„Приключения по пътя на виното“ от Кърмит Линч

| от |

Издателство Гурме представя новата книга на Кърмит Линч „Приключения по пътя на виното“.

„Виното е преди всичко удоволствие. Не бива да бъде принизявано само до скучна терминология… Ако вниквате в същността на всяко вино, което пиете, и го възприемате с отворено съзнание, ви очаква магия…“

cover_Adventure of the wine route_Final.indd

В „Приключения по пътя на виното“ известният винен експерт Кърмит Линч търси именно тази магия. По пътищата и из избите на Лоара, Бордо, Лангедок, Прованс, Северна и Южна Рона и Бургундия в ролята на вносител и откривател на вина с характер той научава повече за виното, отколкото през целия си живот. И най-важното е, че го споделя! Истинските му уроци са срещите с невероятните типажи, производители и търговци на френско вино от осемдесетте години на миналия век. Всичко, което е важно да се знае за виното, е казано и най-вече почувствано; хората, създали най-добрите и не винаги най-известните вина (за времето си), са в центъра на разказа; винените критици и бездушните според автора точкови дегустации са поставени на място. Е, докато не заговорят добре за виното на Кърмит, разбира се…

Четвърт век след първото издание на „Приключения по пътя на виното“ книгата продължава да бъде сред най-доброто, писано някога за виното. През 2007 The New York Times я нарича „една от най-проницателните американски книги за вино“. А през 2012 The Wall Street Journal я обявява за „най-добрата книга за винения бизнес“.

Кърмит Линч е роден и израснал в Калифорния. През 1972 отваря магазин за вино и бързо се превръща във вносител и дистрибутор с национално значение. „Приключения по пътя на виното“, публикувана през 1988, печели наградата Veuve Clicquot Wine Book of the Year. През 2004 публикува втората си книга, „Вдъхновяваща жажда“. Носител е на званието Винен професионалист на годината, присъдено от фондация „Джеймс Биърд“ и е Кавалер на Ордена за заслуги в селското стопанство на френското правителство. През 2005 става Кавалер на Почетния легион на Франция. Линч живее между Бъркли и Прованс, където произвежда вино, с децата и съпругата си, фотографката Гейл Скоф.

 
 

„Приключения по пътя на виното“ от Кърмит Линч

| от |

 Мъже в тесни костюми борят злото по улиците на космополитен град. Жени в смели и секси униформи спасяват света от лоши хора, които искат да изтребят всички девици… Сюжетите за филми и съответно сериали за супергерои няма голямо разностилие, и може би именно затова се харесват толкова много от хората.

Ярката борба между доброто и злото, олицетворено от мъж в плащ и хилещ се зъл нещастник с бомба, скрита в джоба, датира от отдавна и е преляла в модерната поп индустрия, като лепкава течност в чай. Тя е тук, за да остане.

Най-новият сериал за супергерои, дело на Netflix – The Defenders, излезе този петък и целият му сезон вече е наличен. По този повод, пък и без повод, ние селектираме 5 добри сериала за доброто и злото в света на супергероите, които може да изгледате преди това.

 
 

„Приключения по пътя на виното“ от Кърмит Линч

| от |

  Думите: „Никой не може да слага Бейби в ъгъла“, казани от Патрик Суейзи с най-сериозната физиономия на света на самия финал на „Мръсни танци“, заковават cheesy диалога на тази романтична класика и пращат филма в стратосферата на гига успеха.

Тази година, точно на 21 август, „Мръсни танци“ прави 30 години от излизането си на голям екран. Разбира се, в родната страна той достига година или две по-късно под формата на нелегални VHS касети, които се предлагат в полулегални квартални видеотеки, където с лоша баба правите алъж-вериж, като все едно, вместо касети тя ви продава наркотици.

Бизнесът с нелегално кино, дублирано в нечие мазе, беше в апогей в началото на 90-те, а „Мръсни танци“ са били неговата перла, бъдете сигурни.

Филмът с Патрик Суейзи и Дженифър Грей е изтъркал повече видеоглави от всеки друг, разплакал е повече момичета, дори от „Наистина любов“ и има един от най-неостаряващите саундтраци на света. Колкото и тъпа да е голяма част от комерсиалната музика през 80-те, „Мръсни танци“ OST е нещо, което може да се слуша винаги.

И веднага си признайте – колко от вас са се опитвали да направят повдигането в края на танца? И колко от вас са успявали?

Днес, 30 години по-късно, нещата за „Мръсни танци“ изглеждат различно. Патрик Суейзи умира от рак на 57-годишна възраст, Дженифър Грей се подлага на множество пластични операции и не, че не изглежда добре, просто е с различно лице, филмът е номиниран само за един „Оскар“, при това за музика и нито един от целия му екип така и не успява да направи друга подобна класика.

Опит за римейк, нов прочит, нова версия, продължение и прочие вариации по темата „Мръсни танци“ е правен многократно и то без успех.

Втората част „Мръсни танци: Нощи в Хавана“ излиза през 2004-а. И освен Диего Луна в кръшен потен танц с Ромола Гарай, в него няма нищо друго за гледане. И не съществува нито един толкова ярък и да, култов момент, като множеството събрани в класиката със Суейзи и Грей.

През тази година телевизия ABC решава да направи нов римейк на филма, по повод 30 години от създаването му, и сътворява нещо, което много хора умишлено подминаха и по-добре. Както беше написал един критик: „Това, което гледаме е сюжета на „Мръсни танци“, но без повечето танци и без никаква емоция“. Всички прецакани да участват в римейка горчиво съжаляват сега, а най-доволна трябва да е Дженифър Грей, която въпреки уговорки и сделки, в крайна сметка отказва малката роля, която й предлагат вътре.

„Мръсни танци“ няма нищо кой знае какво в себе си. Сюжетът е плосък, персонажите са стереотипни, историята имитира симбиоза между тези на „Пепеляшка“ и „Грозното патенце“, и въпреки това никой не успява да повтори успеха му.

Може би, защото през 80-те нямаше толкова добро романтично кино, което, нека да кажем само – изобщо не е вярно, може би е поради факта, че филмовият мюзикъл започва своя нов втори живот… Никой не знае и може би, заради това, никой не успява да го повтори.

Днес тази cheesy класика е великолепното напомняне, че понякога само танци, емоции и един Патрик Суейзи стигат, за да направят един филм онова кино, което дори 30 години по-късно, може да ти докара повече кеф от всеки един модерен филм.

Така че, пуснете си „Time of my life“ и се насладете на невероятната, но работеща перфектно комбинация между Грей и Суейзи. Както би казала нечия баба: „Не правят такива филми вече“.

 
 

„Приключения по пътя на виното“ от Кърмит Линч

| от |

Популярната актриса от британските сериали Пола Уилямсън възнамерява да се венчае за един от най-закоравелите английски рецидивисти – Чарлз Бронсън, излежаващ доживотна присъда, съобщава в. „Дейли мейл“.

Това ще бъде третият брак за 64-годишния затворник. За своето 43-годишно пребиваване зад решетките той е успял да смени 120 места за изтърпяване на наказанията. По време на пребиваването си в тях 38 години той е излежал изолиран в единична килия. Бракът ще бъде сключен в затвора в Уейкфийлд.

„Въобще не съм си представяла, че животът ми ще претърпи подобен обрат, коментира актрисата. Любовта може да бъде зла, но Чарлз в никакъв случай не е чудовище! Ние искаме да бъдем нормална двойка и в деня на венчавката ни той няма да бъде затворник, а младоженец!“.

Бронсън направил предложение на Пола през месец февруари 2017 година. Истинското име на затворника е Майкъл Гордън Питърсън, но той се прекръстил на известния холивудски актьор и взел имената му за свой псевдоним. Първата си присъда той получава през 1974 година за въоръжен грабеж. Чарлз не веднъж е пребивал надзиратели и съкилийници, с което си спечелва славата на най-жестокия затворник в историята на Великобритания. През 2008 година излезе филмът „Бронсън“, разказващ за жизнения му път и в който Том Харди изпълни главната роля.

 
 

„Приключения по пътя на виното“ от Кърмит Линч

| от |

Никак не е лесно да бъдеш забелязан в света на модата, където всеки се бори със зъби и нокти да засенчи човека до него. Но изглежда, че 64-годишната блогърка Лин Слейтър успява не само да се открои, но и да остави някаква следа след себе си. Създателката на модния блог Accidental Icon не само има вкус и се облича по-добре от младите посланички на модата, но и този вкус е забелязан и оценен от 200 хил. последователи в Инстаграм. Дамата има достъп до всички дрехи на Исей Мияке, които от там заделят специално за нея. Откроява се със своите винтидж кимона, съчетани с огромни слънчеви очила и бижута.

dgdss
Instagram

Лин Слейтър е 64-годишна баба с безупречно сресана сива коса, която отказва да боядисва. По всичко изглежда, че възрастта отново е на мода в модата. През 2015 г. 80-годишната авторка Джоан Дидион стана рекламно лице на Celine; Джони Мичъл беше привлечен от „Ив Сен Лоран“; а банда от баби представяше модели на „Долче и Габана“. Когато преди три години тази тенденция се пробужда, Лин Слейтър създава своя блог, който бързо се превръща в сензация. Това обаче не я интересува. Тя отказва многото оферти за работа, които й отправят, и стои зад името си : accidental icon (случайна икона). На блога й дори няма да намерите рекламни материали.

„Предпочитам производителите на грим да ме приемат като клиент, а не като рекламно лице на марките им.“ казва Лин Слейтър в интервю. Любимите й дизайнери са Алесандро Микеле от Гучи, Демна Гвазалия от Vetements and Balenciaga и Джонатан Андерсон.

fff
Instagram

От малка върви против нормите. Цялото й образование преминава в католически училища, където е задължително да се носят униформи, а единствените аксесоари са религиозните медали и броениците. Бунтарката Лин си слага няколко броеници на колана и никой не може да й каже нищо. Когато постъпва в колеж пък, я хваща голямата хипи вълна и започва да носи панталони чарлстон, обувки с платформи и се размотава с момчетата с дълги и несресани коси. Едновременно с това завършва специалност криминално право, а в последствие и докторска степен по социално благополучие.

Днес тя разделя времето си между Университета Фордам, в който преподава и публикуването на материали на блога си. Вярва, че има връзка между начина на обличане и криминалистиката и учи жените да използват дрехите като начин на себеизразяване.

Начинът, по който модата е насочена към жените на нейната възраст не я задоволява и това причината да създаде свой собствен блог. Шест месеца по-късно вече се появява на корицата на списание Grey. Мисията и е да научи хората да не консумират модата. Открива истинската мода в младите дизайнери, които тепърва прохождат. Именно те са първите, които проявяват интерес към работата й.

Най-ценният й съвет е да не се привързваш към нищо, да рискуваш и да видиш какво ще излезе от това.

fdsfs
Instagram