Германо-гръцката любов и омраза

| от |

„За всичко са виновни германците“ – под това заглавие в превод на немски език излезе книгата на гръцкия философ Никос Диму, предава Дойче веле. Четивото разкрива, защо в Гърция германците са по-недолюбвани дори вече и от американците?

Athens , Greece .Nikos Dimou , Writer.

Германо-гръцките отношения не могат да бъдат наречени изрядни. Взаимните нападки, разпространявани най-вече от медиите, все още оказват негативно влияние и върху гърците, и върху германците. Булевардната преса в Германия набеждава гърците за мързеливи, непродуктивни и корумпирани. „Тази характеристика е примитивна и обидна“, твърди писателят Никос Диму в новата си книга „За всичко са виновни германците“.

За порасналото его на днешните гърци вината трябва да се търси у…германците, твърди авторът. Защото още интелектуалци като Гьоте или Винкелман са разпознавали в това население достойни наследници на древните гърци. А историкът и археологът Йохан Винкелман е виждал в антична Гърция модела на идеалното държавно устройство.

Голяма хапка за гръцката уста

Когато съвременните гърци се надигат срещу османското владичество и през 1830 година основават своя държава, 98 процента от гърците са неграмотни. „При нас нямаше ренесанс, реформация, нито просвещение. Когато дойде освобождението страната се намираше още във феодализма. Изведнъж трябваше да бъдем достойни наследници на древните гърци, и същевременно да станем европейски граждани. И това ни дойде малко в повече“, пише Диму.

И до днес гърците не могат да надмогнат това, твърди авторът. От една страна те възприемат отредената им роля на наследници на древните гърци, от друга обаче ги измъчват чувства за малоценност, понеже това се оказва твърде голям залък за тяхната уста, пише Диму. Затова и те реагират така остро на германските атаки срещу гръцкото самосъзнание.

Заглавието на книгата „За всичко са виновни германците“, вкл. за сегашните несгоди около кризата, трябва да се разбира като едно шеговито намигване с око, а не като омраза срещу германците. Дори напротив, уверява самият Диму: „Една малка част от мен ме кара да се чувствам германец. Мюнхен ми е като втора родина“, казва 78-годишният философ и писател, който от 1954 до 1960 година следва в Мюнхен философия. Този период от живота му оформя и отношението му към Германия. И тъй като познава и двете страни добре, в новата си книга Диму се опитва да обясни, преди всичко на германците, поведението и мисленето на съвременните гърци. Някои от дванайсетте глави в книгата са оформени като класически Платонови диалози. Това са фиктивни разговори с чуждестранни приятели, в които Диму стига и до някои баналности. Например, че за Западна Европа важно е рационалното мислене, докато при гърците на преден план са емоциите.

„Най-лошото в тези баналности е, че обикновено отговарят на истината. Гърците например вярват в съзаклятничиски теории, които улесняват възприемането на определена ситуация, защото я опростяват. В тях винаги има един „добър“ и един „лош“. И лошият е Германия“, казва Никос Диму.

Според него обаче германците имат известна вина за лошия имидж на гърците. В никакъв случай за това не бива да виним само булевардната преса. В контекста на икономическия упадък, нито един човек в Гърция не разбира искането на чуждите кредитори от т.нар. „Тройка“, и най-вече на Германия, за драстични икономии. „А що се отнася до обвиненията в корупция, нямаше ли и германци сред плащалите огромни подкупи в Гърция, като Сименс например?“, пита Диму. Според него германците все още не са разбрали, че, включително заради по-различния манталитет на гърците, Гърция не може да функционира като една Германия. „За да промениш дадено общество, най-напред трябва да го изследваш, да се опиташ да го разбереш и да уважаваш личността на хората в него. Точно тук обаче германците не проявиха голямо усърдие“, казва още Никос Диму, автор на книгата „За всичко са виновни германците“.

 
 

Кога започва астрономическата есен

| от |

Астрономическата есен започва днес у нас в 23.02 часа българско време с есенното равноденствие, се посочва в Астрономическия календар за 2017 г. на Института по астрономия при БАН.

Есента е един от четирите сезона в умерения пояс. Астрономически тя започва с есенното равноденствие, което е около 23 септември в Северното полукълбо и около 21 март в Южното полукълбо.

Според метеорологията есенни са месеците – септември, октомври и ноември в Северното полукълбо, както и март, април и май – в Южното полукълбо

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.

 
 

109 години!

| от |

България празнува 109 години от независимостта си. Тя е обявена на 22 септември 1908 година от цар Фердинанд. Той прочита Манифеста в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в град Търново.

След провъзгласяването й България започва да се нарича царство, а владетелят й – цар.

Обявяването на независимостта на България е акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, която е наложена от Берлинския договор.

Денят на независимостта е обявен за официален празник на 10 септември 1998 година.

За обявяването на независимостта спомага това че Австро-Унгария се готвела да наруши Берлинския договор като анексира две от провинциите на империята – Босна и Херцеговина.

Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.

Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата „Св. Четиридесет мъченици“ княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта. Отслужва се и молебен за благоденствието на българската държава.

След това министър-председателят Малинов прочита отново Манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

 
 

Любопитни факти за есента

| от |

По случай днешното есенно равноденствие и настъпването на астрономическата есен британският в. „Дейли експрес“ предлага няколко интересни факта за сезона:

– Всъщност и двете твърдения – за есенното равноденствие и астрономическата есен, могат да бъдат оспорени.

– Според метеоролозите есенният сезон започва в началото на септември. Според астрономите началото на есента съвпада с есенното равноденствие.

– Освен това, ако за начало на деня се приема появата на Слънцето над хоризонта, то днес денят и нощта не са с еднаква продължителност. Денонощието с равни количества слънчева светлина и мрак е било преди около десетина дни.

– При равноденствие оста на въртене на Земята сочи директно към Слънцето.

– В историята на наградите „Оскар“ филм с думата „есен“ в заглавието никога не е печелил най-престижното киноотличие. Пролетта, лятото и зимата са „удостоявани“ с приза по веднъж.

– Нивата на човешкия хормон тестостерон са най-високи през есента – наследство от древните инстинкти за размножаване.

– Изследване е установило, че най-голяма вероятност да доживеят до 100-годишна възраст има за бебетата, родени през есента.

– Според друго проучване жените губят най-много коса през есенния сезон.

– До около 1500 г. есента е била наричана жътва.

– Най-близкото пълнолуние до есенното равноденствие е известно като „жътвена Луна“.

– „Никой не може да усети вкуса на есенните плодове, докато още се възхищава на пролетните цветя“, е казал английският поет, есеист и критик Самюел Джонсън.