Как блокбастерите спечелиха, киното, музиката и телевизията

| от |

Защо сериалите станаха толкова заплетени и сложни, как само дузина музиканти могат да си позволят грандиозни концерти и скъпи видеоклипове, автори и композитори. Защо толкова много филми получиха  скъпи продължения? Зададените въпроси, в крайна сметка показват, че е много по-евтино да влагаш много пари.

Блокбъстър стратегията означава да влагаш все повече и повече пари за много по-малко заглавия, независимо дали става дума за филм или музиканти/и.

„Въпреки че няма безопасен начин как да се играе на сигурно в шоубизнеса, може да се каже, че блокбъстър стратегията е най-надеждните вариант. Когато инвестираме, ние интуитивно мислим , че трябва да направим редица малки инвестиции. Блокбъстър стратегията е обратна. Това означава да правите огромни инвестиции  което се оказва  по-безопасно и по-сигурно“, обяснява професорът от Харвард , Анита Елберс авторка на книгата „Блокбъстър„.

Според нея е много важно да  се изразходват пари за блокбъстър, без значение в коя индустрия е, тъй като тази инвестиция по-късно ще се върне. Като пример тя дава ЕнБиСи, която след няколко години опити и изразходване на пари, не е в състояние да извади голямо печелившо заглавие.
1

„Погледнете трейлърите на новите филми. Ако се прожектира филм на Warner Brothers, студиото има 3 или 5 трейлъра преди него. Така вече със създадения хит ти можеш и трябва да направиш още добри попадения. Ако Macmillan публикува книга на Бил О’Райли и тя се продава, тогава Macmillan ще го накара да ме интервюира, което ще помогне на продажбите на моята книга. Посещенията създават хитове.“

Същото е и в музиката. Ако сте компания, която издава LadyGaga и имате нова група, която искате да налагате,  ще ги използвате за подгряваща банда на Гага и ще си кажете: „нека музикантите да бъдат пред Gaga. Сега публиката на Lady Gaga ще види и музиката на новите звезди. Това е като трейлъра преди филма. Посещенията създават хитове“ коментира Елберс .

Що се отнася до неуспеха на заглавия с големи очаквания като  Lone Ranger, то според Елберс те са неразделна част от стратегията и за тях  се говори прекалено много и те са натоварвани с големи очаквания защото от самото начало  са големи проекти.

„Ако вземете всички малки филми, които не са успели да покрият разходите си, ще получите по-голям провал, отколкото всички големи заглавия, които са се провалили“, добавя Елберс .

 
 

Как блокбастерите спечелиха, киното, музиката и телевизията

| от |

Този текст НЕ съдържа спойлери.

Случва се за втори път този сезон. Но този път вината не е на хакери, а на самите HBO. HBO Испания по погрешка качиха новият епизод на „Игра на тронове“ (сезон 7, епизод 6) в своята онлайн платформа. Записът е останал в нея в продължение на един час, но това беше достатъчно, за да бъде разпространен в пиратските сайтове.

Видеото бързо беше качено в торент сайтове като Mega.nz под името „Game_of_Thrones_-_S07E06.flv“. Официалната премиера на епизод 6 е на 20 август.

Този случай не е първият в историята на един от най-популярните сериали. Миналата година един от клоновете на HBO отново пусна в мрежата си епизод на сериала, часове преди официалната му премиера.

А този сезон макар по друга схема, това се случва за втори път след като четвъртият епизод бе разпространен след хакерска атака. Но изглежда тези извънредни ситуации не вредят ни най-малко на рейтинга. Епизодите тази година отбелязват рекордна гледаемост, въпреки спойлерите.

 
 

Как блокбастерите спечелиха, киното, музиката и телевизията

| от |

Даниел Шопов от София ще харчи страхотната сума от 20 118 лева, благодарение на любимата си игра. Щастието го спохожда в пункта на бул. Ломско шосе, където се отбива често. Решава да пусне талон на Еврошанс, в който отбелязва 9 числа. И късметът му се усмихва – познава ги всичките, до едно, и взима сериозната сума от 20 118 лева.

„В моя квартал, в Надежда, всички ме познават, защото ми се носи славата на късметлия“, споделя с усмивка Даниел.

Еврошанс е игра за тези, които обичат числата и знаят как да предизвикат късмета си. Максималната печалба е 1 000 000 лева, а тегленията са на всеки 5 минути!

 
 

Как блокбастерите спечелиха, киното, музиката и телевизията

| от |

БПЦ почита днес църковния празник Успение – заспиване, на Свети Иван /Йоан/ Рилски, обявен за небесен покровител на българския народ. Празникът се чества в деня на годишнината от кончината на светеца.

По традиция в Рилския манастир се отслужва литургия в памет на Свети Иван Рилски, който е основал църковната обител. Преподобният Иван Рилски е роден около 876 г. в село Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и на сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България. Като юноша той копнеел да се посвети в служба на Бога и постъпил в манастир.

След като приел монашеството, напуснал манастира и се скитал на много места. Установил се в Рила и основал Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдал на уединение и молитва. Той умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Рилската обител. Около 980 г. мощите на Иван Рилски са открити и пренесени в София, а той е канонизиран. През 1183 г. унгарският крал Бела Трети отвоюва Средец от византийците и отнася мощите на българския светец в Унгария, откъдето са върнати след четири години.

След освобождението на България от византийско робство цар Асен Първи ги пренася през 1195 година в столицата Търново. Свети Иван Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася в Русия и на целия Балкански полуостров.

 
 

Как блокбастерите спечелиха, киното, музиката и телевизията

| от |

Много се говори за темите-табу, които трябва да спрат да бъдат такива: психичните заболявания, абортите, причините за срив в семейството, разводите, детската агресия, трудностите на родителството и още, и още. На другия полюс обаче, стои един набор от теми, чието непрекъснато дъвчене по медии и социални мрежи предизвиква вълна от повтаряемост, а отговорността за това остава неосъзната или размита.

Може би ви е направило впечатление колко случаи на изоставени бебета има напоследък. Почти през ден, отваряйки някой новинарски сайт, ще попаднете на поредната новина за малолетна/пълнолетна/многодетна/малцинствена/“съвсем нормална“ майка, която е изоставила бебето си до някоя кофа за боклук. Присъдата на Върховният Facebook Съд не закъснява: под новината започват да се роят коментари за акъла на българките, клетви, съвети, мнения и прочувствени, сърцераздителни, псевдочовеколюбиви отзиви.

Резултатът? Два дни по-късно отново имаме случай с изоставено бебе. Никой от коментиращите и никой от журналистите не чувства вина. Те просто отразяват и коментират действителността, не й въздействат. Но дали?

Хората масово не си дават сметка, че освен Големия брат, който не спи и наблюдава, много „малки братя“ също дебнат. И новини за хора в тяхната или подобна на тяхната ситуация им дават подтик да постъпят по същия начин.

Спомняте си невероятно широкия медиен отзвук, който получи опитът за самоубийство на гимнастичката Цвети Стоянова през юни миналата година. Слава Богу, неуспешен. Три седмици по-късно психиатърът д-р Захари Зарков каза, че вследствие на раздухването на случая, се е получила такава мощна вълна на суицидни опити, извършени по същия начин, че психиатрите в София едва смогват да овладеят положението.

За пациентите с тежка или дълбока депресия, суицидният опит на едно красиво, успяло, привидно щастливо момиче, е мощен ритник в и без това болезненото отчаяние, в което се е удавил целия им психичен свят. И новите опити не закъсняват.

Поради това, отразяването на суицидните опити, както и на реализираните самоубийства, е тема, която не трябва да се нищи безразсъдно в публичното пространство. Принцип, който ни е трудно да възприемем, когато гледаме поредната еуфорична репортерка, която със смесица от прискърбие и превъзбуда разказва за случая „там, зад нея, точно на това място“.

Разбира се, не става дума за заклеймяване на темите и упорито избягване на този тип проблематика. Не става дума да се лъже, че Крис Корнел е загинал в катастрофа с тротинетка, а Честър Бенингтън е намерил кончината си след задавяне с парче сладкиш.

Лошите неща се случват и когато не говорим за тях. Но понякога, в някои случаи, говоренето мултиплицира риска те да се случват, и го мултиплицира неимоверно.

Навярно си спомняте случаите със самозапалванията през 2013г. На 18 февруари 2013, 26-годишният Траян Маречков се самозапали на една от главните улици в Търново по време на зимните антиправителствени протести в страната. На 26 февруари 2013г. в Раднево се самозапали 53-годишният Венцислав Василев. Последва смъртта на Пламен Горанов, който загина на 3 март 2013г., а на 13 март 51-годишен мъж се запали през президенството. На 1 април пред Община Варна 70-годишната Елена Златева се опита да се самозапали от отчаяние поради бедност и отказана социална помощ от общината.

Въпреки призивите да не се романтизира самозапалзването и да не се героизира самоубийството, медийната политика по отношение на отразяването на гражданските протести, не се промени.

Важно е да си дадем сметка, че не само варицелата и грипът са заразни. Някои психични състояния също се предават от човек на човек. Подобно на инфекциозните заболявания, те се прихващат по-лесно от хора с имунокомпрометиран организъм, като в случая ролята на отслабналата имунна система се поема от психиката, натоварена с особен дистрес в съответния момент.

Психолозите са наясно с тези факти. Неслучайно онези от тях, които работят с наркозависими например, задължително посещават психотерапевт, тъй като инстинктът към смъртта при наркоманите е много мощен. А той също е заразен. И неслучайно повечето студенти по психология стават „психо-хипохондрици“. И неслучайно някои психотерапевтични школи задължават терапевтите си самите те да ходят на терапия. Защото досегът до чуждото психично може да ни опари. Той неизбежно предизвиква сблъсък със собственото ни психично. Провокира въпроси, поражда страхове и разбива удобната илюзия за „познаване на себе си“.

Накратко казано: нещата не са прости. И във времена, в които всеки с достъп до интернет и профил в социалните мрежи е един мини журналист, коментарите под статии трябва да се пишат с усещане за отговорност. Същото усещане за отговорност, което трябва да носят и официалните медии.

Да, още се учим да живеем в света на свръхинформацията и често сме като деца, в чиито ръце е попаднал M16 и те не знаят какво да правят с него – дали е за игра, дали е за убийство…Нормално е да се лутаме и интуитивно да разбираме какво е редно да се пише онлайн и какво – не е.

Но колко жертви трябва да паднат, докато усвоим базисните уроци?