носи зимата в дома Фрей, Аря Старк язди през гората на Речните земи и се натъква на група войници на Ланистър, които я канят на прясно заешко и чаша вино. Сред тях разпознаваме Ед Шийран, чиято роля, държим да кажем, е далеч по-незначителна, от тази, която изигра Захари Бахаров в сериала. А в погледа, който си размениха той и Аря, която отпива от силното вино и за първи път от много време се усмихва искрено и смутено, можем да разберем, че той би й попял „The Shape of You“ с удоволствие. И все пак…едва ли.

Хрътката започва да вярва

хрътката

Сандор Клегейн никога не е бил икона на вярата. При него всичко е tough, rough т.н. Но когато се взира в пламъците на Господаря на светлината Р’Хлоор, той вижда белите бродници, които идват. И в суровото му лице пробиват някакви наченки на вяра и страх. Дали пък Хрътката няма да се превърне в една леко по-несексапилна Мелисандра? Кой знае…

Белите бродници идват

Game-of-Thrones

Спор няма. Стотици хиляди мъртви с кристални очи носят леда и смъртта към Вестерос. И ако нишката Сам Тарли в Цитаделата – силата на Джон Сноу – Драконов камък не се оплете по един начин, който да сглоби най-малкото Сноу и Денерис в едно, ще има много мъртви. Впрочем, както знаете името на книжната поредица на Дж.Р.Р.Мартин е „Песен за огън и лед“, така че срещата между Джон Сноу и Денерис Таргериен е неизбежна. Дали ще бъде кървав сблъсък или еротичен вихър без мечове, предстои да видим.

Санса порасна

санса

Санса Старк далеч не е онова момиче, което беше влюбено в „красивия“ (кой може да го нарече „красив“) Джофри Баратеон. От гледката на екзекуцията на баща й, през тежките й дни в Орлово гнездо, до изнасилването й от Рамзи Болтън, Санса измина дълъг път и както я чухме да казва на Джон, „баща ми не може да ме предпази, нито ти ще можеш“. Редом до брат си и обградена от свои хора, Санса се чувства добре, а възхищението, което изпитва към Церсей не ни учудва. Не е лесно да не се възхищаваш на Церсей. Но дали Санса би могла да бъде кралица? От една страна, все си мислим, че колкото и да я очука животът, възпитанието от Кейтлин и Нед Старк и вроденото й добродушие няма да позволят тя да стане втора Церсей. Но пък видяхме какво направи с Рамзи, какво искаше да направи Джон с предателите, били се за Болтън, и с какъв хладен разум се отнесе към Кутрето.

Денерис се завърна „на дракон“

денерис

Денерис не е на кон, но няма нужда. Тя си има дракони. И армия, и ума на Тирион Ланистър, и хитростта на евнуха Варис. Тя се завърна в Драконов камък, където е родена. И сложи ръка на него. Няма как да не се сетим за теорията, според която именно Денерис е Азор Ахаи – избраника на Р’хлор, Червения бог, комуто е отредено да срази чедата на неговия вечен враг, Великия Друг. Онзи, който Мелисандра вярваше, че е Станис, но не се оказа права. Нека да припомним, че според сказанията, Азор Ахаи е роден сред камък и сол. Неуязвим е за огъня и неговите пламъци. И както Великият Друг има свои деца – бродниците, така и избраният има свои – драконите. Звучи логично. Но да видим…

 
 

Мол забавлява мъжете с ретро видео игри

| от chronicle.bg, по БТА |

Мол в Шанхай инсталира четири кабини, в които мъжете, придружаващи съпругите си на пазар, да могат да се забавляват с видео игри от 90-те години на миналия век, съобщи в. „Дейли телеграф“.

Услугата, обявена като „място за почивка за съпрузи“, е безплатна, докато тече изпитателният срок. Ако остане постоянна, това ще се промени.

Във всяка кабина има стол, монитор, компютър, геймпад. Из мола има реклами на новата услуга. Използващите я са доволни, че могат да оставят съпругите и приятелките си да пазаруват спокойно, без да нервничат до тях. Някои обаче се оплакаха, че кабините са задушни.

Отношението на жените към кабините е различно. Някои ги харесват, но други казаха, че след пазара трябва да чакат мъжете си да си доиграят.