Джесика Редмерски: „Миг преди винаги“ ще бъде повлияна от музиката (интервю)

| от |

На пазара излезе „Миг преди никога“ от Джесика Редмерски, за която вече писахме, каква е емоцията да бъдеш издаден нацтрадиционен носител и емоцията от издаването прочетете в следващите редове.

Мариз: Честито за невероятната сделка! Разкажете ми за деня, в който разбрахте, че книгата ви ще бъде издадена от Grand Central Publishing. Как празнувахте?

Джесика Редмерски: Благодаря ви, че ме поканихте на разговор отново! Както винаги, е страхотно удоволствие да се говори с вас. Бях облекчена и развълнувана, когато разбрах, че ще сключа сделка с Grand Central/Forever Romance. Ако трябва да бъда честна, да бъда издадена от традиционен издател (на хартия) е една от мечтите ми, която съм носила в себе си целия си живот, и не бих могла да бъда по-благодарна, че мечтата ми се сбъдна. Как отпразнувах? Гмурнах се направо в продължението!

М: О, страхотно е, че вълнението ви е вдъхновило да пишете повече! Бих искала да чуя повече за личното ви пътешествие като писател. Винаги ли сте знаели, че това е нещото, което искате да правите? Винаги ли сте носили в себе си наченките на различни истории? Имате ли някакви писателски спомени, които бихте искали да споделите?

Дж. Р.: Знам, че съм го казвала и преди, но пиша, откакто се помня – започнах първия си роман, когато бях на 13. Не мога да си представя да не пиша! Това е най-постоянното нещо в живота ми, като хоби и като кариера. Любовта ми към писането никога не избледня и аз никога не се отказах от него.

М: За наш късмет! Семейството ви чело ли е книгите ви? Каква беше тяхната реакция?

Дж. Р.: Някои от членовете на семейството ми прочетоха някои от книгите ми и страшно ги харесаха (разбира се, те са ми семейство, нямат избор!). Но по очевидни причини, почти ги молих на колене никога да не четат „Миг преди никога“. Ако го бяха направили, семейните празници щяха да станат доста неловки за всички ни!

М: (смее се) Разбирам ви! Но книгата е толкова добра! Вие сте ги лишили от голямо забавление. Обзалагам се, че всъщност всички са я чели тайно от другите. Само чакайте, ще видите при следващата семейна почивка. Вероятно ще има изчервени хилещи се хора, които изпитват нуждата да подвикват … някои неща по вас.

Да продължим нататък с втората книга, коя беше любимата ви сцена от „Миг преди винаги“?

Дж. Р.: Мисля, че любимата ми сцена беше един момент, който включва плаж, с елементи на халюцинации… няма да казвам нищо повече!

М: Плаж! Винаги има романтика на плажа. Залези, морски бриз, вълни се разбиват, пясък… влиза на разни места. Добре, а сега ни кажете коя ви беше любимата затрогваща сцена?

Дж. Р.: В „Миг преди винаги“ сигурно трагедията.

М: Трагедия?! Какво се опитвате да направите с нас? Ще очаквам с нетърпение този момент. Аз така или иначе очаквах с нетърпение книгата, а сега вече ще ме накарате да будувам цяла нощ, докато не излезе. Ще споделите ли откъде взехте вдъхновението за историята?

Дж. Р.: Всичко, което мога да кажа, е, че взех историята оттам, откъдето тя трябваше да бъде взета.

М: О, не! Наистина се опитвате да ни причините нещо! О хайде де! Добре, добре, по-сериозно сега (въпреки че бях сериозна в паниката си). Не бих искала да знам предварително и оценявам вашата нужда да водите героите си в посоката, в която те трябва да бъдат отведени, така че каквото и да се случи, бройте ме вътре! Хвърлям сърцето си на масата.

Има ли сцени или герои, вдъхновени от истинския живот?

Дж. Р.: Точно както в „Миг преди никога“, продължението – и герои, и събития – бяха вдъхновени от една друга моя мечта, да обходя целия свят с раница на гърба си. Не мога да говоря много за „Миг преди винаги“, без да издам нещо важно, но мога да разкрия, че когато трагедията се случва, не самата трагедия, но нещо, предизвикано от нея, е вдъхновено от лична моя история, близка до семейството и дома ми.

М: Разбирам. Искам да ви поздравя, че отдавате толкова много от себе си в историите, които пишете – може би това ги прави толкова живи и истински за нас, читателите. Всичко, което се случва, и емоциите, които героите влагат, са наистина реалистични и сега знам защо.

След като героите са уловени в такава вихрушка от събития по време на пътешествието си  в „Миг преди никога“ (пътешествие и по пътищата, и през тайните от миналото), какво можем да очакваме в книга №2? Какво ви вдъхнови да продължите своята история? Без да издавате спойлъри, какви неочаквани обрати очакват нас, читателите, на пътя?

Дж. Р.: Трудни въпроси! Ами, аз планирах да напиша продължение, още преди да завърша „Миг преди никога“. Имах цялата история предначертана в главата си, но след неочаквания успех на първата книга, писането на продължение много ме притесни. Страхувах се да не „разваля“ доброто впечатление. Но след като обмислих въпроса, реших, че ще бъде по-разочароващо да не продължа историята и да не позволя на читателите си да разберат какво се случва с Камрин и Андрю по-нататък. И да, мисля, че има нещо много неочаквано, което читателите могат да очакват.

М: Разбирам какво искате да кажете – че ви е страх да не съсипете нещо, което вече е признато за добро. За мен „Миг преди никога“ е почти… съвършено. Най-малко по отношение на това как историята продължава да ме преследва толкова месеци по-късно, аз все още се връщам към нея. Всяка книга, която може да направи това с мен, да ме накара да реагирам физически по такъв начин, заслужава да бъде препоръчвана на всеки срещнат и е съвършеното четиво.

Нещо, което помогна да направи историята толкова красива, е музикалното им пътешествие заедно. Внимателният, леко неуверен подход на Камрин, нежната подкрепа на Андрю, това как говорят един с друг, как са свързани помежду си толкова дълбоко чрез музиката. И на свой ред ние успяхме да се отъждествим с Кам и Андрю. Това ме накара да ги почувствам и да открия по-дълбока връзка с пътуването им. „Миг преди винаги“ също ли е повлияна от музиката? Можете ли да ни дадете предварителен поглед върху следващия списък с песни?

Дж. Р.: Толкова се радвам, че читателите ми могат да почувстват по-силна връзка с пътешествието, благодарение на музиката. Да, „Миг преди винаги“ ще бъде повлияна от музиката, защото това са Кам и Андрю и е правилно да съхраним традицията на техните отношения. Предварителен поглед, а? Хмм, Стиви, Дакс и Уидърс Надявам се, че това е достатъчна улика, за да продължите нататък сами!

Благодаря ви отново, Мариз, че ме поканихте на интервю!

М: Благодаря ви Дж. А. Редмерски!

За читателите и верните фенове на дуалогията „Миг преди никога“, можете да намерите допълнителна информация за книгата, за предстоящото продължение „Миг преди винаги“ и за автора на:

https://www.facebook.com/J.A.Redmerski

https://twitter.com/JRedmerski

 

 
 

Маргарет Мичъл и отнесеният от вихъра Юг

| от Дилян Ценов |

На 11 август 1949 г. женена двойка върви ръка за ръка по улица в Атланта. Отиват на кино. Докато пресичат прочутата „Прасковена улица“ едно такси приближава с бясна скорост. Той се отдръпва, но тя не успява и таксито я удря. Повече не идва в съзнание. Пет дни по-късно, на 16 август 1949 г., Маргарет Мичъл Марш, авторката на най-популярния роман в американската литература, „Отнесени от вихъра“, умира в следствие на усложненията от катастрофата.

Жената, чието творчество е символ на Стария Юг, е уникален по своето естество феномен в американската литература. Тя твори във времена, когато мъжкото присъствие е не само преобладаващо, но и мнението на писатели, критици и журналисти е онова, което казва колко дълго ще живее дадена творба. Никой не може да премине отвъд бариерата, ако не е одобрен и допуснат от вече доказалите се таланти. И в тези години се появява една никому неизвестна жена, съпруга, домакиня от Атланта, която е написала роман за Американската гражданска война. Годината е 1936. Работното заглавие е „И утре е ден“, но той излиза под познатото на всички име „Отнесени от вихъра“.

Gone with the wind front cover
Първото издание на романа

Пукнатините в системата са моментални. Никой от висшия кръг не одобрява този „феминистки“ и „вреден за обществото“ роман. Никой не харесва идеята да бъде поучаван от провинциална домакиня, която започва да пише, защото си навехва глезена и трябва да си запълва времето с нещо. Публиката обаче е на друго мнение. Противоположното. „Отнесени от вихъра“ още с появата си предизвиква фурор и става една от най-популярните и продавани книги в страната. Всички четат за Скарлет, Ашли, Рет, цялото семейство О’Хара, памуковите плантации, хубавия, идиличен (за белите) Юг и Гражданската война, след която нищо вече не е същото. Независимо от мнението на критиците и писателите, Маргарет Мичъл става новото литературно откритие.

 gonewiththewind2
Кадър от филма „Отнесени от вихъра“ (1939)

„Отнесени от вихъра“ е роман за оцеляването. Всяка ситуация стои под тази обширна тема. Това е Гражданската война, която Югът загубва и трябва да се издигне отново, макар и не същия. Това са семейство Уилкс, които загубват плантацията си и разчитат на Скарлет. Това са всички онези роби, които си мислят, че ще бъдат освободени от янките, но свободата се оказва мираж. И тук разбира се е любимата на всички жени и мъже Скарлет О’Хара. Яркочервена, също като името си, нейният живот не е нищо повече от оцеляване, сила и кураж. Това несъмнено е една от най-силните жени в литературата изобщо. Най-дръзката, смела, глупава, на моменти луда, безпардонна – Скарлет е кучката от литературата, която не можеш да не обичаш.

„Отнесени от вихъра“ е роман и за миналото, което никога няма да се върне. За идиличния свят на памуковите плантации, големите имения, в които кринолините на дамите се блъскат един в друг, всяка си има ухажор. Всяка се жени преди 16-тата си годишнина, на 20 и неженена означава стара мома. Свят, в който си щипеш бузите и хапеш устните, за да почервенеят. Всички са щастливи и живеят в безгрижие, граничещо с безвремие. Робите вършат всичко, те издържат плантаторите. Всичко това приключва с Гражданската война. Конфедерацията не удържа янките и четири години по-късно, през 1965 г., Югът остава само спомен. А с него си отиват и всички негови порядки. Но момичето с ирландска кръв не се предава и избира куража пред репутацията. Скарлет О’Хара хваща оръжието на своето време и побеждава с него. Разбира се тя винаги остава капризното дете, което иска да получи всичко на всяка цена. Затова понякога действа хаотично и импулсивно и това й коства много. Но тя е такава. Неслучайно е една от любимките на читателите. От другата страна е нейният антипод, Мелани Хамилтън, съпругата на Ашли, на която Скарлет, заслепена от егоизма си, така и не осъзнава колко много дължи. Разбира го накрая, но прекалено късно.

 Author Margaret Mitchell
Маргарет Мичъл в Ню Йорк през 1938 г.; Getty Images

Маргарет Мичъл пише „Отнесени от вихъра“ в продължение на десет години. Няма други издадени книги. Никога не свиква с популярността и дори я отхвърля. Тя е Грета Гарбо на литературата, която живее уединено до самия си край, отказва да дава автографи, отказва да дава името на героите си за комерсиални цели (като сапун за ръце „Скарлет“) и не обича да говори публично.

Единствената й книга говори вместо нея. Книгата, между чиито страници е запечатен мирисът на пролетта, лекотата на памука, сълзите на стотици момичета и майки, гадния вкус на ямса, въшките и вечният шум на десетките бални рокли, идващ от някоя плантация в далечината.

 
 

YALTA Club VS. Валери: 1:0

| от |

От няколко дни социалните мрежи възбудено се тресат от набезите на Валери Симеонов, който самоотвержено обикаля дискотеките в Слънчев бряг, иззема техника, арестува диджеи, спира музика т.н.

Преди час YALTA CLUB обяви във Facebook официалната си позиция, с която прекратява преждевременно ежегодния фестивал SOLAR Summer 2017 – фестивал, който се провежда повече от 10 години на Cacao Beach и в който са взимали участие имена като Fatboy Slim, Armin van Buuren, Pete Tong, Tiesto, Richie Hawtin, Fedde Le Grand, Mark Knight, Victor Calderone и други.

Решението на организаторите беше посрещнато едновременно с разочарование от тези, които вече са си взели билети за фестивала, и с възмущение от нелепостта, която поставя YALTA в такова положение.

Не е ясно дали в последните 10 години шумът от Cacao beach пречеше на някого, но това лято вицепремиерът реши да си направи малко очеизваждащ пиар и да поведе полицията в битката й за тишината на един курорт, където от години никой, пожелал да прекара почивката си на тишина, не ходи. Пазителят на българското семейство разцепи обществото на две: от едната страна на барикадата застанаха тези, за които Слънчака е синоним на хаос, ужас, пияни англичани и балконинг. Те подкрепиха Симеонов в борбата му срещу наглостта на част от заведенията и решиха, че това е удачният начин за натриване на едни носове и за въдворяване на ред в меката на тежките пиянства и лекия секс.

От другата се строиха онези, които защитават курорта като единствената парти дестинация в България и като място, което поглъща парите на туристите (които после отиват в родната икономика).

Кой е крив и кой – прав, подлежи на дискусия. Онова, което не подлежи, е друго.

Присъствието на министър, който лично, с лицето си, се развява по дискотеките и санкционира, конфискува и унижава, след което се хвали във Facebook, е нелепо и мирише на полицейщина, която мислехме, че е останала в едно друго минало. Никой не може да обвини организаторите на YALTA, че отлагат провеждането на ежегодния си фестивал, при положение, че на риск са изложени репутацията и финансите им.

Дори да оставим настрана неустойките, които клубът би дължал на артистите в случай на намеса на Защитника на тишината, и дори да пренебрегнем неизбежните финансови загуби, които би причинило връщането на билетите на посетителите, остава безумната излагация пред световното фен общество на електронната музика.

Сцената, в която Валери Симеонов собственоръчно конфискува техниката на Adam Beyer, който заедно с колегата си Paco Osuna, бива тикнат зад решетките в ареста, е съвсем реалистична предвид устрема на вицепремиера.

А отзвукът, който такава случка би имал в едни среди, за които Симеонов нехае, тъй като не раждат децата на България и вдигат шум, би бил оглушителен.

Вероятно дори ние бихме се посмяли, ако в Privilege на Ибиса пристигне Фелипе VI-ти и започне да конфискува диджейски пултове и да мести колони.

И не че арестуването на DJ Stancho е по-малко срамно отколкото би било арестуване на DJ – чужденец. Еднакво унизително, неловко и срамно е, тъй като прилагането на закона е едно, а лошо скроеният популизъм – друго. Но не можем да обвиним YALTA в претенциозност или прекалена предпазливост, която се случва на гърба на посетителите на SOLAR Summer.

Става дума за клуб с име, което говори нещо на световната електронната сцена. И ако организаторите имат възможност да не се поставят в ситуация на седмокласник, събрал съучениците си на порно у дома, и ненадейно връхлетян от гневна майка, няма да се поставят.

И това трябва да се уважи.

 
 

Ема Стоун e най-високоплатена актриса в света

| от chronicle.bg, БТА |

Списание „Форбс“ обяви носителката на „Оскар“ Ема Стоун за най-високоплатената актриса в света. Според рейтинга за 2017 г., публикуван днес на сайта на изданието, звездата от филма „La La Land“ е заработила през последната година 26 милиона долара, предадоха ТАСС и Ройтерс.

Двайсет и осем годишната Стоун, която спечели награда „Оскар“ за най-добра актриса за ролята си в мюзикъла, е изкарала тази сума в периода от юни 2016 г. до юни 2017 година. В нея не са взети предвид данъците върху доходите, които актрисата е платила или трябва да плати.

Стоун изпреварва Дженифър Анинстън, която се нарежда на второ място с доходи в размер на 25,5 милиона долара. Сериалът „Приятели“ продължава да носи доходи на 48-годишната актриса, която също така е рекламно лице на бутилираната вода „СмартУотър“ и на авиокомпания „Емирейтс“.

Трета се нарежда Дженифър Лорънс с 24 милиона долара, която бележи значителен спад в сравнение с миналогодишните доходи от 46 милиона.

Актрисата, която се бори за равно заплащане на мъжете и жените в Холивуд, изпреварва в класацията Чарлийз Терон, Ема Уотсън и Мелиса Маккарти.

Десетте най-високоплатени актриси в света са изкарали общо 172,5 милиона долара, което е с 16 процента по-малко от предходната година.

 
 

Гроздето – сочното удоволствие на късното лято

| от Chronicle.bg |

Сочно, ароматно и толкова вкусно – гроздето вече узря, а зърната му, пълни с полезни витамини и минерали сякаш ни примамват да посегнем към тях от рафтовете на магазина.

В средата на август сме и точно сега е сезонът на най-вкусното българско десертно грозде. Според познавачи един от най-добрите сортове, които виреят у нас е „Велика“. Затова и агрономът Борис Кючуков залага именно на него – то е ароматно, с тънка ципа и има куп ценни качества. Лозята за които се грижи, се намират край село Малко Градище, Хасковска област, и са част от проекта ВILLA градини.

Ароматната долина

Село Малко Градище има хилядолетна история. Още в древността Траките отглеждали по плодородните склонове на долината прочутите лози, от които правели известното в целия древен свят гъсто тракийско вино.

Старото име на селото – Алвъндере, което в превод означава ароматното дере, говори за отличния климат в региона. Тук пролетите са топли, зимите кратки, а цветята в полето разцъфват още в края на март.

Долината, в която прониква топлият средиземноморски климат от Гърция и Турция е едно от най-добрите места в България за отглеждане на грозде, признават специалистите.
„Велика“ наслада за сетивата.

„Велика“ е сорт, създаден за да доставя наслада за сетивата, казват специалистите. Гроздовете са сочни, сладки, но не прекалено захарни и с меко семе. Това е много важно, защото сортовете с по-солидни семки могат да предизвикат някои стомашни проблеми.

Гроздето има някои изключително ценни качества, признава Цветан Хубенов, собственик на лозята, за които агрономът Борис Кючуков се грижи. „То е сладко, но леко. Има много добре балансиран плодов вкус, а сорта се гордее и с много едри зърна.“, казва Цветан Хубенов. За него лозето е първо хоби, след това бизнес. Ето защо и градините му са толкова плодородни – просто всичко, което расте там се отглежда с любов.

Но има и още нещо – Цветан е категоричен, че неговото грозде е чиста храна. Той залага на качествени и щадящи природата препарати, за да може да достави до хората чепките грозде вкусни, но и максимално полезни.

Този вкусен, вкусен август

Едрите чепки „Велика“, които ще срещнете на рафта в BILLA зреят до края на август. Затова и точно сега е времето да опитате от това вкусно българско грозде, което освен радост за небцето, носи и много полезни вещества на организма. Малцина знаят и че гроздовият сок е най-богат на хранителни и биологично активни вещества в сравнение с всички други натурални сокове.

В сладките зрънца се съдържа и много калий, който укрепва сърдечния мускул и подпомага отделянето на излишните течности, както и магнезий, калций, фосфор и желязо, които предпазват от анемия.

Гроздето е една от храните, които са особено полезни за спортисти и за хора, чието ежедневие е свързано с големи физически натоварвания.

И ако се питате, както в онази старя басня за лисицата и гарванът, дали гроздето е кисело, да знаете, че това, което отглеждат Борис Кючуков и Цветан Хубенов е сладко и вкусно. Ама много.