„Ислямска държава“ на Лорета Наполеони излиза на български

| от |

До дни на българския книжен пазар излиза документалната книга на Лорета Наполеони „Ислямска държава и преначертаването на Близкия изток“. Авторката е експерт по финансиране на тероризма и пране на пари и съветник на няколко правителства и международни организации по въпросите на антитероризма. Като председател на групата за финансиране на антитероризма към Мадридския клуб, Наполеони събира държавни глави от цял свят с цел създаване на нова стратегия за борба с финансирането на терористичните мрежи. Българското издание е на „Жанет 45“, а преводът е дело на Владимир Новков.

В книгата си Лорета Наполеони  отвежда читателя отвъд заглавията на вестниците. Тя показва, че макар западните медии да представят „Ислямска държава“ като най-обикновена банда престъпници във временен подем, организацията работи по изграждането на нов модел на държавност. Докато води класическа завоевателна война, за да „изкове“ своята версия на някогашния Халифат от VІІ век в нашето съвремие, ИД използва съвременни технологии, за да набира бойци и средства, като едновременно с това включва местното население във всекидневното управление на новата държава. Въздигнала се от пепелта на поредица провалени джихадистки начинания, ИД демонстрира дълбоко разбиране за същността на близкоизточната политика, използвайки пълноценно тактиката на „войната чрез посредници“ и на „държавата черупка“. Това не е просто поредната терористична мрежа, а внушителен враг, напълно съответстващ на нашата съвременност и на настоящия размирен световен ред. „Да се пренебрегват тези факти е не просто заблуждаващо и повърхностно, а и опасно“, пише Наполеони. „Формулата Познай врага си си остава най-ефективното мото на войната срещу тероризма.“

„Ислямска държава“ на Лорета Наполеони е важен принос към нашето разбиране за събитията в Близкия изток.  Подобно на всички добри публицистични или исторически съчинения, книгата е непредубеден разказ, който отказва да следва лесните и общоприети клишета, разпространявани на Запад относно радикалния ислям и борбата срещу него. Наполеони разобличава лекомислието на Западния свят. Кара ни да се погледнем с очите на другите. Подготвя ни за реалния свят, а не за утопията, която се опитахме да създадем чрез безразборно насилие, безмилостна окупация и война, продължила повече от десетилетие“, заявява Крис Хеджис, бивш ръководител на дирекция „Близък изток“ в „Ню Йорк Таймс“.

Лорета Наполеони е родена и израснала в Рим, активен член на феминисткото движение и политически активист. Тя е доктор на икономическите науки и притежава магистърски степени по философия на международните отношения и по тероризъм. Преподава в „Judge Business Schools“, Кеймбридж. В началото на кариерата си като икономист работи за няколко банки и международни организации в Европа и САЩ. В началото на 80-те в продължение на две години работи в Националната банка на Унгария по проект за конвертируемостта на унгарския форинт, който 10 години по-късно става модел за конвертируемостта на рублата. През 1992 г. Наполеони оформя документацията за изграждането на Международната банка за възстановяване и развитие.  Наполеони е редовен коментатор за медии като CNN, Sky и BBC. Тя е сред икономистите, които предсказаха кризата с кредитите и рецесията. Съветник е на няколко банки по стратегиите за справяне с текущата криза. Редовно изнася лекции по икономика, тероризъм и пране на пари из целия свят. Лорета е и колумнист в няколко европейски финансови издания като „El Pais“, „The Guardian“ и „Le Monde“. През деветдесетте години е един от първите журналисти, интервюирали Червените бригади. В три последователни години провежда интервюта с членове на различни терористични организации. През 2003 интервюира последователи на Абу Мусаб ал-Заркауи в Европа и в Близкия изток. Автор е на бестселърите „Maonomics“, „Rogue Economics“, „Terror Incorporated“ и „Insurgent Iraq“.

 
 

„Ислямска държава“ на Лорета Наполеони излиза на български

| от |

  Думите: „Никой не може да слага Бейби в ъгъла“, казани от Патрик Суейзи с най-сериозната физиономия на света на самия финал на „Мръсни танци“, заковават cheesy диалога на тази романтична класика и пращат филма в стратосферата на гига успеха.

Тази година, точно на 21 август, „Мръсни танци“ прави 30 години от излизането си на голям екран. Разбира се, в родната страна той достига година или две по-късно под формата на нелегални VHS касети, които се предлагат в полулегални квартални видеотеки, където с лоша баба правите алъж-вериж, като все едно, вместо касети тя ви продава наркотици.

Бизнесът с нелегално кино, дублирано в нечие мазе, беше в апогей в началото на 90-те, а „Мръсни танци“ са били неговата перла, бъдете сигурни.

Филмът с Патрик Суейзи и Дженифър Грей е изтъркал повече видеоглави от всеки друг, разплакал е повече момичета, дори от „Наистина любов“ и има един от най-неостаряващите саундтраци на света. Колкото и тъпа да е голяма част от комерсиалната музика през 80-те, „Мръсни танци“ OST е нещо, което може да се слуша винаги.

И веднага си признайте – колко от вас са се опитвали да направят повдигането в края на танца? И колко от вас са успявали?

Днес, 30 години по-късно, нещата за „Мръсни танци“ изглеждат различно. Патрик Суейзи умира от рак на 57-годишна възраст, Дженифър Грей се подлага на множество пластични операции и не, че не изглежда добре, просто е с различно лице, филмът е номиниран само за един „Оскар“, при това за музика и нито един от целия му екип така и не успява да направи друга подобна класика.

Опит за римейк, нов прочит, нова версия, продължение и прочие вариации по темата „Мръсни танци“ е правен многократно и то без успех.

Втората част „Мръсни танци: Нощи в Хавана“ излиза през 2004-а. И освен Диего Луна в кръшен потен танц с Ромола Гарай, в него няма нищо друго за гледане. И не съществува нито един толкова ярък и да, култов момент, като множеството събрани в класиката със Суейзи и Грей.

През тази година телевизия ABC решава да направи нов римейк на филма, по повод 30 години от създаването му, и сътворява нещо, което много хора умишлено подминаха и по-добре. Както беше написал един критик: „Това, което гледаме е сюжета на „Мръсни танци“, но без повечето танци и без никаква емоция“. Всички прецакани да участват в римейка горчиво съжаляват сега, а най-доволна трябва да е Дженифър Грей, която въпреки уговорки и сделки, в крайна сметка отказва малката роля, която й предлагат вътре.

„Мръсни танци“ няма нищо кой знае какво в себе си. Сюжетът е плосък, персонажите са стереотипни, историята имитира симбиоза между тези на „Пепеляшка“ и „Грозното патенце“, и въпреки това никой не успява да повтори успеха му.

Може би, защото през 80-те нямаше толкова добро романтично кино, което, нека да кажем само – изобщо не е вярно, може би е поради факта, че филмовият мюзикъл започва своя нов втори живот… Никой не знае и може би, заради това, никой не успява да го повтори.

Днес тази cheesy класика е великолепното напомняне, че понякога само танци, емоции и един Патрик Суейзи стигат, за да направят един филм онова кино, което дори 30 години по-късно, може да ти докара повече кеф от всеки един модерен филм.

Така че, пуснете си „Time of my life“ и се насладете на невероятната, но работеща перфектно комбинация между Грей и Суейзи. Както би казала нечия баба: „Не правят такива филми вече“.

 
 

„Ислямска държава“ на Лорета Наполеони излиза на български

| от |

Проучване разкри, че повече от половината от обвързаните жени във Великобритания искат да правят секс с партньора си толкова често, колкото и в началото на връзката им, съобщи в. „Дейли експрес“.

В изследването на сайта „Ваучър коудс про“ бяха включени 2 383 души над 18-годишна възраст, които имат дългогодишни връзки.

Сред въпросите беше и този за какви аспекти от сексуалния си живот мъжете и жените спорят най-често с половинката си. Най-изтъкваната причина за спор беше недостатъчният секс (37 %). В класацията се наредиха още липсата на разнообразие в спалнята (34 %), партньорът е мързелив любовник (32 %), двамата харесват различни неща (20 %), партньорът иска да прави секс по-често (19 %). Последни в списъка са проблемите, свързани с размера на мъжкото достойнство, девствеността и фетишите (11 %).

Друг интересен факт е, че 68 % от двойките не използват секс играчки, като 38 % се задоволяват да разнообразят половия си живот със секси бельо. Почти половината (49 %) от запитаните изпращат свои голи снимки на любимия човек.

 
 

„Ислямска държава“ на Лорета Наполеони излиза на български

| от |

Никак не е лесно да бъдеш забелязан в света на модата, където всеки се бори със зъби и нокти да засенчи човека до него. Но изглежда, че 64-годишната блогърка Лин Слейтър успява не само да се открои, но и да остави някаква следа след себе си. Създателката на модния блог Accidental Icon не само има вкус и се облича по-добре от младите посланички на модата, но и този вкус е забелязан и оценен от 200 хил. последователи в Инстаграм. Дамата има достъп до всички дрехи на Исей Мияке, които от там заделят специално за нея. Откроява се със своите винтидж кимона, съчетани с огромни слънчеви очила и бижута.

dgdss
Instagram

Лин Слейтър е 64-годишна баба с безупречно сресана сива коса, която отказва да боядисва. По всичко изглежда, че възрастта отново е на мода в модата. През 2015 г. 80-годишната авторка Джоан Дидион стана рекламно лице на Celine; Джони Мичъл беше привлечен от „Ив Сен Лоран“; а банда от баби представяше модели на „Долче и Габана“. Когато преди три години тази тенденция се пробужда, Лин Слейтър създава своя блог, който бързо се превръща в сензация. Това обаче не я интересува. Тя отказва многото оферти за работа, които й отправят, и стои зад името си : accidental icon (случайна икона). На блога й дори няма да намерите рекламни материали.

„Предпочитам производителите на грим да ме приемат като клиент, а не като рекламно лице на марките им.“ казва Лин Слейтър в интервю. Любимите й дизайнери са Алесандро Микеле от Гучи, Демна Гвазалия от Vetements and Balenciaga и Джонатан Андерсон.

fff
Instagram

От малка върви против нормите. Цялото й образование преминава в католически училища, където е задължително да се носят униформи, а единствените аксесоари са религиозните медали и броениците. Бунтарката Лин си слага няколко броеници на колана и никой не може да й каже нищо. Когато постъпва в колеж пък, я хваща голямата хипи вълна и започва да носи панталони чарлстон, обувки с платформи и се размотава с момчетата с дълги и несресани коси. Едновременно с това завършва специалност криминално право, а в последствие и докторска степен по социално благополучие.

Днес тя разделя времето си между Университета Фордам, в който преподава и публикуването на материали на блога си. Вярва, че има връзка между начина на обличане и криминалистиката и учи жените да използват дрехите като начин на себеизразяване.

Начинът, по който модата е насочена към жените на нейната възраст не я задоволява и това причината да създаде свой собствен блог. Шест месеца по-късно вече се появява на корицата на списание Grey. Мисията и е да научи хората да не консумират модата. Открива истинската мода в младите дизайнери, които тепърва прохождат. Именно те са първите, които проявяват интерес към работата й.

Най-ценният й съвет е да не се привързваш към нищо, да рискуваш и да видиш какво ще излезе от това.

fdsfs
Instagram
 
 

„Ислямска държава“ на Лорета Наполеони излиза на български

| от |

Психолозите от години се опитват да обяснят на какво се дължи тревожността от липсващия смартфон. Според китайски и корейски специалисти причината за нея е, че хората вече ги възприемат като свое продължение, съобщи Прес асосиейшън.

Тревожността от липсващия смартфон се нарича номофобия. Учени от университета в Хонконг и университета в Сеул се опиха да определят на какво се дължи тя с помощта на 300 доброволци. Те установиха, че тревожността заради невъзможността човек да използва смартфона си няма нищо общо с телефонните обаждания в спешни случаи, а се определя от ролята им в ежедневието ни за нашата идентичност, като наше продължение, с което записваме дигитално спомените си.

Роля за тази тревожност имат и социалните платформи като Фейсбук, Инстаграм и Туитър – обявяването на това, което правим в интернет, вече е част от преживяването на събитията.

Учените са установили също, че страдащите от номофобия по-често се оплакват от болки в китката и врата от останалите.