Ученици събраха книги за изгорял манастир в Македония

| от |

За Деня на народните будители ученици от Тервел събраха книги за библиотеката на изгорелия манастир „Свети Йоан Кръстител“ в Македония.

Инициативата се родила след посещение миналата година в пострадалата света обител на Клуба за автентичен фолклор на училище „Йордан Йовков“, псъобщи БНР. Преди година учениците подкрепиха кампания за дигитализация на литература, съхранявана в Зографския манастир. /БГНЕС

 
 

Юбилеят на „Титаник“ ще бъде отбелязан с нов документален филм

| от chronicle.bg |

Изминаха 20 години, но еуфорията около шедьовъра на Джеймс Камерън, „Титаник“, все още не ни пуска.

По случай юбилея на култовия филм от 1997 г. National Geographic е започнал преговори с Джеймс Камерън за нов документален филм за лайнера, отплавал от пристанището в Саутхамптън на 10 април 1912 г.

Titanic: 20th Anniversary трябва да излезе през декември тази година. В него ще участват режисьора на филма и екип от експерти, които правят обзор на откритията около луксозния кораб през изминалите двайсет години, откакто филмът спечели 11 Оскара, отбеляза приходи от на 1 млрд. долара и превърна Кейт Уинслет и Леонардо Дикаприо в звезди.

„Докато пишех сценария за филма, исках всеки детайл да бъде максимално точен.“ казва Камерън за „Титаник“. „създавах истинска история и трябваше да отдам почит към всички загинали и тяхното наследство. Но успях ли да направя това. Сега, с помощта на National Geografic и последните открития на науката и технология, ще мога да преценя.“

 
 

Десет филма на Кристофър Нолан право в десятката

| от chronicle.bg |

За 19 години Кирстофър Нолан прави 10 филма, с което доказва, че количеството невинаги определя качеството. Зрелищата, сценографиите и брилянтните актьорски състави са само част от нещата, които правят филмите му шедьоври.

Режисьорът, който реабилитира филмите за супергерои, съвсем нормално, невинаги е бил големият играч в Холивуд. Въпреки че първите му два филма получават предимно добри мнения, Нолан постепенно си проправя пътя в лигата на големите кинодейци, за да може днес да прави чудовищно добри филми за широката публика.

В творчеството си поставя акцент на променящите се представи за времето и как емоционалният хаос може да доведе обществото до крах. Верен на принципите си, Нолан има пристрастия към някои теми, които винаги присъстват в лентите му, независимо от мащаба им.

Тази седмица светът е възхитен за пореден път от Кристофър Нолан. Този път заглавието е „Дюнкерк“. Филмът оглави бокс-офис класацията на САЩ и по всичко личи, че приходите ще продължават главоломно да се трупат. Нолан отново показа как се правят филми от такъв характер.
Неминуемо е в такъв момент да не обърнем поглед назад към „Мементо“, „Генезис“, „Интерстелар“ и още други.

Вижте в галерията горе най-доброто, което Кристофър Нолан ни даде през изминалите 19 години.

 
 

Мъжете, които доказват, че възрастта е само число

| от chronicle.bg |

Стареенето е необратим и неконтролируем процес и рано или късно засяга всички. Общоприетото схващане е, че то намалява качеството на живота. Вече не сме толкова жизнени, както когато сме на 20 и не изглеждаме толкова добре. Да не говорим за останалите неща. Негласна истина е, че особено при мъжете остаряването е голяма драма.

Какво обаче ще се случи, ако погледнем от друг ъгъл на стареенето и тръгнем напук на него (в границите на красивото, допустимото и стилното, разбира се)? Група мъже доказват, че това е възможно и дефектите на стареенето могат да станат ефекти, ако други фактори са налице. Оказва се, че ако поддържаме тялото си във форма, храним се здравословно и се грижим за здравето, годините ни правят още по-красиви.

Всички тези мъже са доказателство, че когато става дума за здраве и фитнес, няма никакво оправдание. Ако работиш усилено, възрастта се превръща просто в число.

Тези мъже идват от различни професии и краища на света. Обединяват ги няколко неща – те са над 50-годишни, модели са… и са убийствено секси. Вижте в галерията горе как едни „дядовци“ разбиват всички стереотипи за третата възраст на пух и прах.

И не, нещата не опират до пари. Всеки може.

 
 

Гангстери, суджуци и Despacito: 90-те пак са тук

| от Дилян Ценов |

Хубавите години от края на ХХ век… Колко често си ги припомняме с носталгия! Онова хубаво и разнолико време, започнало с безгранична еуфория от новата ера и завършило с разочарование от неслучилите се промени. А между тези две състояния – цяла пъстроцветна картина от купони, корупция, веселби, мафия, безгрижия, мутри, чалга, убийства и побоища…Мании, които завладяха почти целия свят.

Но спокойно. Носталгията вече е излишна. Деветдесетте отново са тук. И то в осъвременен и hardcore вариант.

Четири тона суджук вдигнаха цялата страна на крака. Няма страшно обаче, каза Цацаров – нито един не е достигнал до министър-председателя. Спокойни сме значи. Властите си вършат работата. Обаче нас нещо ни притеснява. Какви са тия суджуци сега? За какво са му на някого? Четири тона суджук си е много. Да не би една конкретна зима отпреди 21 години да се връща? Нищо чудно утре да се събудиш и да разбереш, че с получената днес заплата можеш да си купиш цял… хляб.

Главозамайващата популярност на родния поп-фолк напоследък отново ни пренася в годините, когато всичко живо полудяваше по чалгата. Тогава жанрът беше нов, необичаен, някак освобождаваше от нормите преди 89-та. Сега сякаш тенденциите се завръщат, дори по отношение на стила. Така например откриваме поразително много сходства между лирическата героиня от песента на Галена #THE BOSS с неръждаемия бял мерседес на Нелина. Също като червенокосата деветдесетарска красавица, която „не се продава и за пари“ и „не разменя любов за коли“, и съвременната й съратница гордо заявява „ох, папи, парите не ща ти“ и „ох, папи, не и с мазерати“… изглежда алегорията с марките коли отново се завръща. Хубаво е, че все пак предават урок по еманципация на младите дами.

Отиваш да се видиш с приятели и решаваш да минеш през парка – груба грешка. Трима мъжаги с потници , татуировки с националните ни герои и завидни мускули, те ступват хубавичко без причина. Разхождаш се с майка си по тротоара посред бял ден и след малко и двете сте пребити и обречени цял живот да носите белези по лицата. Или още по-пузовския (на Марио Пузо) вариант – излизаш сутринта да разходиш кучето в парка… и те гръмват. Хмм, почти имаш чувството че от Мерцедеса на светофара ще излязат Васко и Жоро, а подир тях, за да весели компанията, пее Володя Стоянов.

И като стана дума за пеене…масовото винаги си е било на мода. Е… масово, масово – няма лошо. От време на време я филм, я песен побърква всички. Помните какво стана с „Титаник“ през 90-те. Но 2 млрд. гледания вече повдигат някои въпроси. Не че в Despacito се пее за някоя новооткрита истина за живота, която самите Фонси и Деди Янки са открили. Нещо в това парче обаче облада целия свят и песента направи рекорд. Тези, които са били свидетели на появяването на Macarena и груповият нелеп танц, имитиран на всяко парти, изживяват същата еуфория и сега. И отново, песента не е нищо велико, но то пък явно и не трябва. Стига да има мелодия.

Не ни стига всичко това, ами и Орхан Мурад е претърпял метаморфоза. Обаче много лоша метаморфоза…Подмладен, със сменен пол и доста по-дръзко излъчване..славата на Мурад се прероди в дъщеря му Сузанита. Само че за разлика от щерката, таткото поне пееше за хубави човешки неща и астрономия във вид на хиляди слънца, но не смееше да смесва митологични и религиозни персонажи.

Луди години бяха. Не бива да страдаме по тях обаче. По всичко личи, че са тук. И това са само част от сходствата. Може би обаче, ако поне детството на децата беше като нашето през онези години, сходството щеше да е една идея по-поносимо.