Книгата за журналистката и президента стана бестселър

| от |

Книгата Merci pour ce moment („Благодаря за този миг“), на бившата приятелка на френския президент, би с излизането си годишните рекорди по продажби във Франция.

За четири дни – от четвъртък до неделя – от книгата на Валери Трирвельор за живота й с президента Френсоа Оланд – бяха продадени 145 хил. копия, от тях 14 хил. – в цифров формат и 131 хил. на хартия, според агенцията GfK, цитирана от АФП.

Книгата се допечатва от началото на седмицата в нови 270 хил. екземпляра, за да отговорим на търсенето на книжарите“, които останаха без стока от вторник, уточни издателят Лез Арен (Les Arènes).

Началният обявен тираж на книгата на бившата първа дама бе 200 хил. Книгата излезе в четвъртък и досега „продадохме 170 хил., включително изнесените (в чужбина)“.

За сравнение – роман, награден с престижната награда Гонкур – излиза средно в 400 хиляден тираж.

Книгата на Валери Трирвельор, която Франсоа Оланд напусна през януари, съдържа много анекдотични истории и неудобни за френския държавен глава моменти, който е обрисуван „дехуманизиран“ от властта.

Рекордът е в категорията „всички книги“, както и за най-добър старт през 2014 г. Рекорден е и цифровият тираж, който надвиши с 10% продажбите за едно отделно заглавие“, обяснява Себастиан Руо (Sébastien Rouault) директор на отдела за книги в института за пазарни изследвания и маркетингови проучвания GfK, пише АФП

През последното десетилетие подобен успех във Франция са имали единствено фантастични бестселъри или комикси. Подобни истории, написани от първи дами или дори президенти, са стартирали на книжния пазар между 40 хил. и 60 хил. бройки, припомня GfK.

„Той се представя като човек, който не обича богатите. Непрекъснато парадира с това, че е социалист, но всъщност изобщо не му пука за бедните. Той, който е представител на левите, нарича бедните „беззъби“ и после се смее на това“, пише Трирвельор в мемоарите си.

От 2007 г. журналистката и президентът бяха партньори, без да са женени. Трирвельор придружаваше президента навсякъде, като дори я наричаха „първа дама“. Причина за раздялата бе скандалът, който избухна, след като стана известно (от снимки, публикувани в таблоида „Closer“), че Оланд поддържа паралелно интимни отношения с актрисата Жюли Гайе. /БГНЕС

 
 

Десет филма на Кристофър Нолан право в десятката

| от chronicle.bg |

За 19 години Кирстофър Нолан прави 10 филма, с което доказва, че количеството невинаги определя качеството. Зрелищата, сценографиите и брилянтните актьорски състави са само част от нещата, които правят филмите му шедьоври.

Режисьорът, който реабилитира филмите за супергерои, съвсем нормално, невинаги е бил големият играч в Холивуд. Въпреки че първите му два филма получават предимно добри мнения, Нолан постепенно си проправя пътя в лигата на големите кинодейци, за да може днес да прави чудовищно добри филми за широката публика.

В творчеството си поставя акцент на променящите се представи за времето и как емоционалният хаос може да доведе обществото до крах. Верен на принципите си, Нолан има пристрастия към някои теми, които винаги присъстват в лентите му, независимо от мащаба им.

Тази седмица светът е възхитен за пореден път от Кристофър Нолан. Този път заглавието е „Дюнкерк“. Филмът оглави бокс-офис класацията на САЩ и по всичко личи, че приходите ще продължават главоломно да се трупат. Нолан отново показа как се правят филми от такъв характер.
Неминуемо е в такъв момент да не обърнем поглед назад към „Мементо“, „Генезис“, „Интерстелар“ и още други.

Вижте в галерията горе най-доброто, което Кристофър Нолан ни даде през изминалите 19 години.

 
 

Мъжете, които доказват, че възрастта е само число

| от chronicle.bg |

Стареенето е необратим и неконтролируем процес и рано или късно засяга всички. Общоприетото схващане е, че то намалява качеството на живота. Вече не сме толкова жизнени, както когато сме на 20 и не изглеждаме толкова добре. Да не говорим за останалите неща. Негласна истина е, че особено при мъжете остаряването е голяма драма.

Какво обаче ще се случи, ако погледнем от друг ъгъл на стареенето и тръгнем напук на него (в границите на красивото, допустимото и стилното, разбира се)? Група мъже доказват, че това е възможно и дефектите на стареенето могат да станат ефекти, ако други фактори са налице. Оказва се, че ако поддържаме тялото си във форма, храним се здравословно и се грижим за здравето, годините ни правят още по-красиви.

Всички тези мъже са доказателство, че когато става дума за здраве и фитнес, няма никакво оправдание. Ако работиш усилено, възрастта се превръща просто в число.

Тези мъже идват от различни професии и краища на света. Обединяват ги няколко неща – те са над 50-годишни, модели са… и са убийствено секси. Вижте в галерията горе как едни „дядовци“ разбиват всички стереотипи за третата възраст на пух и прах.

И не, нещата не опират до пари. Всеки може.

 
 

Честър Бенингтън – депресираният урод, изоставил шест деца

| от |

Вероятно вече сте попаднали на колажа със снимка на Getty Images, на която вокалистът на Linkin Park, Честър Бенингтън, е с шестте си деца, а върху нея пише, че „Any father that kills himself leaving behind six children is a pathehic excuse of a man“.

Може би дори сте я лайкнали или сте я споделили. Защото обичате децата, защото смятате, че нито едно дете не заслужава да живее без баща или защото искате да сте смели в изразяването на различна гледна точка и ви е писнало от всички онези мрънкала, които оплакват Бенингтън, който в крайна сметка, сам се е обесил. Демек – сам си е виновен. Егоист.

В съзнание, в което битува схващането, че „депресия-мепресия – лигавщини са това, що не вземе да се стегне“, се освобождава място за такива мисли. И това не зависи от географските ширини. Има го в България, има го в Европа, има го в Щатите. Светът е пълен с хора, чието разбиране за депресията е сгънато в дефиниции като „лигавщина“, „слабост“, „ексцентричност“ и „сдух“. И това е толкова тъжно, че може да отключи депресия и при човек, който е психично здрав като бик.

Нека ви кажа какво не е депресията. Тя не е белег за разглезеност. Не е арт претенция. Не е лошо скалъпено оправдание за темерутщина. Не е предизвикана по собствено желание. Не е лесна за терапевтиране. Не е признак за слабост. Не е лошо настроение.

20139645_164370974108005_8893276490458308721_n

А сега нека уточним какво Е депресията. Депресията е клинична потиснатост – дистимия. Тя е безрадостност и загуба на интереси. Повишена уморяемост. Безапетитие. Безсъние. Загуба на телесно тегло. Мисли за вина. Анхедония (неспособност за изпитване на удоволствие). Влошена концентрация на вниманието. Двигателна потиснатост, понякога и депресивен ступор (пълно отсъствие на двигателна активност). Депресията е мисли за вина, безперспективност, разоряване. Песимистична нагласа. Понижено или отсъстващо либидо. Безпричинни болки и усещание в различни части на тялото. Социална дисфункция. Изолация. Невъзможност за досег до останалия свят. Плач, уморяемост, тъга, безпомощност, мисли за непотребност, суицидни желания, порив към смърт. Депресията е болест. От най-тежките.

Представете си да обитавате свят, паралелен на реалния. Свят, в който няма радост, нито светлина, нито удоволствия, нито удовлетворение, нито спасение. Депресията е една чудесна алегория на Ада – не този на Данте, в който дяволи пекат човеците в казани с лава и ги разпъват на средновековни уреди за мъчение. А такъв, в който ужасът се ражда от дълбините на собственото съзнание и обладава всяка негова част. Депресията, мили хора, които смятате, че Бенингтън е изрод, защото е оставил шест деца, е нещо като автоимунно заболяване на психиката. Такова, което атакува собственото съзнание, сякаш го възприема за враг, и го разрушава из основи.

Елементарната журналистическа етика изисква изключително внимание към темата на самоубийството – онази тема, която стои в центъра на повечето философски трудове на големите философи от нашето и отминалото време. Въпросът за правото на човека да отнеме собствения си живот, е сложен, многопластов и няма ясен човешки отговор. Както казва проф. Николай Михайлов, човекът е въпрос без човешко решение. Той има само божествено такова. Същото се отнася и до самоубийството.

В по-големия процент от случаите, хората с депресия са фини, широко скроени и мислещи. Доц. Поли Петкова, която преподава клинична психология в СУ, казваше, че човешката душевност е като музикален инструмент. Някои души са пиана – обширни, с големи възможности, акорди. Други са като балалайка. Трети пък – като конец за зъби. Боледуващите от депресия са рояли. Те не са слаби, нито безхарактерни, и в повечето случаи са виждали света от един ъгъл, от който онези, здравите, спортуващите три пъти в седмицата веселяци, никога не са зървали. Болните от депресия заслужават уважение. А не обвинения, стигматизация и набутване в крайните квартали на социума.

Те водят своята битка всеки ден, всеки час, всяка минута, и често я печелят. Те трябва да знаят, че има изход, има лечение, има спасение и път. Той не е лесен, но е път. И води обратно към живота.

Това е посланието, което всеки разумен човек трябва да отправя към милионите хора с депресия по света. Че някъде там, на подходящото място, с подходящото лекарство, с подходящия терапевт, с подходящите хора, има спасение, има възкресение.

И ако обществата по света бяха достатъчно зрели, за да предложат рамото си и хората в депресия да могат да се опрат на него, изходите, в които тези хора се връщат към живота, щяха да са по-чести. Вратата на изхода щеше да е по-широка.

Хайде да направим разлика между „присъда“ и „диагноза“. Можеш да бъдеш осъден, когато си извършил престъпление. Когато си болен, заслужаваш опора.

Ако сте чели гениалния роман на Е.Е.Шмит  „Оскар и розовата дама“, може би си спомняте думите на маминка Роза, която казва на 10-годишния Оскар, който умира от рак, че „…Болестта е факт. Тя не е наказание“. Това е валидно както за физическата, така и за психичната болест. Тя е факт, а не наказание. Татуирайте си го.

Всички онези, които демонстрират своята оригиналност и напредничавост, споделяйки становището, че Честър Бенингтън е урод, защото е увиснал на бесилото по собствено желание и е оставил шест деца сираци, трябва да се срамуват. И то да се срамуват жестоко. Защото нулевото разбиране на психичните драми, които преживява един човек, са причината милиони хора по света да страдат два пъти повече, отколкото е необходимо. Махленското оплюване на човек, който е в състояние на страдание, независимо дали става дума за депресия, диабет, нещастна любов, банкрут или рак, е бъркане в раната с мръсни ръце, недопустима инвазия в едно безумно нежно интимно пространство, престъпление спрямо човешката душа и свободния избор.

Засрамете се от този колаж, смирете се. И покажете малко уважение.

 
 

Huawei е на първо място по брой продадени телефони в Китай

| от chronicle.bg |

Ръстът на доставките на смартфони в Китай приключва през второто тримесечие на тази година, отчитайки 3% спад.

Второ тримесечие подред водещата компания по брой доставени устройства е Huawei. Тя е доставила общо 23 млн. устройства, следвана от Oppo с 21 млн. телефона. Така Oppo отчита 37% увеличение на годишна база. На трето място е vivo с нейните 16 млн. доставки през април-юни.

Изненадата идва от Xiaomi, която е доставила 15 млн. телефона. Тя задминава конкурента си Apple и отчита 60% ръст за китайския пазар.