Евгений

| от |

Да, познахте по заглавието. Също като Вальо това е поредната разтърсваща, едновременно разплакваща и радваща история-интервю с автор Юлия Кошаревска. 

„Како, имаш Евгений Янев в приятели във Фейсбук!?”

„Да. Защо?”

„Той ми е учител! Това е странно!”

Вероятно нямаше да е странно, ако с брат ми нямахме само 4 години разлика, а Евгений не беше колкото мен – на 20.

Според данни на Националния статистически институт, в общообразователните училища на територията на страната има едва 289 учители под 25 годишна възраст. Мнозинството от преподавателите са във възрастовата група 50-54 години.

През дванайсетте ми години в училище май съм имала само една изключително млада учителка и май тя не беше избрала професията от любов към учениците, а от липса на ясна идея какво иска да прави.

Случаят с Евгений далеч не е такъв – той от малък си се представя като учител и дори за миг не спира да се развива. В момента е студент втора година в СУ, а  от повече от година се занимава професионално с разработване на софтуерни продукти. Това е възможно благодарение на високото ниво на обучение, което получил в  Технологичното училище „Електронни системи” към Технически университет.

Познавам го покрай групата Матура в София 2012, където наред с опитите да си намериш някой, от когото да препишеш в деня на матурата, се обсъждаше и кой къде ще учи след това. Евгений също беше приет в Бристол, за да учи програмиране, но изведнъж му загубих дирите…

Защо се отказа от Бристол?

„Бях решил да напусна България с идеята, че ще постигна нещо повече извън границите на държавата, тъй като винаги съм имал големи амбиции. И честно казано до последно не знаех накъде да поема, тъй като това решение до голяма степен би предопределило бъдещото ми развитие. Съветвах се с доста хора, но в крайна сметка решението си го взех сам. Реших, че искам да остана в страната, колкото и зле да е сегашното и положение и да се опитам с каквото мога да допринеса за нейното благосъстояните. А относно собствената реализация сметнах, че човек ако е кадърен може да постигне каквото иска навсякъде, не е ограничен от никакви рамки.”

Какво точно преподаваш?

„Преподавам Програмно осигуряване на десети клас, като бих казал че този предмет полага основите на това, което ще изучават бъдещите програмисти. Хубавото е това, че тъй като за първа година съм преподавател, с мен има още трима бивши възпитаници на ТУЕС, с които се радвам, че си помагаме и заедно успяваме да правим часовете по-интересни за учениците. Четиримата водим на две паралелки, като в зависимост от това кой кога е зает, влизаме в съответния клас. Хубавото е това, че тъй като сме повече, винаги поне двама от нас са на разположение.” 

Това обичайна практика ли е в ТУЕС?

„Идеята бивши възпитаници да се връщат и да преподават не е нова, мога да кажа, че доста от преподавателите с които съм се сблъсквал са млади, интелигентни хора, които имат желанието да правят това. Тези хора са наистина в крак с технологиите и тенденциите и имат наистина на какво да научат другите, защото са успели в техните области, а най-важното, желание не им липсва.”

Имаше ли някой учител, който успя да те мотивира повече от всички други?

О, да, определено. Господин Кирил Митов, преподавател по Технология на програмирането за 11 клас. Този учител беше първият, който ми направи наистина силно впечатление в маниера на преподаване и връзка с учениците. Правеше часовете интересни и разчупени и си казах, че трябва да има повече такива хора. Това е и човекът, който по-късно ме потърси да се върна в ТУЕС.

Всички сме имали и не особено вдъхновяващи учители. Сещаш ли се за някой, с който ти си се сблъскал и къде мислиш, че е сгрешил? 

„Винаги има такива хора и това е нормално. В момента се сещам за една учителка, която ни преподаваше по математика. За мен лично тя не беше добър преподавател, правеше часовете изключително натоварени. Учениците се чувстваха неспокойни, изправени на нокти, материалът се усвояваше трудно. Най-яркият ми спомен е как ни даваше задача в час и първият решил я получаваше шестица. Обстановката още повече се нажежаваше, а смятам, че в час децата трябва да се чувстват спокойни, което много повече ще допринесе към научаването.

Ти си само 4 години по-голям от учениците ти. Как гледат на теб? 

Оказа се, че работата на учителя не е толкова лесна, колкото изглежда и определено сега гледам с други очи на нещата. А фактът, че съм с 4 години по-голям от учениците прави нещата още по-трудоемки, защото да спечелиш респекта на някого, който е на твоята възраст, е сложна задача. Опитвам се да се държа с учениците като с равни, забранил съм да ми казват „господине“ . Случва се от време на време им се карам, но с желанието те да седнат и да научат, защото както споменах тук им се полагат основите, и ако изпуснат много впоследствие трудно ще наваксат. Естествено има такива ученици, които са по-напред с материала, други не толкова, но се опитваме доколкото можем, а и доколото самите те ни позволят, да предадем материята еднаква за разбиране от всички.

Имаше ли вече някой безценен ученически бисер? 

„След първото контролно, което им пуснахме, имаше някои доста фрапантни редове код, които на драго сърце бяха споделени впоследствие с целия клас. Доста смях падна… но съм сигурен, че съответните лауреати повече няма да допускат тези грешки и са си взели поука.”

 evgeni

Евгений е от хората, които променят статистиката, а не са част от нея. Ако съберем повече от тях на едно място (или ако ги пръснем по света, но им дадем обща цел), скоро ще видим реални резултати.

А както казваше една от моите вдъхновяващи учителки: „Къща не се гради от покрива, а от основите.” За това предлагам да първата цел да е образованието!

 
 

Кога започва астрономическата есен

| от |

Астрономическата есен започва днес у нас в 23.02 часа българско време с есенното равноденствие, се посочва в Астрономическия календар за 2017 г. на Института по астрономия при БАН.

Есента е един от четирите сезона в умерения пояс. Астрономически тя започва с есенното равноденствие, което е около 23 септември в Северното полукълбо и около 21 март в Южното полукълбо.

Според метеорологията есенни са месеците – септември, октомври и ноември в Северното полукълбо, както и март, април и май – в Южното полукълбо

 
 

Днес е и Световният ден без автомобили

| от |

По случай днешния Световен ден без автомобили много хората от различни държави ще се придвижат до работните си места и други дестинации пеша, с велосипеди или с обществен транспорт, предаде ТАСС.

Денят се провежда, за да бъде привлечено вниманието на обществото към екологични и социални проблеми, причинени от прекомерното използване на автомобили. Освен това той цели да бъдат увеличени инвестициите в развиването на обществения транспорт и създаването на безопасна и удобна градска среда за пешеходците и колоездачите.

Първоначално Световният ден без автомобили бил отбелязан през януари-февруари 1974 г. в Швейцария, когато властите в страната призовали хората да изоставят автомобилите си за четири дни. Причината била криза с горивата. Идеята за планирани акции за отказване от личния автотранспорт за първи път била формулирана от американския политолог и екологичен активист Франсис Ерик Бритън. През 1998 г. списанието „Карбъстърс“ (настояще онлайн издание на организацията „Уърлд карфрий нетуърк“) предложило денят да се чества на 22 септември.

Световният ден без автомобили се отбелязва от 1999 г. първоначално в Европа, а от 2000 г. в над 1100 града по света.

 
 

Британско семейство посрещна 20-ото си дете

| от |

Сю и Ноел Радфорд обявиха раждането на 20-ото си дете, което затвърди статута им на най-многобройното британско семейство, съобщи АФП.

Арчи, 11-ият син на семейството, се е родил тази седмица. Майката е на 42 години, а бащата – на 46.

„Казвахме си, че искаме три деца. След това ни стана приятно да има малчугани около нас и продължихме – обясни Ноел пред в. „Сън“. – Пристрастихме се, страхотно е.“

Двойката обаче каза, че не иска повече деца.

Сю и Ноел са били изоставени при раждането си и след това осиновени. Първото им дете се родило, когато Сю била на 14 години. Четири години по-късно сключили брак.

Семейството има собствена хлебарница. Те живеят в къща с десет стаи. Придвижват се с миниван с 15 места. Вече имат трима внуци от най-голямата си дъщеря Софи, която е на 23 години.

 
 

Онова, което няма да ви се случи тази есен

| от |

Готови ли сте за есента? Защото тя е готова за вас и вдругиден официално ще е тук. Пригответе блузите с дълъг ръкав, саката, якетата, пуловерите и всички есенни атрибути. Запасете се с достатъчно количество чай, не забравяйте чадъра. Ако не разполагате с човек да ви топли, пригответе и дебелите завивки.

И се въоръжете с очаквания. Това може би не е нужно да го казваме, защото носталгията към края на лятото, което е било супер яко, неизменно еволюира в представи за наближаващата есен. Тя винаги изглежда много хубава в средата на септември. Мечтаем за всичките неща, които искаме да ни се случат с началото на новия сезон. Но бързо забравяме за тях до средата на октомври. Защото в този живот не всичко става според представите ни (за щастие).

По повод наближаващата носталгична и романтична есен ви подготвяме за няколко неща, които по всяка вероятност няма да ви се случат.

Нали знаете как си мечтаете да лежите в топлото си легло и да слушате есенния дъжд, който барабани по прозореца? До вас лениво се е излегнало кучето или котката, пиете домашно приготвен горещ шоколад. В реалността нещата вървят в друга посока. Дъждът обикновено ви заварва на път за работа или в колата (по време на задръстване), намокря ви до кости и се прибирате кисели и настинали с подгизнал тоалет.

Ако все пак лежите с кучето и е есен, то най-вероятно целият диван, одеялото, и вие самите, сте покрити с козината, която хвърчи от животното на талази. Защото есента е време за смяна на козината. Не можете да се съсредоточите върху книгата, защото няма как да се разделите с телефона си за няколко часа. А дори да го оставите настрана, някой досадник веднага ще започне да пише и да ви разсейва. Единственият ви шанс за четене е да залеете без да искате топлия шоколад върху телефона… 

Собственият ви сос вече е сварил всичките ви вътрешности под влияние на летните жеги и с нетърпение очаквате есенното захлаждане. Вече си представяте как обличате новото си сако и се спускате по софийските улици като един Марчело Мастрояни от „Обеля“. Минимум корица на Vogue! Забравяте къде живеете. Единият ден, ако сте с нещо повече от къс ръкав, завирате. А на следващия, ако не сте с дебел пуловер, умирате от студ. Накрая свършвате навлечени като мечка и бързате да стигнете до затворено помещение. Идеята за корицата на модно списание се оказва мираж.

За лятото флиртовете са супер, но за есента си трябва нещо по-сериозно. Достатъчно сериозно, че да има с кого да се гушкате под звуците на All of You на Джон Леджънд или Photograph на Ед Шийран, докато минат студовете. Всичко е супер. Дори си намирате такъв човек. Уви, той се оказва психопат, който има странни желания, ревнува ви до непоносимост и ужас… не харесва All of You (значи все пак може и да не е психопат, обмислете го). Или пък е толкова задръстен, че дори не се сеща да ви покани у тях да се стоплите. Съответно и не се сеща да се самопокани у вас. И тази есен ще се завивате с родопското одеяло, което боде като милион игли.

Мечтаете си за спокойна разходка сред поле от пожълтели листа, паднали от дърветата, в стила на „Имението Даунтън“. Избийте си го от главата. В провинцията може и да попаднете на няколко красиви дървета, но в градска среда листата обикновено са в колаж, заедно с кална локва и изхвърлена грозна мъжка обувка. Ако излезете в търсене на божествени есенни гледки, имайте предвид, че най-вероятно ще се насладите на есенния „ветрец“, който разнася учудващо богата гама от предмети, които нямате представа откъде е извадил. След малко не само, че ви става студено, ами и целите сте в прах и мръсотия.

Прибирате се с полепнали листа и тиня по обувките, взимате си душ, пускате телевизия, че ви мързи да четете, и лягате под родопското одеяло, заедно с кучето, което се скубе. В Instagram обаче поствате снимка на самотна пейка с покапали жълти листа от миналата година, когато прекарахте един секси уикенд в Хисаря.

И есеннатата идилия е пълна.