Известни автори от Скандинавия идват на литературния фестивал в София

| от |

Между 25 ноември и 14 декември в столицата ще се проведе Второто издание на „Софийски международен литературен фестивал”. Негов фокус тази година е литературата от Скандинавския север. Многообразни и вълнуващи със специфичния си стил, авторите от скандинавските страни заслужено стават все по-превеждани и се радват на нарастващ читателски интерес у нас. В рамките на Фестивала, българската публика за пръв път ще се срещне на живо с едни от най-награждаваните и превеждани писатели от Дания, Исландия, Норвегия, Финландия и Швеция, които гостуват специално за събитието. Работещи в разнообразие от жанрове, от детска до криминална литература, всички те са издавани на български език.

Независимото жури, съставено от проф. Вера Ганчева, Надежда Михайлова, Антония Господинова, Петра Олисен, Айгир Сверисон и Ангел Игов, се грижи за селекцията на авторите и е гарант, че българските читатели ще видят едни от най-интересните представители на съвременната скандинавска литература. Заедно с тях в основната програма на Фестивала ще вземат участие и някои от значимите съвременни български автори.

Фестивалът се организира от Асоциация „Българска книга”, в рамките на ежегодния „Софийски международен панаир на книгата”, посещаван от над 40 000 души. Всяка година Фестивалът избира да представи литературата на различен географски регион. Под мотото „Литературата не признава граници”, Първото издание на фестивала през 2013 г. бе посветено на литературата от Балканите. В него участваха 54 автори от осем държави.

Стремежът е форумът да се превърне в най-мащабния и престижен форум за литература в България. Затова програмата не само ще запази всичко ценно от миналогодишното издание, но ще бъде още по-наситена и разнообразна. Сред новостите са детската програма с различни работилници, както и филмовата програма, подготвена в партньорство с Фестивала „Северно сияние”. Читателите от различни възрасти ще могат да избират сред няколко изложби, лекции и дискусии, специална секция за криминална литература и още много изненади.

Събитието се реализира благодарение на финансовата подкрепа на Програмите: Nordic Culture Fund, Nordic Culture Point и програма „Култура“ на Столичната община.

 

 

 
 

Кристофър Нолан за филма си „Дюнкерк“

| от chronicle.bg, по БТА |

Независимо че филмът „Дюнкерк“ описва онова, което се смята за най-голямото поражение на Великобритания във Втората световна война, режисьорът му Кристофър Нолан заяви, че историята за евакуацията на 330 000 британски войници от Франция през 1940 г. е в духа на холивудска традиция, свързана с уестърни и представяне на героични поражения, предаде ДПА.

Новият филм на Нолан е базиран върху събития, свързани с британската евакуация от френското пристанище Дюнкерк след изненадващото настъпление на германците през линиите на Съюзниците. Според преценки на историци, евакуацията оставя Великобритания „сама и застрашена от инвазия“, като военната й стратегия се е провалила. Последвалото прегрупиране на войски и цивилни срещу очакваната германска инвазия е в основата на „духа на Дюнкерк“, намерил отражение в прочута реч на тогавашния премиер Уинстън Чърчил.

Сред предишните филми на 46-годишния Нолан са „Генезис“, „Черният рицар“ и „Интерстелар“. Редица критици възхваляват военната драма „Дюнкерк“, която днес излиза по екраните във Великобритания и САЩ, като най-добрия му филм.

 
 

Истинските локации на Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Едно от хилядите неща, заради които обожаваме Game of Thrones е неговата атмосфера, която напълно  поглъща и пренася в измислената реалност на воюващите благороднически родове, огромните тъмни замъци и хилядите убийства (общия брой на загиналите персонажи за шестте сезона дотук е 1243, включително всички животни и други създания, дори тези, убити за храна). Когато гледаме сериала, неминуемо се питаме дали всичко на екрана би могло да бъде реално. Къде се развива действието? Дали на земята има такива места, къде са те? Къде се създава уникалната атмосфера на сериала?

Макар и да е трудно за вярване, голяма част от локациите в сериала са реални. Което прави нещата още по-интригуващи. Нищо не може да се сравни с радостта на феновете, които усещат, че могат за кратко да се потопят в света на любимия си сериал. И да ходят по стъпките на Церсей, Денерис, Джон Сноу и всички останали.

Вижте в галерията реалните локации, на които за заснети части от най-успешния сериал днес. Идеята за пътешествие по тях е мечтата на всеки фен.

 
 

Наоми Уотс и Били Крудъп са заедно

| от chronicle.bg, по БТА |

Британската актриса Наоми Уотс и колегата й от САЩ Били Крудъп изглежда са в плен на любовта, съобщи Контактмюзик.

Уотс и Крудъп, които си партнират в телевизионния сериал „Циганка“, са били забелязани през уикенда да обядват в заведение в Трайбека, Ню Йорк. Според очевидци, цитирани от Пейдж сикс на „Ню Йорк пост“, актрисата и колегата й са изглеждали щастливи и запленени един от друг, и са напуснали заведението, хванати за ръка.

Говорител на 48-годишната Наоми Уотс не е отговорил на молбите за коментар, докато представител на 49-годишния Били Крудъп е отвърнал само с „Без коментар“.

През септември миналата година Уотс и дългогодишният й партньор, актьорът Лив Шрайбър, които имат две момчета, оповестиха, че се разделят. Само преди два месеца актрисата заяви, че на този етап няма интерес към обвързване.

Били Крудъп е имал връзки с актрисите Клеър Дейнс и Мери-Луиз Паркър – майка на 13-годишния му син. През юни актьорът не скри желанието си да се задоми.

 
 

Гадни улици, кръстени на велики личности

| от |

Представете си, че ей сега в този момент Цариградско шосе вече не се казва така, ами се казва с вашето име. Вие ще сте един от един от мацината удостоени с честта да нарекат този път на тяхно име. Заедно с Ленин и Хитлер. Но въпросът е – ще се радвате ли на мародерствата, които се случват там. Най-вероятно не.

Защо тогава кръщаваме тъмни, гадни улици на велики личности? Или по-скоро, защо допускаме улиците, кръстени на велики личности, да тънат в депресия?

улица „Алабин“

Алабин е едно тъмно, каширано уличе, което започва със Съдебната палата и свършва в площад Македония. Преди да обясня с какво е характерен площад Македония, искам изрично да отбележа, че нямаме нищо против хората с каквато и да е сексуалност. Проституцията обаче е нещо, което граф Пьотър Алабин не заслужава върху улицата си.
Той е инициатор на създаването на Самарското знаме за Българското опълчение, а също така, докато е губернатор в София, подпомага изграждането на паметника на Левски. Все хубави работи.

улица „Парчевич“

Общо взето всичко от ул. „Витошка“ към Руски паметник е като всичко от булевард Дондуков към Сточна гара – старият град. Гледали ли сте „The Interview“? Когато Джеймс Франко беше в Северна Корея и се разхождаше по улиците й по тъмно, видя, че всичко беше само фасада. Та на „Парчевич“ е така. Някой въобще живее ли там? Или Големият брат иска да си мислим така? Не знам. Мистерия.
Императорът на Свещената римска империя удостоява с баронска титла Петър Парчевич. Той е един от най-големите българи през 17 век.

булевард „Цар Борис III“

Ако велоалеята е най-безопасното място на улицата ти, значи нещата не са на център. Този и следващият булевард са единствените места в София, където да видиш дюнери не е обещаващо. Освен това, булевардът води към Нов Български Университет.
Няма да обясняваме кой е Цар Борис III.
Но докато сме на темата:

булевард „Княгиня Мария-Луиза“

Там е ужас. Криминален, черен, бежански ужас. Не че всички бежанци са задължително лоши хора, но изглеждат страшно. Само вижте какви са цените на квартирите около булеварда и около Руски паметник. Все едно мястото не е в столицата.
Мария-Луиза Бурбон-Пармска e италианска принцеса, първата съпруга на княз Фердинанд I. По-добре да си в горите на брат Симеон, отколкото на нейния булевард.

Това най-вероятно е част 1 от серия текстове, които ще направим на подобни теми. Защото има цели квартали, кръстени на националните ни герои, в които обаче се случват най-позорни работи.

Да не говорим пък за отборите.