Най-важните антиутопии

| от |

Доколкото е известно, думата „антиутопия“ датира от 1868 г. Тогава философът Джон Стюарт Мил я използва в реч, атакувайки британското правителство за неговата политика спрямо ирландските земи.


1

Впоследствие антиутопия стана жанр в литературата, оформен от автори като Олдъс Хъксли, Хърбърт Уелс и Джордж Оруел. Добрите книги на тези тематика задават важни въпроси, засягащи пътя, по който върви човечество, новите технологии, политиката и т.н. Представяме ви най-важните антиутопии в литературата според редакцията на wired.com, цитирани от lira.bg.

1.    „1984“ (1949 г.) от Джордж Оруел. Водещи мотиви: репресия от страна на правителството, следене от държавата, бюрокрация, милитаризация.

2.    „Процесът“ (1925 г.) от Франц Кафка. Водещи мотиви: бюрокрация, условия в затвора.

3.    „Прекрасният нов свят“ (1932 г.) от Олдъс Хъксли. Водещи мотиви: загуба на чувства, идентичност и самосъзнание.

4.    „Аз, роботът“ (1950 г.) от Айзък Азимов. Водещи мотиви: нови технологии, загуба на чувства и идентичност.

5.    „451 по Фаренхайт“ от Рей Бредбъри. Водещи мотиви: реинтерпретация на историята, унищожение на знанието, социална арогантност.

6.    „Do Androids Dream of Electric Sheep?“ (1968 г.) от Филип К. Дик. Водещи мотиви: унищожаване на околната среда, расизъм, нетолерантност, невежество на масите.

7.    „The Handmaid’s Tale“ (1985 г.) от Маргарет Атууд. Водещи мотиви: грешно разбран капитализъм, незачитане на правата на жените, унищожение на околната среда.

8.    „Parable of the Sower“ (1993 г.) от Октавия Е. Бътлър. Водещи мотиви: класово неравенство, крайна бедност, расизъм, грешно разбран капитализъм, религия.

Други значими книги в този жанр: трилогия „MaddAddam“ от Маргарет Атууд, „Parable of the Talents“ от Октавия Е. Бътлър, трилогия „Игрите на глада“ от Сюзан Колинс, „Желязната пета“ от Джек Лондон, „В като Вендета“ от Алън Мур, „Химн“ от Айн Ранд, „Battle Royale“ от Коушун Таками, „The Machine Stops“ от Е. М. Форстър, „Make Room! Make Room!“ от Хари Харисън, „The Giver“ от Луис Лоури, поредица „Дивергенти“ от Вероника Рот, „Децата на хората“ от П. Д. Джеймс, „Logan’s Run“ от Уилям Ф. Нолън и Джордж Клейтън Джонсън,„Механичното пиано“ от Кърт Вонегът, „Портокал с часовников механизъм“ от Антъни Бърджес, поредицата „Sprawl“ от Уилям Гибсън, „Грънчарското колело на рая“ от Урсула Ле Гуин.

 
 

Македония отхвърли алтернативно име, защото звучи на клингонски

| от chronicle.bg |

Името Бивша югославска република Македония (БЮРМ), което се използва от повечето международни институции, за да назовават държавата, беше отхвърлено като възможно алтернативно име.

Мотивацията на държавната администрация в Македония беше, че то звучи също толкова чуждо, колкото и клингонския език от научнофантастичната филмова поредица „Стар трек“.

„Когато казвате БЮРМ това има също толкова отношение към моята страна, колкото клингонския от телевизионните серии „Стар трек“, каза македонският министър на външните работи Никола Димитров по време на пресконференция в Брюксел с върховния представител на ЕС за външна политика и сигурност Федерика Могерини и еврокомисаря по разширяването Йоханес Хан.

Клингонци от класическият сериал са хуманоидните извънземни, които имат своя собствена империя, където се говори именно на клингонски език. Въпреки, че се споменава за малко, той е благозвучен и интересен за феновете. Дотолкова, че впоследствие се появяват клингонски преводи на книги като Библията и „Хамлет“ на Уилям Шекспир.

Македонският външен министър намекна, че е възможен друг вид компромис с Гърция. „Наистина вярвам, че не можем да постигнем решение , ако една от двете страни е победена“, каза Димитров. „Трябва да намерим начин, в който и двете страни да продължат напред с изправени глави. Вярвам, че това е възможно… Трябва да предприемем правилните стъпки внимателно и в правилното време“, допълни той.

 
 

Останките на Салвадор Дали бяха ексхумирани

| от chronicle.bg, по БТА |

Останките на испанския художник сюрреалист Салвадор Дали (1904 – 1989) бяха ексхумирани късно снощи в каталунския град Фигерас, Североизточна Испания. Причината е съдебен иск, подаден от Пилар Абел, която твърди, че е негова дъщеря, съобщиха осведомителните агенции.

В присъствието на юристи съдебни медици са взели ДНК проби от балсамираното тяло на твореца.

Родената през 1956 г. Пилар Абел казва, че майка й е имала връзка с художника. Тя научила това от баба си и от 2007 г. се опитва да докаже, че Дали е неин баща. Ако ДНК тестът установи, че Абел наистина е дъщеря на художника, според испанските закони тя ще има право на една четвърт от наследството на художника.

Резултатите се очакват след няколко седмици. Те ще бъдат представени на процеса през септември.

 
 

Ротвайлер разкъса малко кученце или парадокса на естествения подбор

| от |

Предполагам знаете – ротвайлер разкъса малко кученце във вторник сутринта до Борисовата градина.

Коварното несъобразяване на съседите е класически троп. И това не е само при нас, разбира се, по целия свят го има. Най-лесният пример е как едно време Германия съсипа съседката си Франция за има-няма 2 седмици. В този случай също има цивилни жертви.

Стопанката на ротвайлера има още един ротвайлер, две немски овчарки и един пинчер. За тях съседи твърдят, че са агресивни, а жената ги разхожда без каишка и наморник. С един агресивен пинчер ще се преборим, но два ротвайлера и две овчарки са много. Няма да ни стигнат оплакванията до Общината.

Ясно е, че проблемът е в жената. Ясно е, че тази жена познава кучетата, както е ясно и че е глупава да не им сложи наморници. Защо не му слагаш намордник? Искаш да си говорите с кучето ли, какво?

Но колкото и гаден случай да е този, вече такива неща са като че ли нормални. Някак влиза в печално появилата се категория „стандартното гадно“. Като катастрофите и сбиванията между ученици. Друга ми я мисълта.

В животинския свят все още съществува естественият подбор. Ако едно животно е по-силно, разкъсва другото в парка пред блока. В човешкия, надживотински уж свят естественият подбор, е едва забележим. Като рапърът Кулио. Като БНТ2.

Жената е достатъчно нескопосана да не сложи наморник на злобните си кучета. На каквото и да е белег това – дали на глупост, на наивност или на самонадеяност – във всеки случай тя би била губеща в естествения подбор.

И сега парадоксът:

Парадоксално е как именно тя получава надмощие над околните, които се страхуват, заради успехите на сателитните й кучета в подбора. Тоест, губещ в „природното състезание“ човек, в момента печели именно в това състезание.

Инструментите, които тя използва за победата не са само наглостта й и кучетата. Има го и страхът на останалите човеци. Срамен ансамбъл от тези две неща е причината.

Разочароващо не знам към какво сочи това. Може би е коментар към достойнството на средностатистическия човек, не знам. Като всеки българин, затруднен от философията зад някакво събитие, и аз ще кажа просто – правете си извода сами.

И си пазете децата да не ходят далеч от вас, защото има опасности.

Може да ги вържете на каишка.

 
 

Най-добрите сериали от 2000 година до днес

| от chronicle.bg |

Всяка година излизат по един вагон сериали, но все някак винаги най-добрите успяват да не потънат в блатото.

От началото на века сериалите се засилват все повече и повече, за да станат гигантският магнит за внимание, които са днес. Критиците през това време, разбира се, си критикуват, но с развитието на бранша все повече и повече им се налага да признаят стабилността на определени произведения.

Събрахме най-добрите сериали за всяка година от 2000 до днес, за да видим… какво да видим. Някои от заглавията се повтарят, но такава е съдбата на поета. По-важното е, че в галерията ни може би ще намерите неща, за които не сте чували.

Използваме рейтинга на Metacritic. Приятно прекарване с галерията ни!