„Една и съща нощ” на Христо Карастоянов спечели наградата „Хеликон“

| от |

Драматичният роман за убийствата на поета Гео Милев и анархиста Георги Шейтанов – „Една и съща нощ” от Христо Карастоянов, спечели ХІІІ награда за нова българска художествена проза „Хеликон“.

hristo

Победителят беше обявен на церемония в столичната книжарница „Хеликон-Витоша” на 11 декември.

Предишният носител на наградата Алек Попов връчи на Христо Карастоянов статуетката „Орлето на Хеликон”, изработена от скулптора писател Евгени Кузманов. Миналата година Попов получи своята награда от Карастоянов. Преди 2 години Карастоянов спечели с романа си „Името”.

„Една и съща нощ” беше избран от петчленно жури – Калин Донков (председател), Кристин Димитрова, Юри Лазаров, Андрей Захариев и Бойко Ламбовски, между 12 книги, които бяха номинирани на четири етапа през годината. Мотивите за избора на победителя са:

„За пищното, достоверно и задъхано описание на едно смутно и жестоко време, в което са живели, писали и са умирали поетите; за творческата дързост да прелиташ от тогава към днес; за извървяната през годините писателска смелост да извадиш от незаслужена забрава имената и съдбите им, да изрисуваш с думи образите им и да ги изправиш пред сведения поглед на днешните гузни съвести”.

Председателят на журито Калин Донков заяви в словото си, че ХІІІ награда „Хеликон” се дава в една добра година за българската проза. „Журито прочете стотина книги от различни белетристични жанрове, представени от най-добрите издателства. Правят впечатление многото нови имена и продължаващото настъпление на българския разказ. Това присъствие е гаранция за развитието на българската литература”, каза Донков.

Алек Попов сподели:

„Първите откъси от тази книга чух на фестивала „Четящият човек” през лятото на 2013 г. Това, което е направил Христо, е забележително. Той подхожда към тези сложни времена, все още будещи страшно много страсти, по един свободен начин. Смятам, че най-интересните книги, които в бъдеще ще се появят, са именно свързани с този толкова оспорван исторически период на ХХ век – безспорно кървав, който продължава да разделя нашата нация. Литературата е единственият начин да се мине през него и да бъде разбран, без грозни страсти да минем през това болезнено минало и да го преодолеем”.

Победителят Карастоянов беше кратък:

„Вече ми е ясна формулата – да случиш на издател, който да ти повярва, да случиш на редактор, който да разбере и да не ти прости нищо, евентуално да ти съчини заглавие, и най-сетне – да случиш на книжар, който да доведе този продукт до онзи, за когото е предназначен”. Той поиска обещание от книжарници „Хеликон” , че ще съществуват дълго и когато малките му внуци пораснат, ще учат и тях на ум и разум. „За мен наградата “Хеликон“е изключително важно нещо. Това е уникална сама по себе си награда, защото се дава за книга, забелязана по рафтовете на книжарницата”, каза още победителят.

Анкета сред читателите на lira.bg постави Карастоянов на трето място. На първо беше Иво Сиромахов с „Моя таен любовен живот”, а на второ – Недялко Славов с „Портрет на поета като млад”.

За първи път беше връчена и почетна награда от името на книжарите от веригата „Хеликон”. Тя беше присъдена посмъртно на писателя Георги Божинов за романа му „Калуня-каля” – заради ненадминатата красота на езика и забележителното художествено изображение на героите. Тази първа награда на романа отбелязва 90 години от рождението и 10 години от кончината на писателя.

По традиция министърът на културата Вежди Рашидов изпрати поздравителен адрес, който акцентира върху значимостта и мястото на наградата „Хеликон” за българския културен живот.

„Литературната награда Хеликон си заслужи името на една от най-авторитетните и престижни в България. Имената на номинираните и наградените са сред най-стойностните в българската литература. Хубавото е, че с редом с популярни български автори се стреми да налага млади писатели, които пробиват на литературното поприще. Добре е, че им се дава шанс да се съизмерят чрез книгите си и да достигнат до повече читатели. А българският читател има нужда от добра българска литература. Наградата „Хеликон” му показва пътя към нея. Пожелавам на книжарниците „Хеликон” да продължават все така, защото тази кауза е благородна”, написа министърът.

Събитието беше озвучено от етно рок група „Гологан”.

edna i sushta nosht

СЮЖЕТЪТ

Романът проследява трагичното приятелство на талантливия поет експресионист и издател на списанията „Везни” и „Пламък” – Гео Милев, и известния ямболски анархист Георги Шейтанов. През 20-те години на ХХ век съдбите им се преплитат, за да завършат в една и съща нощ. Като в древногръцка трагедия и двамата са убити по едно и също време в една майска нощ на 1925 г., след като са попаднали в зловещите арести на Дирекцията на полицията заедно със стотици други жертви на погромите след кървавия атентат в църквата „Света Неделя”.
В книгата Гео Милев и неговият спомоществовател Шейтанов, който финансира издаването на списание „Пламък”, са ярки, живи, релефни образи, а изключителната точност на разказвача постига кинематографичен ефект.

 

 
 

„Една и съща нощ” на Христо Карастоянов спечели наградата „Хеликон“

| от |

Певецът Робин Тик и приятелката му Ейприл Лав Гиъри ще имат бебе, съобщи Контактмюзик. Изпълнителят  на Blurred Lines ще става баща за втори път. 

Ейприл Гиъри, която е на 22 години, сподели щастливата новина в Инстаграм. Тя разкри, че терминът на бебето е на рождения ден на починалия миналата година актьор Алън Тик, баща на половинката й.

„Робин и аз сме много развълнувани да ви споделим, че ще имаме бебе! Терминът е на 1-ви март, рожденият ден на Алън!“, написа бъдещата майка към публикуваната снимка от ултразвуковия скенер с плода.

Двамата имат връзка малко след като певецът се раздели с детската си любов Пола Патън през 2014 г. Робин и Пола бяха женени 9 години и имат син – 7-годишният Джулиън. Певецът направи опит да си върне актрисата с песента „Get Her Back“, но той се увенча с неуспех.

 
 

„Една и съща нощ” на Христо Карастоянов спечели наградата „Хеликон“

| от |

Много се говори за темите-табу, които трябва да спрат да бъдат такива: психичните заболявания, абортите, причините за срив в семейството, разводите, детската агресия, трудностите на родителството и още, и още. На другия полюс обаче, стои един набор от теми, чието непрекъснато дъвчене по медии и социални мрежи предизвиква вълна от повтаряемост, а отговорността за това остава неосъзната или размита.

Може би ви е направило впечатление колко случаи на изоставени бебета има напоследък. Почти през ден, отваряйки някой новинарски сайт, ще попаднете на поредната новина за малолетна/пълнолетна/многодетна/малцинствена/“съвсем нормална“ майка, която е изоставила бебето си до някоя кофа за боклук. Присъдата на Върховният Facebook Съд не закъснява: под новината започват да се роят коментари за акъла на българките, клетви, съвети, мнения и прочувствени, сърцераздителни, псевдочовеколюбиви отзиви.

Резултатът? Два дни по-късно отново имаме случай с изоставено бебе. Никой от коментиращите и никой от журналистите не чувства вина. Те просто отразяват и коментират действителността, не й въздействат. Но дали?

Хората масово не си дават сметка, че освен Големия брат, който не спи и наблюдава, много „малки братя“ също дебнат. И новини за хора в тяхната или подобна на тяхната ситуация им дават подтик да постъпят по същия начин.

Спомняте си невероятно широкия медиен отзвук, който получи опитът за самоубийство на гимнастичката Цвети Стоянова през юни миналата година. Слава Богу, неуспешен. Три седмици по-късно психиатърът д-р Захари Зарков каза, че вследствие на раздухването на случая, се е получила такава мощна вълна на суицидни опити, извършени по същия начин, че психиатрите в София едва смогват да овладеят положението.

За пациентите с тежка или дълбока депресия, суицидният опит на едно красиво, успяло, привидно щастливо момиче, е мощен ритник в и без това болезненото отчаяние, в което се е удавил целия им психичен свят. И новите опити не закъсняват.

Поради това, отразяването на суицидните опити, както и на реализираните самоубийства, е тема, която не трябва да се нищи безразсъдно в публичното пространство. Принцип, който ни е трудно да възприемем, когато гледаме поредната еуфорична репортерка, която със смесица от прискърбие и превъзбуда разказва за случая „там, зад нея, точно на това място“.

Разбира се, не става дума за заклеймяване на темите и упорито избягване на този тип проблематика. Не става дума да се лъже, че Крис Корнел е загинал в катастрофа с тротинетка, а Честър Бенингтън е намерил кончината си след задавяне с парче сладкиш.

Лошите неща се случват и когато не говорим за тях. Но понякога, в някои случаи, говоренето мултиплицира риска те да се случват, и го мултиплицира неимоверно.

Навярно си спомняте случаите със самозапалванията през 2013г. На 18 февруари 2013, 26-годишният Траян Маречков се самозапали на една от главните улици в Търново по време на зимните антиправителствени протести в страната. На 26 февруари 2013г. в Раднево се самозапали 53-годишният Венцислав Василев. Последва смъртта на Пламен Горанов, който загина на 3 март 2013г., а на 13 март 51-годишен мъж се запали през президенството. На 1 април пред Община Варна 70-годишната Елена Златева се опита да се самозапали от отчаяние поради бедност и отказана социална помощ от общината.

Въпреки призивите да не се романтизира самозапалзването и да не се героизира самоубийството, медийната политика по отношение на отразяването на гражданските протести, не се промени.

Важно е да си дадем сметка, че не само варицелата и грипът са заразни. Някои психични състояния също се предават от човек на човек. Подобно на инфекциозните заболявания, те се прихващат по-лесно от хора с имунокомпрометиран организъм, като в случая ролята на отслабналата имунна система се поема от психиката, натоварена с особен дистрес в съответния момент.

Психолозите са наясно с тези факти. Неслучайно онези от тях, които работят с наркозависими например, задължително посещават психотерапевт, тъй като инстинктът към смъртта при наркоманите е много мощен. А той също е заразен. И неслучайно повечето студенти по психология стават „психо-хипохондрици“. И неслучайно някои психотерапевтични школи задължават терапевтите си самите те да ходят на терапия. Защото досегът до чуждото психично може да ни опари. Той неизбежно предизвиква сблъсък със собственото ни психично. Провокира въпроси, поражда страхове и разбива удобната илюзия за „познаване на себе си“.

Накратко казано: нещата не са прости. И във времена, в които всеки с достъп до интернет и профил в социалните мрежи е един мини журналист, коментарите под статии трябва да се пишат с усещане за отговорност. Същото усещане за отговорност, което трябва да носят и официалните медии.

Да, още се учим да живеем в света на свръхинформацията и често сме като деца, в чиито ръце е попаднал M16 и те не знаят какво да правят с него – дали е за игра, дали е за убийство…Нормално е да се лутаме и интуитивно да разбираме какво е редно да се пише онлайн и какво – не е.

Но колко жертви трябва да паднат, докато усвоим базисните уроци?

 
 

„Една и съща нощ” на Христо Карастоянов спечели наградата „Хеликон“

| от |

От последните проекти на българските строителни предприемачи става ясно, че върхът на архитектурата са небостъргачите: колкото по-високи, толкова по-яко.

Уви, закостенелите софиянци протестират и искат да продължават да си живеят в нелепите малки блокчета. Тъй като обаче градът трябва да върви към прогрес, ние измислихме няколко перфектни локации, на които трябва да се разположат небостъргачи и ги предлагаме на вниманието на инвеститори и предприемачи от напредничави строителни компании:

бул. Дондуков

В последно време хората не спряха да се дърлят да има ли по Дондуков павета или да няма. Разрешението на проблема е много просто: един небостъргач в непосредствена близост до Министерски съвет ще изкорени спора веднага. Няма булевард – няма проблем. Няма трафик – няма тежък трафик.

Зоологическата градина

Открай време е ясно, че зоологическата градина на София е декадентско място с грохнали слонове и кашлящи лъвове. Вместо да отглеждаме животни в клетки, които да стресират децата, по-добре теренът да се усвои порядъчно и на негово място да блесне стъклено-метална бизнес сграда с 98 етажа.  Ако се намираше в Париж, щеше да е по-висока от Айфеловата кула. Клетките с животни могат да бъдат вкарани в небостъргача за развлечение на служителите и живущите. Представете си само да имате възможността в обедната си почивка да нахраните пингвин с шиш-таук!

Южният парк

Южният парк е много голям. Софиянци не се нуждаем от такова голямо зелено пространство, което да обслужва интересите на кучета, деца и досадни велосипедисти. Много по-удачно ще е ако част от парка се заеме от небостъргач по нюйоркски тертип. Представете си само колко ще струва квадратния метър в жилищна сграда в сърцето на парка. Ще привлечем чужденци, които ще искат да живеят там и София най-сетне ще стане космополитен град.

Градинката Кристал

Това свърталище на наркомани с долнопробен бар и стърчаща каменна глава на отдавна умрял политик загрозява столицата и ни кара да се замислим има ли изобщо нужда от такива места в града ни. Далеч по-целесъобразно би било и там да има небостъргач. На върха му може да се обособи елитен фитнес център, от който трениращите за по 100лв. на час да могат да наблюдават Руската църква докато въртят велоергометъра.

Драгалевският манастир

Църкви и манастири си имаме достатъчно. Небостъргачи – не. Какво по-хубаво от 101-етажна бизнес сграда в подножието на Витоша? Работещите там ще имат уникалната възможност през обедната почивка да се качват с Драгалевския лифт до Голи връх и да имат досег до природата, обядвайки сирене и домати на одеяло върху тревата.

На мястото на Шестоъгълния петох*йник

След дълги обществени дебати и скандали паметникът „1300 години България“ бе съборен. На негово място зее противна дупка, която няма да направи добро впечатление на посетителите по време на българското председателство на съвета на ЕС. Ако обаче успеем да вдигнем небостъргач до втората половина на 2018г. ще направим добро впечатление на чужденците. А представете си само колко ще е идейно небостъргачът да е във формата на бившия паметник?

*Текстът е написан с ирония. Смятаме, че високото строителство има своето място в големите градове на съответно подходящите за това инфраструктурно места. И със сигурност не извън тях.

 
 

„Една и съща нощ” на Христо Карастоянов спечели наградата „Хеликон“

| от |

На този ден през 1896 година в един от притоците на река Клондайк в Канада е открито злато, което поставя начало на Златна треска. На този ден, но през 2017 година НАП ни съобщи за ръст на оборотите по морето с над 100 милиона лева.

Какво се случва? Ще речеш, че са открили злато в Ропотамо. 100 милиона лева са много пари – това са 567 жилища в София, 12 и половина емблеми на ЦСКА, 357 143 килограма череши през април, 2 милиона килограма череши през май, 5 милиона такси „стол“, 2-3 километра от магистрала Тракия…

Бизнесът на морето се очертава все по-печеливш. Особено сега, след като вече е тихо. Знаете ли, че от сега нататък, когато намерите рапан на плажа и го допрете до ухото си, няма да се чува нищо. Да, самата истина. Затова продайте всичко, което имате, качете домашните в колата и отидете на морето.

Помнете, че на морето за всичко се плаща. Биете жена си? Накарайте туристите да ви платят, за да гледат. Можете да изкарате цяла седмица с 20 лева? Ето ви нова атракция!

Направете кръжок по жичкаджийство и покажете на глупавите туристи как да се закачат за тока и кабелната на съседа. Можете да ги научите и как да връщат километраж на кола и да пренавиват водомер с магнитче за хладилник.

Опитът и знанията ви в избягването на контрольора в градския транспорт може да се адаптира и приложи в лавирането между шезлонги така, че да се избегне момчето, дето събира таксата.

Още полезни знания са как да отворят бира с вилица, вино с ключ и жигула с отвертка.

Накрая на кръжока туристите ще получат от вас най-важното и ценно ноу-хау на света. Как никой никога да не ги прецаква. А после и още по-ценното знание когато тоя отдясно хвърля вале, а другите нямат да отговорят на боята, да хвърлите деветката, за да си помисли, че никой няма вече от тая боя и да продължи, пък вие да го спрете с асото.

Българинът има много какво да даде на бизнеса. Основно знания и умения как да се взима от бизнеса. Бъдете предприемчив!