Почина писателката Дорис Лесинг

| от |

Британската писателка Дорис Лесинг почина на 94-годишна възраст, съобщиха световните информационни агенции. Творчеството ѝ, включващо около 50 книги, ѝ донесе Нобелова награда за литература и я превърна в икона за марксисти, борци срещу колониализма и апартейда, феминистки.

Лесинг е родена на 22 октомври 1919 г. в Керманшах, Персия (днешен Иран), но израства в Южна Родезия (днес Зимбабве). Когато Дорис е 5-годишна, баща й се установява в голяма изолирана ферма в Южна Родезия. Тя посещава католическо училище, а след това девическо училище, което напуска на 14-годишна възраст.

В творчеството си тя се отнася безмилостно към белите колонизатори и създава впечатляващ „портрет“ на Южна Африка. След като се развежда два пъти, Лесинг се установява в Лондон през 1949 г. заедно с по-малкия си син, като оставя в Африка другите си две деца – дъщеря и по-голям син, от първия си брак.

doris-lessing

В британската столица работи като секретарка до публикуването на първите й две книги – „Тревата пее“ и „Марта Квест“ – първия от 5-те тома от поредицата „Деца на насилието“. След това идва ред на следващите 4 книги от поредицата – „Подходящият брак“, „Вълни след щорма“, „Обкръжени от суша“, „Град за четири врати“.

Лесинг става световно известна с книгата си „Златният дневник“. Написала е също книгите „Шикаста“, „Бракове между зони три, четири, пет“, „Експерименти на Сириус“ и сатиричния роман „Добрият терорист“. Книгата „Петото дете“ е смятана за една от най-важните в късното ѝ творчество.
Лесинг е публикувала две автобиографии – „В моята кожа“ и „Да вървиш в сянката“.

През 2007 г. тя бе удостоена с Нобелова награда за литература. Това бе 11-ата Нобелова награда за литература, присъдена на жена.

 
 

Пълното слънчево затъмнение: къде да го гледаме онлайн

| от |

Днес жителите на Северна и Централна Америка ще могат да наблюдават пълното слънчево затъмнение, което ще се вижда от тази част на света от 99 години.

В рамките на два часа сянката, която хвърля Луната, застанала на пътя между Земята и Слънцето, ще прекоси щатите от Орегон и Южна Каролина, което са 113 километра.

Затъмнението ще бъде видимо над северното полукълбо, Атлантическия океан, Северна и Централна Америка и част от Тихия океан. То ще започне в 18:46 ч. българско време и ще приключи в 00:04 на 22 август.

Няма как да наблюдаваме космическото събитие в България наживо, но можем да го гледаме онлайн.

НАСА излъчва затъмнението от 12 ч. местно време – 19 ч. българско. Можете да го гледате от официалния сайт на американската космическа агенция, като и от Facebook live и YouTube.

Космическата камера Slooh започва излъчването си на живо от 11:30 ч. местно време – 18:30 ч. българско време, малко преди началото на затъмнението.

Може да гледате и излъчването на научния музей Еxploratorium в Сан Франциско. То ще започне в 19:15 ч.

 
 

Григор Димитров спечели турнира в Синсинати

| от |

Най-добрият български тенисист Григор Димитров е тазгодишният господар в Синсинати, побеждавайки Ник Кирьос с 6-3 7-5 във финала на Мастърс турнира. Това е първа титла от категория АТР 1000 за българина и трета през сезона, след като вече триумфира в Бризбън и София.

И двамата започнаха мача солидно и доминираха в подаванията си, а сервисът на австралиеца работеше безотказно и нанасяше сериозни щети. Първи пред брейкбол се изправи българина, когато в петия гейм поведе 30-15, но направи две поредни двойни грешки. В следващото разиграване нашият игра хубав форхенд от движение по диагонала и опонентът му сбърка – дюс. После без да влиза в разиграване затвори частта.

 

 

При 30-30 в следващата част Ник заби форхенд в мрежата, а на брейкбола Григор прати ретур в краката и опонентът му отново сгреши с втория си удар в разиграването, за да предаде подаването си – 2-4.

Димитров поведе 30-15 в седмия гейм, но направи двойна грешка. В разиграването след това форхендът му закачи филето и падна в грешната половина – 30-40. Първата ни ракета обаче отрази опасността и затвърди.

Григор сервираше за сета при 5-3 и не отпусна точка.

В откриващия си сервис гейм за втория сет българинът направи едно от най-добрите отигравания в мача, след като взе първата точка, а в следващата извади няколко невъзможни топки със светкавичното си придвижване по основната линия, за да завърши с неочакван дроп шот – 30-0. Накрая затвори частта на нула – 1-1.

При 30-30 в седмия гейм Ник разходи съперника си няколко пъти и реши да завършва разиграването на мрежата, но апроучът му бе в аут – 30-40. Австралиецът спаси брейкбола с ас, а после и нова опасност без да влиза в разиграване преди накрая за поведе 4-3.

До заключителната част и двамата се представяха силно. Ник направи двойна грешка при 15-15 в единадесетия гейм, а после и нова при 30-30, с което осигури скрита шампионска точка за съперника. В следващото разиграване Кирьос влезе отпуснато и изкара форхенд – 5-6. При този резултат Димитров сервираше за титлата и си я заслужи.

 

TennisKafe.com

 
 

„Не работиме, КАЗАХ!“: прочутото гостоприемство на банскалии

| от |

Ако играете на асоциации и ви кажат „Банско“, вероятно в главата ви ще се завъртят фразите „Бански старец“, „ски курорт“, „джаз фестивал“, „хотели“, „пирински върхове“ др. Банско е всичко това и още много. И никой не очаква от града на Паисий Хилендарски, Неофит Рилски и Никола Вапцаров да произлизат сервилни хора, чиято цел в живота е доброто обслужване на клиенти.

И все пак, щем – не щем и щат – не щат, освен град на горди българи с богата и славна история, Банско е и туристическа дестинация. А всяка туристическа дестинация неизбежно се нуждае от обслужващ персонал, който да посреща нуждите на туристите, без да ги мрази. В повечето световни курорти персоналът е обучен да възприема клиентите като източници на пари, към които човек трябва да се отнася с умерена любезност и внимание. В най-лошите случаи клиентите се приемат като необходимо зло.

Не и в Банско обаче. Там може да разберете защо на английски думата „hospitality“ (в превод – гостоприемство) има в корена си „hospital“ (болница). 

Попадам там по време на тест-драйв на нов автомобил, резервирали сме хотел за една вечер и всичко е супер. Рецепционистът е видимо недоволен от пристигането ни и с отегчение, граничещо с депресия, взима личните ни карти. След около час слизаме обратно долу с наивното намерение да отидем на вечеря.

„Само момент ако може да изчакате да ви впиша личните карти“, отсича рецепционистът, който този път е видимо зает с по-важни неща, както явно е бил и през последния час. Изчакваме и поемаме към центъра на Банско гладни като вегани, които току що са проумяли, че от 10 години не са вкусвали месо.

Ако вечерята в механа в Банско през лятото ви се струва като проста теорема, трябва сериозно да размислите. Тътрейки се по главната улица, сме силно привлечени от разкошна градина на една механа, в която сякаш влизаш в приказка. Намъкваме се вътре със замечтани погледи и се лутаме като Ахасфер в продължение на десетина минути. По едно време заета сервитьорка ни изтръгва от ступора, изблъсквайки ни с лакът, тъй като очевидно й пречим, и казва, че няма места.

Продължаваме към известната механа „Дядо Пене“, където сядаме обикновено, когато сме в Банско. Влизаме в градината, в която има три свободни маси, без надпис „РезервЕ“ или друга индикация за заетост на масите. Настаняваме се щастливи и започваме ентусиазирано да обсъждаме менюто. Вече саливирам обилно над идеята за огромна овчарска салата, когато мъжът ми се отправя „все пак да пита“ сервитьора дали всичко е наред с масата ни. „Не, не, не“ – отсича келнерът. „Четирима души сме…“, заеква мъжът ми в опит да получи съдействие. „Не, не, не, казах НЕ, всичко е заето.“, бълва сервитьорът в някакво умопомрачение.

Ставаме и излизаме с подвити опашки, леко наплашени. Вече минава 21ч. и рискът да не намерим кухня, която работи става все по-голям. С което нараства и вероятността да си легнем гладни, а дори банскалии не биха искали да се сблъскват с гладни софиянци.

Една пряка по-надолу виждаме оазис: отворена механа, народна музика, която не е наживо, миризма на храна. Влизаме предпазливо, отиваме в градината – пет празни маси и една заета. Йес. Все пак изчакваме келнера, за да не попаднем в тъпа ситуация отново.

И той наистина се задава, носейки в двете си ръце две чинии с катино мезе. Видът му ни действа по-превъзбуждащо от новия епизод на „Game of Thrones“. Той обаче ни подминава като в зла шега и просъсква: „Не работиме.“. „Ама как така не работите? А какво е това катино мезе?“, понечвам да възроптая. „Не работиме, КАЗАХ“, отсича човекът и ни насочва към изхода.

Докато излизаме, приятелят ни промрънква, че „на тия май не им се работи“. И тогава пада лавината. Не, не от Вихрен. Вербална помийна лавина се изсипва от устата на гневния сервитьор, който ни обяснява на висок обертон, че „не работят, защото ИМАТ ПАРТИ“ и „не са ТИЯ, нито са ОНИЯ“.

Бързо се изсулваме от механата, имплицитно заплашени от побой, а сервитьорът върви след нас с една визитка и ни обяснява как „ако толкова искаме, може утре да дойдем, но да имаме предвид, че те не са ТИЯ и ОНИЯ“. Взимам визитката за всеки случай, ако спешно ни се наложи да бъдем навикани на другата вечер.

Изморени, наритани и гладни се влачим в посока хотела с надеждата някъде да ни приемат. Вече съм готова да чукам по вратите на къщите и да моля някой да ни нагости с къшей хляб като в добрите стари времена, когато попадаме на Мицурината механа. Влизаме плахо. Никой не ни крещи и не ни пъди. Оказва се, че едни хора тъкмо стават и можем да седнем на тяхната маса. Натъпкваме се с храна и оставяме на момичето, което ни обслужва бакшиш, който сигурно ще й стигне да си плати висшето образование. Не защото храната е била някакво кулинарно чудо, нито защото тя е била много внимателна, а просто защото не ни изгони. Благодарни сме.

На прибиране влизам в супермаркета в близост до хотела, за да си купя минерална вода. „Бързо, бързо, по-бързичко“, проехтява гласа на касиерката. „Затваря магазинът вече, така че ако може да се задействате малко“. Мамка му. Тичам към хладилника за вода, взимам една „Горна баня“ и се препъвам към касата, преди касиерката да ме извлачи навън за косата.

Прибираме се в хотела малко уморени, но сити и доволни. На другата сутрин отварям прозореца и виждам Вихрен, Голям Полежан и Газей, облизани от слънцето. Банско си струва. Въпреки хората.

 
 

Пола Уилямсън ще се венчае с най-жестокия английски затворник

| от |

Популярната актриса от британските сериали Пола Уилямсън възнамерява да се венчае за един от най-закоравелите английски рецидивисти – Чарлз Бронсън, излежаващ доживотна присъда, съобщава в. „Дейли мейл“.

Това ще бъде третият брак за 64-годишния затворник. За своето 43-годишно пребиваване зад решетките той е успял да смени 120 места за изтърпяване на наказанията. По време на пребиваването си в тях 38 години той е излежал изолиран в единична килия. Бракът ще бъде сключен в затвора в Уейкфийлд.

„Въобще не съм си представяла, че животът ми ще претърпи подобен обрат, коментира актрисата. Любовта може да бъде зла, но Чарлз в никакъв случай не е чудовище! Ние искаме да бъдем нормална двойка и в деня на венчавката ни той няма да бъде затворник, а младоженец!“.

Бронсън направил предложение на Пола през месец февруари 2017 година. Истинското име на затворника е Майкъл Гордън Питърсън, но той се прекръстил на известния холивудски актьор и взел имената му за свой псевдоним. Първата си присъда той получава през 1974 година за въоръжен грабеж. Чарлз не веднъж е пребивал надзиратели и съкилийници, с което си спечелва славата на най-жестокия затворник в историята на Великобритания. През 2008 година излезе филмът „Бронсън“, разказващ за жизнения му път и в който Том Харди изпълни главната роля.