„Врагът“, сборник с разкази от Ерих Мария Ремарк. За първи път на български

| от |

Издателство Сиела предлага за първи път в превод на български език „Врагът“, сборник с разкази от Ерих Мария Ремарк.

image002

„Винаги съм смятал, че всеки човек е против войната, докато не открих, че има и такива, които са за нея, особено онези, които не трябва да участват…“

Ремарк пише „На Западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“, както и тези разкази, в края на 20-те години на миналия век като антиспомен на господстващите тогава описания, възхваляващи войната от гледната точка на офицери и националисти. Като антиспомен за „поколение, опустошено от войната, макар и оцеляло от нейните снаряди“. Ремарк не е имал за цел да напише „военна книга“, за каквато и до ден днешен се смята „На Западния фронт нищо ново“. Той се е стремил да анализира „чисто човешкия аспект на военните преживявания“.

„Външното преживяване (на Първата световна война) вероятно не е било еднакво за всички, но решаващият фактор без съмнение е, че книгата описва част от вътрешното изживяване – животът, изправен пред смъртта и борещ се срещу нея.“

Разказите, публикувани тук за първи път след 60 години, са непосредствено продължение именно на тази цел.

Тези разкази на Ремарк са абсолютна новост за читателя. Публикувани за пръв път през 1930-31 г. в американско списание, те са един вид продължение на романа На Западния фронт нищо ново. Всички те имат една тема – стигмата на войната, проличала си чак години по-късно, чрез драматичните промени у хората. Разказите са страстен апел против забравата. Това им придава неповторима проницателност.

Шейсет години след първата публикация на тези разкази в американското списание Collier’s Weekly, те излизат за пръв път на немски език през 1992 год. и представляват един вид продължение на романа „На Западния фронт нищо ново“. Въпросът и в романа, и в разказите е един и същ: Какво е станало с онези, които са оцелели през войната? Отпечатъкът от войната си проличава чак години по-късно, наподобявайки подземен трус, отключил у хората незабележими отвън, но драматични промени.
Йозеф Тидеман, погребан жив по време на войната, но останал физически невредим, изпада в дългогодишен ступор. Чак, когато жена му го завежда на фронта и така връща травмата от преживяното, настъпва облекчение. Скритият апел на Ремарк е в желанието да освободи сънародниците си, но не само тях, от изтласкването на кошмара и да превърне ужаса в едно ново съзнание. „Никога повече“ е неговият девиз.

 
 

Game of Thrones, сезон 7, епизод 5: Времето лети

| от chronicle.bg |

Този текст съдържа спойлери за „Игра на тронове“ сезон 7, епизод 5.

Почти не е за вярване колко бързо се развива действието в този сезон на „Игра на тронове“. Събития и действия, които преди отнемаха часове, дни и месеци, този път минават като мигване на окото. Най-доброто, което можем да направим, е да се хванем здраво, както Денерис се държи за Дрогон, и да се наслаждаваме на видяното.

Последният епизод може да не беше най-зрелищният, но определено не му липсваше динамика. В него станахме свидетели на няколко важни разкрития, които ще се развиват занапред и получихме редица деликатни смигвания от сценаристите за това какво предстои в следващите епизоди. Теориите на феновете естествено не закъсняха и вече всеки има своя версия са предстоящото.

Ние ви предлагаме обзор на това какво  се случи в Eastwatch и нека всеки си направи своя теория. В галерията горе. 

 
 

Храни от насекоми излизат в продажба в Швейцария

| от chronicle.bg, БТА |

Първите продукти за човешка консумация, произведени от насекоми, ще излязат в продажба в швейцарски супермаркети следващата седмица, съобщи АФП.

Желаещите ще могат да опитат бургери и кюфтета от брашнени червеи с ориз, зеленчуци и подправки. Те ще се продават в магазините на веригата „Кооп“.

Според говорител на федералната служба за безопасност на храните, Швейцария е първата европейска държава, разрешила използването на насекоми за човешка храна. Швейцарското законодателство допуска три вида насекоми за човешка консумация – скакалци, щурци и брашнени червеи.

Тези насекоми се отглеждат за храна на животни. За да са подходящи за човека, те трябва да са четвърто поколение

 
 

Как да получаваме по-голям сладолед

| от chronicle.bg, БТА |

Струва си човек да прави комплименти в заведенията за бързо хранене, твърдят австрийски икономисти, анализирали големината на 100 порции сладолед и на 800 дюнера, съобщи ДПА.

Учените от университета на Инсбрук изпратиха доброволци да купуват сладолед от машина в заведения за бързо хранене няколко дена. За да бъде преценен ефектът на похвалите и признанието в общуването с потребителите, те е трябвало да казват: „Вашият сладолед е най-добрият в града“. След като си тръгвали с фунийката сладолед, я измервали на малък кантар.

Резултатите показват, че благодарение на похвалата доброволците са получавали средно 10 процента повече сладолед.

Учените са експериментирали и какъв е ефектът на бакшиша. С него клиентът получава средно 17 процента повече, но като се приспадне допълнителната сума, количеството e само 7 процента повече.

През следващите дни порциите на любезните клиенти нараствали все повече.

„Има тенденция нематериалните стимули, като признание и похвала, да се подценяват и да се надценяват паричните стимули“ – каза ръководителят на изследването Михаел Кирхлер.

 
 

Честит имен ден, днес е Успение Богородично

| от chronicle.bg, БТА |

Църковният празник Успение – заспиване, на Пресвета Богородица, който е един от 12-те големи християнски празници, се чества днес. Той се отбелязва на 15 август и от православни, и от католици.

Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния си живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта й Архангел Гавраил съобщава на Пресвета Богородица, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим.

Три дни след това, сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа й с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й.

Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“

В памет на явяването на Пресвета Богородица пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица за житейските си проблеми.

На този ден се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – с курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.

Днес празнуват всички, които носят благословеното име Мария, както и имената Мара, Марияна, Мариана, Мариян и Мариан.