Столичните музеи и галерии ще работят безплатно на 3 март

| от |

По нареждане на кмета на София Йорданка Фандъкова музеите и галериите, управлявани от Столичната община, ще работят безплатно в Деня на Националния празник – Трети март. Това съобщи пресцентърът на Общината.

fandakova

Столичани ще могат да посетят безплатно музея под базиликата “Света София”, Софийската градска художествена галерия, парка-музеи “Врана”, както и Зоологическата градина.

Кметът на София призовава собствениците на национални и частни музеи и галерии да се присъединят към инициативата, като отворят вратите им безплатно за гражданите и за гостите на София.

 
 

Гангстери, суджуци и Despacito: 90-те пак са тук

| от Дилян Ценов |

Хубавите години от края на ХХ век… Колко често си ги припомняме с носталгия! Онова хубаво и разнолико време, започнало с безгранична еуфория от новата ера и завършило с разочарование от неслучилите се промени. А между тези две състояния – цяла пъстроцветна картина от купони, корупция, веселби, мафия, безгрижия, мутри, чалга, убийства и побоища…Мании, които завладяха почти целия свят.

Но спокойно. Носталгията вече е излишна. Деветдесетте отново са тук. И то в осъвременен и hardcore вариант.

Четири тона суджук вдигнаха цялата страна на крака. Няма страшно обаче, каза Цацаров – нито един не е достигнал до министър-председателя. Спокойни сме значи. Властите си вършат работата. Обаче нас нещо ни притеснява. Какви са тия суджуци сега? За какво са му на някого? Четири тона суджук си е много. Да не би една конкретна зима отпреди 21 години да се връща? Нищо чудно утре да се събудиш и да разбереш, че с получената днес заплата можеш да си купиш цял… хляб.

Главозамайващата популярност на родния поп-фолк напоследък отново ни пренася в годините, когато всичко живо полудяваше по чалгата. Тогава жанрът беше нов, необичаен, някак освобождаваше от нормите преди 89-та. Сега сякаш тенденциите се завръщат, дори по отношение на стила. Така например откриваме поразително много сходства между лирическата героиня от песента на Галена #THE BOSS с неръждаемия бял мерседес на Нелина. Също като червенокосата деветдесетарска красавица, която „не се продава и за пари“ и „не разменя любов за коли“, и съвременната й съратница гордо заявява „ох, папи, парите не ща ти“ и „ох, папи, не и с мазерати“… изглежда алегорията с марките коли отново се завръща. Хубаво е, че все пак предават урок по еманципация на младите дами.

Отиваш да се видиш с приятели и решаваш да минеш през парка – груба грешка. Трима мъжаги с потници , татуировки с националните ни герои и завидни мускули, те ступват хубавичко без причина. Разхождаш се с майка си по тротоара посред бял ден и след малко и двете сте пребити и обречени цял живот да носите белези по лицата. Или още по-пузовския (на Марио Пузо) вариант – излизаш сутринта да разходиш кучето в парка… и те гръмват. Хмм, почти имаш чувството че от Мерцедеса на светофара ще излязат Васко и Жоро, а подир тях, за да весели компанията, пее Володя Стоянов.

И като стана дума за пеене…масовото винаги си е било на мода. Е… масово, масово – няма лошо. От време на време я филм, я песен побърква всички. Помните какво стана с „Титаник“ през 90-те. Но 2 млрд. гледания вече повдигат някои въпроси. Не че в Despacito се пее за някоя новооткрита истина за живота, която самите Фонси и Деди Янки са открили. Нещо в това парче обаче облада целия свят и песента направи рекорд. Тези, които са били свидетели на появяването на Macarena и груповият нелеп танц, имитиран на всяко парти, изживяват същата еуфория и сега. И отново, песента не е нищо велико, но то пък явно и не трябва. Стига да има мелодия.

Не ни стига всичко това, ами и Орхан Мурад е претърпял метаморфоза. Обаче много лоша метаморфоза…Подмладен, със сменен пол и доста по-дръзко излъчване..славата на Мурад се прероди в дъщеря му Сузанита. Само че за разлика от щерката, таткото поне пееше за хубави човешки неща и астрономия във вид на хиляди слънца, но не смееше да смесва митологични и религиозни персонажи.

Луди години бяха. Не бива да страдаме по тях обаче. По всичко личи, че са тук. И това са само част от сходствата. Може би обаче, ако поне детството на децата беше като нашето през онези години, сходството щеше да е една идея по-поносимо.

 
 

Ван Гог срещу реалността

| от Chronicle.bg |

Винсент ван Гог е роден на 30 март 1853-а в Холандския град Зунден.

Великият художник-импресионист е живял в редица европейски столици като Лондон, Брюксел и Париж, но най-креативният му период е, когато живее в Арл.

Именно провансалският град край река Рона вдъхновява някои от най-известните му произведения.

Вижте как изглеждат в реалността местата, вдъхновили художника да нарисува някои от най-безценните си произведения.

Звездна нощ над Рона (1888 г.)
Това е може би най-известното произведение на Ван Гог. То изобразява крайбрежието на Рона при Арл под светлините на нощното небе. Сцената на картината не е далеч от апартамента, където импресионистът е живял под наем – „Жълтата къща“ на площад Ламартин.

Кафе-тераса през нощта (1888 г.)
Друга изключителна картина, изобразяваща нощния Арл. Кафенето, вдъхновило художника е реставрирано в началото на 90-те, за да прилича на образа от картината и дори е преименувано на името на Ван Гог.

Жълтата къща (1888 г.)
Периодът, в който Ван Гог живее в Жълтата къща на площад Ламартин №2 в Арл, е най-плодотворният в живота му, който е така кратък и трагичен. Той е наел четири стаи в мезонет във въпросната сграда, която се намира в центъра на картината. За нещастие Жълтата къща е пострадала сериозно при бомбардировките по време на ВСВ и е била съборена.

Спалнята в Арл (1889 г.)
Когато пристига в Арл Ван Гог е в доста по-оптимистичен период от живота си и се надява там да твори заедно със своите приятели артисти като Пол Гоген. Затова и украсява стаята си с пъстри цветове. Снимката разбира се не е на стаята му във вече несъществуващата Жълта къща, а е на реплика, създадена по картината от Института по изкуствата в Чикаго. Стаята присъства и в Airbnb, като нощувката там струва 10 долара.

Мостът Ланглоа в Арл (1888 г.)
Японските дърворезби са вдъхновили много от художниците-импресионисти, сред които и Ван Гог. Според него Мостът Ланглоа изглеждал като японски и често го е рисувал в свои картини или скици.

Богомолци напускат църквата в Нюнен (1884 г.)
Това е една от ранните творби на художника. Семейството му живее в Нюнен (южна Холандия) между 1883-1885 г., а баща му Теодор, отговарял за църквата. Платното е откраднато от музея на Ван Гог в Амстердам през 2002 г. и бе намерена едва миналата година от италианските власти. През 2017 г. тя бе върната в музея.

Църквата в Овер (1890 г.)
След престоя си в Арл Ван Гог прекарва известно време в близка болница за психично болни в Прованс. След това той се мести в Овер, в близост то Париж. Към края на живота си той изпитва силна носталгия по времето, което е прекарал в Нюнен. Рисува църквата в Овер само няколко седмици преди да се самоубие на 29 юли 1890 г.

 
 

Животът на Толкин в нов биографичен филм

| от chronicle.bg, по БТА |

Финландският режисьор Доме Карукоски ще застане зад камерата за биографичен филм за британския писател Дж. Р. Р. Толкин, предаде Асошиейтед прес, позовавайки се на филмовата му компания. 

Продукцията, режисирана от 40-годишния Карукоски, ще проследи годините от живота, изградили автора на „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“ като човек и творец.

Сценарият на биографичния филм за Толкин е поверен на Дейвид Глийсън и Стивън Бересфорд. Повече подробности около проекта не се разкриват.

Доме Карукоски е сред най-известните кинодейци на Финландия. Режисирал е осем игрални филма, най-известният сред които е „Том от Финландия“ за хомосексуален художник от 20-и век, изявявал се с този псевдоним.

 
 

Юбилеят на „Титаник“ ще бъде отбелязан с нов документален филм

| от chronicle.bg |

Изминаха 20 години, но еуфорията около шедьовъра на Джеймс Камерън, „Титаник“, все още не ни пуска.

По случай юбилея на култовия филм от 1997 г. National Geographic е започнал преговори с Джеймс Камерън за нов документален филм за лайнера, отплавал от пристанището в Саутхамптън на 10 април 1912 г.

Titanic: 20th Anniversary трябва да излезе през декември тази година. В него ще участват режисьора на филма и екип от експерти, които правят обзор на откритията около луксозния кораб през изминалите двайсет години, откакто филмът спечели 11 Оскара, отбеляза приходи от на 1 млрд. долара и превърна Кейт Уинслет и Леонардо Дикаприо в звезди.

„Докато пишех сценария за филма, исках всеки детайл да бъде максимално точен.“ казва Камерън за „Титаник“. „създавах истинска история и трябваше да отдам почит към всички загинали и тяхното наследство. Но успях ли да направя това. Сега, с помощта на National Geografic и последните открития на науката и технология, ще мога да преценя.“