От Paperblanks събраха най-лошите писателски съвети

| от |

Блогът към официалния сайт на бележниците Paperblanks събра най-лошите съвети от велики писатели към техните последователи. Според създателите на красивите бележници,  е много лесно да се взреш в работата и кариерата на обичания писател. Може да имаш желание да влезеш в нейния или неговия мозък, за да потърсиш съвети за собственото си писане. Но тези съвети не са непременно общовалидни и полезни за всекиго, пише Lira.bg

22

Често именно уникалността на писателския стил превръща тези автори в иконите, които са. Затова не можете да очаквате същите резултати като тях. Дори начинът им на живот може да е различен от вашия и те да не разбират нищо от вашия личен опит и обратно. „Затова всеки съвет от велик писател за писането трябва да завършва с фразата „Резултатите може да варират“, се казва в статията.

Ето и подбор от най-лошите съвети от писатели, които от  Paperblanks съветват да не пробва никой млад писател.

„Ако можете да разказвате истории, да създавате герои, да предизвиквате инциденти и да сте искрени и страстни, тогава няма никакво значение как пишете.“

Съмърсет Моъм

Факт е, че стилът не е достатъчен, за да направи една книга добра при отсъствието на сюжет, но и съдържанието само по себе си, написано с лош стил може да съсипе творбата. Познаваме много хора с великолепно въображение, които са ужасни писатели. Това не означава да спрете да опитвате, а само да не очаквате, че оригиналният ви герой и история ще са достатъчни, за да превърнат творбата ви в бестселър.

„Съмнително е, че някой с Интернет у дома, може да напише добра книга.“
Джонатан Франзен

Ако продължим мисълта на Франзен, разбираме, че Интернет пречи на ефективното писане. Не поощряваме плагиатството или загубването в безкрайни факти, но е почти невъзможно през 2014 година да се пише без Интернет. А и кому е нужно? Мрежата е източник на безброй източници за писателите – от литературни журнали, през огромни речници, та дори и добрата стара Уикипедия. Защо ще му е на някого да отхвърля възможностите пред себе си. Интернет е просто място, в което можеш да намериш всички ресурси накуп!

„Ако вече знаете края на историята, защо ви е да започвате да пишете?“
Карл Хиасен

Хиасен, известен автор на проза за тийнейджъри, казва, че спазва правилата на Елмор Леонард и започва да пише своите романи без да знае на къде ще го отведе историята. Добре, това може да работи за бавни истории, или сюжети за подрастващи, но е абсолютно немислимо за мистерии, в които посоката на сюжета трябва да е ясна. Някои  истории трябва да имат крайъгълни камъни, колкото и да криволичат. Много малко са писателите, които могат да си позволят да създадат криволичеща история без ясен план.

„Трезвеността ограничава, дискриминира, и казва „Не!“, а пиянството разширява, обединява, и казва, „Да!“
Хенри Джеймс

Надали има нужда да уточняваме, защо това не е съвет за всеки писател. Но все пак трябва признаем, че тези, които следват съвета на Хенри Джеймс, като Ърнест Хемингуей и Хънтър Томсън, все пак са отговорни за някои от шедьоврите на американската история и никога не са подчинявали на правилата за здравословен живот.

„Постоянството е последното убежище на липсата на въображение“
Оскар Уайлд

Макар че не е задължително всяка ваша творба да представя едни и същи сюжетни линии и характеристики на героите, постоянството и последователността не изключват въображението. Спазването на изключителния ви подход може да създаде една линия и изключителна история, която да кара читателите ви да се връщат отново и отново и да търсят същото усещане. Освен това, ако се придържате към едни и същи персонажи в различни творби, можете да създадете мостове между различните си произведения и да ги обедините в една по-мащабна линия на разказването. Стремежът ви да създадете оригинална творба всеки път е важна цел, но това не трябва да бъде за сметка на създаването на един вид постоянен писателски стил.

„Не опитвайте!“
Чарлз Буковски

Може би не звучи добре за мултикултурен автор като Буковски да признае, че е опитвал упорито да пробие. Но за всеки, който е чел неговата литературна биография “Factotum“, става ясно, че той е правил дълги години именно това. Буковски е изпращал ръкопис след ръкопис на различни издатели. Полагането на усилия е неизменна част от творческия процес и, колкото и да ни се иска измислянето на прекрасни истории и сюжети да върви гладко и лесно, това невинаги е възможно. Затова опитвайте отново и отново, докато усъвършенствате своите писателски способности. Само така писането ви ще се подобри.

 
 

Днес е и Световният ден без автомобили

| от |

По случай днешния Световен ден без автомобили много хората от различни държави ще се придвижат до работните си места и други дестинации пеша, с велосипеди или с обществен транспорт, предаде ТАСС.

Денят се провежда, за да бъде привлечено вниманието на обществото към екологични и социални проблеми, причинени от прекомерното използване на автомобили. Освен това той цели да бъдат увеличени инвестициите в развиването на обществения транспорт и създаването на безопасна и удобна градска среда за пешеходците и колоездачите.

Първоначално Световният ден без автомобили бил отбелязан през януари-февруари 1974 г. в Швейцария, когато властите в страната призовали хората да изоставят автомобилите си за четири дни. Причината била криза с горивата. Идеята за планирани акции за отказване от личния автотранспорт за първи път била формулирана от американския политолог и екологичен активист Франсис Ерик Бритън. През 1998 г. списанието „Карбъстърс“ (настояще онлайн издание на организацията „Уърлд карфрий нетуърк“) предложило денят да се чества на 22 септември.

Световният ден без автомобили се отбелязва от 1999 г. първоначално в Европа, а от 2000 г. в над 1100 града по света.

 
 

“Kingsman: Златният кръг“ е тук и Слава Богу!

| от |

 Все още е рано да говорим за хубавото кино, което ни предстои да видим и което, в крайна сметка, ще се бори за престижни награди, но първите студени подухвания и листата по земята говорят на върлия киноман, че по-доброто идва и той може да си отдъхне.

Летните заглавия се провалиха не само финансово, но и чисто творчески в очите на хората, които обичат кино. Простите неща като забавата, добрият сюжет и интересните персонажи бяха натикани някъде в ъгъла, за сметка на бомбастик ефекти, много силни саундтраци и мерене на пишки откъм тъпи сюжети. Дори епичното чудо „Дюнкерк“ трудно успя да измие срама от неприятното кино, на което бедният зрител беше подложен многократно през изминалите няколко месеца.

Есента е предвестник, че по-добрите истории предстоят да бъдат разказани. Кината ще се пълнят с истории, страхотии, добри актьори и крайности, които могат да шокират някои, но ще бъдат запомнени.

Kingsman: Златният кръгне е заглавие, което ще ви шокира или ужаси и не това е неговата цел. Тя е по-скоро да ви забавлява и умело да отмие срама на летните си събратя и той го прави на няколко доста прилични нива.

Британската шрионска комедия е логично продължение на своята първа част от 2014 година. Тогава „Kingsman“ прави приличен боксофис по света и има доста приятен успех, както сред критиците, така и сред обикновените зрители, но не и у нас. Тук той минава незабелязано от повечето, въпреки наличието на първосигнални знаци за комерсиален успех, каквито са Колин Фърт, Марк Стронг, Самюел Л. Джаксън и ефектите.

Слава богу, че световното кино не се влияе от родния пазар, така че „Kingsman“ получава своята втора част три години по-късно. И тя е толкова забавна, цветна и крещяща, колкото трябва да бъде.

Адаптация по комикс, „Kingsman“ няма никакви претенции, че ще е киното, което ще се хареса на всеки. Той разполага с няколко ключови елемента, които могат да ви допаднат обаче – има хубави ефекти, много звезди, готин саундтрак и боже, великолепно чувство за хумор, което понякога минава границите на добрия вкус, но по онзи начин, по който само британците могат да го направят.

Ако не сте гледали първата част е редно да си я причините и няма да съжалявате нито за миг. „Kingsman“ е забавното guilty pleasure вълнение, което ще ви оправи деня. Историята разказва за тайни служби във Великобритания, маскирани като скъпа марка за мъжки дрехи, които се борят с голямото зло, за което обикновения гражданин няма и идея.

Както се очаква от филм адаптиращ комикс всичко вътре е хипербола. Злодеите са почти всесилни и доста ненормални, ефектите са много, а супер агентите са толкова супер, че дори Спайдърмен ще се срамува пред тях. В центъра на цялата тази епохална цветна британска истерия стои великолепният Колин Фърт, за когото са измислени добрите смокинги и перфектните маниери.

Той е най-добрият таен агент, който вербува млад келеш и го превръща в джентълмен, който може да ти направи чай и да те убие с чадър в рамките на пет минути, и не непременно в този ред.

Втората част на комиксовото удоволствие логично е продължение на първата част. Тоест, ако не сте гледали „Kingsman 1вероятността да не разберете „Kingsman 2е много голяма, затова препоръчвам неговото гледане в прилични дози в някой следобед.

Във втората част на тази великолепна поредица, която може да продължи колкото си иска и има вероятност да е феномен след комиксовите адаптации и да не омръзне, голяма част от сюжетните линии заплетени в първата част се разплитат и се заплитат нови.

Kingsman са унищожени, за да могат да потърсят помощ от своите американски събратя – чаровни реднеци предвождани гордо от Джеф Бриджис и с антураж от Чанинг Тейтъм и Педро Паскал. В компанията на младото британско секси бижу Тайрън Еджъртън и Марк Стронг те се впускат в неравна битка срещу новото всемогъщо зло в лицето на ухилената до уши Джулиан Мур, която буквално може да те направи на кайма и да те изпече.

Към цялата тази палитра от приятни хора събрани на едно място, добавяме и щипка от Колин Фърт, Хали Бери, Попи Делевин и гост участието на сър Елтън Джон в ролята на сър Елтън Джон.

Kingsman: Златният кръге забавното бижу в ранния есенен киноафиш, което има чувство за хумор на интелигентен простак, шокиращо добри ефекти – благодарение на чудесния Матю Вон, на когото дължим и чудния Kick-Ass, готин сюжет, чувство за хумор, чувство за мярка и достатъчно кръв, за да задоволи и най-претенциозните от вас. Изобретателността и бързината, с която „Kingsman“ убива своите персонажи е наистина трогателна и ще допадне на повечето зрители с афинитет към насилие и сарказъм.

Kingsman: Златният кръге онова, което може да си причините на кино и няма да съжалявате в нито един от двата часа, които ще прекарате там. Да, „Kingsman: Златният кръге вече по кината и у нас, въпреки възможността за неуспех, и Слава Богу, иначе ще бъдем принудени да дъвчем плоски сюжети и тъпи смешки, докато падне първия сняг. А никой не иска това!

 
 

Mtel ще има ново име

| от |

Мтел ще има ново име, по желание на собственика си Telekom Austria Group. Компанията обявява, че променя стратегията си по отношение на марките и ще въведе единна политика за всички пазари, на които присъства.

Това бе съобщено в официално прессъобщение на австрийския телеком.

Новото име ще бъде A1 – по наименованието на марката в Австрия. Опитът с новото име е въведен първо в Словения и след успешното реализиране, австрийският телеком решава да го приложи и за другите си дружества.

Това са хърватските, сръбски и македонски оператори – VIP, беларуския Velcom и българския Mtel.

Въвеждането на единна марка ще струва 350 милиона евро на австрийския телеком, като това ще засегне финансовите резултати за следващите три години.

Общият брой на клиентите на Telekom Austria Group e 24 милиона души. Приходите на компанията за 2016 година са 4,21 милиарда евро

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.