С поглед напред

| от |

Франкфуртският панаир на книгата е най-големият в света. Но не бива да разчита само на старата си слава, защото пазарите и темите се менят много бързо. Какво ново предлага книгоиздателският бранш през тази година? Репортаж на Дойче веле.

След дълги години на криза германският книжен пазар се развива в положителна посока – с тази добра новина откри тазгодишния панаир във Франкфурт председателят на Съюза на германските книгоиздатели Хайнрих Ритмюлер. „Толкова много дигитални и печатни книги, колкото през последната година, не са били продавани никога преди и от десет години насам оборотът на книжарниците за първи път е нараснал отново“, посочи Ритмюлер.

След проявения огромен интерес към дигиталните разпространители много германци отново се връщат към традиционната книжарница и индивидуалните препоръки на своя книжар. Книгоразпространителите инвестират в стратегии, съчетаващи онлайн с офлайн офертите, дигиталното със стационарното книгоразпространение. Те наблягат на симбиозата, от която модерният и подвижен бранш на книгата се нуждае, за да бъде в крак в времето. Ако иска да запази значението си, той не може да мине без традиционната книжарница като културен посредник.

Награда за България

Още в първия ден на франкфуртското изложение бяха обявени 13-те носители на тазгодишната Награда за литература на Европейския съюз, сред които е и българският писател Милен Русков, отличен за романа си „Възвишение“. Наградата на Европейския съюз се дава от 2009-та година насам на граждани от държавите, участващи в програмата „Креативна Европа“. И ежегодно национално жури в една трета от страните-членки – този път 13 – определя победителите.

Имената на тазгодишните наградени бяха обявени от еврокомисарката по образованието и културата Андрула Василиу, която отбеляза, че целта на отличието е да представи най-добрата съвременна литература на Европа, както и да насърчи трансграничните продажби, преводите и публикациите на литература от други държави. Авторите, удостоени с наградата, получават 5000 евро, но не само това – вече излизат пред много по-широка международна публика. А издателите им са улеснени при искането на европейски средства, предназначени за превод на произведенията. „Възвишение“ е книга, за която светът заслужава да научи“, заяви във Франкфурт издателят Манол Пейков от „Жанет 45″.

Формати, идеи и правни въпроси

С уникалната си инфраструктура от близо 3000 издателства и 6000 книжарници, както и с многообразието и качеството на немскоезичната книжна продукция германският книжен пазар представлява образец в световен мащаб. Неслучайно най-голямото книжно изложение в света се провежда във Франкфурт на Майн. А и международното участие в него е голямо: над 100 нации представят във Франкфурт своите новости в бранша. Панаирът предлага нови формати, идеи и дискусионни форуми за всички изложители.

В рамките на панаира на книгата са предвидени близо 4000 прояви, включително „Фоайе на авторите“, в което писатели ще обменят мнения за актуалните политически конфликти в различни региони на света. И разбира се, любопитството на посетителите е голямо съвсем не само по отношение „Фоайето“ – на изложението гостуват известни автори като Кен Фолет, Рафик Шами, Паулу Коелю, Юдит Херман, Нино Харатишвили, Херта Мюлер.

Става ли дума за бъдещето на бранша, който – въпреки някои положителни сигнали – все пак си остава застрашен в дигиталната епоха, на изложението ще се дискутират и теми като новите безплатни образователни оферти онлайн, свободата на мегаполисите, процесите на демократизация или понесената в миналото несправедливост. Някои от тези въпроси вече бяха засегнати. Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер настоя, например, за ново дефиниране на авторските права на дигиталния пазар. „Нужно е международно право и в мрежата“, заяви той, отправяйки предупреждение срещу монополизирането на интернет от големите информационни концерни.

Какво може да се научи от Финландия

Софи Оксанен, най-известната писателка от Финландия, която е във фокуса на тазгодишното франкфуртско изложение, разкритикува т.нар. „финландизиране“ – проруската политика на своята страна в десетилетията след Втората световна война. Освен това Оксанен заклейми преследването на угро-финските малцинства в Русия.

„Дали ще съумеем да овладеем предизвикателствата пред човечеството зависи от това дали училището ще успее да научи младите хора да открият своите източници на знание и страст“, заяви на свой ред финландският литератор Пази Залберг. Финландия от 15 години е изпреварващ пример в училищното образование. В което съществена роля играят книгите, желанието за четене и размисъл над заплетени въпроси.

Тази година панаирът на книгата във Франкфурт очаква 300 000 посетители. На официалното закриване в неделя по традиция се връчва наградата за мир на германските книгоиздатели – тази година ще я получи американският автор Джарон Лание, смятан за един от водещите компютърни учени, които предсказват дигиталното бъдеще.

 
 

Честър Бенингтън – депресираният урод, изоставил шест деца

| от |

Вероятно вече сте попаднали на колажа със снимка на Getty Images, на която вокалистът на Linkin Park, Честър Бенингтън, е с шестте си деца, а върху нея пише, че „Any father that kills himself leaving behind six children is a pathehic excuse of a man“.

Може би дори сте я лайкнали или сте я споделили. Защото обичате децата, защото смятате, че нито едно дете не заслужава да живее без баща или защото искате да сте смели в изразяването на различна гледна точка и ви е писнало от всички онези мрънкала, които оплакват Бенингтън, който в крайна сметка, сам се е обесил. Демек – сам си е виновен. Егоист.

В съзнание, в което битува схващането, че „депресия-мепресия – лигавщини са това, що не вземе да се стегне“, се освобождава място за такива мисли. И това не зависи от географските ширини. Има го в България, има го в Европа, има го в Щатите. Светът е пълен с хора, чието разбиране за депресията е сгънато в дефиниции като „лигавщина“, „слабост“, „ексцентричност“ и „сдух“. И това е толкова тъжно, че може да отключи депресия и при човек, който е психично здрав като бик.

Нека ви кажа какво не е депресията. Тя не е белег за разглезеност. Не е арт претенция. Не е лошо скалъпено оправдание за темерутщина. Не е предизвикана по собствено желание. Не е лесна за терапевтиране. Не е признак за слабост. Не е лошо настроение.

20139645_164370974108005_8893276490458308721_n

А сега нека уточним какво Е депресията. Депресията е клинична потиснатост – дистимия. Тя е безрадостност и загуба на интереси. Повишена уморяемост. Безапетитие. Безсъние. Загуба на телесно тегло. Мисли за вина. Анхедония (неспособност за изпитване на удоволствие). Влошена концентрация на вниманието. Двигателна потиснатост, понякога и депресивен ступор (пълно отсъствие на двигателна активност). Депресията е мисли за вина, безперспективност, разоряване. Песимистична нагласа. Понижено или отсъстващо либидо. Безпричинни болки и усещание в различни части на тялото. Социална дисфункция. Изолация. Невъзможност за досег до останалия свят. Плач, уморяемост, тъга, безпомощност, мисли за непотребност, суицидни желания, порив към смърт. Депресията е болест. От най-тежките.

Представете си да обитавате свят, паралелен на реалния. Свят, в който няма радост, нито светлина, нито удоволствия, нито удовлетворение, нито спасение. Депресията е една чудесна алегория на Ада – не този на Данте, в който дяволи пекат човеците в казани с лава и ги разпъват на средновековни уреди за мъчение. А такъв, в който ужасът се ражда от дълбините на собственото съзнание и обладава всяка негова част. Депресията, мили хора, които смятате, че Бенингтън е изрод, защото е оставил шест деца, е нещо като автоимунно заболяване на психиката. Такова, което атакува собственото съзнание, сякаш го възприема за враг, и го разрушава из основи.

Елементарната журналистическа етика изисква изключително внимание към темата на самоубийството – онази тема, която стои в центъра на повечето философски трудове на големите философи от нашето и отминалото време. Въпросът за правото на човека да отнеме собствения си живот, е сложен, многопластов и няма ясен човешки отговор. Както казва проф. Николай Михайлов, човекът е въпрос без човешко решение. Той има само божествено такова. Същото се отнася и до самоубийството.

В по-големия процент от случаите, хората с депресия са фини, широко скроени и мислещи. Доц. Поли Петкова, която преподава клинична психология в СУ, казваше, че човешката душевност е като музикален инструмент. Някои души са пиана – обширни, с големи възможности, акорди. Други са като балалайка. Трети пък – като конец за зъби. Боледуващите от депресия са рояли. Те не са слаби, нито безхарактерни, и в повечето случаи са виждали света от един ъгъл, от който онези, здравите, спортуващите три пъти в седмицата веселяци, никога не са зървали. Болните от депресия заслужават уважение. А не обвинения, стигматизация и набутване в крайните квартали на социума.

Те водят своята битка всеки ден, всеки час, всяка минута, и често я печелят. Те трябва да знаят, че има изход, има лечение, има спасение и път. Той не е лесен, но е път. И води обратно към живота.

Това е посланието, което всеки разумен човек трябва да отправя към милионите хора с депресия по света. Че някъде там, на подходящото място, с подходящото лекарство, с подходящия терапевт, с подходящите хора, има спасение, има възкресение.

И ако обществата по света бяха достатъчно зрели, за да предложат рамото си и хората в депресия да могат да се опрат на него, изходите, в които тези хора се връщат към живота, щяха да са по-чести. Вратата на изхода щеше да е по-широка.

Хайде да направим разлика между „присъда“ и „диагноза“. Можеш да бъдеш осъден, когато си извършил престъпление. Когато си болен, заслужаваш опора.

Ако сте чели гениалния роман на Е.Е.Шмит  „Оскар и розовата дама“, може би си спомняте думите на маминка Роза, която казва на 10-годишния Оскар, който умира от рак, че „…Болестта е факт. Тя не е наказание“. Това е валидно както за физическата, така и за психичната болест. Тя е факт, а не наказание. Татуирайте си го.

Всички онези, които демонстрират своята оригиналност и напредничавост, споделяйки становището, че Честър Бенингтън е урод, защото е увиснал на бесилото по собствено желание и е оставил шест деца сираци, трябва да се срамуват. И то да се срамуват жестоко. Защото нулевото разбиране на психичните драми, които преживява един човек, са причината милиони хора по света да страдат два пъти повече, отколкото е необходимо. Махленското оплюване на човек, който е в състояние на страдание, независимо дали става дума за депресия, диабет, нещастна любов, банкрут или рак, е бъркане в раната с мръсни ръце, недопустима инвазия в едно безумно нежно интимно пространство, престъпление спрямо човешката душа и свободния избор.

Засрамете се от този колаж, смирете се. И покажете малко уважение.

 
 

Десет филма на Кристофър Нолан право в десятката

| от chronicle.bg |

За 19 години Кирстофър Нолан прави 10 филма, с което доказва, че количеството невинаги определя качеството. Зрелищата, сценографиите и брилянтните актьорски състави са само част от нещата, които правят филмите му шедьоври.

Режисьорът, който реабилитира филмите за супергерои, съвсем нормално, невинаги е бил големият играч в Холивуд. Въпреки че първите му два филма получават предимно добри мнения, Нолан постепенно си проправя пътя в лигата на големите кинодейци, за да може днес да прави чудовищно добри филми за широката публика.

В творчеството си поставя акцент на променящите се представи за времето и как емоционалният хаос може да доведе обществото до крах. Верен на принципите си, Нолан има пристрастия към някои теми, които винаги присъстват в лентите му, независимо от мащаба им.

Тази седмица светът е възхитен за пореден път от Кристофър Нолан. Този път заглавието е „Дюнкерк“. Филмът оглави бокс-офис класацията на САЩ и по всичко личи, че приходите ще продължават главоломно да се трупат. Нолан отново показа как се правят филми от такъв характер.
Неминуемо е в такъв момент да не обърнем поглед назад към „Мементо“, „Генезис“, „Интерстелар“ и още други.

Вижте в галерията горе най-доброто, което Кристофър Нолан ни даде през изминалите 19 години.

 
 

Мъжете, които доказват, че възрастта е само число

| от chronicle.bg |

Стареенето е необратим и неконтролируем процес и рано или късно засяга всички. Общоприетото схващане е, че то намалява качеството на живота. Вече не сме толкова жизнени, както когато сме на 20 и не изглеждаме толкова добре. Да не говорим за останалите неща. Негласна истина е, че особено при мъжете остаряването е голяма драма.

Какво обаче ще се случи, ако погледнем от друг ъгъл на стареенето и тръгнем напук на него (в границите на красивото, допустимото и стилното, разбира се)? Група мъже доказват, че това е възможно и дефектите на стареенето могат да станат ефекти, ако други фактори са налице. Оказва се, че ако поддържаме тялото си във форма, храним се здравословно и се грижим за здравето, годините ни правят още по-красиви.

Всички тези мъже са доказателство, че когато става дума за здраве и фитнес, няма никакво оправдание. Ако работиш усилено, възрастта се превръща просто в число.

Тези мъже идват от различни професии и краища на света. Обединяват ги няколко неща – те са над 50-годишни, модели са… и са убийствено секси. Вижте в галерията горе как едни „дядовци“ разбиват всички стереотипи за третата възраст на пух и прах.

И не, нещата не опират до пари. Всеки може.

 
 

„Дюнкерк“ оглави бокс-офис класацията на САЩ

| от chronicle.bg, по БТА |

Филмът „Дюнкерк“ на режисьора Кристофър Нолан застана начело на бокс-офис класацията на Северна Америка този уикенд, предадоха световните информационни агенции.

Той отбеляза приходи от 50,5 милиона щатски долара, като 11,7 милиона от тях бяха от IMAX прожекции. Сюжетът му описва онова, което се смята за най-голямото поражение на Великобритания във Втората световна война – историята за евакуацията на 330 000 британски войници от Франция през 1940 г.

Получилата положителни отзиви комедия „Girls Trip“ надмина очакванията на критиците и зае второто място в класацията с печалба от 30,4 милиона щатски долара. В продукцията участват актрисите Реджина Хол, Куин Латифа, Тифани Хадиш и Джейда Пинкет Смит. Зрителската аудитория се състоя от 79 % представителки на нежния пол.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ остана на трета позиция с 22 милиона щатски долара, а веднага след него се нареди научнофантастичният филм „Войната за планетата на маймуните“ с 20,4 милиона щатски долара приходи.

Продукцията на Люк Бесон „Валериан и градът на хилядите планети“ претърпя неуспех и оформи челната петица на бокс-офис класацията на Северна Америка, като спечели едва 17 милиона щатски долара