Има ли бъдеще журналистиката?

| от |

2010-11-07-003

Хората не обичат да слушат истории за криза в даден занаят или професия. Това е признак за прекомерно безпокойство или прелюдия за конкретни искания към държавата. Изглежда, че затрудненията на журналистиката предизвикват подобни реакции у много хора, които не са журналисти.

Не продължават ли медиите да бъдат арогантен, дори злоупотребяващ с властта участник в политиката и обществото? Не контролира ли огромно внимание и ресурси? Не четат ли хората повече новини от когато и да било преди?

Книгата „От печат: Вестници, журналистика и бизнес новини в дигиталната ера“ показва внезапната и драстична промяна в медийната индустрия. Джордж Брок е ветеран във вестникарската професия и неговото основно притеснение, посочено в книгата, е свързано с институциите, в които е прекарал по-голямата част от кариерата си. В Съединените щати годишните приходи на вестниците от реклама като основен външен източник на финансова подкрепа възлизаха на 63.5 млрд. долара през 2000 година. До 2012 година печалбите намаляха до 19 млрд. долара. (В същия период приходите на Гугъл скочиха от 0 до 46,5 млрд. долара). Заетостта в американската вестникарска индустрия отбелязва спад с 44% в периода 2001-2011 година. В Европейския съюз приходите на вестниците спадат с повече от 10% на година. Във Великобритания тиражът на вестници е намалял с над 25% през 21-и век. Трудно е да се сетим за друга индустрия, изживяваща подобен внезапен срив.

Според Брок журналистиката работи на „пресечената точка между социалната, демократична цел и пазара“. Това затруднява разграничаването на аспекта на икономическата криза в индустрията, която представлява проблем единствено за работодателите и техните служители, и аспекта, който е проблем за всички останали. Както Брок деликатно отбелязва: „Като цяло журналистите са убедени или лесно могат да бъдат убедени, че това, с което се занимават, е толкова важно и значимо, че трябва да им плащат да го правят“, но тази представа е твърде обширна, за да бъде убедителна за хора, които не се занимават с журналистика. Една по-внимателно конструирана версия на това, което журналистите смятат, гласи, че когато са направени добре, институционално произведените новини имат отличителни, обществени предимства. Те могат да събират големи групи от хора с различни гледни точки и интереси в едно споделено, публично общуване. Юрген Хабермас твърди, че възходът на пресата е от съществено значение за създаването на публичната сфера, а вестниците заемат централно място и в идеята на Бенедикт Андерсън за нациите като „въображаеми общности“. Журналистиката предоставя проверена, безпристрастна информация за обществените дела, а не какафония от мнения и противоречащи си твърдения, каквито често се срещат в интернет. Репортерите могат да открият и представят на обществото важни материали, които иначе няма как да стигнат до него, например за задкулисните игри на властта.

Една от причините този възглед за журналистиката да не бъде така широко приет е, че както казва Брок той представлява само малка, ограничена във времето част от цялостната история на пресата. Разказът на Брок започва в края на 16-ти век, а както самият той напомня търговски подкрепената, политически независима, с голям набор от журналисти, масова преса се появява едва през 19-ти век. Преди това пресата е била среда за печатно разпространение на свободното слово и за оповестяване на основна информация за държавата и бизнеса. Терминът журналист, означаващ целодневен труд за осигуряване на препитание, е употребен за първи път във Великобритания около 1830 година. Интервюирането, американско изобретение, се превръща в стандартна британска журналистическа техника чак през 80-те години на 19-ти век. Вестникарската журналистиката, такава каквато я познаваме, е изисквала и изобретяването на бързовъртящите се печатни преси, развити градове, а редакторското съдържание, което превръща новините в успешен бизнес, щедро се допълва от престъпления, спорт, хуманитарни теми и развлечение наред с материали на по-високо ниво. През ранните години на 20-ти век поне елитните вестници започват да зависят икономически от рекламите и дългосрочните абонаменти, а не от уличните продажби и това беше в съответствие със заявеното редакторско верую за трезва, безпристрастна обективност. Но успешните вестници никога не са били особено възвишени. Както казва Брок: „За сериозните новини никога не е имало масова аудитория“. Рентабилните материали плащаха за обществено значимите материали.

През втората половина на 20-ти век, смятана днес от вестникарския бизнес за златна ера, позицията на вестниците започва да отслабва. Според Брок това се дължи главно на появата на радиото и телевизията. В САЩ продажбите на вестници на хиляда души население намаляват с 55% от 1950 до 2008г. Първоначално проблемът не се забелязва, тъй като икономиките в развиващия се свят постигат растеж, населението се увеличава, приходите от реклама нарастват, а загубата на читатели се проявява главно под формата изпадането на по-слабите издания от пазара (преди 200 години в Лондон има над 50 ежедневника), докато по-утвърдените вестници се развиват. Към 1975 става почти невъзможно нов играч на пазара да създаде голям вестник или телевизия заради твърде високите разходи и регулаторни бариери. Предпазени от конкуренция, в миналото за един сезон новинарските организации успяват да съберат, отпечатат и доставят огромно количество желана от хората информации, която не са можели да си набавят от никъде другаде – спортни резултати, кино програми, борсови индекси, както и по-конвенционални новини, всичко в ненарушим пакет. Това им позволява да искат значителни суми от рекламодатели и абонати.

Сателитната и кабелна телевизия и особено интернет слагат внезапен край на защитената позиция на големите новинарски организации и изваждат на показ скритата ерозия на вестникарската аудитория. Преди дефинирането на журналистиката беше лесно, поне за журналистите. Както казва Брок: „журналистите бяха хора, работещи за тези почти-индустриални организации. Голяма част от това, което новинарските организации произвеждат, е репликативно – значителен брой медии отразяват същите истории по сравнително еднакъв начин или просто препакетират публична информация. Работейки от своята сигурна позиция, журналистите са можели да си кажат, че ако произвеждат нещо, то трябва да има икономическа или социална стойност. Тези удобни допускания вече не съществуват. Като бизнес, вестниците са подложени на унищожителна конкуренция от новите участници в рекламните продажби и предоставянето на информация. Като социална дейност, те трябва да достигнат много по-висок стандарт на оригиналност и отличителност.

Ситуацията в журналистиката се променя толкова бързо, че трудно можем да сме сигурни какво се случва. Водят се много дискусии, но те са главно под формата на безкрайна поредица от панелни дебати и блогови публикации, където има доста категорични твърдения, но не чак толкова достоверни данни. Грубо казано, дискутиращите се разделят на две групи: Дигитална група, чиито членове бързо предричат неизбежната и не непременно трагична смърт на познатите ни новинарски организации и група Мейнстрийм медии, чиито последователи гледат всяко ново развитие с надеждата да открият данни, подкрепящи желанието им за връщане на доброто старо време. Когато Buzfeed спечели милиони долари от фирми с рисков капитал или пък обикновен гражданин, притежаващ iPhone, направи първата снимка на събитие от голяма важност и я публикува за глобалната аудитория, тогава Дигиталната група обявява победа. Когато „Ню Йорк Таймс“ въвежда сравнително успешна онлайн абонаментна система, групата Мейнстрийм медии също се смята за победител. Голямото достойнство на книгата на Брок е, че разглежда обстойно, интелигентно и без емоции цялата гама важни въпроси за днешната журналистика. Въпреки че не съдържа много нова информация, тази книга е най-добрият единичен източник на информация за ситуацията като цяло.

Брок е толкова убедителен в представянето на професионалната журналистика като закъсняло и неочаквано развитие в историята на пресата, че спокойно може да предположи, че тя просто би могла да изчезне, без това да звучи мелодраматично или тревожно. „Някой ден в бъдеще може би ще изглежда странно, че в обществото е съществувала една голяма група добре платени служители, чиято работа е била да подбират и предоставят думи и снимки, които хората са гледали, за да могат да опознаят света отвъд това, което са виждали и чували със собствените си очи и уши“. Такова поне е предсказанието на голяма част от Дигиталната група от известно време насам – че производителите на новини и техните потребители могат да създадат, взаимодействайки си, точно копие на почти всичко това, което вестникарската индустрия произвеждаше в най-славните си години, без разходи. От друга страна, тъй като журналистиката е създадена и поддържана много повече от пазарните условия, отколкото от държавната политика, новинарските организации винаги имат възможността да оцелеят, като станат чисто комерсиални и се откажат от възвишената част на журналистиката, която се разви и процъфтя само защото беше субсидирана от други материали. Такъв е случаят във Великобритания с вездесъщите масови таблоиди и в по-малка степен в САЩ, където повечето големи вестници са средноинтелигентни монополи на регионално ниво.

Да работиш в традиционен градски нюзрум означава всеки ден да бъдеш свидетел на един все още впечатляващ индустриален процес. Информационни потоци, идващи от много и разнообразни източници, се сортират, отсяват, преработват и превеждат в ясна и достъпна форма, след което се придвижват в гигантски машини за моментален процес на масово производство, а след това физически се разпределят на стотици хиляди места. Както Брок посочва, тази рутинна процедура не се променя много между 1890 и 1990, така че вестникарският бизнес възнаграждаваше с лидерските си позиции, както от бизнес така и от редакционна гледна точка, хората, които извършваха добре логистично трудните операции. Тогава изведнъж журналистиката изпита нужда от хора, които да преосмислят мисията й, която не беше да развива талант в собствените си редици. От бизнес гледна точка сега това означава впускане в един нов свят, в който читателите са свикнали да получават своите новини безплатно, а рекламодателите имат лукса да плащат значително по-малко, за да достигнат много силно таргетирана аудитория чрез сайтове като Гугъл, Фейсбук и отскоро Туитър.

Брок не се опитва да разреши този проблем, но се наема със задачата да дефинира по-точно социалната стойност на журналистиката, вместо просто да твърди неправдоподобно, че всичко, което журналистите правят е от съществено значение: „Аз бих определил журналистиката като системен, независим опит да се установи своевременно истината за събития и проблеми, които са от значение за обществото“. И той предлага четири подкатегории – проверка, придаване на смисъл на преживяното, свидетелски разказ и разследване. Остава въпросът как тази мисия ще бъде подкрепена, ако не от читатели и рекламодатели. Новините, които четем днес, отговарящи на дефиницията на Брок, често са подкрепени от държавата (такъв е случаят с Би Би Си или Ал-Джазира) или от платежоспособен покровител, който смята за привлекателна ролята на пресата и има други начини за правене на пари. Това не са напълно задоволителни решения на проблема за това как да бъдат подкрепени социално полезните аспекти на журналистиката: държавната подкрепа не е уместна с настоящите ресурси и наклонностите на развития свят, а подкрепата на покровители е случайност, а не гаранция.

Има алтернативи и Брок отбелязва в края на книгата си няколко американски примера за сравнително нови, само онлайн новинарски сайтове, които изглеждат самостоятелни. Усеща се, че Брок опитва да бъде оптимист, но е достатъчно честен, за да отбележи, че всички тези сайтове са все още малки и изпитват затруднения. Трудно е да се каже категорично, и Джордж Брок не го прави, че легендарният „нов бизнес модел“ за новини, който членовете на групата Мейнстрийм медии виждат да се задава, е дошъл или скоро ще дойде. Може би в крайна сметка интернет ще върне журналистиката към по-бърза, технологично усъвършенствана версия на това, което е била, преди появата на комерсиалния вестникарски бизнес.

 
 

Има връзка между лудостта и гениалността

| от |

Тясната връзка между лудостта и гения доказано съществува: и шизофренията, и биполярното афективно разстройство по-често се отключват при високо интелигентни хора с мощен творчески заряд.

Тази идея е изследване от редица учени, които самите са страдали от психично разстройство.

Кей Редфилд от медицинското училище Джон Хопкинс, която страда от БАР (биполярно афективно разстройство), казва, че тестовете за интелигентност, проведени на 16-годишни ученици от Швеция, сочат, че интелигентните деца са в по-висок риск от отключване на това заболяване.

Ван Гог и Джак Керуак са доказани гении с изразено себедеструктивно поведение. Носителят на Нобелова награда Джон Наш, когото познаваме от великолепата роля на Ръсел Кроу във филма „Красив ум“, също се е борил с шизофрения през целия си живот. Но никой не може да обори научните му достижения. Примерите са много.

Това, което не е ясно, е защо хората развиват тези заболявания.

Идеята за „лудия учен“ или „измъчения гений“ е нещо повече от романтична визия. Изследванията категорично сочат, че биполярното разстройство (посочено в старите учебници по психиатрия като „циклофрения“) и шизофренията корелират силно с интелигентността и творческата продуктивност, повдигайки въпроса: „Каква роля играе околната среда по пътя към психичната болест?“

Предвидени ли са тези психични „дефекти“ единствено за онези, на които се пада честта да бъдат гении и да променят човешкия живот? Къде е границата между дар и дефицит?
Предишни проучвания намекват за връзка между „лудостта“ и един конкретен ген, познат на учените като DARPP-32.

 
 

Часовникът на Биг Бен замлъква до 2021 година

| от |

Часовникът на кулата Елизабет на британския парламент, известна с неофициалното си название Биг Бен, замлъква днес и ще запази мълчание през следващите четири години заради протичащите реставрационни работи, предаде ТАСС.

От обяд най-голямата камбана, тежаща 13,7 тона, ще бъде изключена от часовниковия механизъм, за да се осигури безопасността на работниците. Те ще извършат ремонт на един от най-разпознаваемите символи на британската столица. Камбаната е монтирана през 1859 година, след което е кръстена Биг Бен. След това името й се прехвърля върху цялата часовникова кула.

Останалите четири камбани, които бият на всеки 15 минути, също ще престанат да звънят по време на ремонтните работи. Специалисти изтъкват, че Биг Бен може да се чуе и преди 2021 година, по изключение, примерно за Нова година.

 
 

Финалът на седми сезон на Game of Thrones събира всичките ни любимци

| от |

Този текст съдържа спойлери!

Този сезон на Game of Thrones събра на едно място някои отдавна забравени и разпръснати в екранното време и пространство персонажи. Видяхме срещата на Аря с вълка (за който не сме напълно убедени дали не е нейният), Санса и Бран са заедно в Зимен хребет, Джендри се завърна и още редица герои с предистория помежду си се събраха и тръгнаха на север от Стената. Но нищо от това не може да се сравни със срещата, която се задава в последния, седми епизод на този сезон. Премиерата на епизода е тази неделя, (27 август), трейлърът вече е тук. И определено се задава поредният култов епизод, който ще ни помете със своя мащаб.

Всички кралици и крале се събират в Кралски чертог. Е, почти всички. Санса например имаше своя шанс да присъства, но вместо това изпрати Бриен. Нека обаче споменем, кои са героите, които ще видим на едно място в Юга идната неделя. В трейлъра виждаме Церсей и Джейми Ланистър, Брон, Юрон Грейджой(по-точно флотилията му), Тирион Ланистър, Сер Джора Мормон, Под, а зад него е Мисандей, Сив червей, Варис, Теон, Джон Сноу, Давос, Хрътката и Бриен. Не виждаме Денерис, но се обзалагаме, че също е там, както и други познати лица.

Интересно е обаче как Сив червей и Неопетнените са избягали от Скалата на Кастърли. Няма да питаме. Просто ще се радваме, че любимият ни „неопетнен“ е жив и здрав. А колкото до мястото на срещата, става дума за Dragonpoint, която дълго време очаквахме да видим. Още през август стана ясно, че една от реалните локации на сериала е амфитеатърът в града Италика (Севиля, Испания). Така че най-вероятно и Денерис ще е там, иначе какво е Dragonpoint без дракони?

Епизодът, който все още няма име, е режисиран от Джеръми Подесва. Въпреки крайните си похвати, той направи някои от най-запомнящите се сцени в предишните сезони като битката на Тирион и Джора с Каменните хора, спасяването на Санса и Теон от Бриен, и освобождаването на Регал и Визерион.

Задава се голяма война.

 
 

Трима щастливци с атрактивни печалби от Еврошанс

| от |

Какво може да е общото между пенсионер, редови служител и собственик на транспортна фирма от три различни краища на България? Ами например това, че участват в играта на Евробет – Еврошанс и се радват на късмета си, като печелят страхотни суми.

78-годишният Илия Щърбов от село Старцево познава 8 от 9 числа, който му носят 5 000 лева. Той играе за 1 теглене, залагайки на следната кобинация: 4, 7, 27, 33, 34, 35, 37, 40 и 69. Бай Илия не може да повярва, когато букмейкърът обявява печалбата, а посетителите в пункта бурно го аплодират.

В същото време, 39-годишният Бейсим Риза е в родния си град Исперих и опитва късмета си в пункта на ул. Васил Левски № 76. Решава да играе с 10 случайно избрани числа. Само 5 минути по-късно 9 от 10-те числа се оказват печеливши и му осигуряват сумата от 5 006 лева.

Бейсим е много горд от печалбата си, защото донякъде повтаря успеха си от 10 000 лева, спечелени от него преди време в друга игра на Евробет – Лотомания.

Сериозен удар прави и 65-годишният собственик на транспортна фирма Стойко Василев, който печели 5 002 лева от Еврошанс. Съдбата го отвежда по работа в град Камено, където познава 7 поредни числа – 72, 73, 74, 75, 76, 77 и 78! Щастливцът планира да зарадва с подаръци най-голямото си богатство – своите внуците.