Изложба „Съкровища от дарохранителницата на Богословската библиотека“ в Ректората на СУ

| от |

books

Вчера в Ректората на СУ се откри изложба „Съкровища от дарохранителницата на Богословската библиотека“. Тя е по повод 125-годишнината на СУ „Св. Климент Охридски“ и Университетската библиотека и 90-годишната история на Богословски факултет.

Историческата съдба на Богословския факултет потвърждава специфичната му роля в развитието на висшето образование, култура, духовност и църковно-обществен живот. Затова, през изминалите 90 години от съществуването на факултета, отношението към него е било и си остава един от главните критерии за равнището на гражданска и духовна зрялост на нашето общество.

Библиотека Теология при Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ е уникална за България. Тя съхранява специализиран фонд в областта на Богословието. Така в общия библиотечен фонд попадат множество редки и ценни издания, в голямата си част, свързани по съдържание с профила на библиотеката. За по-добро съхраняване и опазване на тези издания от 2013 г. те са обособени в колекция „Редки и ценни издания“, която продължава да се попълва предимно чрез дарения.

Освен редки и ценни печатни издания, библиотеката притежава особено ценна малка сбирка от ръкописи. До момента колекцията съдържа общо 376 заглавия в 477 тома редки и ценни издания, обособени извън общия фонд на библиотеката и 1 109 заглавия ценни издания от ХІХ в. и началото на ХХ в.

Като „книжовни паметници“ на своето време, важна част от колекцията са запазените компактно лични библиотеки, дарени от Н. Б. Екзарх Йосиф І (409 тома); Проф. протопрезвитер д-р Стефан Цанков (9 568 тома); Българския патриарх Кирил (4 819 тома); Старозагорския митрополит Методий Кусев (500 тома), които са изключително ценни като специализирани библиотечни сбирки в областта на Богословието. В състава на колекцията присъства и характерните за фондовете на Университетските библиотеки литографирани лекции, четени по богословски дисциплини, които представляват интерес за историята на преподаването във факултета. Много от книгите в колекцията са ценни не само на ниво издания, но и като екземпляри, съдържащи ръкописни бележки, дарствени надписи, автографи и посвещения, което ги превръща в „съкровищница“ за изследователите

 
 

„Не работиме, КАЗАХ!“: прочутото гостоприемство на банскалии

| от |

Ако играете на асоциации и ви кажат „Банско“, вероятно в главата ви ще се завъртят фразите „Бански старец“, „ски курорт“, „джаз фестивал“, „хотели“, „пирински върхове“ др. Банско е всичко това и още много. И никой не очаква от града на Паисий Хилендарски, Неофит Рилски и Никола Вапцаров да произлизат сервилни хора, чиято цел в живота е доброто обслужване на клиенти.

И все пак, щем – не щем и щат – не щат, освен град на горди българи с богата и славна история, Банско е и туристическа дестинация. А всяка туристическа дестинация неизбежно се нуждае от обслужващ персонал, който да посреща нуждите на туристите, без да ги мрази. В повечето световни курорти персоналът е обучен да възприема клиентите като източници на пари, към които човек трябва да се отнася с умерена любезност и внимание. В най-лошите случаи клиентите се приемат като необходимо зло.

Не и в Банско обаче. Там може да разберете защо на английски думата „hospitality“ (в превод – гостоприемство) има в корена си „hospital“ (болница). 

Попадам там по време на тест-драйв на нов автомобил, резервирали сме хотел за една вечер и всичко е супер. Рецепционистът е видимо недоволен от пристигането ни и с отегчение, граничещо с депресия, взима личните ни карти. След около час слизаме обратно долу с наивното намерение да отидем на вечеря.

„Само момент ако може да изчакате да ви впиша личните карти“, отсича рецепционистът, който този път е видимо зает с по-важни неща, както явно е бил и през последния час. Изчакваме и поемаме към центъра на Банско гладни като вегани, които току що са проумяли, че от 10 години не са вкусвали месо.

Ако вечерята в механа в Банско през лятото ви се струва като проста теорема, трябва сериозно да размислите. Тътрейки се по главната улица, сме силно привлечени от разкошна градина на една механа, в която сякаш влизаш в приказка. Намъкваме се вътре със замечтани погледи и се лутаме като Ахасфер в продължение на десетина минути. По едно време заета сервитьорка ни изтръгва от ступора, изблъсквайки ни с лакът, тъй като очевидно й пречим, и казва, че няма места.

Продължаваме към известната механа „Дядо Пене“, където сядаме обикновено, когато сме в Банско. Влизаме в градината, в която има три свободни маси, без надпис „РезервЕ“ или друга индикация за заетост на масите. Настаняваме се щастливи и започваме ентусиазирано да обсъждаме менюто. Вече саливирам обилно над идеята за огромна овчарска салата, когато мъжът ми се отправя „все пак да пита“ сервитьора дали всичко е наред с масата ни. „Не, не, не“ – отсича келнерът. „Четирима души сме…“, заеква мъжът ми в опит да получи съдействие. „Не, не, не, казах НЕ, всичко е заето.“, бълва сервитьорът в някакво умопомрачение.

Ставаме и излизаме с подвити опашки, леко наплашени. Вече минава 21ч. и рискът да не намерим кухня, която работи става все по-голям. С което нараства и вероятността да си легнем гладни, а дори банскалии не биха искали да се сблъскват с гладни софиянци.

Една пряка по-надолу виждаме оазис: отворена механа, народна музика, която не е наживо, миризма на храна. Влизаме предпазливо, отиваме в градината – пет празни маси и една заета. Йес. Все пак изчакваме келнера, за да не попаднем в тъпа ситуация отново.

И той наистина се задава, носейки в двете си ръце две чинии с катино мезе. Видът му ни действа по-превъзбуждащо от новия епизод на „Game of Thrones“. Той обаче ни подминава като в зла шега и просъсква: „Не работиме.“. „Ама как така не работите? А какво е това катино мезе?“, понечвам да възроптая. „Не работиме, КАЗАХ“, отсича човекът и ни насочва към изхода.

Докато излизаме, приятелят ни промрънква, че „на тия май не им се работи“. И тогава пада лавината. Не, не от Вихрен. Вербална помийна лавина се изсипва от устата на гневния сервитьор, който ни обяснява на висок обертон, че „не работят, защото ИМАТ ПАРТИ“ и „не са ТИЯ, нито са ОНИЯ“.

Бързо се изсулваме от механата, имплицитно заплашени от побой, а сервитьорът върви след нас с една визитка и ни обяснява как „ако толкова искаме, може утре да дойдем, но да имаме предвид, че те не са ТИЯ и ОНИЯ“. Взимам визитката за всеки случай, ако спешно ни се наложи да бъдем навикани на другата вечер.

Изморени, наритани и гладни се влачим в посока хотела с надеждата някъде да ни приемат. Вече съм готова да чукам по вратите на къщите и да моля някой да ни нагости с къшей хляб като в добрите стари времена, когато попадаме на Мицурината механа. Влизаме плахо. Никой не ни крещи и не ни пъди. Оказва се, че едни хора тъкмо стават и можем да седнем на тяхната маса. Натъпкваме се с храна и оставяме на момичето, което ни обслужва бакшиш, който сигурно ще й стигне да си плати висшето образование. Не защото храната е била някакво кулинарно чудо, нито защото тя е била много внимателна, а просто защото не ни изгони. Благодарни сме.

На прибиране влизам в супермаркета в близост до хотела, за да си купя минерална вода. „Бързо, бързо, по-бързичко“, проехтява гласа на касиерката. „Затваря магазинът вече, така че ако може да се задействате малко“. Мамка му. Тичам към хладилника за вода, взимам една „Горна баня“ и се препъвам към касата, преди касиерката да ме извлачи навън за косата.

Прибираме се в хотела малко уморени, но сити и доволни. На другата сутрин отварям прозореца и виждам Вихрен, Голям Полежан и Газей, облизани от слънцето. Банско си струва. Въпреки хората.

 
 

Морган Фрийман с почетна награда от Гилдията на филмовите актьори

| от |

Морган Фрийман ще бъде почетен с приз за цялостно творчество от американската Гилдия на филмовите актьори, предаде Асошиейтед прес.

80-годишният Фрийман ще получи почетното отличие на 21 януари 2018 г. на церемонията за годишните награди на професионалната организация.
Актьорът ветеран преди е отличаван с призове за цялостно творчество от Американския филмов институт и Асоциацията на чуждестранната преса в Холивуд, която присъжда наградите „Златен глобус“.

Морган Фрийман е номиниран за „Оскар“ пет пъти. Печелил е най-престижното киноотличие за актьор в поддържаща роля за изпълнението си в „Момиче за милиони“ (2004), припомня агенцията.

Сред предишните носители на приза за цялостно творчество на американската Гилдия на филмовите актьори са Деби Рейнолдс, Каръл Бърнет, Бети Уайт, Елизабет Тейлър, Сидни Поатие, Джордж Бърнс, Джеймс Ърл Джоунс. На тазгодишната церемония за наградите на организацията с почетното отличие беше удостоена Лили Томлин.

 
 

Актьорите от „Мръсни танци“ преди и сега

| от |

 Този е от онези приятни носталгични спомени, за времето, когато Дженифър Грей скача в ръцете на Патрик Суейзи. Краят на 80-те и началото на 90-те в България са такива, че филмът с двамата става един от любимите на тийнейджърите тогава. А онези, които са го гледали години след излизането му, също остават пленени.

Каквото и да говорим, „Мръсни танци“ си остава една от вечните класики. Той и „Флашданс“ са марките на 80-те години, към които винаги ще се връщаме. Може актьорите да не са най-добрите и да не повтарят успеха си, но това не пречи още да ги обичаме. Все пак те станаха част от детството и юношеството на няколко поколения.

В галерията горе можете да видите как изглеждат Бейби, Джони и тяхната банда 30 години след премиерата на „Мръсни танци“.

 
 

Трима щастливци с атрактивни печалби от Еврошанс

| от |

Какво може да е общото между пенсионер, редови служител и собственик на транспортна фирма от три различни краища на България? Ами например това, че участват в играта на Евробет – Еврошанс и се радват на късмета си, като печелят страхотни суми.

78-годишният Илия Щърбов от село Старцево познава 8 от 9 числа, който му носят 5 000 лева. Той играе за 1 теглене, залагайки на следната кобинация: 4, 7, 27, 33, 34, 35, 37, 40 и 69. Бай Илия не може да повярва, когато букмейкърът обявява печалбата, а посетителите в пункта бурно го аплодират.

В същото време, 39-годишният Бейсим Риза е в родния си град Исперих и опитва късмета си в пункта на ул. Васил Левски № 76. Решава да играе с 10 случайно избрани числа. Само 5 минути по-късно 9 от 10-те числа се оказват печеливши и му осигуряват сумата от 5 006 лева.

Бейсим е много горд от печалбата си, защото донякъде повтаря успеха си от 10 000 лева, спечелени от него преди време в друга игра на Евробет – Лотомания.

Сериозен удар прави и 65-годишният собственик на транспортна фирма Стойко Василев, който печели 5 002 лева от Еврошанс. Съдбата го отвежда по работа в град Камено, където познава 7 поредни числа – 72, 73, 74, 75, 76, 77 и 78! Щастливцът планира да зарадва с подаръци най-голямото си богатство – своите внуците.