Най-успешните литературни дебюти (топ 30)

| от |

Сайтът shortlist.com класира най-добрите литературни дебюти в историята. В списъка с 30 знаменити писатели попадат както класици като Чарлс Дикенс и Джеймс Джойс, така съвременни автори  като Брет Ийстън Елис, Чък Паланюк, Стиг Ларшон и Халед Хосейни.

Ето и класацията:

1. „Хобит“ от Дж. Р. Р. Толкин

„В една дупка в земята живееше хобит.“. Това са думите, които дават началото на една от най-великите фентъзи книги в историята, която се превръща в мултикултурно произведение през годините. Въпреки популярността на книгата, излязла през 1937 г. с оригинална корица, нарисувана от Толкин, тя остава недостъпна чак до 1949 година заради Втората световна война и следвоенната криза. Следват обаче множество тиражи, превод на над 40 езика.

2. „Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ от Чарлс Дикенс

Дикенс подсказва неизчерпаемия си талант с тази изключително смешна книга, разказваща за живота на „джентълмена на забавлението“ Самюел Пикуик. Още с публикуването си романът се превръща в абсолютен феномен на времето си, представян е в театрите, включван е в сборници с вицове и играе важна роля в живота на съвременниците си.

3. „Джейн Еър“ от Шарлот Бронте

Първият ръкопис на Шарлот Бронте – „Професорът“ не намира издател, въпреки добрите отзиви от различни редактори. В „Smith, Elder & Co.“ са най-заинтересовани от работата на писателката и тя бърза да им изпрати и втория си ръкопис. Шест седмици след публикуването на „Джейн Еър: Автобиография“ книгата се революционизира литературата. Оттогава Бронте е наричана „първият историк на личните признания“. Тя изследва класовите различия, сексуалността, религията, началото на феминизма, но отвъд сериозните теми „Джейн Еър“ остава и нестихващ източник на забавление.

4. „Етюд в червено“ от сър Артър Конан Дойл

Конан Дойл представя пред читателите си двойката Холмс и Уотсън през ноември 1887 г. Историята обаче привлича много малко интерес при появата си на пазара. Всъщност в момента е известено съществуването на едва 11 пълни копия на книгата. Въпреки това „Етюд в червено“ става основата за последвалите  56 разказа и три романа за Шерлок Холмс.

5. „Машината на времето“ от Хърбърт Уелс

Хвърляме шапки от радост във възхвала на човека, който всъщност е измислил машината на времето. Тази книга има огромен успех с появата си, а след нея Уелс публикува серия от научнофантастични новели, с които се превръща в пионер  на идеите за бъдещето.

6. „Портрет на художника като млад“ от Джеймс Джойс

През 1998 г. издателство „Модерна библиотека“ нареди книгата в топ 100 на най-добрите англоезични романа за ХХ век (в списъка отново  Джойс, но с „Одисей“  на първо място, а „Великият Гетсби“ – на второ). Преди това – през 1917 г. Хърбърт Уелс пише, че вярва на алтер егото на Джойс – Стивън Дедалус, както вярва на много малко други литературни герои. Книгата е обявена за велика и от много други автори, сред които Йейтс и Езра Паунд, а това определено е висока оценка.

7. „Други гласове, други стаи“ от Труман Капоти

Автобиографичният дебют на Капоти още с излизането си е № 9 в класацията за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и остава там 9 седмици. Това е най-голямото признание.

8. „Боен клуб“ от Чък Паланюк

Паланюк прави опит за по-различен дебют. Той предлага първоначално на издателите „Невидими изчадия“, но никой не иска да я издаде заради смущаващото й съдържание. Затова Чък решава да си отмъсти и да засегне издателя, който най-много го е обидил… с „Боен клуб“. Ефектът е обратен – издателят харесва книгата и кариерата на Паланюк тръгва към върховете.

9. „По-малко луна“ от Брет Ийстън Елис

По думите на автора си, това е перфектната книга във всяко едно значение. Още по-малко, че е написана от някой, който е само на 19 години и само за една година продава над 50 000 бройки.

10. „Вълшебникът от Оз“ от Франк Баум

Франк Баум се провалил в много области – като актьор, като продавач, като птицевъд. Тогава решил да започне да пише. „Вълшебникът от Оз“ се появила на пазара през 1900 г. и бързо била продадена в тираж от 10 000. Последвал нов тираж – 15 000, но и той бързо свършил. До 1938 година от историята били продадени над милион копия, а през 1956 г. – над 3 милиона.

11. „Франкенщайн“ от Мери Шели

През 1816 г. Шели прекарала лятото с Лорд Байрон. Една вечер, докато седели около камината Байрон предложил всеки да разкаже история за призраци. Така започнала историята на един от най-великите романи – като един разказ. Книгата на Шели още ужасява читатели, почти 200 години след появата си.

12. „Кери“ от Стивън Кинг

Деюбтният роман на Краля на хоръра вече е продаден в над 350 000 екземпляра. Оттогава Кинг е публикувал над 50 романа и 200 разказа. „Кери“ е написана за две седмици на портативната пишеща машина на жена му. Идеята му била да напише разказ, но след първите три страници писателят захвърлил написаното в кошчето. Съпругата му обаче ги открила и го накарала да завърши историята. Първите хонорари от книгата му позволили да зареже работата си като учител, макар че били продадени едва 13 000 бройки от изданието с твърди корици. След това книгата с меки корици се продала в над милион бройки.

13. „Трейнспотинг“ от Ървин Уелш

Според слуховете Уелш написал книгата в паузите при писането на дипломната си работа в университета. Книгата по-късно е окачествена от „Сънди таймс“ като „най-доброто нещо, което се е случвало във Великобритания от десетилетия“ и този имидж продължава да я следва.

14. „Параграф 22“ от Джоузеф Хелър

През 1953 г. Хелър написал „Беше любов от пръв поглед“ и след седмица завършил първата глава от романа си и я изпратил на литературен агент. До края на годината не написал и ред, въпреки че планирал да завърши историята. Следващата година, когато вече имал 1/3 от романа, агентът му пратил написаното на едно издателство и от там написали чек за $750 с общението за още толкова, когато имат целия ръкопис. Хелър просрочил крайния срок с почти пет години, но накрая предал една от най-забележителните поствоенни протестни книги в световната литература.

15. „Да убиеш присмехулник“ от Харпър Лий

Представете си, че сте публикували една единствена книга в живота си. Но тя печели наградата „Пулицър“, а през 1991 г. читатели я избират за най-добрата книга на века. Е, това е Харпър Лий.

16. „Спасителят в ръжта“ от Дж. Д. Селинджър

Около 250 000 копия от тази книга се продават всяка година по света. Досега продажбите й са достигнали 65 млн. Книгата е сред 100-те най-добри англоезични произведения в историята.

17. „Доктор Живаго“ от Борис Пастернак

Заради своята независима гледна точка за Октомврийската революция „Доктор Живаго“ е забранена в Съветския съюз. Тогава Пастернак изпраща няколко копия на руски на свои приятели на Запад. През 1957 г. италианският издател Джан-Джакомо Фелтринели урежда отмъкването на книгата от СССР и публикуването й на италиански. Интересът към романа е толкова голям, че Фелтринели урежда превода й на още 18 езика. На следващата година Пастернак получава Нобелова награда за литература, с което крайно обижда комунистическата  власт.

18. „Разум и чувства“ от Джейн Остин

През 1811 издателство „Military Library“ в Лондон получава ръкопис за публикуване на книга в три тома. Остин си платила за издаването на книгата, както и комисионна за издателя. Всичко това й струва около една трета от годишния доход на семейството й. В крайна сметка начинанието й се отплаща и тя печели 750 лири (около 8000 съвременни английски лири) след пълното разпродаване за година на 750-те бройки от първия тираж.

19. „Милениум: Мъжете, които мразеха жените“ от Стиг Ларшон

Още с публикуването си гениалният мрачен скандинавски трилър на Стиг Ларшон се превръща в световна сензация. Малко преди смъртта на автора през 2004 г., когато той предава на издателя си и третия том от трилогията, нито една книга още не е отпечатана. За 10 години вече са разпродадени над 63 млн. копия по цял свят.


20. „Полет над кукувиче гнездо“ от Кен Киси

Опустошаващият дебютен роман на Киси се ражда след година работа в субсидирано от ЦРУ изследване за наркотиците. Той бил студент в Станфорд, когато се съгласил да бъде опитно зайче в проучване на тайните служби и се занимавал с това в психиатрично отделение на болница за ветерани. Тогава получил халюцинация, свързана с лежащ на пода индианец. Докато си говорел с него Киси се убедил, че всъщност в болницата хората не са по-луди, от колкото в обществото навън. Всичко това го вдъхновило да напише забележителния си роман, който по-късно се превръща и във филм, спечелил „Оскар“.

21. „The Bell Jar“ от Силвия Плат

Трудно е да се прецени колко брилянтна е шокиращата, реалистична и дълбоко емоционална книга на Силвия Плат, която се самоубива само месец след публикуването й.  Това е абсолютно класическа книга.

22. „Нивидим“ от Ралф Елисън

Незабавно провъзгласена за шедьовър, брилянтната история на Елисън променя американската литература. Това е абсолютно задължителна книга за четене за всяко човешко същество.

23. „Adam Bede“ от Джордж Елиът

Призната за точно толкова забележителна творба, колкото и шедьоврите на Чарлс Дикенс.

24. „The Bluest Eye“ от Тони Морисън

Написана по времето, когато Морисън преподава в университета „Хауърд“ и отглежда сама двете си деца, книгата разказва за една година от живота на младо тъмнокожо момиче, което развива огромен комплекс от цвета на кожата си. „Представете си, че великият ни романист Уилям Фокнър беше жив сега. Той щеше да приветства духа на Морисън. Разкриване като нейното е едно от най-редките удоволствия“, пише в. „Вашингтон Поуст“ за книгата.

25. „The Wasp Factory“ от Иън Банкс

Анкета сред 25 000 читатели през 1997 г. поставя книгата сред 100-те най-велики книги за ХХ век. „Това е писателят с най-добро въображение на цяло поколение“, пък казва в. „Таймс“ за Иън Банкс. „Файненшъл таймс“ описва книгата като „готическа хорор история с изключителни качества. Невъзможно е да я оставите!“.

26. „Портретът на Дориан Грей“ от Оскар Уайлд

В предговора на своя дебютен и единствен роман Уайлд пише: „Изкуството се стреми да разкрие себе си и да скрие твореца.“ Може би затова самият Уайлд никога повече не написва роман. Но единственият му остава вечно популярен.

27. „Ловецът на хвърчила“ от Халед Хосейни

За малко Хосейни да не завърши този роман. Той започнал да го пише като разказ през 1999 г. След това по думите му го зарязал за около две години. „Върнах се към него през март 2001 г. Жена ми задълба в него, даде го на тъста ми и той го хареса. Каза ми: „Иска ми се да е по-дълъг“. Тогава си казах, че сигурно има нещо в тази история и тя докосва хората и може би трябва да я разширя до книга“. Останалото са над 4 милиона продадени екземпляри и превръщането на книгата в съвременна класика.

28. „Робинзон Крузо“ от Даниел Дефо

Книгата е публикувана на 25 април 1719 г. и само за година я преиздават четири пъти. До края на XIXвек няма книга в Западна Европа, която да има повече тиражи и преводи, дори на езици като малтийски, инюит (канадски диалект) и коптски (етап в развитието на египетския език).

29. „Странна случка с куче през нощта“ от Марк Хадън

Книгата спечели куп награди, включително малко изненадващо – приза за детска литература на в. „Гардиън“, след като е публикувана в два варианта – за деца и за възрастни. Беше номинирана и за наградата „Букър“, като дори хора от журито открито изказват недоволството си, че Хадън не получава признанието.

30. „Хари Потър и философския камък“ от Дж. К. Роулинг

През 1990 г. Роулинг се мести с приятеля си в Манчестър. Една седмица по-късно сама се връща в Лондон и тогава в главата й се появява идеята за Хари Потър. „Започнах да пиша още същата вечер, макар че първите страници да не изглеждаха нещо особено“, казва Роулинг. След това майката на писателката умира и, за да се справи с болката, Роулинг се посвещава на сирака Хари. Следват шест години работа по книгата, която в крайна сметка я нареди сред величия на литературата като Джейн Остин, Роалд Дал и дори Омир.

 
 

Как да получаваме по-голям сладолед

| от chronicle.bg, БТА |

Струва си човек да прави комплименти в заведенията за бързо хранене, твърдят австрийски икономисти, анализирали големината на 100 порции сладолед и на 800 дюнера, съобщи ДПА.

Учените от университета на Инсбрук изпратиха доброволци да купуват сладолед от машина в заведения за бързо хранене няколко дена. За да бъде преценен ефектът на похвалите и признанието в общуването с потребителите, те е трябвало да казват: „Вашият сладолед е най-добрият в града“. След като си тръгвали с фунийката сладолед, я измервали на малък кантар.

Резултатите показват, че благодарение на похвалата доброволците са получавали средно 10 процента повече сладолед.

Учените са експериментирали и какъв е ефектът на бакшиша. С него клиентът получава средно 17 процента повече, но като се приспадне допълнителната сума, количеството e само 7 процента повече.

През следващите дни порциите на любезните клиенти нараствали все повече.

„Има тенденция нематериалните стимули, като признание и похвала, да се подценяват и да се надценяват паричните стимули“ – каза ръководителят на изследването Михаел Кирхлер.

 
 

Защо по-скъпото вино има по-добър вкус

| от chronicle.bg, БТА |

Изследователи от Германия и Франция са открили защо скъпото вино има по-добър вкус от евтиното, предаде ДПА, позовавайки се на публикация в сп. „Сайънтифик рипортс“.

Причината се в крие в наградната система на мозъка.

„Въпросната система е по-активна, когато пием по-скъпи вина и това съответно се отразява върху възприемането на вкуса им“, обяснява Бернд Вебер от университета на Бон, Германия, един от авторите на изследването, осъществено съвместно с Европейския институт по бизнес администрация (INSEAD) във Франция.

„Сега въпросът е дали можем да тренираме наградната система и да я направим по-слабо податлива на подобни „плацебо“ маркетингови ефекти“, допълва специалистът.

За да разберат защо скъпото вино ни се струва по-вкусно, учените са изследвали със скенер за ядрено магнитен резонанс мозъчната активност на 15 мъже и 15 жени. Участниците в експеримента са били уведомявани колко струва всяко едно вино, преди да им бъде подаден милилитър от течността през маркуч. След това изследваните лица е трябвало да натиснат бутон, за да оценят вкуса на виното по деветстепенна скала.

В действителност напитката е била една и съща, но на участниците са били съобщавани различни цени – 3, 6 или 18 евро на бутилка.

„Както се очакваше, тестваните лица твърдяха, че виното с по-висока цена има по-добър вкус от евтиното“, отбелязва Хилке Пласман от изследователския екип.

Скенерът същевременно е показал, че предните дялове и част от мозъка, известна като вентрален стриатум, за които се смята, че играят роля в наградния процес, са били по-активни при по-високите цени на виното.

„В крайна сметка изглежда, че наградната и мотивационната система ни мамят“, казва Лиане Шмит от изследователския екип.

 
 

MTV завърта новото парче на Поли Генова

| от chronicle.bg |

Успехът на парчето „Още“ на Поли Генова вече е международен. След като песента и видеото на певицата станаха хит още с пускането им в началото на месец юни, сега и световният канал MTV ще завърти английската версия на сингъла. Тя се казва „Can U Remember Me“ и също като „Още“, е със завладяващ ритъм за невероятно настроение. Текстът на песента отново е на Поли и колегата й Влади Ампов-Графа, а беквокалите са дело на сребърната финалистка от най-голямото музикално шоу у нас „Гласът на България“ Сара Сюзет Намба.

Именно Поли беше първата бг звезда, която MTV избраха за първото издание на MTV Varna beach. Мега-концертът се състоя на 15 юли в морската столица и предизвика фурор сред меломаните.

Освен по MTV, „Can U Remember Me“ ще се върти и по MTV live HD. Парчето ще бъде издадено и в Израел и Холандия. И двете версии пък вече са разпространени в цял свят през най-големите интернет музикални платформи iTunes и Spotify.

Поли Генова обещава да изпее и новата английска версия на 15 септември на голямата поляна в Южния парк, с което ще открие най-големия безплатен фестивал на София.

Заедно с нея на сцената ще излязат и финалистите от „Гласът на България“. На 15, 16 и 17 септември SOFIA SPARK FEST ще събере хора от всички краища на града, за да се забавляват, да научат нови неща, да спортуват, да слушат най-актуалните звезди на българската поп сцена, и да отбележат заедно деня на София.

 
 

Маргарет Мичъл и отнесеният от вихъра Юг

| от Дилян Ценов |

На 11 август 1949 г. женена двойка върви ръка за ръка по улица в Атланта. Отиват на кино. Докато пресичат прочутата „Прасковена улица“ едно такси приближава с бясна скорост. Той се отдръпва, но тя не успява и таксито я удря. Повече не идва в съзнание. Пет дни по-късно, на 16 август 1949 г., Маргарет Мичъл Марш, авторката на най-популярния роман в американската литература, „Отнесени от вихъра“, умира в следствие на усложненията от катастрофата.

Жената, чието творчество е символ на Стария Юг, е уникален по своето естество феномен в американската литература. Тя твори във времена, когато мъжкото присъствие е не само преобладаващо, но и мнението на писатели, критици и журналисти е онова, което казва колко дълго ще живее дадена творба. Никой не може да премине отвъд бариерата, ако не е одобрен и допуснат от вече доказалите се таланти. И в тези години се появява една никому неизвестна жена, съпруга, домакиня от Атланта, която е написала роман за Американската гражданска война. Годината е 1936. Работното заглавие е „И утре е ден“, но той излиза под познатото на всички име „Отнесени от вихъра“.

Gone with the wind front cover
Първото издание на романа

Пукнатините в системата са моментални. Никой от висшия кръг не одобрява този „феминистки“ и „вреден за обществото“ роман. Никой не харесва идеята да бъде поучаван от провинциална домакиня, която започва да пише, защото си навехва глезена и трябва да си запълва времето с нещо. Публиката обаче е на друго мнение. Противоположното. „Отнесени от вихъра“ още с появата си предизвиква фурор и става една от най-популярните и продавани книги в страната. Всички четат за Скарлет, Ашли, Рет, цялото семейство О’Хара, памуковите плантации, хубавия, идиличен (за белите) Юг и Гражданската война, след която нищо вече не е същото. Независимо от мнението на критиците и писателите, Маргарет Мичъл става новото литературно откритие.

 gonewiththewind2
Кадър от филма „Отнесени от вихъра“ (1939)

„Отнесени от вихъра“ е роман за оцеляването. Всяка ситуация стои под тази обширна тема. Това е Гражданската война, която Югът загубва и трябва да се издигне отново, макар и не същия. Това са семейство Уилкс, които загубват плантацията си и разчитат на Скарлет. Това са всички онези роби, които си мислят, че ще бъдат освободени от янките, но свободата се оказва мираж. И тук разбира се е любимата на всички жени и мъже Скарлет О’Хара. Яркочервена, също като името си, нейният живот не е нищо повече от оцеляване, сила и кураж. Това несъмнено е една от най-силните жени в литературата изобщо. Най-дръзката, смела, глупава, на моменти луда, безпардонна – Скарлет е кучката от литературата, която не можеш да не обичаш.

„Отнесени от вихъра“ е роман и за миналото, което никога няма да се върне. За идиличния свят на памуковите плантации, големите имения, в които кринолините на дамите се блъскат един в друг, всяка си има ухажор. Всяка се жени преди 16-тата си годишнина, на 20 и неженена означава стара мома. Свят, в който си щипеш бузите и хапеш устните, за да почервенеят. Всички са щастливи и живеят в безгрижие, граничещо с безвремие. Робите вършат всичко, те издържат плантаторите. Всичко това приключва с Гражданската война. Конфедерацията не удържа янките и четири години по-късно, през 1965 г., Югът остава само спомен. А с него си отиват и всички негови порядки. Но момичето с ирландска кръв не се предава и избира куража пред репутацията. Скарлет О’Хара хваща оръжието на своето време и побеждава с него. Разбира се тя винаги остава капризното дете, което иска да получи всичко на всяка цена. Затова понякога действа хаотично и импулсивно и това й коства много. Но тя е такава. Неслучайно е една от любимките на читателите. От другата страна е нейният антипод, Мелани Хамилтън, съпругата на Ашли, на която Скарлет, заслепена от егоизма си, така и не осъзнава колко много дължи. Разбира го накрая, но прекалено късно.

 Author Margaret Mitchell
Маргарет Мичъл в Ню Йорк през 1938 г.; Getty Images

Маргарет Мичъл пише „Отнесени от вихъра“ в продължение на десет години. Няма други издадени книги. Никога не свиква с популярността и дори я отхвърля. Тя е Грета Гарбо на литературата, която живее уединено до самия си край, отказва да дава автографи, отказва да дава името на героите си за комерсиални цели (като сапун за ръце „Скарлет“) и не обича да говори публично.

Единствената й книга говори вместо нея. Книгата, между чиито страници е запечатен мирисът на пролетта, лекотата на памука, сълзите на стотици момичета и майки, гадния вкус на ямса, въшките и вечният шум на десетките бални рокли, идващ от някоя плантация в далечината.