„Сестри Палавееви” донесоха и „Цветето на Хеликон” на Алек Попов

| от |

Романът „Сестри Палавееви в бурята на историята” („Сиела”) е новият носител на наградата „Цветето на Хеликон”. Нейният автор Алек Попов добави още една „стрелиция” към предишната – за „Черната кутия”.

DSC_0378_800x532

Церемонията по връчването на наградата беше предшестван от безпрецедентен флашмоб, посветен на Световния ден на книгата и авторското право. Стотици приятели на книгата получиха безплатни фланелки с надпис „Аз чета всеки ден! А ти?” от базираната на столичния булевард „Витоша” мобилна книжарница „Хеликон” . Шествието на четящите завърши пред книжарницата на „Хеликон”, която се намира на бул. „Патриарх Евтимий” 68.

iunkerНаградата на Алек Попов беше връчена от друг неин кавалер – Захари Карабашлиев.

„Честит ден на книгата. Надявам се това да е последният път, в който авторите на награждавания са на втория етаж, вместо на първия, където ни е мястото. Там ни е мястото – при читателя, а не над него. Благодаря на семейство Панайотови. Вие сте нещо, което наистина ни е липсвало толкова много време. Вие сте вече институция, благодаря ви за това, което правите.
На Алек Попов, с най-голяма радост, връчвам тази най-скъпа награда, която е наистина безсребърна, но е диамантена. Това са сърцата на читателите. Книгата я знаем всички. Това са „Сестри Палавееви“, №1. Очакваме съвсем скоро продължението. Благодаря ти за прекрасното изживяване”, заяви Карабашлиев, който в момента е главен редактор на издателство „Сиела”.

Алек Попов благодари на домакините от „Хеликон” и на издателя си „Сиела”.

„Вече имам едно такова „Цвете“ и това е наистина вълнуващо, защото това е обратната връзка с читателя, другата страна на писането. За да има литература, трябват две неща. Някой да седи и да пише, както и някой да го чете. Защото магията на литературата се ражда в главата на писателя, но и в това, което читателят изпитва по време на четенето. Това е уникално, много интимно преживяване, което не може да се сравни с нищо.
Много пъти съм казвал, ние гледаме най-популярните в момента изкуства, кино и телевизия, но винаги, когато гледаме един филм, ние виждаме нещо, което някой друг е видял, т.е. режисьора. Ние сме вкарани в тази реалност. С книгите нещата стоят по съвършено различен начин – на практика всеки един читател е своеобразен режисьор. Това, което се прожектира, това, което вижда, когато чете, защото четенето е едно съпреживяване, е уникално. Няма два еднакви прочита. Така че ние писателите задаваме една матрица, а после всеки я чете индивидуално, всеки вижда неща, които не всеки може да види.
Една книга, независимо колко е хубава, все пак по някакъв начин трябва да достигне до читателите, за да разберат те за нейните качества. Аз, разбира се, смятам, че не си и струва прекалено да се рекламират книги, които ще оставят, в крайна сметка, в читателите едно разочарование. Това е лоша услуга за литературата. Но това, което правят издателства като „Сиела“, дистрибутори, книжари като „Хеликон“ – това са наистина нещата, които съхраняват българската литература и които ще предопределят нейния възход и успех в бъдеще. Това е, благодаря ви”, сподели авторът на „Сестри Палавееви в бурята на историята”.

Алек Попов е и първият български писател спечелил два пъти наградата за нова българска художествена проза „Хеликон” – „Ниво за напреднали” и „Сестри Палавееви…”. Той е и първият носител на наградата „Четящият човек” (2012), която се връчва по време на откриването на едноименния фестивал в Бургас.
„Цветето на Хеликон” се връчва на Световния ден на книгата и авторското право 23 април. Наградата е „безсребърна” и я печели тази от 12-те номинирани книги, от която в книжарниците на „Хеликон” са продадени най-много екземпляри. Така решението на едно експертно жури бива допълнено с „гласа на хората”.
Тази процедура, опираща се на реалните продажби, може да гарантира точната преценка на читателите като изключва манипулациите с гласуване и предпазва от налагането на популистки текстове без естетическа, морална или интелектуална стойност.

Сред носителите на наградата са Виктор Пасков, Алек Попов, Боян Биолчев, Калин Терзийски, Захари Карабашлиев (два пъти), Михаил Вешим, Георги Господинов…

Статуетката на стрелицията, вплетена в слънчев диск, е дело на бургаския скулптор Огнян Петков. Тя е символ на наградата „Цветето на Хеликон” и е израз на хармония и съвършенство.

След „Сестри Палавееви…” в челната тройка по продажби се нареждат „Радикална еврейска енциклопедия” („Изток-Запад”) на Петър Волгин и „Апарат” („Сиела”) на Васил Георгиев.

 
 

Mtel ще има ново име

| от |

Мтел ще има ново име, по желание на собственика си Telekom Austria Group. Компанията обявява, че променя стратегията си по отношение на марките и ще въведе единна политика за всички пазари, на които присъства.

Това бе съобщено в официално прессъобщение на австрийския телеком.

Новото име ще бъде A1 – по наименованието на марката в Австрия. Опитът с новото име е въведен първо в Словения и след успешното реализиране, австрийският телеком решава да го приложи и за другите си дружества.

Това са хърватските, сръбски и македонски оператори – VIP, беларуския Velcom и българския Mtel.

Въвеждането на единна марка ще струва 350 милиона евро на австрийския телеком, като това ще засегне финансовите резултати за следващите три години.

Общият брой на клиентите на Telekom Austria Group e 24 милиона души. Приходите на компанията за 2016 година са 4,21 милиарда евро

 
 

Защо плачат жените и мъжете

| от |

Едва ли е изненадващо за някого, че жените плачат повече през съзнателния си живот от мъжете. Представителите на силния пол обаче по-рядко се свенят да ронят сълзи пред други хора, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от британско проучване.

Допитването по поръчка на производителите на капки за очи Hycosan Fresh e обхванало 2000 души. Резултатите показват, че жените плачат 4680 пъти през съзнателния си живот – два пъти повече от мъжете.

Тъжни книги или филми, умора или скандали с партньора карат средностатистическата представителка на нежния пол да рони сълзи шест пъти в месеца. Това се равнява на 72 пъти годишно. За сравнение – на мъжете се случва да плачат само три пъти в месеца.

Интересното обаче е, че представителите на силния пол не се свенят да показват слабост пред други хора – 40 процента от тях казват, че това не ги притеснява, в сравнение с една трета от жените.

Проучването потвърждава още, че дамите са „големи ревли“, които плачат често или ронят сълзи за дребни неща.
Мъжете от друга страна не само не се срамуват да плачат „пред публика“ – 30 процента от тях изобщо не крият, че очите им често се насълзяват.

Анкетата разкрива още, че представителките на нежния пол са по-склонни да плачат от щастие – 40 процента срещу едва 24 процента от мъжете.

И докато 64 процента от жените признават, че често им се случва да ронят сълзи без причина, само 30 процента от мъжете споделят същото.

Въпреки че не се свенят да плачат пред други хора, само 44 процента от мъжете, участвали в анкетата, споделят, че им се е случвало срещу внушителните 80 процента от жените.

Участниците в допитването най-често се притесняват да плачат пред колеги, началници и непознати. Близо десет на сто обаче признават, че ги е срам да показват подобна слабост пред партньорите си.

 

Основните причини, които подтикват жените да плачат:

1. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

2. Тъжни моменти или спомени

3. Погребения

4. Мъка

5. Тревога или страх

6. Щастливи моменти или спомени

7. Умора

8. Болка или дискомфорт

9. Скандали с партньора

10. Гордост от децата

Основните причини, поради които плачат мъжете:

1. Тъжни моменти или спомени

2. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

3. Погребения

4. Мъка

5. Щастливи моменти или спомени

6. Болка или дискомфорт

7. Тревога или страх

8. Скандали с партньорката

9. Възпалени очи

10. Умора.

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.

 
 

„То“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Заснетият по едноименния роман на Стивън Кинг и по телевизионната поредица от 90-те „То“ продължава да е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Случващото се в Дери, щата Мейн, със седемте деца и изправилото се срещу тях чудовище-клоун е гледано вече от 47 235 зрители и е събрал 419 335 лева приходи от билетите им за десетте дни на екраните у нас.

Премиерният от миналата седмица български „12 А“, продължение на излезлия през миналата година на големия екран „11 А“, е на втора позиция по зрителски интерес. Историята на учителката по литература Лина, която се сблъсква с нови проблеми в учителстването си, е гледана от 14 312 зрители и има 112 896 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На трета позиция в топ 10 е анимацията „Емоджи: Филмът“, която е от месец на екраните у нас. За това време животът на емотиконите в един смартфон е гледан от 73 188 зрители и има 615 082 лева от билетите им.

Четвърто място сред най-гледаните фими е на екшъна „Бари Сийл: Наркотрафикантът“. Том Круз в ролята на пилота Сийл, който едновременно е бил наркопласьор, трафикант на оръжие и шпионин на ЦРУ, е гледан от 46 464 зрители и е събрал 412 682 лева за месец на екраните у нас.

На пето място е втората премиера от миналия уикенд – екшънът „Американски убиец“, създаден по едноименния роман на Винс Флин за антитерористичния агент под прикритие Мич Рап. През първите си три дни на екраните у нас филмът е гледан от 3 038 зрители и има 28 348 лева приходи.

Шесто място е за анимацията „Крадци на ядки 2: Луди по природа“. Битката на катерицата Сръдльо срещу изграждането на увеселителен парк върху къщичката й е гледана от 7 396 зрители и има 63 985 лева приходи за десетте дни у нас.
Седма позиция е за екшъна „Бодигард на убиеца“. Филмът с Райън Рейнолдс, Самюъл Джаксън, Салма Хайек, Гари Олдман, Христо Петков, Велизар Бинев, в който има много софийски пейзажи, е видян от 19 897 зрители и има 140 948 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

На осмо място е анимацията „Аз, проклетникът 3″, в която Гру и миньоните се справят със злодея Брат. За три месеца на екраните у нас историята е гледана от 184 675 зрители и има 1 587 519 лева приходи.

Девето място е за криминалната комедия „Късметът на Логан“ на Стивън Содърбърг. За десетте дни на екраните филмът с Даниел Крейг, Чанинг Тейтъм, Хилари Суонк е гледан от 4 265 души и има 36 916 лева приходи.

На десета позиция е анимацията „Героите на джунглата“. Френската история за пингвина Морис е гледана от 8 340 зрители и има 60 241 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.