MENAR Film Festival отново в Бургас, започва днес от 18:00 в Кукления театър

| от |

След шест издания в София MENAR Film Festival , който представя най-доброто от игралното и документалното кино на Близкия изток и Северна Африка, се завръща за втори път в Бургас. Абревиатурата MENAR идва от наименованието, с което страните от този регион се определят като едно цяло – Middle East and NorthAfrica Region.

festival_1304

От 24 до 26 февруари фестивалът ще покаже в Бургас 3 игрални и 3 документални филма от Турция, Мароко, Пакистан, ЮАР, Камбоджа, Зимбабве. С любезното домакинство на Куклен театър Бургас, MENAR Film Festival ще внесе необходимата доза “различно” кино и ще отправи послания на разбиране, уважение и толерантност.
Изненада за феста са подготвили SuperGteam които ще подготвят арт инсталация за MENAR Film Festival.

Програмата:

24 февруари, 18:00 ч.
„Алмания: Добре дошли в Германия“ /Германия, 2011, 101 мин./ на режисьора Ясемин Шамдерели е забавна история за едно турско семейство, живеещо в Германия, начело на което стои най-възрастният член на фамилията – дядото. Изглежда, че всеки един от огромната фамилия има свое мнение относно немско-турското си възпитание и собствена степен на асимилация – така че, когато по време на вечеря дядото заявява, че е закупил къща в Турция и би искал всички семейно да я посетят, той среща сериозен отпор. Какво се случва нататък ще разберете, ако посетите прожекцията на филма.

24 февруари, 20:00 ч.
„Джазът в Турция“ /Tурция, 2013, 100 мин./ на режисьора Бату Акьол изследва взаимодействието между турската джаз музика и нейните музиканти като прави паралел и с историята на страната.

25 февруари, 18:00 ч.
„Рубинената нощ“ /Tурция, 2012, 92 мин./ е още едно заглавие от южната ни съседка, което е своебразна интерпретация на историята на Шехерезада. Това е тяхната първа брачна нощ. Както нощта, така и цялата им сватба трябва да бъде според традициите и обичаите, за да не изложи булката доброто име и честта на рода. Това, от което се страхува най-много тя, тепърва предстои – консумацията на брака им. В ролята на сладкодумен разказвач влиза младоженецът, който подтикван от изплашената си съпруга, разказва увлекателни истории цяла нощ.

25 февруари, 20:00 ч.
„Couchsurfing: Легло за теб на всяка крачка“ /Камбоджа-Мароко-Пакистан-ЮАР-Тайланд-САЩ-Зимбабве 2012, 87 мин./ е филм, който проследява пътуването на Александра Лис, която с помощта на сайта за разменно гостуване couchsurfing.org успява да посети 21 държави на 6 континента за 7 месеца. Във всяка една държава Александра преживява уникални мигове и се запознава отблизо с местните традиции, благодарение на своите домакини, които освен безплатен подслон, й осигуряват и незабравими изживявания.

26 февруари, 18:00 ч.
„Чувал с брашно“ /Белгия-Мароко, 2012, 89 мин./ разказва историята на едно осемгодишно мюсюлманско момиче от Мароко, което живее в католическо сиропиталище в Белгия, а по-късно заминава за затънтено мароканско село.

26 февруари, 20:00 ч.
„С трабант из Африка“ /Чехия , 2011, 96 мин/ на чешките режисьори Дан Прибан и Дана Златохлавкова, ще ни направи съпричастни към едно изпълнено с приключения пътуване от Либия до нос Добра надежда. Едно пътешествие с най-евтината кола на света през най-бедния континент.

Билетите за фестивала са на стойност 7лв / 4лв за учащи и пенсионери на касата на Куклен театър Бургас преди прожекциите. Организаторите са предвидили и карти за всички прожекции на цена от 32лв / 18лв за учащи и пенсионери.

Още новини от Бургас и региона : Viapontika.com

 
 

MENAR Film Festival отново в Бургас, започва днес от 18:00 в Кукления театър

| от |

  Думите: „Никой не може да слага Бейби в ъгъла“, казани от Патрик Суейзи с най-сериозната физиономия на света на самия финал на „Мръсни танци“, заковават cheesy диалога на тази романтична класика и пращат филма в стратосферата на гига успеха.

Тази година, точно на 21 август, „Мръсни танци“ прави 30 години от излизането си на голям екран. Разбира се, в родната страна той достига година или две по-късно под формата на нелегални VHS касети, които се предлагат в полулегални квартални видеотеки, където с лоша баба правите алъж-вериж, като все едно, вместо касети тя ви продава наркотици.

Бизнесът с нелегално кино, дублирано в нечие мазе, беше в апогей в началото на 90-те, а „Мръсни танци“ са били неговата перла, бъдете сигурни.

Филмът с Патрик Суейзи и Дженифър Грей е изтъркал повече видеоглави от всеки друг, разплакал е повече момичета, дори от „Наистина любов“ и има един от най-неостаряващите саундтраци на света. Колкото и тъпа да е голяма част от комерсиалната музика през 80-те, „Мръсни танци“ OST е нещо, което може да се слуша винаги.

И веднага си признайте – колко от вас са се опитвали да направят повдигането в края на танца? И колко от вас са успявали?

Днес, 30 години по-късно, нещата за „Мръсни танци“ изглеждат различно. Патрик Суейзи умира от рак на 57-годишна възраст, Дженифър Грей се подлага на множество пластични операции и не, че не изглежда добре, просто е с различно лице, филмът е номиниран само за един „Оскар“, при това за музика и нито един от целия му екип така и не успява да направи друга подобна класика.

Опит за римейк, нов прочит, нова версия, продължение и прочие вариации по темата „Мръсни танци“ е правен многократно и то без успех.

Втората част „Мръсни танци: Нощи в Хавана“ излиза през 2004-а. И освен Диего Луна в кръшен потен танц с Ромола Гарай, в него няма нищо друго за гледане. И не съществува нито един толкова ярък и да, култов момент, като множеството събрани в класиката със Суейзи и Грей.

През тази година телевизия ABC решава да направи нов римейк на филма, по повод 30 години от създаването му, и сътворява нещо, което много хора умишлено подминаха и по-добре. Както беше написал един критик: „Това, което гледаме е сюжета на „Мръсни танци“, но без повечето танци и без никаква емоция“. Всички прецакани да участват в римейка горчиво съжаляват сега, а най-доволна трябва да е Дженифър Грей, която въпреки уговорки и сделки, в крайна сметка отказва малката роля, която й предлагат вътре.

„Мръсни танци“ няма нищо кой знае какво в себе си. Сюжетът е плосък, персонажите са стереотипни, историята имитира симбиоза между тези на „Пепеляшка“ и „Грозното патенце“, и въпреки това никой не успява да повтори успеха му.

Може би, защото през 80-те нямаше толкова добро романтично кино, което, нека да кажем само – изобщо не е вярно, може би е поради факта, че филмовият мюзикъл започва своя нов втори живот… Никой не знае и може би, заради това, никой не успява да го повтори.

Днес тази cheesy класика е великолепното напомняне, че понякога само танци, емоции и един Патрик Суейзи стигат, за да направят един филм онова кино, което дори 30 години по-късно, може да ти докара повече кеф от всеки един модерен филм.

Така че, пуснете си „Time of my life“ и се насладете на невероятната, но работеща перфектно комбинация между Грей и Суейзи. Както би казала нечия баба: „Не правят такива филми вече“.

 
 

MENAR Film Festival отново в Бургас, започва днес от 18:00 в Кукления театър

| от |

  В края на месеца се навършват 20 години от смъртта на най-обичаната и уважавана кралска особа в световен мащаб. Почти всеки е наясно при какви обстоятелства загива Лейди Даяна Спенсър, Принцесата на Уелс, затова няма да припомняме.

20 години, през които образът на Даяна продължава даприсъства в съзнанието на хората и дори след като тя вече не е част от британското кралско семейство, името й непременно се свързва с Короната.

Във връзка с годишнината напоследък се появяват все повече филми, интервюта и статии за Даяна. Последните два документални филма застанаха на противоположни полюси. Първият, в който синовете й разказват за нея, е под знака на майчинството и грижата, която Даяна полага, за да могат синовете й да са щастливи. А вторият, в който са включени лични записи на принцесата, беше приет с неодобрение от кралското семейство.  Но ъгълът, от който ще бъде видян животът на Лейди Даяна Спенсър едва ли има значение. Фактите около животът и са еднозначни и говорят ясно, като самата нея. Те са вредни само за онези, които наистина има от какво да се притесняват.

Днес ние посочваме десетте дати в живота на „Принцесата на народа“. Вижте ги в галерията горе.

 
 

MENAR Film Festival отново в Бургас, започва днес от 18:00 в Кукления театър

| от |

От последните проекти на българските строителни предприемачи става ясно, че върхът на архитектурата са небостъргачите: колкото по-високи, толкова по-яко.

Уви, закостенелите софиянци протестират и искат да продължават да си живеят в нелепите малки блокчета. Тъй като обаче градът трябва да върви към прогрес, ние измислихме няколко перфектни локации, на които трябва да се разположат небостъргачи и ги предлагаме на вниманието на инвеститори и предприемачи от напредничави строителни компании:

бул. Дондуков

В последно време хората не спряха да се дърлят да има ли по Дондуков павета или да няма. Разрешението на проблема е много просто: един небостъргач в непосредствена близост до Министерски съвет ще изкорени спора веднага. Няма булевард – няма проблем. Няма трафик – няма тежък трафик.

Зоологическата градина

Открай време е ясно, че зоологическата градина на София е декадентско място с грохнали слонове и кашлящи лъвове. Вместо да отглеждаме животни в клетки, които да стресират децата, по-добре теренът да се усвои порядъчно и на негово място да блесне стъклено-метална бизнес сграда с 98 етажа.  Ако се намираше в Париж, щеше да е по-висока от Айфеловата кула. Клетките с животни могат да бъдат вкарани в небостъргача за развлечение на служителите и живущите. Представете си само да имате възможността в обедната си почивка да нахраните пингвин с шиш-таук!

Южният парк

Южният парк е много голям. Софиянци не се нуждаем от такова голямо зелено пространство, което да обслужва интересите на кучета, деца и досадни велосипедисти. Много по-удачно ще е ако част от парка се заеме от небостъргач по нюйоркски тертип. Представете си само колко ще струва квадратния метър в жилищна сграда в сърцето на парка. Ще привлечем чужденци, които ще искат да живеят там и София най-сетне ще стане космополитен град.

Градинката Кристал

Това свърталище на наркомани с долнопробен бар и стърчаща каменна глава на отдавна умрял политик загрозява столицата и ни кара да се замислим има ли изобщо нужда от такива места в града ни. Далеч по-целесъобразно би било и там да има небостъргач. На върха му може да се обособи елитен фитнес център, от който трениращите за по 100лв. на час да могат да наблюдават Руската църква докато въртят велоергометъра.

Драгалевският манастир

Църкви и манастири си имаме достатъчно. Небостъргачи – не. Какво по-хубаво от 101-етажна бизнес сграда в подножието на Витоша? Работещите там ще имат уникалната възможност през обедната почивка да се качват с Драгалевския лифт до Голи връх и да имат досег до природата, обядвайки сирене и домати на одеяло върху тревата.

На мястото на Шестоъгълния петох*йник

След дълги обществени дебати и скандали паметникът „1300 години България“ бе съборен. На негово място зее противна дупка, която няма да направи добро впечатление на посетителите по време на българското председателство на съвета на ЕС. Ако обаче успеем да вдигнем небостъргач до втората половина на 2018г. ще направим добро впечатление на чужденците. А представете си само колко ще е идейно небостъргачът да е във формата на бившия паметник?

*Текстът е написан с ирония. Смятаме, че високото строителство има своето място в големите градове на съответно подходящите за това инфраструктурно места. И със сигурност не извън тях.

 
 

MENAR Film Festival отново в Бургас, започва днес от 18:00 в Кукления театър

| от |

Съвременният джентълмен все още демонстрира добрите маниери на предшествениците си, но същевременно спазва изискванията на модерния етикет, пише в. „Сънди експрес“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания по поръчка на компанията за мъжко облекло Moss Bros.

В духа на рицарските традиции джентълменът на новото време е почтителен, вежлив и любезен. Той прави път на другите, изслушва ги, а вместо да лъска доспехи, полира обувките си до блясък. Същевременно модерният етикет изисква от него да поставя мобилния си телефон на масата за вечеря, да носи спретнат костюм и да ходи на фитнес.

Въз основа на резултатите от проучването е изготвен портрет на съвременния джентълмен. Ето как изглежда той:

1. Съвременният джентълмен прави път на другите
2. Слуша, когато други хора говорят
3. Поставя телефона си на масата за вечеря
4. Поддържа добра лична хигиена
5. Пристига навреме за социални събития и срещи
6. Поддържа дома си спретнат
7. Услужва на дамата с връхната си дреха, когато навън е студено
8. Знае кога е моментът да признае, че е сгрешил
9. Лъска обувките си
10. Поддържа се в добра форма