Колелото на лъжите: Падението на Ланс Армстронг

| от |

През 2013 г. най-великият колоездач Ланс Армстронг е принуден да напусне огромното си имение в Тексас и да върне наградите си, милиони долари и да промени коренно стандарта си на живот. Трябва да признае използването на допинг медикаменти. Редица компании, на които е рекламно лице, го заклеймяват и оттеглят договорите си към него. От тях губи 75 млн. долара бъдещи приходи, както и 135 млн. долара, ако не спечели делата, по които е обвиняем.

cycle of lies kryc

В тези тежки дни за състезателя писателката Джулиет Макур остава до него, за да разговаря с приятелката и децата на Армстронг, както и да чуе неговата версия за истината. Тя бе една от малкото представители на медиите, удостоена с привилегията да говори лице в лице с него. За написването на „Колелото на лъжите” Макур посвещава 10 години, като през този период интервюира повече от 100 свидетели, включително членове на семейството, на които Армстронг отдавна е обърнал гръб – сред тях е и осиновителят, дал му фамилията си. В изложението на книгата акцент са записите с Дж. Т. Нийл, бивши приятели и близки на Армстронг, някои от които макар да са били от най-близкото му обкръжение, го предават.

Каква е грозната истина за колоезденето? Какво споделя самият Армстронг за този спорт? Винаги ли се използва допинг? Можеше ли да се избегне позорното падение на Армстронг след такава световна слава?

Джулиет Макур е спортен репортер във вестник New York Times и носител на множество награди, чиито творби са влезли в Антологията на най-добрите статии на спортна тематика. Възпитаник на Колумбийския университет, катедра Журналистика, тя израства в Ню Джърси, а сега живее във Вашингтон заедно със съпруга си, дъщеря си и своя лабрадор. Това е нейната първа книга. В своята спортна колонка в Times тя пише пространно за Ланс Армстронг, колоезденето и допинга.

 

###

Въведение

Имението на Ланс Армстронг на стойност 10 милиона долара[1] се крие зад висока стена от кремав тексаски варовик и плътен стоманен портал. Посетителите минават по път, който завива под вековен дъб, протегнал клоните си към постройка в испански колониален стил с площ 725 кв. м.

Дървото е символ на прословутата воля на Армстронг. Първоначално то се намирало на петдесетина метра на запад, от другата страна на сградата. Армстронг искал да е пред входа. Преместването му струвало 200 000 долара. Близките му приятели се шегували с него, че е като агностик[2]: поставил си тази задача, за да докаже, че няма нужда от помощта на Господ, за да премести небето и земята.

Близо 10-годишното ми познанство с Ланс Армстронг е изпълнено с конфликти. Вече минаха седем години, откакто агентът му Бил Стейпълтън за първи път ме заплаши със съдебен процес. По онова време бях една от мнозината журналисти, които Армстронг се опитваше да манипулира, очарова или заплашва. Завеждането на дела срещу тези, които дръзваха да оспорят красивите му приказки, беше неговият бърз и лесен начин да убеждава хората, че не си струва трудът да го критикуват. С течение на годините започна да ме възприема като свой враг, един от многото, които той и привържениците му трябваше да държат под око.

Едва след падението му сключихме нещо като примирие. Макар и да съм убедена, че ще отрече, той склони да работи с мен само защото смяташе, че ще успее да контролира процеса. Казах му, че това няма да се случи. След многобройните криминални и граждански разследвания на разработваните от него сложни схеми за прием на допинг, благодарение на който спечели седем пъти Тур дьо Франс, след всичките изказвания на колоездачи, които го познаваха по-добре от всеки друг и чиито показания, дадени под клетва, опровергаваха всяко негово публично изявление, след като лъжеше и лъжеше, и отново лъжеше, най-позорно известният атлет на нашето поколение осъзна, че държа в ръцете си много козове. Аз също съм наясно с това, но дори и сега той си въобразява, че може да диктува правилата.

„Можеш да пишеш каквото си искаш – ми каза по време на един от многобройните ни разговори, – но да наречеш книгата „Колелото на лъжите“… Трябва да промениш заглавието.“

Интервюирала съм го на четири очи в пет различни държави. В автобуси, смърдящи на потни шорти по време на Тур дьо Франс, в стаи в скъпарски нюйоркски хотели, на задните седалки на лимузини, по време на пресконференции и с часове по телефона.

Сега е пролетта на 2013 година. Целият му свят се е сринал, камиони отнасят „на парче“ любимото му имение, а аз за първи път съм на гости в дома му в Остин, Тексас.

„Заповядай“ – казва ми той. Заобиколен от надгробните плочи на величавата си (и фалшива) кариера, иска да напиша „истинската“ му история.

И така, ето ме и мен, паркирам под клоните на стария дъб, който Армстронг е преместил: „Защо пък не?“ Поглеждам къщата и се сещам за жълтите му фланелки. Месец след като Американската антидопингова агенция излезе с доклад от 1000 страници със свидетелства срещу Армстронг и го лиши от титлите му, той качи в Туитър своя снимка, на която се беше излегнал на един ъглов диван в къщата си, а зад него церемониално висяха на стената седемте му жълти фланелки. Придружаващият текст гласеше: „Пак съм си в Остин и се излежавам вкъщи“. Това беше през ноември 2012 година. Сега е юни 2013-а, а аз се чудя какво ли е останало от предизвикателното му поведение.

Преди да успея да извадя ключовете от таблото, едно пълничко лице с корона от разрошена кафява къдрава коса изгря на прозореца ми, а две детски ръчички плясват по стъклото. Това е най-малкият син на Ланс – Макс.

Армстронг стои зад него, обут в джапанки, с черна тениска и черни шорти, които се търкат в безброй пъти ожулваните му колене. Очите му са скрити зад тъмни очила.

 – Макс, кажи здрасти на Джулиет – казва Армстронг.

 – Здрасти, Джуу-лии-еет! – рецитира Макс, след което се обръща към татко си и започва да го моли за сладолед. Баща му се смее весело. Нещо, което никога не съм го виждала да прави.

– Ще получиш сладолед – казва Армстронг, – защото си бил много послушен, моето момче.

Тръгваме към стъпалата пред входа, но пред тях Армстронг се спира. Погледът му се плъзва по дървото, къщата… живота, на който се е наслаждавал.

– Страхотно място, нали? – ме пита той.

– Да – отвръщам. – Ще ти липсва ли?

Армстронг не иска да се мести, но му се налага. Спонсорите го зарязват[3], лишавайки го приблизително от 75 милиона долара бъдещ доход. Ще загуби повече от 135 милиона долара, ако не успее да спечели делата, по които е обвиняем[4]. С цел да „отложим малко агонията“, както се изразява той, се отказва от един от наетите от него луксозни апартаменти близо до Сентрал Парк в Манхатън, както и от къща в град Марфа, Тексас. Следващото е това имение, което ще замени с далеч по-скромен дом в града.

Предишните му спонсори, включително Oakley, Trek Bicycle Corporation, RadioShack и Nike, го оставят да потъне в мизерия. Той мисли за тях като за предатели. „Приходите на Trek, когато подписах с тях, бяха сто милиона долара, а през 2013 година достигнаха един милиард. Чия е заслугата? – пита той. – Ето на този човек – допълва след малко и се сочи в гърдите с десния показалец. – Съжалявам, но това е истината. Без мен това нямаше да се случи.“….

 

 
 

Семейство Бекъм пълнят басейна си с рециклирана вода от тоалетната

| от chronicle.bg, БТА |

Намерението на Дейвид и Виктория Бекъм да построят модерно селско имение в стил арт деко за над 7,7 милиона щатски долара ще се осъществи, след като управата на графство Оксфордшър най-накрая им разреши да изградят басейн и допълнителни постройки, съобщи в. „Дейли мейл“.

Звездното семейство планира да изгради екологичен басейн, който ще се пълни с пречистената вода, използвана в домакинството, включително тази от тоалетната. Размерите му ще са 12 х 7 метра и ще е дълбок малко над 1 метър. За почистването му няма да се използват химикали, а биофилтрационна система.

Освен плувния басейн в имението си, семейство Бекъм има намерение да построи градинска арка и сламени покриви на постройки в двора.

Двойката купи селския имот през декември 2016 г., но строителните дейности вървяха много бавно, тъй като бяха под наблюдение на властите. Звездите се надяваха да се преместят от дома си в Лос Анджелис до края на лятото. Техни представители отказаха да дадат коментар по въпроса.

 
 

Защо по-скъпото вино има по-добър вкус

| от chronicle.bg, БТА |

Изследователи от Германия и Франция са открили защо скъпото вино има по-добър вкус от евтиното, предаде ДПА, позовавайки се на публикация в сп. „Сайънтифик рипортс“.

Причината се в крие в наградната система на мозъка.

„Въпросната система е по-активна, когато пием по-скъпи вина и това съответно се отразява върху възприемането на вкуса им“, обяснява Бернд Вебер от университета на Бон, Германия, един от авторите на изследването, осъществено съвместно с Европейския институт по бизнес администрация (INSEAD) във Франция.

„Сега въпросът е дали можем да тренираме наградната система и да я направим по-слабо податлива на подобни „плацебо“ маркетингови ефекти“, допълва специалистът.

За да разберат защо скъпото вино ни се струва по-вкусно, учените са изследвали със скенер за ядрено магнитен резонанс мозъчната активност на 15 мъже и 15 жени. Участниците в експеримента са били уведомявани колко струва всяко едно вино, преди да им бъде подаден милилитър от течността през маркуч. След това изследваните лица е трябвало да натиснат бутон, за да оценят вкуса на виното по деветстепенна скала.

В действителност напитката е била една и съща, но на участниците са били съобщавани различни цени – 3, 6 или 18 евро на бутилка.

„Както се очакваше, тестваните лица твърдяха, че виното с по-висока цена има по-добър вкус от евтиното“, отбелязва Хилке Пласман от изследователския екип.

Скенерът същевременно е показал, че предните дялове и част от мозъка, известна като вентрален стриатум, за които се смята, че играят роля в наградния процес, са били по-активни при по-високите цени на виното.

„В крайна сметка изглежда, че наградната и мотивационната система ни мамят“, казва Лиане Шмит от изследователския екип.

 
 

YALTA Club VS. Валери: 1:0

| от |

От няколко дни социалните мрежи възбудено се тресат от набезите на Валери Симеонов, който самоотвержено обикаля дискотеките в Слънчев бряг, иззема техника, арестува диджеи, спира музика т.н.

Преди час YALTA CLUB обяви във Facebook официалната си позиция, с която прекратява преждевременно ежегодния фестивал SOLAR Summer 2017 – фестивал, който се провежда повече от 10 години на Cacao Beach и в който са взимали участие имена като Fatboy Slim, Armin van Buuren, Pete Tong, Tiesto, Richie Hawtin, Fedde Le Grand, Mark Knight, Victor Calderone и други.

Решението на организаторите беше посрещнато едновременно с разочарование от тези, които вече са си взели билети за фестивала, и с възмущение от нелепостта, която поставя YALTA в такова положение.

Не е ясно дали в последните 10 години шумът от Cacao beach пречеше на някого, но това лято вицепремиерът реши да си направи малко очеизваждащ пиар и да поведе полицията в битката й за тишината на един курорт, където от години никой, пожелал да прекара почивката си на тишина, не ходи. Пазителят на българското семейство разцепи обществото на две: от едната страна на барикадата застанаха тези, за които Слънчака е синоним на хаос, ужас, пияни англичани и балконинг. Те подкрепиха Симеонов в борбата му срещу наглостта на част от заведенията и решиха, че това е удачният начин за натриване на едни носове и за въдворяване на ред в меката на тежките пиянства и лекия секс.

От другата се строиха онези, които защитават курорта като единствената парти дестинация в България и като място, което поглъща парите на туристите (които после отиват в родната икономика).

Кой е крив и кой – прав, подлежи на дискусия. Онова, което не подлежи, е друго.

Присъствието на министър, който лично, с лицето си, се развява по дискотеките и санкционира, конфискува и унижава, след което се хвали във Facebook, е нелепо и мирише на полицейщина, която мислехме, че е останала в едно друго минало. Никой не може да обвини организаторите на YALTA, че отлагат провеждането на ежегодния си фестивал, при положение, че на риск са изложени репутацията и финансите им.

Дори да оставим настрана неустойките, които клубът би дължал на артистите в случай на намеса на Защитника на тишината, и дори да пренебрегнем неизбежните финансови загуби, които би причинило връщането на билетите на посетителите, остава безумната излагация пред световното фен общество на електронната музика.

Сцената, в която Валери Симеонов собственоръчно конфискува техниката на Adam Beyer, който заедно с колегата си Paco Osuna, бива тикнат зад решетките в ареста, е съвсем реалистична предвид устрема на вицепремиера.

А отзвукът, който такава случка би имал в едни среди, за които Симеонов нехае, тъй като не раждат децата на България и вдигат шум, би бил оглушителен.

Вероятно дори ние бихме се посмяли, ако в Privilege на Ибиса пристигне Фелипе VI-ти и започне да конфискува диджейски пултове и да мести колони.

И не че арестуването на DJ Stancho е по-малко срамно отколкото би било арестуване на DJ – чужденец. Еднакво унизително, неловко и срамно е, тъй като прилагането на закона е едно, а лошо скроеният популизъм – друго. Но не можем да обвиним YALTA в претенциозност или прекалена предпазливост, която се случва на гърба на посетителите на SOLAR Summer.

Става дума за клуб с име, което говори нещо на световната електронната сцена. И ако организаторите имат възможност да не се поставят в ситуация на седмокласник, събрал съучениците си на порно у дома, и ненадейно връхлетян от гневна майка, няма да се поставят.

И това трябва да се уважи.

 
 

18,10ч. е най-доброто време за питие

| от chronicle.bg, БТА |

Режимът по часовник може да се окаже най-доброто средство за здравословен живот, според авторите на изследване, целящо да установи по кое време от деня хората извличат максимални ползи от обичайните си занимания.

Допитването, обхванало 1000 души във Великобритания, е направено по поръчка на производителите на хранителни добавки „Форца“. На базата на получените отговори авторите му са изготвили здравословен график, насочващ към идеалното време за дейности като хранене, тренировки и дори секс:

– 6,45 – Най-подходящото време за събуждане, по възможност след продължил между седем и девет часа нощен сън.

– 7 – Идеалното време за сутрешна тренировка. Изследване е установило, че кардио упражненията на гладно водят до изгарянето на малко по-голямо количество мазнини.

– 7,15 – Около 30 минути след събуждане е най-доброто време за закуска. Внушителните 84 процента от участниците в допитването споделят мнението, че придържането към хранене в определено време помага в борбата срещу излишните килограми.

– 7,30 – Най-доброто време за секс – в идеалния случай 45 минути след събуждане, когато енергийните нива са повишени. Приливът на ендорфини след полов контакт помага за понижаване на кръвното налягане и нивата на стрес.

– 9,45 – Идеалното време за работа. Изследване е установило, че пикът на мисловната дейност е около три часа след събуждане. По това време концентрацията, способността за запаметяване и креативността са най-високи.

– 10,45 – Най-доброто време за почивка, тъй като нивата на стрес се покачват, особено в началото на седмицата.

– 12,15 – Четири часа след закуска идва най-подходящото време за обяд. Три четвърти от участниците в допитването са споделили „осезаеми ползи“ от факта, че никога не пропускат обедното хранене.

– 15,30 – Моментът за демонстриране на воля. По това време хората, които спазват диета, са най-уязвими и най-склонни да посягат към хранителни изкушения, способни да я провалят.

– 18 – Най-подходящото време за вечеря според хората, спазващи хранителен режим с цел отслабване.

– 18,10 – Най-доброто време за питие. Алкохолните напитки е препоръчително да се пият по-рано вечер, за да може черният дроб да се възстанови, преди да настъпи времето за лягане.

– 18,30 – Подходящо време за силови тренировки.

– 22,10 – Идеалното време за лягане, позволяващо 20 минути за заспиване и 90 минути за най-възстановителния сън без бързи очни движения, който обикновено е преди полунощ