„Убиецът и пророкът“ от Гийом Прево (анотация и откъс)

| от |

Роденият в Мадагаскар френски писател на исторически криминални романи Гийом Прево се завръща на книжната сцена с новия си роман „Убиецът и пророкът“. Подобно на първата книга – „Леонардо и седемте престъпления в Рим“, и тази е част от поредицата „Магика“ на „Изток-Запад“.

През шестата година сл.Хр. в Йерусалим са се настанили трайно римските легиони – немислимото за евреите е налице. Младият философ Филон, току-що пристигнал от Александрия да се наслади на позлатените врати на Храма, е въвлечен против волята си в опасно и сензационно разследване: докато вярващите се противопоставят на безмилостните окупатори, водачът на фарисеите Йефтай бива убит в дома си седем дена след Великден. В устата му намират свитък с ужасяващо пророчество, което тегне над Израел и предупреждава юдеите за страшно божие наказание. Дъщерята на Йефтай – красивата парализирана Вирсавия – моли Филон да открие виновника, който според нея е сред садукеите. Свързани тясно с Храма и с римските власти, те биха имали причини да елиминират един от враговете си, да не говорим, че от близо век садукеи и фарисеи се борят за властта. Само няколко часа по-късно и водачът на садукеите и първосвещеник на Храма Гад също среща злощастния си край, а между зъбите му се подава продължението на смразяващото пророчество, което довършва предсказанието, че или Спасителят, или хаосът ще се възцари над цял Израел: няма друг изход!
Филон Александрийски се впуска по следите на тайнствения убиец, преминавайки през редица приключения: преследвайки истината, в убежището на есеите философът се натъква на трета ужасна смърт – на граматик, който може би е знаел отговора на загадката; става свидетел на ритуални церемонии в Храма; попада в затвор на римските легиони в сърцето на Палестина и др…
Младият еврейски философ има само седем дни да предотврати немислимото: серията от престъпления да продължи, променяйки хода на историята…

Гийом Прево (50) е професор по история. Завършва L’école normale supérieure de Saint-Cloud и сега преподава история в престижния Lycée Hoche във Версай. Освен на историческите романи „Леонардо и седемте престъпления в Рим“, „Убиецът и пророкът“ и „Le Mystère de la chambre obscure“, Прево е автор и на поредиците „Le Quadrille des Maudits“, „La Berceuse de Staline“ и др., както и на юношеските „Le livre du temps : La Pierre sculptée“, „Le livre du temps : Les Sept Pièces“, „Le livre du temps : Le Cercle d’or“.

ОТКЪС

Военният трибун Юлий крачеше напред-назад, щураше се покрай прозореца, който гледаше към големия площад пред Храма. От стаята, която му служеше за главна квартира, нищо не пречеше на гледката към свещената сграда и като присвие очи, човек можеше да различи вярващите, които се събираха за церемониите. Филон се питаше защо стои прав, докато бяха поканили Езекия да седне, и едно странно лице, облечено в черно, го наблюдаваше изпитателно от отсрещната пейка.
– Филон, така се наричаш, нали?
Тонът на Юлий не вещаеше нищо добро.
– Филон от Александрия!… Филон от Египет! Странно! Кажи ми, египтянино, знаеш ли какво се случи тук преди десет години?
Легионерът посочи с пръст Храма, а младежът повдигна рамене в знак на неведение.
– Имаше голям бунт в Йерусалим. При не знам кой от вашите царе. Известно ми е обаче, че бунтовниците се скриха в това пространство и издържаха няколко дни срещу войниците, които ги бяха обградили. Няколко дни! Благодарение на дебелината на стените и на кулите, които защитават този… Дори не разбирам защо го наричате храм. Празен дом, построен за Бог без лице и без статуя. Бог, за когото твърдите, че е навред и никъде, но чието име си забранявате да произнасяте! Въпреки това десетки, стотици хиляди хора пристигат тук, за да го издигат в култ! Признайте, че вас, евреите, човек трудно може да ви разбере…
– Нищо не задължава римляните да окупират…
Юлий изригна:
– Знам! Знам какво си мислиш! Никой не задължава Рим да бъде най-великата империя в света! Никой не задължава Рим да окупира Палестина! Само тези думи са ви в устите на всички вас. Но не мислите, че ако ни нямаше нас, вие все още щяхте да водите войни – с всичките си царе, с племенните вождове, с религиозните партии и с какво ли още не… Не мислите, че Рим ви предлага мир, търговия, просперитет. Ред! Да, ред!
– Редът не е свобода.
За секунда на Филон му се стори, че трибунът ще го зашлеви. Но той успя да се овладее и продължи с по-спокоен тон:
– Във всеки случай не свободата да се бунтувате, не. И в това отношение не очаквайте от мен да ви оставя Йерусалим. Получих подкрепление от три хиляди души, те ще бъдът тук до два дни. Дори ако трябва да съборя стените на Храма, ще удържа в ръцете си този град.
Той погледна Филон право в очите:
– Можеш да кажеш това на приятелите си.
– Моите приятели ли?
– Не се прави на невинен. Надяваше се да ме излъжеш с празни приказки ли? Този бунтовник, който те нападна отзад и за когото не знаеш нищо? Но той избяга именно с твоя кон. И по странна случайност два часа по-късно ти се озоваваш при убития фарисей.
Езекия рипна от мястото си:
– Аз съм виновен, трибуне Юлий. Нямаше да отведа този младеж със себе си, признавам. Но вестта за престъплението ме обърка…
– Не се старайте толкова, Езекия. Не вярвам особено в случайностите. Това убийство е според мен дело на бунтовниците, които смятат да го използват, за да настроят срещу нас народа. Разбира се, необходима им е помощ. И този младеж се появява навреме.
Той обвинително насочи към Филон пръста си:
– Е, египтянино, има ли в семейството ти някой Давид или Иаков?
Филон се смути:
– Не разбирам…
– Давид или Иаков. Баща, чичо, братовчед? Говори!
– Не… сред близките ми няма.
– Простете ми отново – намеси се пак Езекия. – този разпит… Вие разговаряте с наследника на едно от най-благородните семейства в Александрия и въпросите ви са доста странни.
– Странни, да, това е точната дума. Емилий, обяснете ни какво открихте.
Мъжът в черно, който до този момент беше мълчал, стана от пейката, за да вземе думата:
– Казвам се Емилий, аз съм лекарят, зачислен към този гарнизон. Военният трибун ми нареди да отида този следобед при някой си Йефтай, за да огледам тленните му останки. Като начало трябва да ви кажа, че съм участвал в много войни и в кървави битки. Мислех си, че знам всичко за жестокостта на хората и за удоволствието, което някои изпитват като убиват себеподобните си. Обаче случай като този никога не бях виждал. Впечатлението ми… впечатлението ми е, че жертвата е убита не просто за да изчезне от света. Искам да кажа, че са искали не тя да склопи очи, но кончината ѝ да стане… нещо като пример. Или по-скоро в предупреждение. Какъв вид предупреждение, за кого и за какво, ето това не мога да кажа…
Той направи кратка пауза, за да избърше слепоочието си, сякаш споменът за трупа още го преследваше.
– Престъпникът първо го е удушил, като му е счупил врата, за да не може да вика и да се съпротивлява. Това не е било особено трудно, тъй като мъжът е бил слаб и на възраст. След това… след това може да се каже, че го е убил за втори път, като му е раздрал гърдите с нож. Възможно е това да е било акт на отмъщение, гневен изблик или лудост Но начинът, по който убиецът е действал, говори, че е постъпил напълно разумно. Вероятно забелязахте лентата, която покриваше двете устни на Йефтай? Когато я махнах, за да отворя устата му, открих ето това на езика…
Той извади от джоба си малка кожена кутийка с дебелината на пръст, която показа на Езекия.
– Това е тефлин – отбеляза той. – Най-религиозните измежду нас привързват тези кутийки към лявата си ръка, колкото е възможно по-близо до сърцето. Обикновено те съдържат откъси от Библията. От Изход или от Второзаконие най-вече. Това е начин да носиш в себе си мъдростта Божия, понеже свещените книги казват: „И тъй, вложете тия Негови думи в сърцето си и в душата си, завържете ги на ръката си за знак.“  Но…
Той внимателно отвори кутийката:
– Този тефлин несъмнено е празен.
– Когато го извадих, вътре имаше парче от пергамент, завито няколко пъти и завързано с косъм.
– Косъм… Наистина такава е традицията. Къде се намира сега този папирус?
Трибунът Юлий се приближи. Той държеше жълт на цвят лист, голям колкото дланта му и доста смачкан.
– Ето го. Ние с Емилий трудно разчетохме буквите и се нуждаем от помощ. Затова ви повиках: сборът от думите за нас няма никакъв смисъл.
Той предостави листа на Езекия, който, след като го прегледа мимоходом, започна да чете на глас :
Но в деня на Назорей,
последно роден от Давид, дошъл от страната Египет,
ако кръвта на Иаков пролее собствената си кръв,
ако той отново съгреши пред лицето на своя Господ,
тогава ще извадя Велиал от бездната,
и с него войските на Ашур в лоното на Израил!

Настана смайване, а Филон се възползва от него, за да дешифрира текста на свой ред:
– Това наистина е иврит – потвърди той, – но изписването на буквите е архаично. Няма съмнение, че е староеврейски, може би дори преди Изгнанието .
– Познаваш ли историята на езиците, египтянино?
– Противно на това, което си мислите, трибуне, аз съвсем не съм войник. По-голямата част от времето си посвещавам на науките.

„Убиецът и пророкът“  тук

 
 

„Убиецът и пророкът“ от Гийом Прево (анотация и откъс)

| от |

 Всеизвестен факт е, че обикновените хора не искат да бъдат част от войните и последствията от тях. Мъжете не отиват на фронта по свое желание и не копнеят да се убиват взаимно. И със сигурност нито една майка не би предпочела  изкуствено провокирания патриотизъм пред живота на детето си.

Още по-всеизвестен факт е, че обикновените хора страдат от всичко, което се случва след като дулата утихнат и градовете се превърнат в руини.

Петер Фехтер е един от милионите, които стават жертви на абсурдите на историята – най-престижната куртизанка на нашата планета.

1200px-Peter_Fechter
Петер Фехтер; Getty Images

Датата е 17 август 1962 г. Точно преди една година Берлин е разделен на две. Двама строителни работници (тухлари) ще преминават отвъд стената. Единият успява и се озовава от западната й страна, другият – не.

Всичко става случайно и не е планирано за този ден. Двете момчета са в обедна почивка, когато чуват гласове и, тръгвайки по следите им, се озовават в близост до стената. Хелмут (другото момче) се покатерва, но куршумите на милиционерите пронизват Петер в стомаха, докато е на върха на стената. От западната страна искат да помогнат, но не могат.

Тялото му пада от източната страна и остава там в продължение на 45 минути. Наоколо има хора, той вика за помощ, виковете постепенно преминават в стенания, докато накрая не утихват напълно. Никой не се притичва на помощ. Никой не може да се притече и да иска. Така е във времената на политкоректността и номенклатурата. Животът си е живот, но и дисидентът си е дисидент.

И тялото му е отнесено на рамото на милиоционерите като чувал с картофи.

Известно време след стрелбата тълпата започва да се увеличава и скоро хиляди жители крещят „убийци“ и „бандити“ в лицето на офицерите, стреляли по Петер. Органите на реда отвръщат със сълзотворен газ. Пазачите са наградени с медали.

35 години по-късно сестрата на Петер Фехтер повдига обвинения срещу пазачите. „Бях назначен да върша тази работа и всичко, което мога да кажа е, че съжалявам.“ казва единият от тях. „Какво друго мога да кажа освен, че съжалявам? Но вече не мога да променя нищо. Това се е случило.“ заявява другият. Разследването показва, че двамата общо са изстреляли 24 куршума.

3377d6a8-a3c6-4d16-8a3f-2f8fb2bb832a-1024x768
Пазачите отнасят тялото на Петер Фехтер; Getty Images

Една от първите жертви на Стената не умира в полето и в морето, а в самия град, който тя разделя. Пред всички. В сърцето на абсурда, който засяга цяла Европа. А белезите се виждат и днес – 27 години след рухването.

Това се случва преди 55 години. И никой не иска да е част от него, и всички съжаляват. И всички сме част от него. Кои доброволно, кои по стечение на обстоятелствата, кои като жертви, кои като победители…

 
 

„Убиецът и пророкът“ от Гийом Прево (анотация и откъс)

| от |

Сочно, ароматно и толкова вкусно – гроздето вече узря, а зърната му, пълни с полезни витамини и минерали сякаш ни примамват да посегнем към тях от рафтовете на магазина.

В средата на август сме и точно сега е сезонът на най-вкусното българско десертно грозде. Според познавачи един от най-добрите сортове, които виреят у нас е „Велика“. Затова и агрономът Борис Кючуков залага именно на него – то е ароматно, с тънка ципа и има куп ценни качества. Лозята за които се грижи, се намират край село Малко Градище, Хасковска област, и са част от проекта ВILLA градини.

Ароматната долина

Село Малко Градище има хилядолетна история. Още в древността Траките отглеждали по плодородните склонове на долината прочутите лози, от които правели известното в целия древен свят гъсто тракийско вино.

Старото име на селото – Алвъндере, което в превод означава ароматното дере, говори за отличния климат в региона. Тук пролетите са топли, зимите кратки, а цветята в полето разцъфват още в края на март.

Долината, в която прониква топлият средиземноморски климат от Гърция и Турция е едно от най-добрите места в България за отглеждане на грозде, признават специалистите.
„Велика“ наслада за сетивата.

„Велика“ е сорт, създаден за да доставя наслада за сетивата, казват специалистите. Гроздовете са сочни, сладки, но не прекалено захарни и с меко семе. Това е много важно, защото сортовете с по-солидни семки могат да предизвикат някои стомашни проблеми.

Гроздето има някои изключително ценни качества, признава Цветан Хубенов, собственик на лозята, за които агрономът Борис Кючуков се грижи. „То е сладко, но леко. Има много добре балансиран плодов вкус, а сорта се гордее и с много едри зърна.“, казва Цветан Хубенов. За него лозето е първо хоби, след това бизнес. Ето защо и градините му са толкова плодородни – просто всичко, което расте там се отглежда с любов.

Но има и още нещо – Цветан е категоричен, че неговото грозде е чиста храна. Той залага на качествени и щадящи природата препарати, за да може да достави до хората чепките грозде вкусни, но и максимално полезни.

Този вкусен, вкусен август

Едрите чепки „Велика“, които ще срещнете на рафта в BILLA зреят до края на август. Затова и точно сега е времето да опитате от това вкусно българско грозде, което освен радост за небцето, носи и много полезни вещества на организма. Малцина знаят и че гроздовият сок е най-богат на хранителни и биологично активни вещества в сравнение с всички други натурални сокове.

В сладките зрънца се съдържа и много калий, който укрепва сърдечния мускул и подпомага отделянето на излишните течности, както и магнезий, калций, фосфор и желязо, които предпазват от анемия.

Гроздето е една от храните, които са особено полезни за спортисти и за хора, чието ежедневие е свързано с големи физически натоварвания.

И ако се питате, както в онази старя басня за лисицата и гарванът, дали гроздето е кисело, да знаете, че това, което отглеждат Борис Кючуков и Цветан Хубенов е сладко и вкусно. Ама много.

 
 

„Убиецът и пророкът“ от Гийом Прево (анотация и откъс)

| от |

В понеделник, 21 август, за първи път от 99 години, пълно слънчево затъмнение ще премине над САЩ изцяло, от западното до източното крайбрежие.

При слънчево затъмнение Луната застава между Земята и звездата ни и така блокира лъчите й. Диаметърът на Слънцето е 400 пъти по-голям от този на Луната, но то е 400 пъти по-отдалечено от нас от нея. Затова от земята изглежда, че двете небесни тела са с еднакъв размер.

Слънчеви затъмнения има някъде по света през 12 до 18 месеца. В повечето случаи обаче те са над океана.

Сегашното пълно слънчево затъмнение е изключително, защото е първото над САЩ през 21-и век и първото там от 1991 г. Предишното обаче можеше да бъде наблюдавано само от Хавай. Над континентални щати пълно затъмнение не е имало от 38 години, а и тогава то беше само над северозападната част от страната. Пълно затъмнение, което преминава над цялата държава, е много рядко. Предишният път е било на 8 юни 1918 г. Друг вид такова явление – пръстеновидно, което преминава от единия до другия бряг, имаше през 1994 г. Тогава обаче Луната беше в най-отдалечената си точка от Земята и закри около 94 процента от слънчевите лъчи.

Освен ако няма облаци, Линкълн Бийч в Орегон ще е първият континентален американски град, където ще се вижда пълното затъмнение от 10,16 ч. местно време (17,16 ч. по Гринуич). Сянката ще премине през 14 щата, като широчината й ще е около 113 км. Най-дълго пълното слънчево затъмнение ще продължи около Карбъндейл, Илинойс – 2 минути и 40 секунди, съобщи НАСА. Явлението ще приключи в 14,48 ч. местно време (18,48 ч. по Гринуич) над Чарлстън, Южна Каролина.
Извън тази ивица от 113 км, ще има частично слънчево затъмнение от 8,46 ч. местно време (15,46 ч. по Гринуич). То ще започне над тихоокеанското крайбрежие и ще приключи над атлантическото.

Стотици милиони хора ще са в хвърлената от Луната сянка. Около 12 милиона живеят в районите, където ще има пълно слънчево затъмнение. От 1,85 милиона до 7,4 милиона души са предвидили пътувания, така че да могат да наблюдават явлението.

Заради вълнението на любителите астрономи, надеждите на учените и рязкото покачване на цената на хотелските стаи, ентусиазмът е голям. Планирани са сватби, празници на открито, експедиции с кану и дори Бони Тейлър ще изпее хита си „Total Eclipse of the Heart“, така че да бъде излъчен пряко по време на затъмнението.

Тези, които няма да бъдат в районите на затъмнението, ще могат да го гледат по интернет. НАСА предвижда пряко предаване цял ден на сайта си. То ще бъде излъчено също на екраните на Таймс скуеър в Ню Йорк.

 
 

„Убиецът и пророкът“ от Гийом Прево (анотация и откъс)

| от |

БПЦ почита днес църковния празник Успение – заспиване, на Свети Иван /Йоан/ Рилски, обявен за небесен покровител на българския народ. Празникът се чества в деня на годишнината от кончината на светеца.

По традиция в Рилския манастир се отслужва литургия в памет на Свети Иван Рилски, който е основал църковната обител. Преподобният Иван Рилски е роден около 876 г. в село Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и на сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България. Като юноша той копнеел да се посвети в служба на Бога и постъпил в манастир.

След като приел монашеството, напуснал манастира и се скитал на много места. Установил се в Рила и основал Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдал на уединение и молитва. Той умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Рилската обител. Около 980 г. мощите на Иван Рилски са открити и пренесени в София, а той е канонизиран. През 1183 г. унгарският крал Бела Трети отвоюва Средец от византийците и отнася мощите на българския светец в Унгария, откъдето са върнати след четири години.

След освобождението на България от византийско робство цар Асен Първи ги пренася през 1195 година в столицата Търново. Свети Иван Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася в Русия и на целия Балкански полуостров.