Пловдив – европейска столица на културата 2019

| от |

Пловдив е българската номинация в конкурса за Европейска столица на културата 2019. Това заяви председателят на изборното жури Стийв Грийн, предаде репортер на БГНЕС.

Стийв Грийн заяви, че задачата на журито е била много трудна. И 4-те града-финалисти(София, Пловдив, Варна и Велико Търново) в България са работили в много тясно сътрудничество с избраните градове в Италия. Според него кметовете са успели да уловят въображението на гражданите.

Стефан Паскоа, представител на ЕК напомни, че конкурсът е започва по инициатива на ЕС през 1985 г. От тогава се разраства по размер и обхват, в момента представлява едно от най-престижните събития в ЕС. Тази инициатива се цени много от жителите на ЕС, тъй като дава възможност за по-добро културно разбиране между тях. Ако се управлява по добър начин Европейската столица на културата може да има голям принос за гражданите, каза той. Паскоа подчерта огромните усилия, които са положили в последните години градовете-финалисти в конкурса. През 2019 г. България ще има европейска столица на културата, с която много ще се гордее, Европа също, заключи Паскоа.

Служебният министър на културата доц. д-р Мартин Иванов поздрави градовете, които са имали смелостта да се включат в надпреварата. Благодаря им, че дадоха пример за феър плей и се отнасяха с уважение към процедурата и един към друг, добави той. Иванов отчета работата и приноса по конкурса и на министрите на културата преди него.

Журито, което реши кой град-кандидат е подготвил най-добра програма за 2019 година, е съставено от 13 изявени международни и български експерти в областта на културата и в управлението на големи културни проекти. Според правилата 7 от членовете на журито са избрани от европейските институции, а останалите 6 са българи.

След събеседване с представителите на градовете-кандидати и въз основа на критериите за Европейска столица на културата, журито изготвя доклад относно всички кандидатури и препоръчва само един град за Европейска столица на културата 2019. Основните принципи при оценяването на предложената културна програма от градовете – кандидати са следните: тя да привлича гражданското участие, чуждестранните туристи, както и да стимулира европейското културно сътрудничество. Важно е също предложената програма да е устойчива, изпълнима и да стимулира дългосрочно културното и социално развитие на града.

В периода от 29 август до 2 септември 2014 г. делегатите, излъчени от международното жури, посетиха градовете-кандидати, за да се запознаят на място със свършената работа и подготовката на кандидатурите. На 29 август т.г. делегатите посетиха София, след това на 30 август бяха в Пловдив, на 1 септември – във Варна, а на 2 септември посетиха и Велико Търново.

В съответствие с установената процедура изборът на „Европейска столица на културата“ се осъществява чрез национален конкурс, който протича в два етапа: предварителен подбор и окончателен избор. До втория етап от конкурса достигнаха Варна, Велико Търново, Пловдив и София.

Тези градове финалисти инвестираха сериозен човешки и финансов ресурс в подготовката на своите проекти. На редовното заседание на Съвета на ЕС през м. май 2015 г. министрите на културата ще вземат и окончателното решение за определяне на българския град, който да носи титлата „Европейска столица на културата“ през 2019 г.

България и Италия са двете държави членки, които ще си поделят титлата „Европейска столица на културата“ през 2019 г. Окончателният подбор на град в Италия ще се състои през октомври, а официалното номиниране от страна на Съвета на министрите на ЕС се очаква да стане през май 2015 г, съобщиха от Европейската комисия.

Андрула Василиу, европейски комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта поздрави Пловдив за спечелването на конкурса. „Конкурсът беше тежък с 8 първоначални кандидати, от които бяха подбрани 4 финалисти. Убедена съм, че посетителите от Европа и целия свят ще могат не само да открият забележителностите на Пловдив, но и да оценят културното многообразие, история и ценности на нашия континент. Убедена съм, че титлата ще донесе на Пловдив и околностите му значителни дългосрочни културни, икономически и социални преимущества, както видяхме при предишните Европейски столици на културата“, заяви европейският комисар.

Европейските столици на културата през тази година са Юмеа (Швеция) и Рига (Латвия), през 2015 г. ще бъдат Монс (Белгия) и Пилзен (Чешка република). Вроцлав (Полша) и Доностия Сан Себастиан (Испания) са през 2016 г., Орхус (Дания) и Пафос (Кипър) през 2017 г. и Ла Валета (Малта) и Леуварден (Нидерландия) през 2018 г. /БГНЕС

 
 

Даниъл Крейг отрече, че ще се снима в нови филми за Джеймс Бонд

| от chronicle.bg, БТА |

Британският актьор Даниъл Крейг отрече информацията за това, че е дал съгласието си да се снима в два нови филма за Джеймс Бонд, съобщава ТАСС.

Агенцията цитира интервю на екранния агент 007 за една от радиостанциите в град Бостън, щата Масачузетс. „Никакво решение до този момент не е взето, отбеляза Крейг. Това не значи, че аз се стремя да ми платят повече пари. Сега просто ми предстои да взема решение от личен характер“, добави актьорът, без да се впуска в детайли.

По-рано вестник „Дейли телеграф“ съобщи, че 49-годишният Крейг се е поддал на уговорките на продуцентката на шпионската сага Барбара Броколи. В публикацията се казваше, че изигралият четири пъти ролята на Бонд артист ще се превъплъти в образа на агента 007 в още две ленти. Преди това Крейг публично беше заявил, че никога повече няма да се завърне в ролята на Джеймс Бонд.

Междувременно кинокомпанията „Метро Голдуин Майер“ обяви, че новият филм за Джеймс Бонд ще излезе през 2019 година. Това ще бъде 25-ата лента от киноцикъла за знаменития персонаж

 
 

Маргарет Мичъл и отнесеният от вихъра Юг

| от Дилян Ценов |

На 11 август 1949 г. женена двойка върви ръка за ръка по улица в Атланта. Отиват на кино. Докато пресичат прочутата „Прасковена улица“ едно такси приближава с бясна скорост. Той се отдръпва, но тя не успява и таксито я удря. Повече не идва в съзнание. Пет дни по-късно, на 16 август 1949 г., Маргарет Мичъл Марш, авторката на най-популярния роман в американската литература, „Отнесени от вихъра“, умира в следствие на усложненията от катастрофата.

Жената, чието творчество е символ на Стария Юг, е уникален по своето естество феномен в американската литература. Тя твори във времена, когато мъжкото присъствие е не само преобладаващо, но и мнението на писатели, критици и журналисти е онова, което казва колко дълго ще живее дадена творба. Никой не може да премине отвъд бариерата, ако не е одобрен и допуснат от вече доказалите се таланти. И в тези години се появява една никому неизвестна жена, съпруга, домакиня от Атланта, която е написала роман за Американската гражданска война. Годината е 1936. Работното заглавие е „И утре е ден“, но той излиза под познатото на всички име „Отнесени от вихъра“.

Gone with the wind front cover
Първото издание на романа

Пукнатините в системата са моментални. Никой от висшия кръг не одобрява този „феминистки“ и „вреден за обществото“ роман. Никой не харесва идеята да бъде поучаван от провинциална домакиня, която започва да пише, защото си навехва глезена и трябва да си запълва времето с нещо. Публиката обаче е на друго мнение. Противоположното. „Отнесени от вихъра“ още с появата си предизвиква фурор и става една от най-популярните и продавани книги в страната. Всички четат за Скарлет, Ашли, Рет, цялото семейство О’Хара, памуковите плантации, хубавия, идиличен (за белите) Юг и Гражданската война, след която нищо вече не е същото. Независимо от мнението на критиците и писателите, Маргарет Мичъл става новото литературно откритие.

 gonewiththewind2
Кадър от филма „Отнесени от вихъра“ (1939)

„Отнесени от вихъра“ е роман за оцеляването. Всяка ситуация стои под тази обширна тема. Това е Гражданската война, която Югът загубва и трябва да се издигне отново, макар и не същия. Това са семейство Уилкс, които загубват плантацията си и разчитат на Скарлет. Това са всички онези роби, които си мислят, че ще бъдат освободени от янките, но свободата се оказва мираж. И тук разбира се е любимата на всички жени и мъже Скарлет О’Хара. Яркочервена, също като името си, нейният живот не е нищо повече от оцеляване, сила и кураж. Това несъмнено е една от най-силните жени в литературата изобщо. Най-дръзката, смела, глупава, на моменти луда, безпардонна – Скарлет е кучката от литературата, която не можеш да не обичаш.

„Отнесени от вихъра“ е роман и за миналото, което никога няма да се върне. За идиличния свят на памуковите плантации, големите имения, в които кринолините на дамите се блъскат един в друг, всяка си има ухажор. Всяка се жени преди 16-тата си годишнина, на 20 и неженена означава стара мома. Свят, в който си щипеш бузите и хапеш устните, за да почервенеят. Всички са щастливи и живеят в безгрижие, граничещо с безвремие. Робите вършат всичко, те издържат плантаторите. Всичко това приключва с Гражданската война. Конфедерацията не удържа янките и четири години по-късно, през 1965 г., Югът остава само спомен. А с него си отиват и всички негови порядки. Но момичето с ирландска кръв не се предава и избира куража пред репутацията. Скарлет О’Хара хваща оръжието на своето време и побеждава с него. Разбира се тя винаги остава капризното дете, което иска да получи всичко на всяка цена. Затова понякога действа хаотично и импулсивно и това й коства много. Но тя е такава. Неслучайно е една от любимките на читателите. От другата страна е нейният антипод, Мелани Хамилтън, съпругата на Ашли, на която Скарлет, заслепена от егоизма си, така и не осъзнава колко много дължи. Разбира го накрая, но прекалено късно.

 Author Margaret Mitchell
Маргарет Мичъл в Ню Йорк през 1938 г.; Getty Images

Маргарет Мичъл пише „Отнесени от вихъра“ в продължение на десет години. Няма други издадени книги. Никога не свиква с популярността и дори я отхвърля. Тя е Грета Гарбо на литературата, която живее уединено до самия си край, отказва да дава автографи, отказва да дава името на героите си за комерсиални цели (като сапун за ръце „Скарлет“) и не обича да говори публично.

Единствената й книга говори вместо нея. Книгата, между чиито страници е запечатен мирисът на пролетта, лекотата на памука, сълзите на стотици момичета и майки, гадния вкус на ямса, въшките и вечният шум на десетките бални рокли, идващ от някоя плантация в далечината.

 
 

Жените на Холивуд, които си приличат

| от chronicle.bg |

Минаха 25 години от премиерата на „Single White Female“ на 14 август 1992 година. Бриджид Фонда играе Али, нюйоркчанка без късмет, която пуска обява, за да си намери съквартирантка. Така попада на Нейди (Дженифър Джейсън Лейт).

Нещата отиват на зле, когато Хейли е обзета от новата си приятелка и започва да копира външния й вид и дори да се представя за нея. Това те кара да гледаш със съмнение на всички групи за намиране на съквартиранти във фейсбук.

Интересно е обаче да видим колко много от известните хора си приличат. Кейти Пери и Зоуи Дешанел са почти неразличими по снимки и те не са единствените. Разгледайте галерията ни и ще видите.

 

 
 

Защо по-скъпото вино има по-добър вкус

| от chronicle.bg, БТА |

Изследователи от Германия и Франция са открили защо скъпото вино има по-добър вкус от евтиното, предаде ДПА, позовавайки се на публикация в сп. „Сайънтифик рипортс“.

Причината се в крие в наградната система на мозъка.

„Въпросната система е по-активна, когато пием по-скъпи вина и това съответно се отразява върху възприемането на вкуса им“, обяснява Бернд Вебер от университета на Бон, Германия, един от авторите на изследването, осъществено съвместно с Европейския институт по бизнес администрация (INSEAD) във Франция.

„Сега въпросът е дали можем да тренираме наградната система и да я направим по-слабо податлива на подобни „плацебо“ маркетингови ефекти“, допълва специалистът.

За да разберат защо скъпото вино ни се струва по-вкусно, учените са изследвали със скенер за ядрено магнитен резонанс мозъчната активност на 15 мъже и 15 жени. Участниците в експеримента са били уведомявани колко струва всяко едно вино, преди да им бъде подаден милилитър от течността през маркуч. След това изследваните лица е трябвало да натиснат бутон, за да оценят вкуса на виното по деветстепенна скала.

В действителност напитката е била една и съща, но на участниците са били съобщавани различни цени – 3, 6 или 18 евро на бутилка.

„Както се очакваше, тестваните лица твърдяха, че виното с по-висока цена има по-добър вкус от евтиното“, отбелязва Хилке Пласман от изследователския екип.

Скенерът същевременно е показал, че предните дялове и част от мозъка, известна като вентрален стриатум, за които се смята, че играят роля в наградния процес, са били по-активни при по-високите цени на виното.

„В крайна сметка изглежда, че наградната и мотивационната система ни мамят“, казва Лиане Шмит от изследователския екип.