Традиции и история на китайския празник на фенерите

| от |

Преди няколко дни в Китай отпразнуваха празника на фенерите, който се отбелязва всяка годна на 15-я ден от първия месец на лунния календар, разказва Радио Китай. Това е първият традиционен празник след Китайската нова година и първото пълнолуние за новата година. Китайците го празнуват тържествено – семействата се събират заедно, гледат пълната луна, ядат сладкиш Юенсяо, забавляват се и се любуват на цветните фенери, отгатват гатанки и др.

По традиция от 13-ия до 18-ия ден на първия месец по лунния календар в различните градове и села се организират изложби на големи фенери, които са в различни форми – животни от китайския зодии, феи от китайските приказки, китайски богове и богини и др. В тях се инсталират цветни лампи, а някои от тях дори са музикални. Много са красиви и интересни.

По време на празника освен големите фенери, децата обичат да носят и малки. Те са направени от бамбук и цветна хартия, предимно във формата на заек, лотос, риба или многоъгълник. Малките фенери се носят в ръка, а по-големите – може да се теглят с въже. Например, един от най-популярните фенери е големият заек с четири дървени колела. Вътре във фенерите се слагат свещи. През нощта децата носят своите фенери по улиците и се надпреварват чий фенер е най-хубав. Това е един от най-хубавите спомени от моето детство.

Преди някои семейства сами правеха фенерите зедно с децата. Разбира се, продават се и прекрасно изработени фенери за празника. По-късно ще ви обясня как да се направите сами обикновен фенер. Всъщност те са подобни на летящите фенери, само че не могат да летят.

985e29e5c1d84cf2ab684cb57f78b1c0

С развитието на индустрията се появиха модерни фенери от пластика, лампи и батерии. Някои от тях дори са музикални. Те също се приемат добре на пазара.

Казват, че в древен Китай празникът на фенерите е бил романтичен, защото младите момичета най-после имали шанс да излязат навън и да гледат безбройните фенери, както и да се запознаят с момчета. Младежите хем гледали фенерите, хем търсели своя любим. Празникът също бил възможност за влюбените да се срещнат. Затова се шегуват, че празникът на фенерите всъщност е китайският „празник на влюбените“.

Интересното е, че тази година празникът на фенерите се падна на 14 февруари по слънчевия календар и съвпадна с Деня на влюбените в западните страни. Затова търговците се възползваха от тази възможност и предложиха специални продукти за празника, съчетаващи китайски и западни елементи. Например, тази година се появиха сладкиши Юенсяо с пълнеж от рози.

Юенсяо е характерният сладкиш за празника. Това са топки, направени от лепкав ориз и различен пълнеж – черен сусам, каша от червен боб, глог, плодове, месо и др. Освен тези видове традиционен пълнеж, в последно време сладкарниците предлагат и по-екзотични, например с течен шоколад, конфитюр от боровинки, кисело мляко и др. Разбира се, тази година Юенсяо с розите и шоколада май бяха най-търсени.

Освен фенери и Юенсяо, хората празнуват, забавлявайки се като отгатват гатанки. Организират се състезания и който спечели, може да получи награди. Тези загадки обикновено са свързани с йероглифите, китайската история и култура. Много са интересни и някои са наистина трудни. Ако сте учили китайски, може да се опитате да отгатнете някоя от тях. Тази година по телевизията се излъчи и живо предаване за отгатване на гатанки, което се посрещна много добре от зрителите.

В някои райони на страната през нощта на празника хората пускат фенери във формата на лотос във водата. Палят свещи вътре в лотосите и те се носят по водата. Така хората отправят своите хубави пожелания за новата година.

6e27e10e5f9b4de58cc6c9de7c7b9197

Понеже празникът на фенерите е първото пълнолуние за новата година по лунния календар, хората обичат да пускат фойерверки под пълната луна, за да отбележат по подобаващ начин края на празненствата за Пролетния празник.

За произхода на празника на фенерите има една интересна история. През династия Хан живяло момиче, което се казвало Юенсяо. Тя била изпратена в императорския дворец и се разделила с родителите си. Много мислила за тях, не била весела и един ден през зимата решила да се самоубие като скочи в кладенеца.

Тогава я видял любимият министър на император Хан Уди – Дунфан Шуо. Той я спрял и попитал за причината. Девойката му разказал, че тъгува за родителите си. Министърът се трогнал и решил да й помогне.

Той отишъл на пазара и се престорил, че може да предсказва съдбите на хората. На всеки, който се спрял при него, казвал че на 16-тия ден от първия месец по лунния календар ще загине в пожар. Всички в града се изплашили. Когато императорът научил новината, попитал Дунфан Шуо какво да прави. Министърът му казал, че „градът ще бъде опожарен в нощта на 15-тия ден от първия месец, а огънят ще бъде изпратен от небето и ще гори цялата нощ. Той добавил, че в тази нощ всички семейства в града трябва да окачат фенери и да ядат сладкиш Юенсяо, а гражданите, които живеят извън градските стени трябва да дойдат, за да гледат фенерите. Така ще изглежда, че градът е в пламъци и ще измамят Господаря на небето.

Така през тази нощ родителите на девойката Юенсяо успяли да влязат в града, да видят фенерите и дърщеря си. С помощта на Дунфан Шуо семейството на Юенсяо се събрало.

Драги приятели, може би ви е интересно и искате да опитате Юенсяо. Знам, че те не се продават на българския пазар, но не се тревожете, сега ще ви кажа рецептата.

Юенсяо са с различен пълнеж. Днес ще ви представя един от най-традиционните видове – Юенсяо с пълнеж от черен сусам.

1. Стрийте запечения черен сусам на прах. Добавете пудрата захар към него и свинската мас. Разбъркайте всички продукти. Това ще е пълнежът за Юенсяо.

2. Сложете пшениченото нишесте в гореща вода, добавете брашното от лепкав ориз, олио и още вода. Бъркайте, докато се получи тесто.

3. Разделете тестото на малки части, сложете във всяка от тях от пълнежа и оформете топка.

4. Сложете вода на котлона и след като заври, пуснете вътре топките. Те ще набъбнат и ще изплуват на повърхността. След като са готови, ги извадете от водата и ги оваляйте във фъстъченото брашно.

Може би на децата ще им е интересно заедно да направите фенер. Сега ще ви обясня как може сами да направите най-лесните фенери за празника.

1. Използвайте гъвкави бамбукови пръчки, за да направите скелета на фенера. Най-лесни са квадратната или цилиндрична форма. Свържете бамбуковите пръчки с тънко въже.

2. Намерете бяла и червена хартия, които да са подходящи за размерите на фенера. От червената хартия изрежете харесвани от вас ажурни фигури. Ние най-често изрязваме йероглифи.

3. Покрийте скелета на фенера първо с бялата хартия, после залепете отгоре изрязаните червени фигури. Така светлината ще преминава през отворите на бялата хартия и фенерът ще е още по-красив.

4. Сложете свещ или лампа вътре във фенера и сте готови за празника!

 
 

Традиции и история на китайския празник на фенерите

| от |

Проучване разкри, че повече от половината от обвързаните жени във Великобритания искат да правят секс с партньора си толкова често, колкото и в началото на връзката им, съобщи в. „Дейли експрес“.

В изследването на сайта „Ваучър коудс про“ бяха включени 2 383 души над 18-годишна възраст, които имат дългогодишни връзки.

Сред въпросите беше и този за какви аспекти от сексуалния си живот мъжете и жените спорят най-често с половинката си. Най-изтъкваната причина за спор беше недостатъчният секс (37 %). В класацията се наредиха още липсата на разнообразие в спалнята (34 %), партньорът е мързелив любовник (32 %), двамата харесват различни неща (20 %), партньорът иска да прави секс по-често (19 %). Последни в списъка са проблемите, свързани с размера на мъжкото достойнство, девствеността и фетишите (11 %).

Друг интересен факт е, че 68 % от двойките не използват секс играчки, като 38 % се задоволяват да разнообразят половия си живот със секси бельо. Почти половината (49 %) от запитаните изпращат свои голи снимки на любимия човек.

 
 

Традиции и история на китайския празник на фенерите

| от |

Певецът Робин Тик и приятелката му Ейприл Лав Гиъри ще имат бебе, съобщи Контактмюзик. Изпълнителят  на Blurred Lines ще става баща за втори път. 

Ейприл Гиъри, която е на 22 години, сподели щастливата новина в Инстаграм. Тя разкри, че терминът на бебето е на рождения ден на починалия миналата година актьор Алън Тик, баща на половинката й.

„Робин и аз сме много развълнувани да ви споделим, че ще имаме бебе! Терминът е на 1-ви март, рожденият ден на Алън!“, написа бъдещата майка към публикуваната снимка от ултразвуковия скенер с плода.

Двамата имат връзка малко след като певецът се раздели с детската си любов Пола Патън през 2014 г. Робин и Пола бяха женени 9 години и имат син – 7-годишният Джулиън. Певецът направи опит да си върне актрисата с песента „Get Her Back“, но той се увенча с неуспех.

 
 

Традиции и история на китайския празник на фенерите

| от |

Очаквах това приключение от толкова много време. Идеята бе да изберем  една определена част на България с най-близките ми приятели, за която знаем малко. След кратки разсъждения, решихме да се насочим към Североизточна България. Имахме само 6 дни на разположение да осъществим тази цел, но ни бяха достатъчни, за да прекараме едно незабравимо приключение. То ни донесе много емоции, невероятни гледки и специални моменти.

Потеглихме с кола от София рано сутринта и се бяхме запътили директно към Североизточната част на страната, нооо още в самото начало се разсеяхме по пътя и започнахме да следим за кафявите табелки, свързани с туристически обекти. Та само час, след като потеглихме от столицата намерихме и нашата непредвидена първа спирка- пещерата Съевата дупка. Тя не е толкова впечатляваща по дължина или големина, но те грабва с неземната красота, която е изразена чрез изключително богата гама от цветове върху многобройните варовикови образувания, които притежава.

Самата пещера впечатлява с факта, че притежава пет оформени от само себе си зали. Всяка, от тях носи интересно наименование: Белият замък, Концертна, Космос, Купене и Срутище. Неслучайно едната зала в пещерата носи името “Концертна” – благодарение на природно създадената акустика в пещерата, тук са изпълнявали свои концерти личности като Лили Иванова, Емил Димитров и Йорданка Христова.

Processed with VSCO with c7 preset

Полезна информация:

Заплаща се вход за възрастни: 4лв; ученици, студенти и пенсионери: 2лв;

Лятно работно време: 9:00-18:00 ч; Зимно работно време: 9:00 – 17:00 ч;

Препоръчително е да си носите връхна дреха, защото постоянната вътрешна темепература е между 8 – 11 градуса;

Близки населени места са град Луковит на 20 км и село Брестница на 2 км ( София – 60 км );

Маршрутът от София е по магистрала Хемус до самия край ( село Ябланица ), където се поема в посока Ловеч. Стигайки до село Брестница в самия център има табелка, която сочи към пътя за пещерата.;

След като успяхме да разгледаме пещерата, се насочихме към първата ни спирка от плана, който си бяхме създали. Именно Шумен или по-точно село Мадара. Отидохме до там, за да видим известния Мадарски конник, ако не знаете как изглежда или не сте виждали снимки, просто бръкнете в портмонето си и извадете една монета от ( 1, 2, 5, 10, 20 или 50 стотинки) и я обърнете – ще видите самия него.

Конникът изобразява изсечен владетел в естествен ръст, като е считано да символизира мощта на Първата българска държава. Самата забележителност предлага много повече! Самото място представлява един археологически комплекс, който позволява да се изкачите най-отгоре на Мадарското плато (431 м.), на което има останки от средновековна крепост и уникална гледка, която наистина си заслужава!

Processed with VSCO with c7 preset

 

Полезна информация:

Заплаща се вход за възрастни: 4лв; ученици, студенти и пенсионери: 1лв;

1 ноември – 31 март: 8:30 -17:00 ;. 1 април – 31 октомври: 8:30 – 20:00 ч;

Близки населени места са село Мадара 2 км и град Шумен 17 км. ( Варна 75 км );

Маршрутът от София до Шумен е по магистрала Хемус, от там вече е добре обозначено с табели до село Мадара и до самия археологически комплекс;

Processed with VSCO with c7 preset

Времето напредваше и трябваше да продължим към следващия обект по план- крепост Овеч, град Провадия. Не мога да го обясня с думи, но това място ме завладя от първия момент, в който стъпих на самата крепост. Гледката, атмосферата всичко бе толкова магическо и красиво! Самата крепост датира от Средновековието и може само да си представите какво е преживяло това място, като имате предвид богатата история, която притежава нашата страна. Разположено е над самото скално плато, което предоставя една от най-хубавите гледки, на които съм бил свидетел в България! Обектът ви позволява да направите една незабравима разходка върху добре поддържана пътека по платото.

 

Полезна информация:

Има символичен вход за възрастни: 2лв; ученици, студенти и пенсионери: 1лв;

Препоръчително е да се посети този обект при благоприятни метерологични условия;

Близки населени места: град Провадия ( под самата крепост ) и Варна на 53 км;

Накрая потеглихме и към финалната отбивка за деня – Варна, където имахме запазен апартамент чрез интернет страница, предлагаща този тип услуги. Престоят ни във Варна беше само за една нощ. Местоположението на града ни бе удобно да отседнем, за да можем на следващия ден да продължим своето пътешествие.

Processed with VSCO with 6 preset

За автора:

Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/

 
 

Традиции и история на китайския празник на фенерите

| от |

Много се говори за темите-табу, които трябва да спрат да бъдат такива: психичните заболявания, абортите, причините за срив в семейството, разводите, детската агресия, трудностите на родителството и още, и още. На другия полюс обаче, стои един набор от теми, чието непрекъснато дъвчене по медии и социални мрежи предизвиква вълна от повтаряемост, а отговорността за това остава неосъзната или размита.

Може би ви е направило впечатление колко случаи на изоставени бебета има напоследък. Почти през ден, отваряйки някой новинарски сайт, ще попаднете на поредната новина за малолетна/пълнолетна/многодетна/малцинствена/“съвсем нормална“ майка, която е изоставила бебето си до някоя кофа за боклук. Присъдата на Върховният Facebook Съд не закъснява: под новината започват да се роят коментари за акъла на българките, клетви, съвети, мнения и прочувствени, сърцераздителни, псевдочовеколюбиви отзиви.

Резултатът? Два дни по-късно отново имаме случай с изоставено бебе. Никой от коментиращите и никой от журналистите не чувства вина. Те просто отразяват и коментират действителността, не й въздействат. Но дали?

Хората масово не си дават сметка, че освен Големия брат, който не спи и наблюдава, много „малки братя“ също дебнат. И новини за хора в тяхната или подобна на тяхната ситуация им дават подтик да постъпят по същия начин.

Спомняте си невероятно широкия медиен отзвук, който получи опитът за самоубийство на гимнастичката Цвети Стоянова през юни миналата година. Слава Богу, неуспешен. Три седмици по-късно психиатърът д-р Захари Зарков каза, че вследствие на раздухването на случая, се е получила такава мощна вълна на суицидни опити, извършени по същия начин, че психиатрите в София едва смогват да овладеят положението.

За пациентите с тежка или дълбока депресия, суицидният опит на едно красиво, успяло, привидно щастливо момиче, е мощен ритник в и без това болезненото отчаяние, в което се е удавил целия им психичен свят. И новите опити не закъсняват.

Поради това, отразяването на суицидните опити, както и на реализираните самоубийства, е тема, която не трябва да се нищи безразсъдно в публичното пространство. Принцип, който ни е трудно да възприемем, когато гледаме поредната еуфорична репортерка, която със смесица от прискърбие и превъзбуда разказва за случая „там, зад нея, точно на това място“.

Разбира се, не става дума за заклеймяване на темите и упорито избягване на този тип проблематика. Не става дума да се лъже, че Крис Корнел е загинал в катастрофа с тротинетка, а Честър Бенингтън е намерил кончината си след задавяне с парче сладкиш.

Лошите неща се случват и когато не говорим за тях. Но понякога, в някои случаи, говоренето мултиплицира риска те да се случват, и го мултиплицира неимоверно.

Навярно си спомняте случаите със самозапалванията през 2013г. На 18 февруари 2013, 26-годишният Траян Маречков се самозапали на една от главните улици в Търново по време на зимните антиправителствени протести в страната. На 26 февруари 2013г. в Раднево се самозапали 53-годишният Венцислав Василев. Последва смъртта на Пламен Горанов, който загина на 3 март 2013г., а на 13 март 51-годишен мъж се запали през президенството. На 1 април пред Община Варна 70-годишната Елена Златева се опита да се самозапали от отчаяние поради бедност и отказана социална помощ от общината.

Въпреки призивите да не се романтизира самозапалзването и да не се героизира самоубийството, медийната политика по отношение на отразяването на гражданските протести, не се промени.

Важно е да си дадем сметка, че не само варицелата и грипът са заразни. Някои психични състояния също се предават от човек на човек. Подобно на инфекциозните заболявания, те се прихващат по-лесно от хора с имунокомпрометиран организъм, като в случая ролята на отслабналата имунна система се поема от психиката, натоварена с особен дистрес в съответния момент.

Психолозите са наясно с тези факти. Неслучайно онези от тях, които работят с наркозависими например, задължително посещават психотерапевт, тъй като инстинктът към смъртта при наркоманите е много мощен. А той също е заразен. И неслучайно повечето студенти по психология стават „психо-хипохондрици“. И неслучайно някои психотерапевтични школи задължават терапевтите си самите те да ходят на терапия. Защото досегът до чуждото психично може да ни опари. Той неизбежно предизвиква сблъсък със собственото ни психично. Провокира въпроси, поражда страхове и разбива удобната илюзия за „познаване на себе си“.

Накратко казано: нещата не са прости. И във времена, в които всеки с достъп до интернет и профил в социалните мрежи е един мини журналист, коментарите под статии трябва да се пишат с усещане за отговорност. Същото усещане за отговорност, което трябва да носят и официалните медии.

Да, още се учим да живеем в света на свръхинформацията и често сме като деца, в чиито ръце е попаднал M16 и те не знаят какво да правят с него – дали е за игра, дали е за убийство…Нормално е да се лутаме и интуитивно да разбираме какво е редно да се пише онлайн и какво – не е.

Но колко жертви трябва да паднат, докато усвоим базисните уроци?