Моноспектакъл на Георгия Кадоглу събира средства за болно дете

| от |

„Неточка Незванова“ по Достоевски ще се играе на сцената на театър „Възраждане“.
Благотворителен моноспектакъл събира средства за лечението на 12-годишния Любомир Еленков от София. Момчето се ражда преждевременно, след като на 8 март 2002 г. пиян шофьор блъска на пешеходна пътека майка му и баща му. Майка му почива веднага след раждането, баща му – няколко месеца по-късно. Оттогава за живота на Любчо се бори баба му.

Детето се ражда в тежко увредено състояние. От първия възможен момент му се провежда рехабилитация в България и в чужбина. Преминал е през множество операции, както и през лечение със собствени стволови клетки.

Любчо вече набра необходимите средства за операция на тазобедрените стави в ортопедична клиника Шпайзинг, Виена. Сега трябва да се съберат още около 10 000 евро за изработване на ортези за краката, които ще бъдат поставени във Виена веднага след операцията.

В помощ на Любчо се отзова столичния театър „Възраждане“. В сряда, 20 декември от 20:00 ч. на сцената на театъра младата плувкиня Георгия Кадоглу ще изиграе благотворително „Неточка Незванова“ по Достоевски.

Постановката е дело на Сия Папазова – художествен ръководител и драматург в детско-юношески театър „Златното ключе“ към Общински детски комплекс – Варна.

С моноспектакъла „Неточка Незванова“ Георгия има спечелени две първи отличия: първанаграда за най-добра женска роля на девети национален фестивал за детско-юношеско театрално творчество „Малкият принц“ 2014 г. и първа награда за най-добро цялостно изпълнение на национален театрален фестивал „Вълшебникът театър“ 2013 г.

Това не е първата проява на благотворителност от страна на талантливата ни плувкиня. През 2011 г. тя изигра първия си благотворителен моноспектакъл „Козет“ по Виктор Юго и дари събраните средства от официалната премиера на деца в неравностойно положение на БЧК.

i394574_w480

Билетите са по 10 лв. за учащи и 20 лв. за всичко останали.

Може да помогнете на Любчо и като изпратите SMS на с текст на латиница DMS LUBCHO на номер 17 777 (за абонати на Tеленор, VIVACOM и M-Tel.

Дарителска банкова сметка:

Титуляр: Любомир Ивайлов Еленков

Банка: Райфайзен Банк

IBAN: BG25 RZBB 9155 1000 6461 90

BIC: RZBBBGSF

 

С News7

 
 

5 неща, които могат да ви се случат на автомагистрала „Тракия“

| от chronicle.bg |

От всички места по света, включително Токио и Какао бийч, най-много хора тия дни има по автомагистрала „Тракия“. Яхнали своите железни коне, българи от цялата западна част на България, демек София и Перник, се стичат по централния път до Бургас в устрем да хванат едно запотено „Бургаско“ с отрудените си ръце и да накиснат в морска вода с мазут уморените си нозе.

Тези стремежи са разбираеми и човешки. И ако и вие сте тръгнали към Бургас по основната пътна артерия, по която тече желанието за морски нощи и дни…ето няколко изненади, които може да ви се случат:

Бъбречна криза

Предвид състоянието на „новия участък“ на магистралата между Пловдив и Стара Загора, трябва да подготвите бъбреците си с много вода, бира и добавки с екстракт от бреза. Понякога обаче и това няма да ви спаси и след един час блажен офроуд по магистрала, ще псувате целулита на асфалта от болницата в Стара Загора. Жалко. А щеше да е такъв приятен морски уикенд.

Изпразване на джобовете от турски дечица с жални очи

Тръгнали сте от София преди час и вече ви се пие кафенце. Тамън спирате на бензиностанцията да си вземете едно късо (в бензиностанция – разбирайте късото колкото половинка бира) и те са там. Гастарбайтери от Турция, возещи целите си фамилии в мерцедеси, аудита и беемвета. Забрадените им жени похапват локум на тревата до бензиностанцията, а дечицата ви гледат с влажни очи. Те не просят, но гледат толкова жално, а и седят на одеяло в тревата… Докато се усетите, вадите всички стотинки и банкноти от джобовете ви, печелите малко добра карма, а и децата са щастливи.

Засичане от ТИР

Шофирате си в лява лента със 140км/ч като пичове. Тук там някой се тутка със 120 пред вас, а от време на време някакви смърфове в едри автомобили ви присветкват нервно отзад. Но като цяло всичко е наред. До момента, в който от дясната лента свежарски ТИР с милиарди плюшени играчки и светодиодни кръстове на предното стъкло се врязва на метър пред вас. Честито, попаднали сте на демиург на пътя. Такива са повечето шофьори на ТИР, просто защото гледат света отвисоко, както Зевс от Олимп. Ловко избягвате катастрофата, но след това седите в аварийната лента да пушите цигари за успокоение до края на деня.

Внезапна загуба на видимост

Както си карате в задръстването преди Бургас, изведнъж губите зрението си. Не, чакайте, виждате скоростния лост, самото стъкло и размазаните мухи по него…Но уви, не виждате нищо по пътя около себе си. Внезапната загуба на видимост може да се дължи на неовладян пожар, запален от селяни, взрив във фабрика за бенгалски огън, остро настъпваща късноюлска балканска мъгла или ексцентричен радомирец с дизелов Фиат. Каквато и да е причината, едно е ясно. Деликатното обарване на предната кола е неизбежно. Ех, а точно я бяхте взели от тенекеджията…

Уретрална инконтиненция

В превод от медицински – незадържане на урина. Дори по принцип да умеете да задържате урината си завидно добре, ако последно сте изпразвали мехура на Happy до Пловдив и сте го заредили с вода, бира и айрян пак там, е много вероятно около Стара Загора да ви се доходи до тоалетната. Няма да стане. Откакто откраднаха ЕКОТОА тоалетничките от отбивките, гледките на гордо изправени пикаещи мъже и небрежно приклекнали пикаещи жени по магистралата са все по-чести. А ако сте свенливи и не искате да бъдете магистрални нудисти, просто задръжте и изчакайте. Голямата синя тоалетна ви чака.

 
 

Умните хора е по-вероятно да се провалят на шофьорските изпити

| от chronicle.bg, БТА |

Умните хора са с по-голям шанс да се провалят на шофьорските изпити, тъй като прекалено много се замислят над предизвикателствата, които им предстоят.

За разлика от хората с академичен ум, кандидат-шофьорите с по-нисък ценз е по-вероятно да вземат книжка от раз. Креативните умове от сферата на изкуствата се справят по-добре с шофьорските изпити в сравнение с представителите на науката и математиците.

Проучването е проведено сред 1 564 британци от фирмата Privilege DriveXpert.

Изследването е установило пряка връзка между интелекта, професионалното израстване и вземането на книжка от първи път. Оказало се, че колкото по-добре се е представил на матурите и на приемните изпити в университета даден индивид, толкова по-зле е преминал през шофьорските тестове.

Авторите на проучването са установили също, че хората с по-ниски оценки и неакадемично мислене проявяват значително по-голяма практичност, която е от съществена полза при изкарването на шофьорска книжка.

Изследването показва, че 59 процента от хората с ниска квалификация вземат свидетелство за управление на МПС от раз.
За сравнение само 39 на сто от корпоративните началници успяват да вземат шофьорските си изпити от първия път. Хората със собствени бизнес пък се сдобиват с книжка средно при четвъртия опит.

 
 

Защо трябва да прочетеш (и гледаш) „Снежния човек“?

| от |

Имаш три основни и много важни причини да очакваш месец октомври, така както малките деца чакат Коледа, защото именно тогава излиза новият филм на шведа Томас Алфредсон „Снежния човек“. Освен самият Алфредсон, от когото вече трябва да си гледал „Дама, поп, асо, шпионин“ и Let The Right One In, другите две причини за очакването са Майкъл Фасбендър и романът на Ю Несбьо, на който е базиран чудесния смразяващ трилър, който ще видим.

Ю Несбьо е норвежки автор, който преди да заеме позицията на писател на пълен работен ден, е футболист, а след това и китарист на норвежка хардкор банда. Второто е и до днес, но футбол не играе. Предимно пише, когато не свири. Поредицата му за пропадняка и пияница инспектор Хари Хуле започва да излиза през 1997 година, когато в студена Норвегия се публикува „Прилепът“. Трябва да минат няколко години и почти цялата поредица за детектива да излезе в родната държава на Несбьо, за да може книгите да бъдат преведени на английски. Минават близо 10 години. Някъде по това време „Снежния човек“ попада в Мартин Скорсезе. И той решава, че иска да филмира романа.

За проекта започна да се говори още преди книгата да беше преведена на български. „Мартин Скорсезе иска да филмира норвежки автор… Какво става с адаптацията по Ю Несбьо…“ В крайна сметка правата за книгата остават на режисьора, но той така и не успява да намери време за него и го прехвърля в ръцете на онзи, който смята, че ще го направи най-добре – Томас Алфредсон. Мартин Скорсезе обаче остава в продуценския екип и следи адаптацията по романа.

От друга страна е Томас Алфредсон. Той е шведски режисьор, който работи от началото на 90-те, но продукцията, която го заковава сред имената, които всеки уважаващ себе си киноман трябва да следи, е „Дама, поп, асо, шпионин“ по романа на Джон льо Каре. Филмът му носи награда БАФТА и има три номинации за „Оскар“, включително една за Гари Олдман, който след дълга тиха вражда с Академията, в крайна сметка получава заслужено признание. Макар и самата статуетка да му се изплъзва.

Междувременно обаче Томас Алфредсон прави и множество чудесни шведски продукции, като най-възторжената е кървавият трилър „Покани ме да вляза“, адаптиращ романа на Йон Линдквист. Алфредсон обича страшната и добра литература, и очевидно и тя го обича. Разбират се добре и синхронът им е като в страшен кървав танц. Затова не е чудно, че диригентската позиция в продукцията „Снежния човек“ се пада на него.

И, разбира се, имаме Майкъл Фасбендър. Колкото и cheesy да звучи Фасбендър стои добре почти навсякъде. Дори и в ужасния и зле направен Assassin’s creed имаше само едно нещо, което нелепо в цялата иначе нелепост, която този, така наречен филм представляваше и това беше Фасбендър. Тук той ще играе Хари Хуле – пропаднал сприхав детектив, който пие много, пуши още повече и не признава авторитети. И ако в американските филми и всякакви други истории тези качества звучат като клише, което вече някой някъде е гледал, то в случая това не е така.

Ю Несбьо някак успява да изкълчи трилър жанра и да изтиска нещо повече от него. Същото прави и Томас Алфредсон. Надеждата остава, че това ще се случи и с Майкъл Фасбендър.

Преди да бъде филм обаче „Снежния човек“ е книга. От тези, които ако беше по-малък, щеше да се напикаваш в леглото от страх. В него зъл мъж обезглавява, наранява и тероризира жени по много болезнени и изобретателни начини. Нищо в насилието и унижението на човека не е чуждо на Несбьо и неговите персонажи. Книгата я има на български, както и цялата поредица за Хари Хуле, защото „Снежния човек“ е седмата книга за битката на детектива с пороците, похотта и престъпниците. Другите романи от поредицата са също така насилствени и изненадващи, но спокойно можем да кажем, че „Снежния човек“ е черешката на червената торта, която прави Несбьо литературна рок звезда.

Зимата наистина идва… тази година обаче със „Снежния човек“. Поне за нас.   

 
 

„Дюнкерк“ е епичен!

| от |

 Има нещо, което Кристофър Нолан прави добре, и това е наистина епично кино. Независимо дали харесвате „Интерстелар“, или не, ако обичате киното, сте гледали поне един негов филм и той ви е впечатлил.

За някои хора Нолан е фугатната структура на киночука „Мементо“, за други е леко подценяваният „Инсомния“, за трети е Батман. Колкото и различен да е Нолановия Батман от комиксовите версии, много хора го предпочитат именно такъв. И, разбира се, Нолан е Inception и дори „Интерстелар“. Но едно е сигурно – Кристофър Нолан е кино и някак го разбира това изкуство.

Три години след „Интерстелар“ Нолан влиза рязко и с бутонките в летните блокбастър заглавия с „Дюнкерк“. Историята разказва за реални събития случили се по време на Втората световна война, когато войници от Белгия, Франция и Англия биват притиснати от германската армия в Дюнкерк и трябва да бъдат или спасени, или избити.

Подобно на почти всичко, което обича да разказва, и тук Нолан не спазва линейната структура на историята. Защото на зрителя не винаги трябва да му е лесно. Той избира да разкаже тази история от три различни позиции, не персонажи, а позиции – тази на армията, която се опитва да откара максимално много войници през вълнолома, тази на изтребителите – пратени, за да свалят колкото се може повече вражески бомбандировачи, и тази на малките лодки, пълни с обикновени граждани, призовани да се включат в спасителната мисия. Нолан избира да няма една конкретна и плътна сюжетна линия, с дълбоки и ярки образи, а разпределя даденото му време, този пък само някакви си 1 и 45 минути, между трите без да акцентира.

Освен всичко друго трите сюжетни линии са разказани по различен начин времево – едната се случва в рамките на седмица, другата за ден, а третата само за един час. Като умел физик и човек, за когото времето и пространството са триизмерни, Нолан успява логично и хомогенно да разпредели сюжета времево и дори да вплете различните линии една в друга, когато това е необходимо. Човекът владее времето, физиката и визията.

В трите си сюжета, съставляващи този епичен филмов шут, той набутва хора като Кенет Брана, Марк Райлънс, Килиън Мърфи и Том Харди. Добавя им Джеймс Д`арси, гласът на Майкъл Кейн и няколко млади звезди от британското и френското кино и телевизия. И ги пуска на бойното поле.

„Дюнкерк“ не е филм за войната, макар реално да е такъв. В случая обаче тематиката е просто спомагателно колело към онази епичност, която той носи сам по себе си. И онази трогателност и дори онази горчиво-сладка подправка, която седмото изкуство така обича, за да може по-лесно да акцентира и мелодраматизира, когато това му е нужно. Но тук всичко това стои добре и винаги на място.

Да, „Дюнкерк“ е епичен. Не мислете друго.