На един черпак разстояние

| от |

Ричард Морей е американски писател. Преди да започне да пише е бил журналист за „Форбс“. Сред журналистическите му успехи са интервютата с Тони Блеър, Луис Инасио Лула да Силва и Вацлав Клаус.

Най-известната му книга е „На един черпак разстояние“ – негов дебют. Романът е публикуван на английски през 2010 г., но става още по-популярен след неговото филмиране. На български „На един черпак разстояние“ ще излезе до дни, а лентата вече се върти по столичните киносалони. Друга известна негова творба е „Buddhaland Brooklyn“. Представяме ви интервю с Морей пред leitesculinaria.com.

Вие описвате изключително достоверно живота на имигранта в „На един черпак разстояние“. Особено внимание отделяте на храната.

-       Едно от първите неща, за които се сеща човек, който страда от носталгия, е домашната кухня. Когато отидеш в чужбина, през първите месеци всичко за теб е едно голямо приключения. След време обаче си даваш сметка, че храната много ти липсва.

Но главният герой Хасан прави точно обратното. Той се влюбва във френската кухня, нали?

-       Да, но има един момент от неговото детство в Мумбай, когато неговата майка го води във френски ресторант. Хасан се опитва постоянно да пресъздаде онази обстановка от обяда с майка си. Това е ярък спомен за него. Неговият кулинарен път е съпротива, но и лична история.

Мадам Малъри е силен персонаж. Базирана ли е на реална личност, която познавате?

-       Мадам Малъри е базирана на моята баба, която беше истинска оса. Тя беше впечатляващ човек, с много високи стандарти и не прощаваше на другите, които не покриваха невъзможните й очаквания. Но тя имаше и спиритуална страна, която я размекна с времето. Мадам Малъри е базирана и на онези стари и сърдити възрастни швейцарки, като нашата хазайка в Цюрих, която помня от детството си.

Готвихте ли повече, докато работихте по тази книга? А дали си позволявахте кулинарни изкушения?

-       Не ми се налага. Храната така или иначе ме е обсебила. Но аз търсих специална информация – точно тази в книгата, която хората си мислят, че съм си измислил. Като например това, че никога не се мие кефал на чешмата. Използва се гъба, предназначена за риба, за да не се отмие характерния аромат и вкус.

Но сте прекарали време в някои от най-знаменитите кухни в Индия, Лондон, Ню Йорк. Не сготвихте ли нещо?

-       Бях с нагласата на репортер и присъствах там само няколко часа. С изключение на „The Sugar Club“. Там беше единственото място, където готвих. Докато живях в Лондон, един приятел ме покани на лов на бели яребици в Исландия. Отидох и именно в Исландия видях как се приготвя онова коледно ястие, което съм описал в „На един черпак разстояние“. Взех дузина яребици с мен на връщане. Това си е чиста контрабанда. Донесох ги в „The Sugar Club“ и там направихме въпросното ястие.

Кои са любимите ви ястия?

-       Любимите са тези от моето детство. С времето научавам все повече, но все пак любимите ми гозби са тези от детството ми. Португалската кухня е сред най-подценяваните в света. Тя е далеч по сложна от испанската. Прадядо ми имаше ресторант в Лисабон.

Готвите ли у дома?

-       Аз съм типичен мъж. Фукам се, когато имам гости, но през останалото време жена ми върши тежката работа.

Какво представлява писателския ви процес?

-       Аз съм винаги на пътешествие в търсене на дома и артистичното удовлетворение. Едновременно седя в стаята си във Филаделфия, но и съм на пазара във Франция, където си избирам зеленчуци. Това е най-голямото удоволствие от писането на художествена проза. Можеш да бъдеш на няколко места едновременно.

 
 

5 неща, които могат да ви се случат на автомагистрала „Тракия“

| от chronicle.bg |

От всички места по света, включително Токио и Какао бийч, най-много хора тия дни има по автомагистрала „Тракия“. Яхнали своите железни коне, българи от цялата западна част на България, демек София и Перник, се стичат по централния път до Бургас в устрем да хванат едно запотено „Бургаско“ с отрудените си ръце и да накиснат в морска вода с мазут уморените си нозе.

Тези стремежи са разбираеми и човешки. И ако и вие сте тръгнали към Бургас по основната пътна артерия, по която тече желанието за морски нощи и дни…ето няколко изненади, които може да ви се случат:

Бъбречна криза

Предвид състоянието на „новия участък“ на магистралата между Пловдив и Стара Загора, трябва да подготвите бъбреците си с много вода, бира и добавки с екстракт от бреза. Понякога обаче и това няма да ви спаси и след един час блажен офроуд по магистрала, ще псувате целулита на асфалта от болницата в Стара Загора. Жалко. А щеше да е такъв приятен морски уикенд.

Изпразване на джобовете от турски дечица с жални очи

Тръгнали сте от София преди час и вече ви се пие кафенце. Тамън спирате на бензиностанцията да си вземете едно късо (в бензиностанция – разбирайте късото колкото половинка бира) и те са там. Гастарбайтери от Турция, возещи целите си фамилии в мерцедеси, аудита и беемвета. Забрадените им жени похапват локум на тревата до бензиностанцията, а дечицата ви гледат с влажни очи. Те не просят, но гледат толкова жално, а и седят на одеяло в тревата… Докато се усетите, вадите всички стотинки и банкноти от джобовете ви, печелите малко добра карма, а и децата са щастливи.

Засичане от ТИР

Шофирате си в лява лента със 140км/ч като пичове. Тук там някой се тутка със 120 пред вас, а от време на време някакви смърфове в едри автомобили ви присветкват нервно отзад. Но като цяло всичко е наред. До момента, в който от дясната лента свежарски ТИР с милиарди плюшени играчки и светодиодни кръстове на предното стъкло се врязва на метър пред вас. Честито, попаднали сте на демиург на пътя. Такива са повечето шофьори на ТИР, просто защото гледат света отвисоко, както Зевс от Олимп. Ловко избягвате катастрофата, но след това седите в аварийната лента да пушите цигари за успокоение до края на деня.

Внезапна загуба на видимост

Както си карате в задръстването преди Бургас, изведнъж губите зрението си. Не, чакайте, виждате скоростния лост, самото стъкло и размазаните мухи по него…Но уви, не виждате нищо по пътя около себе си. Внезапната загуба на видимост може да се дължи на неовладян пожар, запален от селяни, взрив във фабрика за бенгалски огън, остро настъпваща късноюлска балканска мъгла или ексцентричен радомирец с дизелов Фиат. Каквато и да е причината, едно е ясно. Деликатното обарване на предната кола е неизбежно. Ех, а точно я бяхте взели от тенекеджията…

Уретрална инконтиненция

В превод от медицински – незадържане на урина. Дори по принцип да умеете да задържате урината си завидно добре, ако последно сте изпразвали мехура на Happy до Пловдив и сте го заредили с вода, бира и айрян пак там, е много вероятно около Стара Загора да ви се доходи до тоалетната. Няма да стане. Откакто откраднаха ЕКОТОА тоалетничките от отбивките, гледките на гордо изправени пикаещи мъже и небрежно приклекнали пикаещи жени по магистралата са все по-чести. А ако сте свенливи и не искате да бъдете магистрални нудисти, просто задръжте и изчакайте. Голямата синя тоалетна ви чака.

 
 

Кит Харингтън и Роуз Лесли не са сгодени

| от chronicle.bg, БТА |

Кит Харингтън не е предлагал брак на приятелката си, актрисата и негова бивша екранна партньорка в „Game of Thrones“ Роуз Лесли.

Представител на 30-годишния Харингтън е опровергал за в. „Метро“ публикацията на сп. „Life and style“, че актьорът е организирал романтична вечеря на свещи, по време на която е помолил своята изгора да стане негова съпруга.

Имената на Кит Харингтън и Роуз Лесли за първи път бяха свързани през 2012 г., когато актьорите играеха Джон Сноу и Игрит. Екранното им партньорство продължи във втория, третия и четвъртия сезон на хитовата поредица.

Харингтън, който все още е част от актьорския състав на любимия ни сериал, преди е споделял, че Роуз Лесли е най-големият му дар от сериала.

 
 

Кара Делевин играе в новия филм на Люк Бесон

| от chronicle.bg, по БТА |

През 2015 г. Кара Делевин обикаляше телевизионни студиа, за да направи промоция на филма „Хартиени градове“, в който се е снимала. Младата жена току-що бе обърнала една страница – бе приключила с манекенството, за да се посвети на киното.

Две години по-късно тя се превъплъти в образа на Лорелин в суперпродукцията на Люк Бесон „Валериан и градът на хилядите планети“, която днес излиза по екраните в САЩ, а следващата седмица във Франция. Навремето 24-годишната британска актриса се появи в американското сутрешно телевизионно предаване „Добър ден, Сакраменто“ и водещият я попита дали е чела книгата на Джон Грийн, по коята е адаптиран филмът на Джейк Шрайър. Тя отговори, че не само я е чела, но и написала разказ по темата.

„Винаги ще се намерят такива хора – каза сега тя на пресконференция в Бевърли хилс, докато представяше новата лента на Бесон, адаптирана по френски комикси. – Смятам, че това ми предоставя възможност да бележа територията си и да покажа, че съм се справила със задачата си. Работя усърдно и съм решила да докажа на онези, които имат някакви предубеждения, че грешат.“

Кара започва кариерата си като манекенка и бързо става един от най-търсените модели. Тя участва в дефилетата на модна къща „Бърбъри“ и става нейно лице. Истинското й увлечение обаче е киното.
Кариерата й на актриса започва с участие във филма „Ана Каренина“ (2012), в който изпълнява ролята на принцеса Сорокина. Следва участието й в няколко успешни филма, сред които „Отряд самоубийци“, излязъл по екраните през 2016 г.

Когато търсел актриса, която да изпълни ролята на смелата Лорелин, женското алтер его на Валериан, Бесон избрал Делевин. „Тя случайно станала манекенка, защото скаут й казал, че е фотогенична – разказа режисьорът. – Кара постигна успех като манекенка, защото е забавна, но според мен е родена актриса. Бях изумен от способностите й и смятам, че я чака много дълга актьорска кариера.“

 
 

Умните хора е по-вероятно да се провалят на шофьорските изпити

| от chronicle.bg, БТА |

Умните хора са с по-голям шанс да се провалят на шофьорските изпити, тъй като прекалено много се замислят над предизвикателствата, които им предстоят.

За разлика от хората с академичен ум, кандидат-шофьорите с по-нисък ценз е по-вероятно да вземат книжка от раз. Креативните умове от сферата на изкуствата се справят по-добре с шофьорските изпити в сравнение с представителите на науката и математиците.

Проучването е проведено сред 1 564 британци от фирмата Privilege DriveXpert.

Изследването е установило пряка връзка между интелекта, професионалното израстване и вземането на книжка от първи път. Оказало се, че колкото по-добре се е представил на матурите и на приемните изпити в университета даден индивид, толкова по-зле е преминал през шофьорските тестове.

Авторите на проучването са установили също, че хората с по-ниски оценки и неакадемично мислене проявяват значително по-голяма практичност, която е от съществена полза при изкарването на шофьорска книжка.

Изследването показва, че 59 процента от хората с ниска квалификация вземат свидетелство за управление на МПС от раз.
За сравнение само 39 на сто от корпоративните началници успяват да вземат шофьорските си изпити от първия път. Хората със собствени бизнес пък се сдобиват с книжка средно при четвъртия опит.