Светът се раздели с Том Кланси и Джулиано Джема

| от |

Писателят Том Кланси е починал днес на 66-годишна възраст, съобщи Си Ен Ен, като се позова на източници от семейството и издателя на Кланси.

Причините за смъртта му засега не са обявени, но е починал в болница в Балтимор, допълва Би Би Си.
Кланси е автор на трилъри, които преплитат политически интриги и военни тактики и технологии. Сред най-известените му произведения са бестселъри като „Ловът на Червения октомври“, „Патриотични игри“ и „Всички страхове“.
Той е роден в Блатимор и преди да спечели световна слава е бил застрахователен агент.
Автор е на 28 книги, като последната – Command Authority, предстои да бъде издадена през декември. Няколко от тях са екранизирани и се превръщат в холивудски хитове. 17 от романите му попадат в класацията на „Ню Йорк таймс“ за бестселъри. Творбите му се превръщат дори във видео игри.

Сред най-емблематичните му заглавия са „Ловът за „Червения октомври“, „Всички страхове”, „Реална опастност” и „Патриотични игри“, по които са направени игрални филми.
Произведенията на Кланси са съсредоточени върху Студената война. За него вестник „Ню Йорк Таймс“ пише: „Том Кланси е безспорният фаворит, шампионът сред писателите. Предлага неописуеми приключения – висш пилотаж сред експлозивна смес от престъпления, екшън и нови технологии.“ Романите на Том Кланси са издадени в света в над 100 милиона екземпляра.

Откъс от Политика (1997) :

Елцин се подпря на ръба на бюрото и зачака. Този път зрението му не се проясни. Почака още малко. Започна да се поти, догади му се и му се зави свят. Сърцето му кънтеше в ушите. Яката на ризата внезапно му се стори прекалено тясна. Сякаш в стаята нямаше въздух. Какво му ставаше? Той протегна ръка към телефонния пулт с мисълта, че трябва да отмени ангажиментите си за следващите няколко часа. Нуждаеше се от почивка.

Но преди да успее да натисне бутона на интеркома, болката разцепи главата му с ослепителна, мъчително бяла мълния, която го накара да залитне назад с разширени и изцъклени очи, импулсивно вдигнал ръце към слепоочията си, сякаш за да не им позволи да се пръснат. С ужасен стон Елцин буквално се хвърли през бюрото към телефона.

Все още се опитваше да го достигне с пръсти, когато започна пристъпът. Той безпомощно размаха ръце, после се претърколи на пода и изпадна в неконтролируеми гърчове.

Когато след десет минути влезе секретарката му, Елцин вече изпадаше в кома. Два часа след това президентът на Руската федерация беше мъртъв.

Muere-en-accidente-de-tráfico-el-actor-italiano-Giuliano-Gemma

По рано днес научихме и още една неприятна новина. Италианският актьор Джулиано Джема е загинал в автомобилна катастрофа край Рим във вторник вечерта на 75 години, съобщи АФП.

Известният с ролята си в спагети уестърните „Сбогом, гринго“ и „Един пробит долар“ актьор започва кариерата си на 18 години като каскадьор. След няколко скромни изяви и дублажи той получава главни роли в много филми от различни жанрове.

Джулиано Джема се е снимал в над 100 игрални и телевизионни филма – комедии, приключенски и исторически продукции. Той е партнирал на някои от най-големите актьори, като Чарлтън Хестън в „Бен Хур“, Ален Делон в „Гепардът“ на Лукино Висконти, Кърк Дъглас, Рита Хейуърд, Хенри Фонда, Лив Улман, Филип Ноаре, Катрин Деньов.

 
 

Следващата книга на Джордж Р. Р. Мартин ще излезе през 2018 г.

| от chronicle.bg |

Всички фенове на „Игра на тронове“ трепетно очакват следващата книга от поредицата „Песен за огън и лед“ на автора Джордж Р. Р. Мартин. Донякъде вече можем да си отдъхнем, тъй като в нов пост в блога си, Мартин заяви, че читателите ще имат история за Седемте кралства през 2018 г.

Но това идва и с малка уловка – това може да е първата книга от „Огън и кръв“ – поредица за историята на династията Таргериан. По план следващата книга от поредицата трябва да е „Ветровете на зимата“. За щастие Мартин заявява,  че се надява да е готов и с двете книги („Огън и кръв“ и „Ветровете на зимата“) до догодина.

Авторът допълни, че все още му предстоят месеци работа по новите книги.

Последният сезон на „Игра на тронове“ се базира на случващото се в шестата книга от поредицата на Мартин. Чака се и завършването на „Мечта за пролетта“- финалната история от поредицата. Последното издадено произведение на автора – „Танц с дракони“, беше публикувано преди шест години. 

 
 

Президентът основа собствена модна линия – „БОСС“

| от |

Президентът Румен Радев основа своя собствена модна линия, наречена „БОСС“. Фешън колекцията ще съчетава български народни мотиви с кришнарски елементи и ще залага на естественото излъчване, подчертаната голота и дружбата между източноправословните модни патерни и кришнарските модни елементи.

След мощния отзвук в социалните мрежи на президентската снимка от двора на резиденция „Бояна“, на която Радев е бос с потник на трайбъл символи, съпругата му е получила пиарски инсайт и двамата заедно са основали новата марка.

„И двамата смятаме, че президентската длъжност не опира само до водене на адекватна политика, а и до даване на пример на народа, включително в направления като мода, стил и етикет. Затова решихме да направим свой собствен бранд, който да вдъхновява българите да се обличат удобно през лятото“, коментира Десислава Радева.

Стартирането на модната линия съвпадна със среща на генерал Радев с разгневените нудисти от плаж „Делфин“. Президентът подкрепи хората в устрема им да не затварят телата си в железния обръч на банските костюми и направи обръщение към нацията, в която призова българите „да бъдат себе си“ и да не се притесняват да показват тези части от телата си, които харесват.

Относно негативните коментари във Facebook, в които раздразнителни от жегата хора подметнаха, че президентът прилича на тираджия, водачът на народа коментира така:

„Не смятам, че ходенето на босо е някакъв грях. Още народната певица Роси Кирилова призоваваше феновете си да ходят боси по асфалта, кришнарите се доближават до слънцето през контакта на кожата със земята, а нестинарите са едни от най-уважаваните хора на плаж Нестинарка. Живеем в демократична държава и правото на разголване трябва да се уважава“.

На въпрос от буден журналист дали същото право на разголване се отнася и до 14-годишната дъщеря на Орхан Мурад – Сузи, която скандализира моралните българи в предизвикателен видеоклип, президентът отговори така:

„Човек трябва да прави това, което обича. Наречете ме популист и народняк, но не намирам нищо нередно в това едно дете да осъществи мечтата си да туърква от отворения прозорец на БМВ пред погледите на татуирани бургаски батки. Всеки трябва да следва мечтите си, защото в противен случай рискува да остане емоционално бос.“

 
 

Мишел Пфайфър влиза в „Ант-Мен и Осата”

| от chronicle.bg по БТА |

Холивудската звезда Мишел Пфайфър е най-новото попълнение в актьорския състав на комиксовия филм „Ант-Мен и Осата“.

Съобщението е направено от компания „Марвел“ на изложението Комик-Кон в Сан Диего, САЩ.

Пфайфър ще се превъплъти в ролята на Джанет ван Дайн, за която беше спрягана друга холивудска звезда – Шарън Стоун. Джанет е майката на Хоуп ван Дайн/Осата (Еванджелин Лили) и изчезналата съпруга на Ханк Пим (Майкъл Дъглас).

Зрителите отново ще видят Лили и Дъглас в познатите им образи от оригиналния филм „Ант-Мен“.

В ролята на Човека-мравка ще се завърне актьорът Пол Ръд. Режисьорът на „Ант-Мен“ Пейтън Рийд ще застане зад камерата и за продължението. Актьорският състав включва също Майкъл Пеня и Лорънс Фишбърн.

Филмът „Ант-Мен и Осата“ трябва да излезе на екран на 6 юли 2018 г.

 
 

Честър Бенингтън – депресираният урод, изоставил шест деца

| от |

Вероятно вече сте попаднали на колажа със снимка на Getty Images, на която вокалистът на Linkin Park, Честър Бенингтън, е с шестте си деца, а върху нея пише, че „Any father that kills himself leaving behind six children is a pathehic excuse of a man“.

Може би дори сте я лайкнали или сте я споделили. Защото обичате децата, защото смятате, че нито едно дете не заслужава да живее без баща или защото искате да сте смели в изразяването на различна гледна точка и ви е писнало от всички онези мрънкала, които оплакват Бенингтън, който в крайна сметка, сам се е обесил. Демек – сам си е виновен. Егоист.

В съзнание, в което битува схващането, че „депресия-мепресия – лигавщини са това, що не вземе да се стегне“, се освобождава място за такива мисли. И това не зависи от географските ширини. Има го в България, има го в Европа, има го в Щатите. Светът е пълен с хора, чието разбиране за депресията е сгънато в дефиниции като „лигавщина“, „слабост“, „ексцентричност“ и „сдух“. И това е толкова тъжно, че може да отключи депресия и при човек, който е психично здрав като бик.

Нека ви кажа какво не е депресията. Тя не е белег за разглезеност. Не е арт претенция. Не е лошо скалъпено оправдание за темерутщина. Не е предизвикана по собствено желание. Не е лесна за терапевтиране. Не е признак за слабост. Не е лошо настроение.

20139645_164370974108005_8893276490458308721_n

А сега нека уточним какво Е депресията. Депресията е клинична потиснатост – дистимия. Тя е безрадостност и загуба на интереси. Повишена уморяемост. Безапетитие. Безсъние. Загуба на телесно тегло. Мисли за вина. Анхедония (неспособност за изпитване на удоволствие). Влошена концентрация на вниманието. Двигателна потиснатост, понякога и депресивен ступор (пълно отсъствие на двигателна активност). Депресията е мисли за вина, безперспективност, разоряване. Песимистична нагласа. Понижено или отсъстващо либидо. Безпричинни болки и усещание в различни части на тялото. Социална дисфункция. Изолация. Невъзможност за досег до останалия свят. Плач, уморяемост, тъга, безпомощност, мисли за непотребност, суицидни желания, порив към смърт. Депресията е болест. От най-тежките.

Представете си да обитавате свят, паралелен на реалния. Свят, в който няма радост, нито светлина, нито удоволствия, нито удовлетворение, нито спасение. Депресията е една чудесна алегория на Ада – не този на Данте, в който дяволи пекат човеците в казани с лава и ги разпъват на средновековни уреди за мъчение. А такъв, в който ужасът се ражда от дълбините на собственото съзнание и обладава всяка негова част. Депресията, мили хора, които смятате, че Бенингтън е изрод, защото е оставил шест деца, е нещо като автоимунно заболяване на психиката. Такова, което атакува собственото съзнание, сякаш го възприема за враг, и го разрушава из основи.

Елементарната журналистическа етика изисква изключително внимание към темата на самоубийството – онази тема, която стои в центъра на повечето философски трудове на големите философи от нашето и отминалото време. Въпросът за правото на човека да отнеме собствения си живот, е сложен, многопластов и няма ясен човешки отговор. Както казва проф. Николай Михайлов, човекът е въпрос без човешко решение. Той има само божествено такова. Същото се отнася и до самоубийството.

В по-големия процент от случаите, хората с депресия са фини, широко скроени и мислещи. Доц. Поли Петкова, която преподава клинична психология в СУ, казваше, че човешката душевност е като музикален инструмент. Някои души са пиана – обширни, с големи възможности, акорди. Други са като балалайка. Трети пък – като конец за зъби. Боледуващите от депресия са рояли. Те не са слаби, нито безхарактерни, и в повечето случаи са виждали света от един ъгъл, от който онези, здравите, спортуващите три пъти в седмицата веселяци, никога не са зървали. Болните от депресия заслужават уважение. А не обвинения, стигматизация и набутване в крайните квартали на социума.

Те водят своята битка всеки ден, всеки час, всяка минута, и често я печелят. Те трябва да знаят, че има изход, има лечение, има спасение и път. Той не е лесен, но е път. И води обратно към живота.

Това е посланието, което всеки разумен човек трябва да отправя към милионите хора с депресия по света. Че някъде там, на подходящото място, с подходящото лекарство, с подходящия терапевт, с подходящите хора, има спасение, има възкресение.

И ако обществата по света бяха достатъчно зрели, за да предложат рамото си и хората в депресия да могат да се опрат на него, изходите, в които тези хора се връщат към живота, щяха да са по-чести. Вратата на изхода щеше да е по-широка.

Хайде да направим разлика между „присъда“ и „диагноза“. Можеш да бъдеш осъден, когато си извършил престъпление. Когато си болен, заслужаваш опора.

Ако сте чели гениалния роман на Е.Е.Шмит  „Оскар и розовата дама“, може би си спомняте думите на маминка Роза, която казва на 10-годишния Оскар, който умира от рак, че „…Болестта е факт. Тя не е наказание“. Това е валидно както за физическата, така и за психичната болест. Тя е факт, а не наказание. Татуирайте си го.

Всички онези, които демонстрират своята оригиналност и напредничавост, споделяйки становището, че Честър Бенингтън е урод, защото е увиснал на бесилото по собствено желание и е оставил шест деца сираци, трябва да се срамуват. И то да се срамуват жестоко. Защото нулевото разбиране на психичните драми, които преживява един човек, са причината милиони хора по света да страдат два пъти повече, отколкото е необходимо. Махленското оплюване на човек, който е в състояние на страдание, независимо дали става дума за депресия, диабет, нещастна любов, банкрут или рак, е бъркане в раната с мръсни ръце, недопустима инвазия в едно безумно нежно интимно пространство, престъпление спрямо човешката душа и свободния избор.

Засрамете се от този колаж, смирете се. И покажете малко уважение.