Как технологиите промениха криминалния роман завинаги

| от |

Развитието на съвременните технологии прави все по-сложна писателската работа. Това призна в свое есе за huffingtonpost.com авторът на криминални романи Дан Фесперман.

Той е бивш журналист и репортер за в. „Балтимор сън“. Като такъв пътува много и посещава горещи точки по света като Босна, Афганистан, Пакистан и Близкия изток. Преживяванията му там след това стават основа за сюжетите в осемте му романа. Носител е на наградите „Ян Флеминг“ и „Хамет“.

Ето и есето на Фесперман за huffingtonpost.com, представено от лира.бг:

Като писател, който често пише за шпиони и подобни, мога да кажа, че съм човек, на когото плащат да измисля начини да изчезват хора. Не става дума за жертвите на убийства. Аз помагам на героите си да се справят с мръсната работа, и колкото по-малко се знае за това как го правят – толкова по-добре.

Става дума за покриването, бягството, скатаването на пръв поглед и пр. – тактики, които често прилагам, за да запазя героите си от различни сили, които ги преследват.

Проблемът обаче напоследък е, че има твърде много нови технологии, които стават все по-достъпни, че писатели като мен вече тотално не могат да покрият любимите си персонажи.

Преди време, когато още беше ерата на Студената война, всичко, което ни притесняваше беше как да се справим с някой добър агент или някой опасен граничен пункт. О, да, и да претърсим хотела си за „бръмбари“. Останалото, което трябваше да прави героят е Да Не Се Доверява на никого. И разбира се, в крайна сметка се доверяваше, обикновено на някой от противоположния пол. Другото, което се случваше е да пресича сюжетни точки, да преодолява предателства и да страда от липса на сексуални изживявания. Е, това беше през 60-те.

Но тогава технологиите бяха все още горе-долу старомодни и недостъпни за употреба. Едновремешните подслушвателни устройства по сегашните стандарти бяха древни кабини с тръби и транзистори, трудно разбираема информация и надценени преводачи. За времето, в което някой дешифрира последното послание на героя ти агент в Прага, можеше да си изминал с влак половината разстояние до Будапеща… или пък да си прелетял до дома си и да пиеш второ мартини.

А сега погледнете с какво ние, писателите, трябва да се справяме. Мобилните телефони са с вграден GPS и превръщат всеки в потенциално проследима точка. Дори да си вземеш най-простичкия апарат, за ден два отново си видим, благодарение на Националната агенция за сигурност, която наблюдава и записва милиони обаждания. И дори не съм споменал за влизане в интернет. Е, добре, може да се надникне в нечий лаптоп, но непременно чужд, или от някой компютър в градската библиотека.

Библиотека ли написах? Забравете. Тези места имат камери почти навскяъде, особено около лавиците с опасни вестници и книгите, по които си падат моите геро. Всъщност въобще забравете да криете своя Джо някъде, защото, както героят ми в последния ми роман установи, камерите са почти навсякъде, откъдето минавате или можете да избягате – летища, гари, автогари, бензиностанции, магазини, заведения за бързо хранене, банкомати и т.н.

И ако това не ви се струва много, ще добавя и предимствата на въздушните устройсва, които записват и анализират хиляди снимки едновременно и да записват ввсякакви звуци. И вече не само правителствените органи ги ползват. Достъпни са за всички дори в претъпкания с хора Манхатън. И всеки техен оператор може да реши да качи веднага снимка или видео директно в YouTube или Facebook, вероятно с отбелязано лице и съобщение дали искате да изпише и името на героя ви, за да може незабавно локализиран, хванат и убит.

Може би всичко това обяснява причината, поради която пиша роман, в който действието се развива в Ню Йорк през 1942 г. е, да, войната си върви. Има саботьори, има прецакани ченгета, дори има германци, които се появяват от морето. Но с техните перископи едва могат да различат нещо след следващата вълна.

Така че,  за да съм спокоен и свободен да пиша, всичко, което трябваше да направя е да поведа героя си назад във врмето. Дори му осигурих гадже, пуснах го да ходи, където му хрумне… и когато се наложи, просто ще го скрия…

Толкова е просто.

 
 

Десет филма на Кристофър Нолан право в десятката

| от chronicle.bg |

За 19 години Кирстофър Нолан прави 10 филма, с което доказва, че количеството невинаги определя качеството. Зрелищата, сценографиите и брилянтните актьорски състави са само част от нещата, които правят филмите му шедьоври.

Режисьорът, който реабилитира филмите за супергерои, съвсем нормално, невинаги е бил големият играч в Холивуд. Въпреки че първите му два филма получават предимно добри мнения, Нолан постепенно си проправя пътя в лигата на големите кинодейци, за да може днес да прави чудовищно добри филми за широката публика.

В творчеството си поставя акцент на променящите се представи за времето и как емоционалният хаос може да доведе обществото до крах. Верен на принципите си, Нолан има пристрастия към някои теми, които винаги присъстват в лентите му, независимо от мащаба им.

Тази седмица светът е възхитен за пореден път от Кристофър Нолан. Този път заглавието е „Дюнкерк“. Филмът оглави бокс-офис класацията на САЩ и по всичко личи, че приходите ще продължават главоломно да се трупат. Нолан отново показа как се правят филми от такъв характер.
Неминуемо е в такъв момент да не обърнем поглед назад към „Мементо“, „Генезис“, „Интерстелар“ и още други.

Вижте в галерията горе най-доброто, което Кристофър Нолан ни даде през изминалите 19 години.

 
 

Мик Джагър пусна две нови парчета

| от chronicle.bg, по БТА |

Мик Джагър пусна две нови парчета, вдъхновени от „объркването и фрустрацията, в които живеем“, предаде Асошиейтед прес.

Фронтменът на „Ролинг стоунс“ пусна в четвъртък песните и видеоклиповете им. Те носят заглавията „Gotta Get a Grip“ и „England Lost“ и бяха наречени от Джагър аудиовизуален проект.

По думите на музиканта двете песни били плод на „неизвестността от променящата се политическа ситуация“. 74-годишният Джагър изтъква, че сме изправени пред много проблеми. „Дали съм политически оптимист? Не!“, заяви певецът.

Той започнал да пише песните през месец април и не искал да чака до следващата година, за да ги пусне, защото дотогава биха изгубили актуалността си. Британският рапър Скепта участва в парчето „England Lost“

 
 

Гангстери, суджуци и Despacito: 90-те пак са тук

| от Дилян Ценов |

Хубавите години от края на ХХ век… Колко често си ги припомняме с носталгия! Онова хубаво и разнолико време, започнало с безгранична еуфория от новата ера и завършило с разочарование от неслучилите се промени. А между тези две състояния – цяла пъстроцветна картина от купони, корупция, веселби, мафия, безгрижия, мутри, чалга, убийства и побоища…Мании, които завладяха почти целия свят.

Но спокойно. Носталгията вече е излишна. Деветдесетте отново са тук. И то в осъвременен и hardcore вариант.

Четири тона суджук вдигнаха цялата страна на крака. Няма страшно обаче, каза Цацаров – нито един не е достигнал до министър-председателя. Спокойни сме значи. Властите си вършат работата. Обаче нас нещо ни притеснява. Какви са тия суджуци сега? За какво са му на някого? Четири тона суджук си е много. Да не би една конкретна зима отпреди 21 години да се връща? Нищо чудно утре да се събудиш и да разбереш, че с получената днес заплата можеш да си купиш цял… хляб.

Главозамайващата популярност на родния поп-фолк напоследък отново ни пренася в годините, когато всичко живо полудяваше по чалгата. Тогава жанрът беше нов, необичаен, някак освобождаваше от нормите преди 89-та. Сега сякаш тенденциите се завръщат, дори по отношение на стила. Така например откриваме поразително много сходства между лирическата героиня от песента на Галена #THE BOSS с неръждаемия бял мерседес на Нелина. Също като червенокосата деветдесетарска красавица, която „не се продава и за пари“ и „не разменя любов за коли“, и съвременната й съратница гордо заявява „ох, папи, парите не ща ти“ и „ох, папи, не и с мазерати“… изглежда алегорията с марките коли отново се завръща. Хубаво е, че все пак предават урок по еманципация на младите дами.

Отиваш да се видиш с приятели и решаваш да минеш през парка – груба грешка. Трима мъжаги с потници , татуировки с националните ни герои и завидни мускули, те ступват хубавичко без причина. Разхождаш се с майка си по тротоара посред бял ден и след малко и двете сте пребити и обречени цял живот да носите белези по лицата. Или още по-пузовския (на Марио Пузо) вариант – излизаш сутринта да разходиш кучето в парка… и те гръмват. Хмм, почти имаш чувството че от Мерцедеса на светофара ще излязат Васко и Жоро, а подир тях, за да весели компанията, пее Володя Стоянов.

И като стана дума за пеене…масовото винаги си е било на мода. Е… масово, масово – няма лошо. От време на време я филм, я песен побърква всички. Помните какво стана с „Титаник“ през 90-те. Но 2 млрд. гледания вече повдигат някои въпроси. Не че в Despacito се пее за някоя новооткрита истина за живота, която самите Фонси и Деди Янки са открили. Нещо в това парче обаче облада целия свят и песента направи рекорд. Тези, които са били свидетели на появяването на Macarena и груповият нелеп танц, имитиран на всяко парти, изживяват същата еуфория и сега. И отново, песента не е нищо велико, но то пък явно и не трябва. Стига да има мелодия.

Не ни стига всичко това, ами и Орхан Мурад е претърпял метаморфоза. Обаче много лоша метаморфоза…Подмладен, със сменен пол и доста по-дръзко излъчване..славата на Мурад се прероди в дъщеря му Сузанита. Само че за разлика от щерката, таткото поне пееше за хубави човешки неща и астрономия във вид на хиляди слънца, но не смееше да смесва митологични и религиозни персонажи.

Луди години бяха. Не бива да страдаме по тях обаче. По всичко личи, че са тук. И това са само част от сходствата. Може би обаче, ако поне детството на децата беше като нашето през онези години, сходството щеше да е една идея по-поносимо.

 
 

Коктейл на седмицата: Мартини

| от Chronicle.bg |

Лятото е сезонът на почивките, морето, слънцето, и коктейлите. Няма по-добро време да се отделите от света с чаша в ръка след тежък работен ден от горещите летни дни. А най-сладко е, когато си приготвите питието сами. В нашата поредица „Коктейл на седмицата“ ви предлагаме рецепти за едни от най-популярните коктейли, идеални за дългите летни дни и нощи.

Мартинито е класиката в жанра. В огромното море на коктейлите едва ли има толкова лесно за приготвяне питие, което да е толкова приятно на вкус. Рецептата претърпява много промени през годините, но класическия й вид, който познаваме(2:1 джин и вермут) идва от Лондон. Каквито и вариации да се появяват през годините, това съотношение си остава най-предпочитано.

Мартинито веднага поражда асоциации с Великобритания, Лондон и стил. Затова, когато го приготвяме (а й всеки друг коктейл), най-добро усещане ще получим, ако използваме автентични за рецептата съставки.

6th Sense London Dry Gin носи традициите на английската култура. Продуктът е създаден по класическа London Dry Gin технология и носи духа на британската атмосфера от романите – стил, модерност, общителност, характер. Дава усещане за винтидж коктейли, но в настоящето.

Неслучайно времето от часовниковата кула на бутилката е замръзнало точно в края на работния ден. Това е моментът, който всички чакат – началото на вечерта, предстоящите срещи с приятели, флиртовете. Вече е късно за teatime, време е за GIN time.
6thsense-martini

Ние ви предлагаме класическа рецепта за Мартини. Консумира се най-добре в компанията на някой от първите филми на Джеймс Бонд.

Продукти:
60 мл 6th Sense London Dry Gin
30 мл сух вермут
лед
Коктейлни маслини или резен лимон за украса

Начин на приготвяне:
Оставете предварително коктейлната чаша във фризера, за да се охлади. В шейкър сипете джина, вермута и лед до половината и миксирайте енергично за около 20 секунди. Сипвате в коктейлната чаша и гарнирате с коктейлните маслини или резена лимон.