Досиетата CHR: Истинската мистерия зад сериала „Зловеща семейна история“

| от |

През 20-те години на XX век богатият аристократ Джеймс Патрик Марч строи хотел в стил Ар деко.

Оказва се обаче, че през годините в него има няколко мистериозни смъртни случая, гостите усещат странно присъствие и някои от тях не успяват да преживеят дори първата си вечер от престоя. Звучи ли ви познато тази история? Именно нея режисьорът Райън Мърфи пресъздава в петия сезон на сериала си „Зловеща семейна история“. От излизането си през 2011 година до днес епизодите са спечелили общо 15 награди „Еми“, а финалният епизод на сезон 5 събра пред малкия екран 2.25 млн. зрители.

Мястото, за което разказва сериалът, се нарича хотел „Сесил“ и се намира в централната част на Лос Анжелис. Открит е през 1927 и има 600 стаи. За времето на откриването си е луксозно място, предназначено за висшата класа.

През тридесетте обаче репутацията му запада и в него започват да отсядат предимно пътуващи търговци и други транзитно преминаващи пътници. Оттогава насам хотелът има богата история, наситена с брутални убийства, престъпления и мистериозни случаи, които никой не може да разплете.

През 2013 година младата Елиса Лам, 21-годишна студентка от Канада, отсяда в хотел „Сесил“. На 31 януари е обявена за изчезнала. От нея няма и следа. Последно е видяна на камерата в един от асансьорите да се държи странно. В разпространеното видео виждаме как тя спокойно се качва в асансьора, който не се затваря, после започва да се крие, сякаш някой я наблюдава, жестикулира и разговаря, а накрая излиза в коридора.

В следващите две седмици няма и следа от нея. Но гостите на хотела започват да се оплакват, че водата има неприятен вкус и цвят, а налягането е слабо. На 19 февруари в опит да бъде отстранена повредата, техниците намират тялото на Елиса Лам в един от резервоарите за вода на покрива на сградата. Тя е гола, дрехите й плават във водата, а по тялото й няма следи от насилие. Официалната причина за смъртта е удавяне, но тя звучи недостоверно и трагедия само обогатява мистериозната история на хотела.

Видеото, което е разпространено седмица след изчезването, в опит някой да даде информация на полицията, прави случая световно известен. Има много теории за странното поведение на Елиса. Сред тях са влиянето на наркотици, наличието на преследвач, биполярното й разстройство или известна корейска игра/легенда за асансьора, който те отвежда в друго измерение.

Никой няма представа как Елиса се е озовала в резервоара за вода.

Покривът е добре охраняван, със сигурна алармена система, която не е изключвана. Самият резервоар е труднодостъпен, на мястото няма стълба, което означава, че дори да е успяла да го отвори, Елиса не би могла да се катери по отвесната му повърхност. Има предположение, че депресията я е тласнала към желанието да сложи край на живота си. Във времето преди смъртта си тя споделяла в личния си блог, че се чувства зле. И все пак хипотезата, според която Елиса сама е сложила край на живота си, не може да бъде доказана. Не е ясно как е заблудила алармената система, как се е покатерила на резервоара и го е отворила, как и защо се е съблякла, а след това е взела дрехите със ебе си, и накрая – как е затворила резервоара.

След четири месеца разследване, полицията официално обявява своето становище. Няма следи от травми по тялото на починалата или свръхдоза наркотици. Причината на смъртта е удавяне по случайност и невнимание, като се предполага, че жената сама достига до резервоара за вода в състояние на психическа нестабилност, и се самоубива или не успява да излезе от него.

Всичко останало лежи мълчаливо между стените на хотел „Сесил“.

Семейството на Елиса съди хотела, но делото е спечелено от хотела през 2015.

В биографията на хотел „Сесил“ се нареждат още редица подозрителни истории и посетители. Сред тях са двама от най-известните серийни убийци – Ричард „Нощния ловец“ Рамирез и Джак Унтервегер. По време на престоя си в хотела Рамирез убива 13 жертви и това е най-активният му период. Накрая хвърля дрехите, с които извършва убийствата, в контейнера за боклук на хотела и изчезва през задната врата.

Джак Унтервегер е австрийски убиец и изнасилвач, който през 1991 г. отсяда в „Сесил“ и убива три проститутки от Лос Анжелис, като първо ги изнасилва, а след това ги удушава със сутиените им.

През петдесетте и шейсетте години има и други случаи – неколцина души избират „Сесил“, за да сложат край на живота си, заради ниските цени за престой и височината на сградата. През 1964 в една от стаите е убит мъж, който преди това е брутално пребит и изнасилен. Убийството остава неразгадано и до днес.

черната далия елизабет шорт

Има спекулации и че жертвата на брутално убийство през 1947 г. е свързана с хотела, но това не е официално потвърдено. Става дума за Елизабет Шорт, известна след смъртта си като Черната далия. Тя е намерена в парк в Лос Анжелис, разрязана на две, с издълбана с нож усмивка. И нейната смърт остава загадка. Някои твърдят, че хотелът е бил последната й спирка, преди смъртта.

Независимо дали има някаква връзка между всички тези случаи посредством необясними обстоятелства, или те са просто случайности на територията на „Сесил“, именно ужасите правят мястото изключително популярно и го поставят в списъка на феновете на мистерии.

 
 

Проучване разкрива предпочитаните от жените места за секс на открито

| от |

Много хора не се свенят да правят секс на открито. Традиционно предпочитаното място за „външни страсти“ е паркът, въпреки че на места подобно поведение е наказуемо. В представите на дамите обаче идеалната обстановка за целта е друга, пише в. „Дейли стар“.

Проучване, направено от Superdrug Online Doctor сред 1000 американци и 1000 европейци, е установило, че за участничките сред тях предпочитаното място за секс на открито е плажът. Дамите не крият, че морската обстановка им действа възбуждащо.

Във въжделенията си за интимност извън дома на второ място жените поставят парка, следван от съблекалнята. Изглежда височините също възбуждат представителките на нежния пол, тъй като на следващата позиция те поставят покрива на хотел или заведение.

Допитването показва още, че идеята за секс на открито е по-възбуждаща за мъжете, отколкото за жените – 57 процента срещу 44 процента

 
 

“Никой не може да слага Бейби в ъгъла”: 30 години „Мръсни танци“

| от |

 

 Думите: „Никой не може да слага Бейби в ъгъла“, казани от Патрик Суейзи с най-сериозната физиономия на света на самия финал на „Мръсни танци“, заковават cheesy диалога на тази романтична класика и пращат филма в стратосферата на гига успеха.

Тази година, точно на 21 август, „Мръсни танци“ прави 30 години от излизането си на голям екран. Разбира се, в родната страна той достига година или две по-късно под формата на нелегални VHS касети, които се предлагат в полулегални квартални видеотеки, където с лоша баба правите алъж-вериж, като все едно, вместо касети тя ви продава наркотици.

Бизнесът с нелегално кино, дублирано в нечие мазе, беше в апогей в началото на 90-те, а „Мръсни танци“ са били неговата перла, бъдете сигурни.

Филмът с Патрик Суейзи и Дженифър Грей е изтъркал повече видеоглави от всеки друг, разплакал е повече момичета, дори от „Наистина любов“ и има един от най-неостаряващите саундтраци на света. Колкото и тъпа да е голяма част от комерсиалната музика през 80-те, „Мръсни танци“ OST е нещо, което може да се слуша винаги.

И веднага си признайте – колко от вас са се опитвали да направят повдигането в края на танца? И колко от вас са успявали?

Днес, 30 години по-късно, нещата за „Мръсни танци“ изглеждат различно. Патрик Суейзи умира от рак на 57-годишна възраст, Дженифър Грей се подлага на множество пластични операции и не, че не изглежда добре, просто е с различно лице, филмът е номиниран само за един „Оскар“, при това за музика и нито един от целия му екип така и не успява да направи друга подобна класика.

Опит за римейк, нов прочит, нова версия, продължение и прочие вариации по темата „Мръсни танци“ е правен многократно и то без успех.

Втората част „Мръсни танци: Нощи в Хавана“ излиза през 2004-а. И освен Диего Луна в кръшен потен танц с Ромола Гарай, в него няма нищо друго за гледане. И не съществува нито един толкова ярък и да, култов момент, като множеството събрани в класиката със Суейзи и Грей.

През тази година телевизия ABC решава да направи нов римейк на филма, по повод 30 години от създаването му, и сътворява нещо, което много хора умишлено подминаха и по-добре. Както беше написал един критик: „Това, което гледаме е сюжета на „Мръсни танци“, но без повечето танци и без никаква емоция“. Всички прецакани да участват в римейка горчиво съжаляват сега, а най-доволна трябва да е Дженифър Грей, която въпреки уговорки и сделки, в крайна сметка отказва малката роля, която й предлагат вътре.

„Мръсни танци“ няма нищо кой знае какво в себе си. Сюжетът е плосък, персонажите са стереотипни, историята имитира симбиоза между тези на „Пепеляшка“ и „Грозното патенце“, и въпреки това никой не успява да повтори успеха му.

Може би, защото през 80-те нямаше толкова добро романтично кино, което, нека да кажем само – изобщо не е вярно, може би е поради факта, че филмовият мюзикъл започва своя нов втори живот… Никой не знае и може би, заради това, никой не успява да го повтори.

Днес тази cheesy класика е великолепното напомняне, че понякога само танци, емоции и един Патрик Суейзи стигат, за да направят един филм онова кино, което дори 30 години по-късно, може да ти докара повече кеф от всеки един модерен филм.

Така че, пуснете си „Time of my life“ и се насладете на невероятната, но работеща перфектно комбинация между Грей и Суейзи. Както би казала нечия баба: „Не правят такива филми вече“.

 
 

Жирафи и носорози тичаха в зоопарк в САЩ по време на затъмнението

| от |

Щурците и други животни станаха по-шумни, когато в зоопарка в Нашвил стана тъмно, но когато настъпи пълното слънчево затъмнение, хората заглушиха животните с ръкопляскания, охкания и ахкания по време на рядкото природно явление.

Истинското „шоу“ обаче настъпи, когато светлината се появи отново. Два млади жирафа – Мази, на 6 месеца, и Наша, на 3 месеца, започнаха да тичат в кръг пред изумените очи на посетителите. Малко по-нататък носорозите демонстрираха най-добрата си имитация на тичане, втурвайки се към своя кът в тъмното.

Посетители бяха силно изненадани да видят носорозите да тичат и споделиха, че тези животни са били най-объркани от слънчевото затъмнение.

Пътниците на круизния кораб „Оазисът на моретата“ пък наблюдаваха явлението, докато уелската певица Бони Тейлър изпълняваше своя хит „Total Eclipse of the Heart“.

Баладата й от 1983 г., посветена на „сърдечно затъмнение“, се радва на особена популярност при подобни астрономически събития. От Spotify съобщих, че търсенето на песента се е увеличило с 2859 процента в САЩ и с 827 процента в целия свят през последните две седмици.

Бони Тейлър пя в компанията на групата DNCE, част от която е бившият изпълнител от „Джонас брадърс“ Джо Джонас.

Круизният кораб „Оазисът на моретата“ потегли в неделя за Карибите, за да съвпадне с времетраенето на слънчевото затъмнение – 2 минути и 40 секунди. Пълното слънчево можеше да се наблюдава само от тясна ивица в морето.

 
 

История на слънчевите затъмнения – от драконите до Луната

| от |

В древността загадъчните слънчеви затъмнения са приписвани на свръхестествени причини. Смутени от изчезването на Слънцето посред бял ден, различните култури са се опитвали да обяснят феномена с намесата на божество, демон или зъл дух. Според китайците дракон е разкъсвал нашата звезда, според народа Шан в Азия – гигантска жаба я е поглъщала, а според викингите – Слънцето е ставало плячка на вълци, съобщава Франс прес.

Древните люде дори са правили опити да прогонят „нападателя“ – в Китай са вдигали шум, блъскайки по различни предмети, докато австралийските аборигени са разчитали на шамани да мятат отровни копия по него.

Дълго време слънчевите затъмнения са били възприемани като лоша поличба, казва Робърт Маси от Кралското астрономическо дружество в Лондон. Трябва да мине доста време, преди човечеството да открие, че истинският виновник за изчезването на Слънцето посред бял ден е скромната Луна, която е 400 пъти по-малка от него. Въпреки това тя успява понякога да го скрие, тъй като се намира 400 пъти по-близо до Земята от Слънцето. Феноменът се наблюдава при почти съвършена подредба между трите небесни тела.

Слънчевите затъмнения са обект на изследване от хилядолетия. Между 700-ата до 50-ата година преди Христа древните вавилонци са ги описвали върху дъсчици.

Китайците внимателно са наблюдавали феномена, смятан за изключително важен за императора. Горко на онези, които не са успявали да ги предскажат. Заради това през 2137 г. преди Христа главите на двама братя астрономи, Хо и Хи, „хвръкват“.

Древногръцкият историк Херодот разказва как Талес от Милет е успял да предскаже слънчево затъмнение през 585 г., предотвратявайки битка между лиди и мидийци.

Астрономите обаче се съмняват, че Талес е разполагал със средствата да направи подобна прогноза в древни времена.

Едва през втори век от новата ера, благодарение на Птоломей, човечеството придобива познания за различните параметри, необходими за прецизно прогнозиране на слънчево затъмнение.

„По времето на Ренесанса, и със сигурност след изобретяването на телескопа и с появата на трудовете на Коперник, е трудно да се повярва, че много хора продължават да смятат пълните слънчеви затъмнения за страховити явления“, казва Маси.

Николай Коперник (1473 – 1543) допуска, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното.

Едва през 17-и и 18-и век обаче учените и астрономи Йохан Кеплер, Исак Нютон и Едмънд Халей успяват наистина да „заковат“ механиката на Слънчевата система.

В наши дни астрономите вече са в състояние да прогнозират затъмненията с изключителна точност (под една секунда).
„Имайки предвид този факт, затъмненията могат да бъдат възприети като триумф на рационализма“, се посочва на сайта на Европейската космическа агенция (ЕКА).

Въпреки всичко продължават да битуват някои суеверия, заради което на сайта на НАСА е поместен списък с „погрешни представи“ относно затъмненията. Сред тях са, че бременните жени не трябва да наблюдават феномена поради страх от увреждане на неродените бебета или че по време на слънчево затъмнение не трябва да се приготвя храна, защото може да бъде отровена от слънчевата радиация.