Отново Прованс

| от |

Отново Прованс, последната книга от трилогията на Питър Мейл, посветена на един от най-привлекателните региони на Франция, вече е в българските книжарници.

Encore Provence cover Final.indd

„Има случаи, когато единственият отговор е да свиеш рамене.“ са финалните думи в книгата. Но няма случай, в който да отминете с безразличие новите кулинарни и социални приключения на автора насред аромата на лавандула и безпощадния мистрал.

Питър Мейл се завръща отново в Прованс и с неподражаемия си стил изследва генетичните ефекти от 2000 години консумация на гъши дроб, повдига завесата на дискретната търговия с трюфели и разказва за мистериозната смърт на един селски месар. Посещава и нетрадиционно училище по парфюмерия, впуска се в експедиция за издирването на съвършения тирбушон и планира да засади собствена маслинова горичка. Авторът дава практични предложения за занимания в летен следобед и споделя няколко куриозни причини да харесваш Прованс. Потопени в многообразие от вкусове, звуци, миризми и цветове, ще откриете за пореден път прелестите на едно забележително място.

Хуморът и добронамерената ирония са навсякъде в земята на хубавото вино и вкусната храна и прочутият английски писател не пропуска да се възползва от това вдъхновение. Неслучайно той е човекът, който в книгата споделя с нас своето откритие:

„Ако има такова нещо като формула за дълъг и щастлив живот, може би е: да ядеш, да пиеш и да се веселиш. Преди всичко да се веселиш.“

Дригите две книги от поредицата, издадена от Gourmet Publishing са Една година в Прованс и Прованс завинаги.

 

 
 

Почина Честър от „Linkin Park“

| от chronicle.bg |

Фронтменът на „Linkin Park“ Честър Бенингтън посегна на живота си.

Той се е самоубил чрез обесване днес в къщата си в Палос Вердас, Лос Анджелис.

Бенингтън е имал зависимост към алкохол и наркотици няколко пъти през живота си. Той имаше 6 деца от 2 брака.

 

Мир на праха му

 
 

Бруклин Декър и Анди Родик очакват второ дете

| от chronicle.bg по БТА |

Актрисата и модел Бруклин Декър и тенисистът Анди Родик ще стават родители за втори път.

За щастливото събитие е намекнал лично 34-годишният Родик на церемонията за въвеждането си в Залата на славата на тениса.

Изразявайки възхищението от съпругата си, Анди Родик, цитиран от И!Нюз, е споделил: „Ханк някой ден ще осъзнае какъв късметлия е. Дъщеря ни, която е на път, също ще разбере, че има най-добрата майка на Земята“.

Ханк е 21-месечният син на Родик и 30-годишната Бруклин Декър, които са семейство от 2009 г..

В галерията може да видите снимки на прекрасната Бруклин Декър.

 
 

Вижте трейлъра на „Wonderstruck“ с Джулиан Мур

| от chronicle.bg |

„Wonderstruck” разказва историите на две деца – Бен и Роуз, които си мечтаят животът им да е различен. Роуз е младо глухо момиче, което избягва от дома си в Ню Джърси през 1927 г., за да се срещне със своя идол – актрисата Лилиан Мейхю, чиито живот Роуз „събира” чрез изрезки в личния си алманах. Бен е момче, родено глухо с едното ухо, което живее с леля си и чичо си през 1977 г., след като майка му загива в автомобилна катастрофа. Бен не познава баща си и когато открива улика в книгата на майка си, се отправя към Ню Йорк, за да го открие.

Трейлърът, който излезе снощи, определено ни дава надежди, че ще гледаме един много добър филм.

Режисьор на „Wonderstruck” е Тод Хейнс (когото познаваме от филмите „Златно кадифе”, „Далеч от Рая”, „Няма ме”, „Каръл”), сценарият е дело на Брайън Селзник, който адаптира собствения си роман. Освен Джулиан Мур, в ролите ще видим Оукс Фегли, Милисент Симъндс, Ейми Харгрейвс, Мишел Уилямс, Кори Майкъл Смит, Джейдън Майкъл, Том Нунан и други.

Премиерата е 20 октомври.

 
 

„Дюнкерк“ е епичен!

| от |

 Има нещо, което Кристофър Нолан прави добре, и това е наистина епично кино. Независимо дали харесвате „Интерстелар“, или не, ако обичате киното, сте гледали поне един негов филм и той ви е впечатлил.

За някои хора Нолан е фугатната структура на киночука „Мементо“, за други е леко подценяваният „Инсомния“, за трети е Батман. Колкото и различен да е Нолановия Батман от комиксовите версии, много хора го предпочитат именно такъв. И, разбира се, Нолан е Inception и дори „Интерстелар“. Но едно е сигурно – Кристофър Нолан е кино и някак го разбира това изкуство.

Три години след „Интерстелар“ Нолан влиза рязко и с бутонките в летните блокбастър заглавия с „Дюнкерк“. Историята разказва за реални събития случили се по време на Втората световна война, когато войници от Белгия, Франция и Англия биват притиснати от германската армия в Дюнкерк и трябва да бъдат или спасени, или избити.

Подобно на почти всичко, което обича да разказва, и тук Нолан не спазва линейната структура на историята. Защото на зрителя не винаги трябва да му е лесно. Той избира да разкаже тази история от три различни позиции, не персонажи, а позиции – тази на армията, която се опитва да откара максимално много войници през вълнолома, тази на изтребителите – пратени, за да свалят колкото се може повече вражески бомбандировачи, и тази на малките лодки, пълни с обикновени граждани, призовани да се включат в спасителната мисия. Нолан избира да няма една конкретна и плътна сюжетна линия, с дълбоки и ярки образи, а разпределя даденото му време, този пък само някакви си 1 и 45 минути, между трите без да акцентира.

Освен всичко друго трите сюжетни линии са разказани по различен начин времево – едната се случва в рамките на седмица, другата за ден, а третата само за един час. Като умел физик и човек, за когото времето и пространството са триизмерни, Нолан успява логично и хомогенно да разпредели сюжета времево и дори да вплете различните линии една в друга, когато това е необходимо. Човекът владее времето, физиката и визията.

В трите си сюжета, съставляващи този епичен филмов шут, той набутва хора като Кенет Брана, Марк Райлънс, Килиън Мърфи и Том Харди. Добавя им Джеймс Д`арси, гласът на Майкъл Кейн и няколко млади звезди от британското и френското кино и телевизия. И ги пуска на бойното поле.

„Дюнкерк“ не е филм за войната, макар реално да е такъв. В случая обаче тематиката е просто спомагателно колело към онази епичност, която той носи сам по себе си. И онази трогателност и дори онази горчиво-сладка подправка, която седмото изкуство така обича, за да може по-лесно да акцентира и мелодраматизира, когато това му е нужно. Но тук всичко това стои добре и винаги на място.

Да, „Дюнкерк“ е епичен. Не мислете друго.