„Иноваторите“ от Уолтър Айзъксън (откъс)

| от |

Увод
Как се появи тази книга

10867088_752274561532783_1094335580_n

Компютрите и интернет са сред най-важните изобретения на нашето време, но малцина знаят кой ги е създал. Те не са измислени в някоя мансарда или гараж от самотни изобретатели, достойни за корицата на списание или да се наредят в един пантеон с Едисон, Бел и Морз. Точно обратното, повечето нововъведения в цифровата епоха са направени в екип. В този процес са участвали голям брой забележителни личности, някои от тях – изключително находчиви и дори неколцина истински гении. Това е историята на тези пионери, хакери, изобретатели и предприемачи – кои са те, как са работили умовете им и кое ги е направило толкова креативни. Освен това е разказ как са си сътрудничили и защо способността им да работят в екип ги е направила още по- креативни.

Историята на съвместната им работа е важна, защото рядко си даваме сметка колко важно е това умение за новаторството. Има премного книги, посветени на хора, които ние, биографите, описваме или митологизираме като самотни изобретатели. Аз самият съм писал такива. Потърсете в „Амазон“ фразата „човекът, който изобрети“ и ще попаднете на около 2000 книги. Но разполагаме с много по-малко разкази за съвместната съзидателност, която е по-важна, ако искаме да разберем как действа съвременната технологична революция. И също може би, по-интересна.

В наши дни говорим толкова много за иновации, че тази дума вече се е превърнала в клише без ясно значение. Затова настоящата книга цели да покаже как стават иновациите в действителност. Как най-находчивите иноватори на нашето време превръщат налудничави идеи в реалност? Спрял съм се на десетина от най-значимите открития на цифровата епоха и хората, които са ги направили. Какво е допринесло за творческите им прозрения? Какви качества са се оказали най-полезни? Как са работили и как са си сътрудничили? Защо някои са успели, а други – не?

Освен това разглеждам социалните и културните сили, които създават средата за иновации. За раждането на цифровата епоха това включва една изследователска екосистема, поддържана с държавно финансиране и управлявана в сътрудничество между военните, индустрията и науката. Тази среда влиза във взаимодействие с неорганизирана общност от местни активисти, хипари комунари, домашни майстори-любители и самоуки хакери, повечето от които се отнасят с подозрение към централизираната власт.

Може да се пише с различни акценти на всеки от тези фактори. Един пример е изобретяването на „Mark I от „Харвард“/ Ай Би Ем – първият голям електромеханичен компютър. Една от програмистите му, Грейс Хопър, разказва неговата история, като поставя акцента върху първоначалния му създател, Хауард Ейкън. Ай Би Ем контрира с друга книга, като описва своите екипи от никому неизвестни инженери, от броячи до оператори на перфокарти, които са допринесли за кумулативните иновации, залегнали в машината. В този дух, въпросът дали акцентът трябва да се постави върху великите личности, или върху културните течения, отдавна е тема на спорове. В средата на ХIХ век Томас Карлайл заявява, че „историята не е нищо друго освен биографията на велики мъже“, а Хърбърт Спенсър отговаря с теория за ролята на обществените сили. Учени и участници често се разми- нават в разбиранията си за този баланс. „Като професор мислех, че историята се движи от безлични сили – казва Хенри Кисинджър пред журналисти по време на една от мисиите си в Близкия изток през 70-те години на XX век. – Но когато видиш нещата на практика, разбираш какво значение имат личностите.“ При иновациите на цифровата епоха, както при миротворческите мисии в Близкия изток, действат най-различни личностни, културни и исторически сили и в тази книга съм се опитал да ги събера в обща картина.

Интернет поначало е създаден за улесняване на сътрудничеството. За разлика от него персоналните компютри, особено домашните, са замислени като инструменти за индивидуална креативност. В продължение на повече от десетилетие, започвайки от 70-те, мрежите и домашните компютри се развиват независимо едни от други. Пътищата им започват да се пресичат едва в края на 80-те, с възникването на модемите, онлайн услугите и светов- ната мрежа. Точно както съчетаването между парната машина и механичните процеси дава тласък на индустриалната революция, комбинирането на компютрите и компютърните мрежи до- вежда до цифровата революция, позволяваща на всеки да създа- ва, разпространява и намира всякаква информация навсякъде.

Специалистите по история на науката понякога се въздържат да наричат периодите на големи промени „революции“, защото предпочитат да гледат на човешкия напредък като на еволюционен процес. „Няма такова нещо като научна революция и тази книга е за това“ – сприхаво започва един свой труд харвардският професор Стивън Шарпин 2. Един начин, по който Шарпин избягва своето полушеговито противоречие, е, като описва как главните действащи лица през споменатия период „енергично изказват мнението“, че са част от революция. „Нашето чувство за извършващи се радикални промени идва до голяма степен от тях.“

[…]

Започнах да работя по тази книга преди повече от десетилетие. Тя възникна от възхищението ми от успехите на цифровата епоха, на които станах свидетел, а също от биографията ми на Бенджамин Франклин, който е бил иноватор, изобретател, издател, пионер на пощенските услуги, разпространител на информация и предприемач. Исках да се отклоня малко от писането на биографии, които поставят акцента върху ролята на отделни индивиди, и отново да напиша книга като „Мъдреците“, създадена в съавторство с един колега, посветена на съвместната творческа дейност на шестима приятели, формирали политиката на САЩ през Студената война. Първоначалният ми план бе да се съсредоточа върху колективите, които са изобретили интернет. Но когато разговарях с Бил Гейтс, той ме убеди, че едновременното възникване на интернет и на персоналния компютър би било по-интересен разказ. Замразих работата по книгата в началото на 2009 г., когато започнах да работя по биографията на Стив Джобс. Но неговата история засили интереса ми към начина, по който интернет и компютрите се преплитат, затова веднага щом завърших биографията му, отново се захванах с тази история за иноваторите от цифровата ера.

Отчасти защото интернет протоколите са създадени с взаимни усилия на съмишленици, в самия генетичен код на системата е заложено да улеснява такова сътрудничество. Възможността за създаване и предаване на информация е равномерно разпределена във всички пунктове и всеки опит за налагане на контрол или йерархия може да бъде неутрализиран. Без да изпадаме в телеологичната заблуда да приписваме умисъл или личностен характер на машината, спокойно можем да кажем, че подобно на свободната преса, системата на отворени мрежи, свързани с индивидуално контролирани компютри, отне контрола върху разпространението на информация от цензорите, централните власти и институциите, използващи услугите на писари и преписвачи. За обикновените хора стана по-лесно да създават и да обменят съдържание.

Сътрудничеството, дало началото на цифровата епоха, не беше само между съвременници, а и между поколения. Идеите се предаваха от една кохорта иноватори на следващата. Друга тема, която възникна от изследването ми, беше това, че потребителите постоянно предизвикват цифрови иновации, за да създават средства за комуникация и социални мрежи. Освен това интересът ми бе привлечен от факта, че опитите за създаване на машини с изкуствен интелект и самостоятелно мислене се оказаха по-малко плодотворни от стремежа за създаване на партньорство и симбиоза между човека и машината. С други думи, съвместната креативност, отличителна за цифровата ера, включва също сътрудничество между хора и машини.

Накрая, голямо впечатление ми направи как най-истинската съзидателност на цифровата епоха произтича от онези, които съумяват да свържат изкуството с науката. Те вярваха, че красотата е важна. „Като дете винаги съм се смятал за човек на хуманитарните дисциплини, но обичах електроника – сподели с мен Джобс, когато започвах да пиша биографията му. – После прочетох нещо, което един от кумирите ми, Едуин Ланд от „Полароид“, е казал за важността на хората, способни да застанат на пресечната точка на хуманитарните и точните науки, и реших, че и аз искам да бъда такъв.“ Хората, които се чувстваха комфортно в пресечната точка на хуманитарните и точните дисциплини, помогнаха за създаването на симбиозата между човек и машина, която е в основата на този разказ.

Както много аспекти на цифровата епоха, тази идея, че иновациите се раждат там, където изкуство и наука се допират, не е нова. Леонардо да Винчи е ярък пример за креативността, която разцъфтява, когато хуманитарните и точните дисциплини си взаимодействат. Когато изпитвал липса на идеи, работейки над общата теория на относителността, Айнщайн вземал цигулката и свирел Моцарт, докато отново постигнел онова, което наричал „хармония на сферите“.

Когато заговорим за компютри, има една друга историческа фигура, не толкова известна, която въплъщава съчетанието между изкуство и наука. Както прочутия си баща, тя разбирала романтиката в поезията. За разлика от него виждала романтиката в математиката и машините. С нея започва нашият разказ.

 

 

T

http://lira.bg/?p=87615

 
 

„Иноваторите“ от Уолтър Айзъксън (откъс)

| от |

Британският актьор Даниъл Крейг отрече информацията за това, че е дал съгласието си да се снима в два нови филма за Джеймс Бонд, съобщава ТАСС.

Агенцията цитира интервю на екранния агент 007 за една от радиостанциите в град Бостън, щата Масачузетс. „Никакво решение до този момент не е взето, отбеляза Крейг. Това не значи, че аз се стремя да ми платят повече пари. Сега просто ми предстои да взема решение от личен характер“, добави актьорът, без да се впуска в детайли.

По-рано вестник „Дейли телеграф“ съобщи, че 49-годишният Крейг се е поддал на уговорките на продуцентката на шпионската сага Барбара Броколи. В публикацията се казваше, че изигралият четири пъти ролята на Бонд артист ще се превъплъти в образа на агента 007 в още две ленти. Преди това Крейг публично беше заявил, че никога повече няма да се завърне в ролята на Джеймс Бонд.

Междувременно кинокомпанията „Метро Голдуин Майер“ обяви, че новият филм за Джеймс Бонд ще излезе през 2019 година. Това ще бъде 25-ата лента от киноцикъла за знаменития персонаж

 
 

„Иноваторите“ от Уолтър Айзъксън (откъс)

| от |

Сочно, ароматно и толкова вкусно – гроздето вече узря, а зърната му, пълни с полезни витамини и минерали сякаш ни примамват да посегнем към тях от рафтовете на магазина.

В средата на август сме и точно сега е сезонът на най-вкусното българско десертно грозде. Според познавачи един от най-добрите сортове, които виреят у нас е „Велика“. Затова и агрономът Борис Кючуков залага именно на него – то е ароматно, с тънка ципа и има куп ценни качества. Лозята за които се грижи, се намират край село Малко Градище, Хасковска област, и са част от проекта ВILLA градини.

Ароматната долина

Село Малко Градище има хилядолетна история. Още в древността Траките отглеждали по плодородните склонове на долината прочутите лози, от които правели известното в целия древен свят гъсто тракийско вино.

Старото име на селото – Алвъндере, което в превод означава ароматното дере, говори за отличния климат в региона. Тук пролетите са топли, зимите кратки, а цветята в полето разцъфват още в края на март.

Долината, в която прониква топлият средиземноморски климат от Гърция и Турция е едно от най-добрите места в България за отглеждане на грозде, признават специалистите.
„Велика“ наслада за сетивата.

„Велика“ е сорт, създаден за да доставя наслада за сетивата, казват специалистите. Гроздовете са сочни, сладки, но не прекалено захарни и с меко семе. Това е много важно, защото сортовете с по-солидни семки могат да предизвикат някои стомашни проблеми.

Гроздето има някои изключително ценни качества, признава Цветан Хубенов, собственик на лозята, за които агрономът Борис Кючуков се грижи. „То е сладко, но леко. Има много добре балансиран плодов вкус, а сорта се гордее и с много едри зърна.“, казва Цветан Хубенов. За него лозето е първо хоби, след това бизнес. Ето защо и градините му са толкова плодородни – просто всичко, което расте там се отглежда с любов.

Но има и още нещо – Цветан е категоричен, че неговото грозде е чиста храна. Той залага на качествени и щадящи природата препарати, за да може да достави до хората чепките грозде вкусни, но и максимално полезни.

Този вкусен, вкусен август

Едрите чепки „Велика“, които ще срещнете на рафта в BILLA зреят до края на август. Затова и точно сега е времето да опитате от това вкусно българско грозде, което освен радост за небцето, носи и много полезни вещества на организма. Малцина знаят и че гроздовият сок е най-богат на хранителни и биологично активни вещества в сравнение с всички други натурални сокове.

В сладките зрънца се съдържа и много калий, който укрепва сърдечния мускул и подпомага отделянето на излишните течности, както и магнезий, калций, фосфор и желязо, които предпазват от анемия.

Гроздето е една от храните, които са особено полезни за спортисти и за хора, чието ежедневие е свързано с големи физически натоварвания.

И ако се питате, както в онази старя басня за лисицата и гарванът, дали гроздето е кисело, да знаете, че това, което отглеждат Борис Кючуков и Цветан Хубенов е сладко и вкусно. Ама много.

 
 

„Иноваторите“ от Уолтър Айзъксън (откъс)

| от |

Тя е звездата, която няма аналог в музиката. Нито в миналата, нито в съвременната. Обичана или отричана, възхвалявана или омаловажавана, Мадона си е Мадона. И дали я харесваме или не, това не отменя факта, че скандалната певица е явлението в музиката, което я промени завинаги и ще остане на хоризонта дълги години след своя залез (който между другото не се задава засега).

Онези, които не са подробно запознати с биографията й я познават предимно от хитовете Material Girl, Open Your Heart, La Isla Bonita, Hung up, Like a Prayer и много други. Може и да я свързват със скандалите, които предизвиква с поведението си и тоалетите си. Всички я определят като най-влиятелната жена изпълнител. Сексът и феминизмът са запазените й марки.

Днес Мадона Луиза Вероника Чиконе навършва 59 години. За песните й няма какво повече да добавим, те винаги ще имат своята вярна публика, винаги ще има хора, които да ги поставят под съмнение (неясно по какви причини), а около имиджът й няма да спрат да се повдигат спорове (Нищо чудно някоя църква отново да се произнесе против разврата, в който тя възпитава публиката?!).

По случай рождения й ден сме подбрали няколко любопитни факта около живота на Мадона, които може би не знаете. Вижте галерията горе.

 
 

„Иноваторите“ от Уолтър Айзъксън (откъс)

| от |

Много се говори за темите-табу, които трябва да спрат да бъдат такива: психичните заболявания, абортите, причините за срив в семейството, разводите, детската агресия, трудностите на родителството и още, и още. На другия полюс обаче, стои един набор от теми, чието непрекъснато дъвчене по медии и социални мрежи предизвиква вълна от повтаряемост, а отговорността за това остава неосъзната или размита.

Може би ви е направило впечатление колко случаи на изоставени бебета има напоследък. Почти през ден, отваряйки някой новинарски сайт, ще попаднете на поредната новина за малолетна/пълнолетна/многодетна/малцинствена/“съвсем нормална“ майка, която е изоставила бебето си до някоя кофа за боклук. Присъдата на Върховният Facebook Съд не закъснява: под новината започват да се роят коментари за акъла на българките, клетви, съвети, мнения и прочувствени, сърцераздителни, псевдочовеколюбиви отзиви.

Резултатът? Два дни по-късно отново имаме случай с изоставено бебе. Никой от коментиращите и никой от журналистите не чувства вина. Те просто отразяват и коментират действителността, не й въздействат. Но дали?

Хората масово не си дават сметка, че освен Големия брат, който не спи и наблюдава, много „малки братя“ също дебнат. И новини за хора в тяхната или подобна на тяхната ситуация им дават подтик да постъпят по същия начин.

Спомняте си невероятно широкия медиен отзвук, който получи опитът за самоубийство на гимнастичката Цвети Стоянова през юни миналата година. Слава Богу, неуспешен. Три седмици по-късно психиатърът д-р Захари Зарков каза, че вследствие на раздухването на случая, се е получила такава мощна вълна на суицидни опити, извършени по същия начин, че психиатрите в София едва смогват да овладеят положението.

За пациентите с тежка или дълбока депресия, суицидният опит на едно красиво, успяло, привидно щастливо момиче, е мощен ритник в и без това болезненото отчаяние, в което се е удавил целия им психичен свят. И новите опити не закъсняват.

Поради това, отразяването на суицидните опити, както и на реализираните самоубийства, е тема, която не трябва да се нищи безразсъдно в публичното пространство. Принцип, който ни е трудно да възприемем, когато гледаме поредната еуфорична репортерка, която със смесица от прискърбие и превъзбуда разказва за случая „там, зад нея, точно на това място“.

Разбира се, не става дума за заклеймяване на темите и упорито избягване на този тип проблематика. Не става дума да се лъже, че Крис Корнел е загинал в катастрофа с тротинетка, а Честър Бенингтън е намерил кончината си след задавяне с парче сладкиш.

Лошите неща се случват и когато не говорим за тях. Но понякога, в някои случаи, говоренето мултиплицира риска те да се случват, и го мултиплицира неимоверно.

Навярно си спомняте случаите със самозапалванията през 2013г. На 18 февруари 2013, 26-годишният Траян Маречков се самозапали на една от главните улици в Търново по време на зимните антиправителствени протести в страната. На 26 февруари 2013г. в Раднево се самозапали 53-годишният Венцислав Василев. Последва смъртта на Пламен Горанов, който загина на 3 март 2013г., а на 13 март 51-годишен мъж се запали през президенството. На 1 април пред Община Варна 70-годишната Елена Златева се опита да се самозапали от отчаяние поради бедност и отказана социална помощ от общината.

Въпреки призивите да не се романтизира самозапалзването и да не се героизира самоубийството, медийната политика по отношение на отразяването на гражданските протести, не се промени.

Важно е да си дадем сметка, че не само варицелата и грипът са заразни. Някои психични състояния също се предават от човек на човек. Подобно на инфекциозните заболявания, те се прихващат по-лесно от хора с имунокомпрометиран организъм, като в случая ролята на отслабналата имунна система се поема от психиката, натоварена с особен дистрес в съответния момент.

Психолозите са наясно с тези факти. Неслучайно онези от тях, които работят с наркозависими например, задължително посещават психотерапевт, тъй като инстинктът към смъртта при наркоманите е много мощен. А той също е заразен. И неслучайно повечето студенти по психология стават „психо-хипохондрици“. И неслучайно някои психотерапевтични школи задължават терапевтите си самите те да ходят на терапия. Защото досегът до чуждото психично може да ни опари. Той неизбежно предизвиква сблъсък със собственото ни психично. Провокира въпроси, поражда страхове и разбива удобната илюзия за „познаване на себе си“.

Накратко казано: нещата не са прости. И във времена, в които всеки с достъп до интернет и профил в социалните мрежи е един мини журналист, коментарите под статии трябва да се пишат с усещане за отговорност. Същото усещане за отговорност, което трябва да носят и официалните медии.

Да, още се учим да живеем в света на свръхинформацията и често сме като деца, в чиито ръце е попаднал M16 и те не знаят какво да правят с него – дали е за игра, дали е за убийство…Нормално е да се лутаме и интуитивно да разбираме какво е редно да се пише онлайн и какво – не е.

Но колко жертви трябва да паднат, докато усвоим базисните уроци?