Малала Юсафзаи: Книгите улавят несправедливостта и те карат да се бориш

Малала Юсафзаи е пакистанска активистка, родена през 1997 г. Тя стана популярна в края на 2012 г., когато талибани се опитаха да я убият като стреляха по училищния автобус, в която тя пътувала. Макар че е простреляна, Юсафзаи оцелява и в момента живее в Обединеното кралство. Причината талибаните да я нападнат е фактът, че тя, заедно със семейството си, организираше анонимно кампании за подобряване на образователната система в страната. Семейството обаче беше издадено. Историята си Малала описва в своята автобиография „Аз съм Малала“, която излезе по-рано тази година на български език. Представяме ви интервю на Малала Юсафзаи пред „Ню Йорк Таймс“, публикувано от lira.bg.

——————–

Какво четете в момента?

– От известно време чета „За мишките и хората“ от Джон Стайнбек. Това е кратка книга, която е пълна с толкова много мъдрост. Пресъздава наистина автентично ситуацията в САЩ през 30-те години на миналия век. Бях възхитена да науча какъв е бил животът на жените тогава и как са оцелявали бедните пътуващи работници. Книгите улавят несправедливостта и те карат да направиш нещо по въпроса. Затова те имат такава сила.

Коя е последната наистина страхотна книга, която прочетохте?
– „Алхимикът“ от Паулу Коелю. Харесва ми, защото дава надежда и вдъхновява. Разказва за момче, което тръгва да търси съкровище, но се учи от всеки, когото срещне. Накрая намира съкровището на много интересно място. Неговата съдба ни казва да вярваме в себе си и продължаваме да търсим своето съкровище.

Кои са любимите ви съвременни писатели?
– Дебора Елис и Халед Хосейни. И двамата пишат за герои на крехка възраст, които имат тежка съдба, трябва да правят трудни избори и да намерят сила в себе си. Те описват точно регионите, разкъсвани от войни. Харесвам писатели, които ми показват светове, които не познавам, но любимите ми са тези, които ми представят герои и светове, които са реалистични и познати за мен. Или пък ме вдъхновяват. Открих книгите на Дебора Елис, когато мой учител ме окуражи да не чета само книгите от учебната програма, а да търся и четива, които ми харесват. Скоро след като заживях във Великобритания започнаха да ми липсват приятелите. Да чета за Афганистан ми помогна да се почувствам отново у дома. Това е силата на книгите – те ни отвеждат на места, които в противен случай са недостижими.

Кой е любимият ви писател изобщо?
– Паулу Коелю.

Кои книги препоръчвате на младите хора, за да разберат те тежката участ на момичетата и жените в Пакистан?
– „Mud City“ от поредицата „Parvana’s Journey“ на Дебора Елис. Елис прекрасно описва детството в разкъсваните от войни Афганистан и Пакистан. Тези истории са трогателни.

Коя книга препоръчвате на момичетата?
– „The Breadwinner“ от Дебора Елис. Това е история за момиче, което се опитва да спаси семейството си. Важно е за момичетата да знаят как са третирани жените в някои общества. И макар с героинята Парвана да се отнасят по-зле, отколкото с момчетата и мъжете, тя никога не се чувства така. Тя вярва в себе си и се бори срещу глада, войната и страха. Тази книга показва колко смели жени има по света. Също „Ловецът на хвърчила“ от Халед Хосейни. Учи да не съдим хората според външните признаци, а също така ни показва лоялност и приятелство.

Коя книга ви помогна да се възстановите в болницата?
– „Магьосникът от Оз“ от Лиман Франк Баум беше първата книга, която прочетох в болницата. Болеше ми глава и не можех да се фокусирам известно време. Тази книга е много хубава и ми я изпрати Гордън Браун. Той ми прати 25 и тази ми хареса най-много.

Коя е най-изненадващата книга, която притежавате?
– „Кратка история на времето“ от Стивън Хокинг. Четох я по време, в което животът в Суат беше много тежък. Опитах се да се откъсна от тероризма и страха и да си мисля затова как е създадена вселената и дали пътуването във времето е възможно. Харесва ми научната сфера, защото съм любопитен човек. Винаги търся причина за всичко.

Коя книга ви разсмива?
– „Малкият принц“.

Коя книга ви разплаква?
– Никога не плача, когато чета книги.

Последната книга, която ви вбеси?
– Моята! Редакцията беше много трудна. Искахме да направим всичко както трябва, а нямахме много време. Работните дни бяха много дълги, но накрая си струваше.

Какви спомени имате от детството си, които са свързани с книгите и четенето?
– „Meena, Heroine of Afghanistan“ от Мелъди Ермачайлд Чавис. Разказва за момиче, което се бори за правата на жените и образованието в Афганистан. Също прочетох варианта за деца на автобиографията на Мартин Лутър Кинг-младши. Не четох много книги. Момичетата у нас често не ходят на училище и не се учат да четат. А тези, които го правят, обикновено четат само учебници. Повече се фокусираме на история, наука и математика, отколкото на литература. Хората не могат да си позволят книги. Дори училищата имат малко книги. Имам късмет с баща, който цени образованието и книгите. Прочетох 8-9 книги в Суат и ме смятаха за начетена. Тук, в Бирмингам, момичетата имат стотици. Един от най-великите моменти в моя живот беше, когато ме поканиха да открия библиотека. Никога не бях виждала толкова книги и всичките достъпни за обществеността. Ако децата в Пакистан имаха достъп до толкова книги?! Децата в Бирмингам са големи късметлии.

Коя книга препоръчвате на американския президент?
– Много книги бих му препоръчала. Може би „Ловецът на хвърчила“, „Малкият принц“ и „Алхимикът“.

А на премиера на Пакистан?
– „Meena, Heroine of Afghanistan“ и „Хиляда сияйни слънца“.

Коя е най-добрата книга, която сте чели изобщо?
– „Алхимикът“.

А най-лошата?
– Не искам да бъде неуважителна, затова няма да кажа, но скоро четох книга, която беше най-лошата, която съм чела.

Коя е последната книга, която не дочетохте?
– Някой ми даде книга, която да ми помогне да подобря английския си. Прочетох няколко страници, отегчих се и я оставих. Нямаше съспенс. Една книга трябва да има съспенс и да те ангажира още от началото.

Коя е следваща книга, която планирате да прочетете?
– „An Inspector Calls“ от Дж. Б. Пристли. Това е пиеса, която гледах и много ми хареса. Освен това е част от образователния списък.