“Моята борба“ – дигитален бестселър

| от |

От близо 70 години насам „Моята борба“ не се преиздава и разпространява в Германия. По друг начин обаче стоят нещата в чужбина. Дигиталното издание на Хитлеровата книга на английски език е бестселър в интернет, пише Дойче веле.

mein-kampf-16861997

От ноември 2012-та в интернет се продава дигитално английско издание на прословутия Хитлеров манифест. Човек може да се сдобие с елекронната книга срещу 0,73 евро от Amazon.com или срещу 2, 20 евро от iTune.

Интересът към произведението е огромен. През последните месеци книгата е неизменно сред бестселърите на книгоразпространителите в интернет. В „Амазон“ тя застава дори начело в категорията „Пропаганда и политическа психология“. На американския сайт на този онлайн магазин произведението е оценено средно с 3,8 от максимално пет звезди. Коментарите са най-различни – сред тях има и хвалебствени, както и такива, в които се твърди, че Холокостът е измислица.

Първата част на „Моята борба“ излиза в Германия през 1925 година, през 1926 е публикувана и втората ѝ част. В книгата Хитлер излага политическата си идеология и плановете си за „нов германски ред“. До края на Втората световна война са разпространени 10 милиона екземпляра.

„Моята борба“ на английски

От 1945 година насам, след разкритията за ужасите на Холокоста, книгата вече не се публикува в Германия. Издателските права върху нея са наследени от провинция Бавария. Местните власти, както и правителството в Берлин, са категорично против публикуването и разпространението на книгата в Германия. Всеки опит за публикация на произведението в Германия – в каквато и да било форма – подлежи на съдебно преследване. Само че баварските власти не могат да попречат на издаването на книгата на английски език. Правата за английското издание са продадени на Великобритания и САЩ още преди 1945 година.

Разпространението на „Моята борба“ на английски език не е нещо ново. Поради растящия успех на онлайн магазините, книгата на Хитлер се предлага междувременно и в дигитален вариант. Налице е дори безплатна версия. А търсенето расте ли, расте.

Каква обаче е причината за нарастващия интерес към Хитлеровата книга? „Много хора вероятно са се притеснявали да си закупят произведението като книжно издание, да държат книгата в библиотеката си или пък някой да ги види, че я четат. Дигиталното издание им позволява да я прочетат, след което да я забутат в електронното „чекмеждже“ или просто да я изтрият“, казва журналистът Крис Фараоне, който е публикувал статия по темата.

Проф. Герхард Вайнберг, преподавал история в университета в Северна Каролина, през 1961 година издава втората част на „Моята борба“ на английски език. Историкът, който през 1938 година е избягал от нацистка Германия, смята, че внезапният интерес към книгата на Хитлер се дължи най-вече на любопитството. „За днешните хора Хитлер е фигура от миналото, за която са чели и чували много. Сега изведнъж те могат да си свалят книгата му от интернет – срещу нищожна сума или дори безплатно“, обяснява Вайнберг. Друга причина, според него, е това, че някои хора вероятно смятат, че за много неща Хитлер е бил прав. „Прочитайки сега книгата, те могат да разберат какво точно е имал предвид, без да се излагат при това пред други хора, които не споделят положителното им мнение“, казва професорът.

Страховете на германците

„Някои хора се безпокоят, че така нацистката идеология отново се възражда, че има хора, които са готови да я следват. Забрана за разпространение на „Моята борба“ в интернет обаче няма да реши проблема. Със забрани нищо не се постига“, казва Вайнберг. Според него обаче германската забрана върху „Моята борба“ е оправдана. „Предпазливливостта е оправдана на фона на преживяната историческа травма“, казва историкът.

Впрочем „Моята борба“ не фигурира в списъка с електронни книги на германския сайт на „Амазон“. Книгата не може да се закупи и от американския или британския сайт на онлайн магазина, ако купувачът зададе германски адрес.

 

 
 

Днешните американчета съзряват по-бавно в сравнение с тези през 70-те

| от |

Днешните американските тийнейджъри започват да правят секс и да пият алкохол около три години по-късно от връстниците си през 70-те години на миналия век, но и по-късно тръгват на работа, съобщи АФП.

Психолози от университета на Сан Диего анализираха начина на живот на децата на възраст от 13 до 19 години на базата на седем изследвания на национално ниво, направени от 1976 г. до 2016 г. Те установиха „истинска културна революция“ в дейностите, характерни за възрастните – секс, алкохол, шофиране и първа работа.

Днешните тийнейджъри са „по-малко склонни от тези от предишните десетилетия да работят, да шофират, да излизат по двойки, да пият алкохол, да излизат без родителите си и да правят любов“, пишат учените в сп. „Развитие на децата“. Тези промени са общи, във всички райони, без разлика от раса, пол, социалноикономическо положение.

„Траекторията на развитие през пубертета се е забавила и тийнейджърите съзряват по-бавно от преди“ – обясни Джийн Туенд от университета на Сан Диего. – Що се отнася до това, което правят възрастните, днешните 18-годишни, приличат на 15-годишните в миналото“.

Времето, прекарвано в интернет, може да е основен фактор за тази промяна.

 
 

Наградите Emmy 2017: мъжките тоалети, които ни отвяха главата

| от |

Ако сте очаквали скандални облекла, много открита плът и футуристични модни визии на церемонията по връчването на Наградите Еми преди два дена, ще сте останете разочаровани.

И мъжете, и жените се появиха на червения килим облечени както подобава за събитие от такъв характер. С изключение на няколко известни личности, които биха могли да се справят по-добре, всички останали поне бяха премерени.

При жените цветните принтове, изрязаните части в областта на гърдите или корема, ефирните материи и широките в долната част рокли бяха сред общите елементи. Мъжете бяха заложили на традиционните тъмни цветове.  И  все пак онези, които си  бяха позволили да заложат на по нестандартни тоалети, се откроиха най-много.  При някои става въпрос само за един аксесоар – акцентът, който завършва тоалета.

Ние спираме да анализираме и оставяме на вас да се насладите на най-открояващите се мъжки тоалети от снощи. Независимо дали бихме ги носили, едно е ясно – притежателите им заслужават адмирации за добрия вкус.

 
 

Защо плачат жените и мъжете

| от |

Едва ли е изненадващо за някого, че жените плачат повече през съзнателния си живот от мъжете. Представителите на силния пол обаче по-рядко се свенят да ронят сълзи пред други хора, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на резултатите от британско проучване.

Допитването по поръчка на производителите на капки за очи Hycosan Fresh e обхванало 2000 души. Резултатите показват, че жените плачат 4680 пъти през съзнателния си живот – два пъти повече от мъжете.

Тъжни книги или филми, умора или скандали с партньора карат средностатистическата представителка на нежния пол да рони сълзи шест пъти в месеца. Това се равнява на 72 пъти годишно. За сравнение – на мъжете се случва да плачат само три пъти в месеца.

Интересното обаче е, че представителите на силния пол не се свенят да показват слабост пред други хора – 40 процента от тях казват, че това не ги притеснява, в сравнение с една трета от жените.

Проучването потвърждава още, че дамите са „големи ревли“, които плачат често или ронят сълзи за дребни неща.
Мъжете от друга страна не само не се срамуват да плачат „пред публика“ – 30 процента от тях изобщо не крият, че очите им често се насълзяват.

Анкетата разкрива още, че представителките на нежния пол са по-склонни да плачат от щастие – 40 процента срещу едва 24 процента от мъжете.

И докато 64 процента от жените признават, че често им се случва да ронят сълзи без причина, само 30 процента от мъжете споделят същото.

Въпреки че не се свенят да плачат пред други хора, само 44 процента от мъжете, участвали в анкетата, споделят, че им се е случвало срещу внушителните 80 процента от жените.

Участниците в допитването най-често се притесняват да плачат пред колеги, началници и непознати. Близо десет на сто обаче признават, че ги е срам да показват подобна слабост пред партньорите си.

 

Основните причини, които подтикват жените да плачат:

1. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

2. Тъжни моменти или спомени

3. Погребения

4. Мъка

5. Тревога или страх

6. Щастливи моменти или спомени

7. Умора

8. Болка или дискомфорт

9. Скандали с партньора

10. Гордост от децата

Основните причини, поради които плачат мъжете:

1. Тъжни моменти или спомени

2. Тъжен филм, книга или телевизионна програма

3. Погребения

4. Мъка

5. Щастливи моменти или спомени

6. Болка или дискомфорт

7. Тревога или страх

8. Скандали с партньорката

9. Възпалени очи

10. Умора.

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.