Две българки с обща изложба в най-българския дом на Истанбул – Екзархията

| от | |

Кореспонденция от Истанбул за БТА на Нахиде Дениз

Павлина Боботанова-Копано и Сийка Чирпанова са родени в различни градове на България. Павлина – в Димитровград, а Сийка – в град Елена. Житейските им съдби ги отвеждат в Истанбул. Отначало ги сближава естествената близост на две българки в града край Босфора. Близостта се засилва и от изкуството, което и за двете е творческа съдба.

63867121

Павлина е професионален художник, досега е представяла свои творби в България, Гърция, Македония. Сийка, която подписва картините си с артистичния псевдоним Анастасия, развива заложбите си в Истанбул, където преди две години представя първата си изложба, пак в Екзархията.

Тези дни Павлина и Анастасия се представиха със съвместна изложба на картини в българската Екзархия, най-българския дом в града край Босфора. Екзархията, която с оригиналната си архитектура стои като „бижу“ в центъра на Истанбул, е впечатляващ декор и двете художнички заслужават поздравления, че са избрали подходящото място.

Изложбата събра много хора от българската общност в Истанбул, както и ценители от Истанбул и България. Сред тях бе и роденият в България скулптор Зияетин Нуриев, преподавател в Художествената академия към университета Мармара, един от най-известните творци в България и Турция.

„Завършила съм специалността графика във Великотърновския университет. Тук в Истанбул нямам много възможности да работя графика, правя повече живописни платна. Истанбул е град, който обогатява твореца, защото му дава възможност да се докосне до различни култури, разширява мирогледа му. Това е моя трета поредна изложба в Истанбул. По един европейски проект, който започнахме с приятели в България, направих изложба от хартиени творби, които представих и в екзархията в Истанбул“, разказва Павлина, която е включила в настоящата изложба главно акрилни картини и също някои творби от хартия.

Тя споделя, че най-силно я впечатлява природата и затова се стреми да отрази нейното разнообразие, но по абстрактен начин. Природните форми в Кападокия според нея са изключително впечатляващи. Доволна е, че картините й се продават, включително и тези от настоящата изложба.

Разнообразие от сюжети, портрети на хора от различни раси и националности и някои от българските светини в Истанбул може да се видят в картините на Анастасия. Една серия е посветила на дервишите. Интересното е, че при тази серия е приложила оригинален начин – изрисувала ги е на кръгли платна. Така се придава допълнителна експресивност на въртенето на дервишите, което е в основата на учението на въртящите се мъдреци.

Да се говори за конкуренция между Павлина и Анастасия не само че е неуместно, но и излишно, уверяват те. „Двете имаме различни стилове и израз, различни техники на работа, което ни отличава, но това, че сме българки, че сме сънароднички, е добър шанс и за двете и повече ни сплотява, отколкото ни разделя“, казва Анастасия.

И двете са благодарни на ръководството на Екзархията, че им е предоставила помещение за ателие, което са позвали с Павлина за подготовка на настоящата изложба.

„В Екзархията имаме и галерия, която макар и импровизирана, дава възможност на сънародниците ни да представят своите таланти. Не само нашата, но изложби и на други български творци са организирани тук. Благодарение на изкуството идват не само българи, но и хора от други националности, което е впечатляващо, защото по този начин допринасяме за разнообразяване на културния живот на истанбулските българи и на града. А какъв по-добър мост от изкуството може да има за предоляване на вътрешните ни граници“, казва Анастасия…

Павлина и Анастасия имат още общи планове. В настоящата изложба представят и няколко общи колажи, които според тях са основа за бъдеща, още по-плодотворна съвместна работа. Окуражени
от успеха на настоящата изложба, те подготвят проект за обща изложба в културния център Кадъкьой. През това лято планират да участват и в някои международни пленери, включително и в
България.

 
 

Джеймс Кромуел беше обвинен за участие в протест

| от | |

Актьорът Джеймс Кромуел беше обвинен за хулиганство и влизане без разрешение в чужд имот за участието в протест срещу използването на косатките за шоу на „Морски свят“ в Сан Диего.

Обвинението може да означава 90 дни затвор или глоба до 400 щатски долара.

Кромуел, който беше номиниран за награда „Оскар“ за ролята на фермера във филма „Бейб“, е казвал, че предпочита да лежи в затвора, вместо да плаща глоби. Той е на 77 години.

Актьорът протестира по време на шоуто „Среща с косатките“ в края на юли, като застана с още шестима други активисти пред публиката, облечен с тениска с надпис „Морски свят“ е гаден“. След това Кромуел каза през мегафон на публиката, че „Морски свят“ осъжда косатките на преждевременна смърт.

 
 

Mtel ще има ново име

| от | |

Мтел ще има ново име, по желание на собственика си Telekom Austria Group. Компанията обявява, че променя стратегията си по отношение на марките и ще въведе единна политика за всички пазари, на които присъства.

Това бе съобщено в официално прессъобщение на австрийския телеком.

Новото име ще бъде A1 – по наименованието на марката в Австрия. Опитът с новото име е въведен първо в Словения и след успешното реализиране, австрийският телеком решава да го приложи и за другите си дружества.

Това са хърватските, сръбски и македонски оператори – VIP, беларуския Velcom и българския Mtel.

Въвеждането на единна марка ще струва 350 милиона евро на австрийския телеком, като това ще засегне финансовите резултати за следващите три години.

Общият брой на клиентите на Telekom Austria Group e 24 милиона души. Приходите на компанията за 2016 година са 4,21 милиарда евро

 
 

109 години!

| от | |

България празнува 109 години от независимостта си. Тя е обявена на 22 септември 1908 година от цар Фердинанд. Той прочита Манифеста в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в град Търново.

След провъзгласяването й България започва да се нарича царство, а владетелят й – цар.

Обявяването на независимостта на България е акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, която е наложена от Берлинския договор.

Денят на независимостта е обявен за официален празник на 10 септември 1998 година.

За обявяването на независимостта спомага това че Австро-Унгария се готвела да наруши Берлинския договор като анексира две от провинциите на империята – Босна и Херцеговина.

Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.

Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата „Св. Четиридесет мъченици“ княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта. Отслужва се и молебен за благоденствието на българската държава.

След това министър-председателят Малинов прочита отново Манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от | |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.