Великите любови в литературата

| от |

„Живеят само влюбените, останалите просто съществуват” е заявил преди стотици години Уилям Шекспир.

И макар днес думите му да са се превърнали в един от най-клишираните изрази, то не можем да отречем, че същевременно с това тяхната истинност не подлежи на съмнение.

Какво е светът без любов? Празно място, лишено от чувства. Реалност, в която няма място за човечност. Съществуване без смисъл.

Безспорно най-красивите любовни истории са описани в романите. Драматични и с неочаквани обрати, които могат да се случат само в книгите. Измисленото място, в което искаме да се губим отново и отново.

Няколко дни преди Деня на влюбените решихме да споделим с вас някои от най-великите, според нас, любови в литературата. Избрахме няколко заглавия, които са успели да ни докоснат през годините и да оставят незаличима следа в съзнанието ни.  Подредихме ги хронологично, защото всяка история носи своето различно послание, на никое от които не можем да поставим приоритет.

„Тристан и Изолда”

Един от първите рицарски романи, създадени през Средновековието, който поставя началото на подобен тип куртоазна литература. Легендата се разпространява в редица фолклори и не е ясно къде се е зародила първоначалната история. Има предположения, че Шекспировите „Ромео и Жулиета” са вдъхновени именно от средновековните „Тристан и Изолда”. „Нашата любов ни води към смъртта” е един от най-емблематичните цитати в произведението, разказващо за невъзможната връзка между двама влюбени. Основният сюжет се гради върху любовния триъгълник на двамата главни герои и крал Марк, който е вуйчо на Тристан. Любовен елексир и още две жени с името Изолда са останалите „съставки”, които превръщат легендата в най-забележителното произведение на XII век.

„Ромео и Жулиета”

„И ето ги: той себе си излива

пред кръвен неприятел в трепет плах;

а тя краде наслада примамлива

от въдица, внушаваща ѝ страх.

Не може той открито да я среща,

тъй както правят влюбените вред;

тя длъжна е да крие страст гореща

от поглед на родител и съсед.

Но младостта прескача зид и ров

и сладка ѝ е скришната любов!”

Историята за невъзможната любов между децата на вечно враждуващите семейства Монтеки и Капулети е до болка позната дори на тези, които не са се докосвали до Шекспировата творба. Затова, в заключение, ще си послужим с още един цитат, който е по-красноречив от всяка анотация на произведението:

„Но в облаци е идващият ден,

защото досега светът не знай

любов по-чиста и съдба по-клета

от тези на Ромео и Жулиета!”

„Анна Каренина”

„Всички щастливи семейства си приличат, всички нещастни семейства са нещастни посвоему.” Лев Толстой разказва за разтърсващата извънбрачна любов на дамата от висшето общество на Санкт Петербург Анна Каренина и младия офицер Вронски. Авторът детайлно разгръща тежките последствия, които може да нанесе най-чистото човешко чувство, а именно любовта.

„Великият Гетсби”

Преди по-малко от година се насладихме на филмовата версия на великия роман, дело на Ф. Скот Фицджералд. И макар че Леонардо Ди Каприо се справи превъзходно с поверената му роля, удоволствието от книгата остава ненадминато. Сюжетът разказва за милионера Гетсби и неговия вълнуващ начин на живот, който бележи 20-те години на миналия век. Най-желаният мъж с неизвестно минало обаче се оказва самотник, копнеещ по миналото. И по една любов, заради която се оказва, че предприема всяка стъпка в живота си.

„Непосилната лекота на битието”

Една противоречива творба на Милан Кундера, базирана върху мита за вечното завръщане. Един роман, изпълнен с изневери, които никога не заменят голямата любов.

„Човек няма как да знае какво би трябвало да иска, защото живее един-единствен живот и не може да го сравнява с предишните си животи, нито пък да го поправи в следващите… Няма никакъв начин да се провери кое решение е по-правилно, защото няма никаква възможност за сравнение. Човек изживява всичко за първи път, при това без да е подготвен… Einmal ist keinmal, повтаря си Томаш немската поговорка. Онова, което се случва само веднъж, все едно никога не се е случвало.”

„Тетрадката”

Преди десет години романът на Никълъс Спаркссе превърна в сюжет на филм, който, на свой ред, бе определен за една от най-вълнуващите любовни истории в киното. Историята разказва за Ноа и Али, които принадлежат на коренно различни социални прослойки, но въпреки това се влюбват. Няколко месеца по-късно са принудени да се разделят и всеки поема по пътя си. Докато не се срещнат след много години и Али не е изправена пред избора дали да рискува, последвайки щастието си, или да продължи да живее живота, който никога не е искала.

„Отива една жена при лекаря”

Тези от вас, които са запознати със сюжета на произведението на Рей Клуун, може би се питат защо присъства в списък с любовни романи. Историята разказва за Стейн и Кармен, които живеят в Холандия, имат успешни собствени бизнеси и водят твърде освободен, донякъде, начин на живот. Колкото и да обича съпругата си, главният герой не може да се раздели с порока си да изневерява. А когато тя се разболява от рак, той се оказва с любовница, която за пръв път остава за дълго в живота му, за разлика от всички останали бройки за една нощ. Любовта му към Кармен обаче не се променя. Той остава с нея през най-тежките моменти от болестта ѝ. Демонстрирайки своята различна от социалните стереотипи любов. Любов по време на рак.

„Позволявал съм на една жена да се докосне до всичко, освен до сърцето ми. Тялото и духът ми може и да бяха монофобни, но сърцето ми си оставаше моногамно. То принадлежеше на Кармен. Роус знаеше, че никога не бих имал връзка с нея, ако Кармен не беше болна. Но Кармен е болна.”

„18% сиво”

Решихме да включим и един съвременен български роман. Негов автор е Захари Карабашлиев, който умело преплита своята реалност с фикцията, за да създаде творба, обявена за Роман на годината на Фондация ВИК през 2009 година. Действието се развива в Щатите, като писателят разгръща действието в два плана: настоящ и ретроспективен. Главният персонаж се впуска в непредвидено търсене на него самия, а финалът се оказва повече от неочакван.

„-Хей

-Ти си „хей“

-Хей

-Какво?

-Искам да напишеш книга за мен

-Ще напиша

-Обещаваш ли?

-Наведи се малко към мен, такааа, гледай в обектива

-Обещаваш ли да напишеш книга за мен?”

Станислава Добрева (via Xpressnews.info)

 
 

Какви са основните причини за изневеряване?

| от |

Проучване на канадския сайт за изневери „Ашли Медисън“ откри, че хората изневеряват най-вече, когато изчезне пламъкът във връзката им, съобщи Метро.

Изследването бе направено сред 2000 членове, регистрирани в сайта. То установи, че 78 % от хората губят искрата в отношенията с половинката си, когато рядко правят секс или изобщо престанат да го практикуват. Следващият по резултат отговор дадоха 31 %, като обвиниха скучния секс за фриволните си постъпки. Приблизително равен брой от запитаните отговориха, че работят твърде много (22 %) и че децата променят интимното им увлечение към партньора (20 %). Липсата на честност и доверие подтиква 11 % от хората към любовни авантюри.

Резултатите не могат да бъдат обобщени по отношение на всички индивиди, които са изневерявали, защото платформата посещават само кръшкачи. Те съзнават какво правят и не са от типа мъже и жени, които забежката сварва неподготвени и след това изпитват угризения.

 
 

Младите комунисти и младите нацисти

| от |

Излизаме да пием по бира с наборите преди няколко години и, знаете как стават тия неща, след малко някой вика свои приятели, после друг – свои. Та идват една партида хора, тръгваме да се запознаваме – младежи на по 22 години плюс – минус – и веселото продължава.

След не много време единият започва да разказва как е комунист и колко е хубав комунизмът, защото се грижи за хората. На нас най-малко ни се занимава с политика и не му обръщаме внимание. Прави впечатление обаче, че той споделя левите си виждания, докато носи дънки, пуши Марлборо, пие уиски, а в бара звучат Pink Floyd. Ако не знаете защо това е иронично, може би не трябва да гласувате.

След малко се оказа, че цялата групичка е с подобни виждания – че комунизмът ще ни избави от тегавото днешно време.

И всеки един от групичката е бил на бригада в САЩ! Всеки! А с парите от бригадата едно момиче си беше купило iPhone. Карл Маркс сигурно би се зарадвал, че има място на планетата, където работническата класа може да живее толкова добре. Сигурно би се зарадвал, че има калъфи за iPhone с неговото лице.

Има толкова много заблудени млади хора, че не е истина.

Почти всяка нощ, към 3:00 часа, пред блока ми се чуват звуци като че пиян тарнсформърс се колебае между автомобилната и хуманоидната си форма. Това са братчедите от Чистота, които изхвърлят кофите с камион. Тези хора от малцинството взимат работата на неонацистите. Те са и хората, които правят дюнери. Това е един от основните доводи на неонацистите – че малцинствата им взимат работните места. Затова искат циганите да станат на сапун. Нека обаче успокоя читателите ни от ромски произход. Неонацистите не ви искат на сапун, защото после сами ще трябва да си изхвърлят кофите с боклук.

„Всичко ново е старо“, ако трябва да парафразираме. В Шарлотсвил, щата Вирджиния, САЩ, хора от местните малцинства и техни симпатизанти премахват паметници на генерали от Гражданската война, които са се били на страната на подкрепящата робството Конфедерация. Това вбесява националисти и те правят нещо като атентат, минавайки с автомобил през тълпа от хора, като има убити. Тук няма да правим разлика между националисти и неонацисти, защото и двете страни убиват хора.

Ако толкова искате да симпатизирате на лошия герой, бъдете фенове на Жокера (на Хийт Леджър). Или на Волдемор. Или ако сте кому-сталин-ленин-ист – на Стив Джобс. Вярвайте в Сатаната ако искате – дори последователите на Сатаната (!) са по-добре от комунягите и нацитата. Но не и на Хитлер.

Хитлер е лош – минаха 100 години от Втората световна война и още трябва да обясняваме, че Хитлер е лош човек. Хитлер е заглавието в новините: „Американец в Германия направи нацисткия поздрав с вдигната ръка. Пребиха го.“ Как може да си последовател на Хитлер!?

Днес е Европейски ден за възпоменание на жертвите на сталинизма и нацизма. Сталин и Хитлер убиха милиони хора, но днес имат последователи по целия свят. Има хора, които разработват изкуствен интелект, има хора, които изстрелват космически кораби в космоса, има и хора, които смятат, че Хитлер и Сталин са окей.

А ние се чудим как Сузанита има фенове. Може би е по-добре децата да харесват нея, а? Май Сузанита е по-малкото зло от Хитлер и Сталин.

 
 

История на слънчевите затъмнения – от драконите до Луната

| от |

В древността загадъчните слънчеви затъмнения са приписвани на свръхестествени причини. Смутени от изчезването на Слънцето посред бял ден, различните култури са се опитвали да обяснят феномена с намесата на божество, демон или зъл дух. Според китайците дракон е разкъсвал нашата звезда, според народа Шан в Азия – гигантска жаба я е поглъщала, а според викингите – Слънцето е ставало плячка на вълци, съобщава Франс прес.

Древните люде дори са правили опити да прогонят „нападателя“ – в Китай са вдигали шум, блъскайки по различни предмети, докато австралийските аборигени са разчитали на шамани да мятат отровни копия по него.

Дълго време слънчевите затъмнения са били възприемани като лоша поличба, казва Робърт Маси от Кралското астрономическо дружество в Лондон. Трябва да мине доста време, преди човечеството да открие, че истинският виновник за изчезването на Слънцето посред бял ден е скромната Луна, която е 400 пъти по-малка от него. Въпреки това тя успява понякога да го скрие, тъй като се намира 400 пъти по-близо до Земята от Слънцето. Феноменът се наблюдава при почти съвършена подредба между трите небесни тела.

Слънчевите затъмнения са обект на изследване от хилядолетия. Между 700-ата до 50-ата година преди Христа древните вавилонци са ги описвали върху дъсчици.

Китайците внимателно са наблюдавали феномена, смятан за изключително важен за императора. Горко на онези, които не са успявали да ги предскажат. Заради това през 2137 г. преди Христа главите на двама братя астрономи, Хо и Хи, „хвръкват“.

Древногръцкият историк Херодот разказва как Талес от Милет е успял да предскаже слънчево затъмнение през 585 г., предотвратявайки битка между лиди и мидийци.

Астрономите обаче се съмняват, че Талес е разполагал със средствата да направи подобна прогноза в древни времена.

Едва през втори век от новата ера, благодарение на Птоломей, човечеството придобива познания за различните параметри, необходими за прецизно прогнозиране на слънчево затъмнение.

„По времето на Ренесанса, и със сигурност след изобретяването на телескопа и с появата на трудовете на Коперник, е трудно да се повярва, че много хора продължават да смятат пълните слънчеви затъмнения за страховити явления“, казва Маси.

Николай Коперник (1473 – 1543) допуска, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното.

Едва през 17-и и 18-и век обаче учените и астрономи Йохан Кеплер, Исак Нютон и Едмънд Халей успяват наистина да „заковат“ механиката на Слънчевата система.

В наши дни астрономите вече са в състояние да прогнозират затъмненията с изключителна точност (под една секунда).
„Имайки предвид този факт, затъмненията могат да бъдат възприети като триумф на рационализма“, се посочва на сайта на Европейската космическа агенция (ЕКА).

Въпреки всичко продължават да битуват някои суеверия, заради което на сайта на НАСА е поместен списък с „погрешни представи“ относно затъмненията. Сред тях са, че бременните жени не трябва да наблюдават феномена поради страх от увреждане на неродените бебета или че по време на слънчево затъмнение не трябва да се приготвя храна, защото може да бъде отровена от слънчевата радиация.

 
 

Дъщерята на Рийз Уидърспун работи през лятото в пицария

| от |

Въпреки статута си на мегазвезда, актрисата Рийз Уидърспун се е погрижила дъщеря й Ава Филип да разбере как се изкарват парите, като работи в пицария през лятото, съобщи в. „Дейли мейл“.
Ава Филип е на 17 години. Тя е одрала кожата на майка си и изглежда отлично в работната си униформа – син панталон и бяла блузка. Задължението й в луксозната холивудска пицарията е да води клиентите до масите им.

Баща на Ава е актьорът Райън Филип. Двамата с Рийз Уидърспун имат още едно дете – 13-годишният Дийкън. Актрисата, която е лауреат на награда „Оскар“, сега е омъжена за Джим Тот, от когото има 4-годишен син Тенеси.

През януари Рийз Уидърспун изненада феновете си със снимка в Снапчат, на която е почти невъзможно да бъде различена от дъщеря си. По-късно тя я похвали пред сп. „Венити феър“, че Ава е „красива както външно, така и вътрешно“ и е „добра душа“.