Досиетата CHR: Загадката на Илън Мор – Oстровът на изчезналите хора

| от |

Oстровът на изчезналите хора – остров насред Атлантическия океан. Островите Фланън, известни на мореплавателите като Седмината ловци,  а сред тях – Илън Мор, най-северния и голям от островната група. Подобно на „Мария Селесте“ името на този остров е станало синоним за една очевидно неразкрита загадка.  Тези мрачни острови са кръстени на Свети Фланън, който построил малък параклис на Илън Мор. Хеберидските овчари карали с лодки овцете си на острова, но самите те никога не прекарвали нощта там, защото смятали, че островът е обитаван от духове и „малкия народ“. През годините много кораби са се разбивали на Илън Мор и през 1895 управата решила да построи фар.  Дори и да мислели, че за две години ще успеят да построят фара, то бурното море удължило срока двойно. Лъчът му отразявал сърдитото море и изведнъж, единадесет дни преди Коледа, угаснал. Нямало възможност веднага да се стигне до фара, но той бил и обезопасен с две площадки, както и трима служители били постоянно на острова, за да се грижат за него – Джейс Дукът, Доналд Макартър и Томас Маршал. Отговорник за крайбрежието на Лох Роаг бил Джоузеф Мур.

Flannan-Islands

На втория ден от Коледа 1900 година, Мур наблюдавал все още несветещия фар и се чудел каква ли е причината светлината да угасне. Те достигнали до острова, хвърлили котва, а покрай тях нямало никакви признаци на живот. Мур бил първият, който стигнал до входа – портата била затворена, после бързо се заискачвал по пътеката с нетърпение да разбере какво се е случило. Както и на „Мария Селесте“ във фара нямало жива душа, часовникът бил спрял, а пепелта в огнището била студена. Мур изчакал двама от моряците преди да провери спалните, но те били подредени и нямало и признак, че има хора наоколо. Намерили записи на главния пазач Дукът от деня, в който светлините изгаснали. Но всичко било подготвено, имало и мастило, с което можело да се допише и по всичко личало, че мъжете са свършили задълженията си преди да стане трагедията. Сякаш е нямало никой, който да запали фара на 15 декември, дори и денят да е бил спокоен.

Корабът на Мур се върнал в Люис, а след два дни на Илън Мор се върнали следователи, за да разнищят мистерията. Отначало всичко изглеждало съвсем просто – оплетени въжета около един  двадесетметров кран, а от него липсвало сандъче с инструменти. Изглежда, че е имало петнадесетметрова вълна, която е връхлетяла острова и отнесла сандъчето и тримата мъже.  Тази теория се потвърждавала от липсващите мушами на двама от мъжете.  Така следователите имали правдоподобна теория – притеснените мъже са слезли до крана, тъй като са мислели, че е повреден; слезли до пристана, облечени с мушамите и били отнесени от вълната… Но какво е станало с третия мъж, чиято мушама все още била във фара. Дали се е притекъл на помощ и също ли е бил отнесен?!?!

Всички тези истории се сринали, когато някой изтъкнал, че на 15-ти денят е бил спокоен, а бурята е започнала едва на другия ден. А дали Дукът не е вписал датата погрешно? Впоследствие се оказало, че на 15-ти фарът е светел, по данни на капитанът на „Арчър“, който е минал тогава оттам, така всички теории се сринали. А ако тримата мъже са слезли на пристана при спокойно време, а единият от тях е паднал във водата. Но защо другите са скочили, а не са хвърлили някое от въжетата? Може би падналият е бил в безсъзнание и не е можел да хване въжета или пояс. Но пак единият е можело да остане на пристана.  Друга теория е, че единят  от мъжете е полудял и е бутнал другите в морето, след което е скочил. Но няма никакви доказателства.

В книгата си „Неразрешените загадки“ журналистът Валънтайн Даял дава най-правдоподобното обяснение. През 1947 шотлански журналист, Яин Камбъл, посетил Илън Мор. Денят бил спокоен и той стоял до западния пристан. Внезапно морето се издагнало на двадесет метра и след минута отново се отдръпнало. Водно земетресение или прищявка!? Камбъл бил убеден, че всеки, който се намирал на пристана по това време е щял да бъде отнесен в морето. Пазачът на фара му споменал, че това надигане става периодично и за малко няколко души да бъдат отнесени.

Все пак е трудно да си обясним как трима души изчезват или биха пострадали едновременно при такъв инцидент.  След като Макартър не е бил с мушама можем да предположим, че след като се е случило това, ако се е случило, то той е бил в кулата. Ако другарите му са били отнесени, нима е бил толкова глупав, че се е затичал към пристана и се е хвърлил в морето?

Едно е ясно – през онзи спокоен ден на 15 декември, в началото на столетието, нещо е „отнесло“ тримата мъже от Илън Мор и не е оставило никаква следа, която да помогне да разгадаем мистерията.

 

*Историята за вас подбра Невена Христова, от книгата на Колин и Деймън Уилсън „Неразгаданите мистерии“

 
 

Дженифър Анистън пусна парфюм във формата на сълза

| от chronicle.bg по БТА |

Дженифър Анистън заяви, че новият й парфюм Chapter One е вдъхновен от тийнейджърските й години.

48-годишната Анистън, прочула се с превъплъщението си в образа на Рейчъл Грийн в сериала „Приятели“, разкри, че съдържащото благоуханието стъклено шишенце с форма на сълза е повлияно от парфюмите на майка й Нанси.

„Това е женски микс с флорални, цитрусови и горски нотки, който е пленителен и същевременно достъпен – каза тя пред сп. „Пийпъл“. – Формата на сълза е вдъхновена от тийнейджърските ми години, когато вниманието ми бе привлечено от шишенцата с парфюми на майка ми.“

Актрисата освен това довери, че в тийнейджърските си години плескала лицето си с много грим, но по-късно променила вижданията си и сега смята, че красотата е вътрешна.

„Имаше години, в които използвах много грим, но по-късно си дадох сметка, че за мен красотата не е свързана толкова с косата и грима ми, колкото с това как се чувствам отвътре“, отбеляза Дженифър.

Това все пак не означава, че Анистън не използва козметика – тя предпочита розов лак за нокти и продуктите за красота на Шарлот Тилбъри.

 
 

Отличиха Фолкер Шльондорф със „Синелибри” за цялостен принос

| от chronicle.bg |

На режисьора Фолкер Шльондорф бе връчена наградата за цялостен принос към киното и литературата заради огромната вътрешна енергия, интелигентност и страст, с които одухотворява и пренася на екран едни от най-значимите литературни персонажи на всички времена.

Значими творби на писатели като Макс Фриш, Гюнтер Грас, Хайнрих Бьол, Роберт Музил, Маргарет Атууд и Марсел Пруст живеят втори живот благодарение на неговата продуктивна и неизтощима фантазия, се казва в мотивите за връчване на наградата.

Известният с фразата „Киното е светлина, сянка, движение“ режисьор е сред най-изтъкнатите фигури на европейското кино, спряган като един от основоположниците на „новата вълна” в немската кинематография. Любовта му към литературната класика ражда знакови адаптации на голям екран като „Тенекиеният барабан”, „Изгубената чест на Катарина Блум”, „Хомо Фабер”, „Горски цар”.

Шльондорф дойде в България, за да се срещне с българската публика и да види панорамата на свои филми в рамките на „Синелибри” 2017. Три великолепни екранизации под негова режисура можем да гледаме до края на фестивала: „Историята на прислужницата“ по дистопичното произведение на Маргарет Атууд, „Хомо Фабер“ по емблематичния роман на Макс Фриш и „Една любов на Суан“ по монументалната творба „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст.

 
 

Куентин Тарантино е знаел за сексуалните посегателства на Харви Уайнстийн

| от chronicle.bg, БТА |

Американският режисьор Куентин Тарантино призна, че е знаел за сексуалните посегателства към жени от страна на продуцента Харви Уайнстийн, с когото е работил много години, съобщиха световните информационни агенции.

Те цитираха интервю на Тарантино, публикувано във в. „Ню Йорк таймс“. „Аз знаех достатъчно, за да направя много повече, от това което сторих“, констатира режисьорът. Той изрази съжаление във връзка с това, че не е предприел допълнителни мерки, когато е чул за поведението на продуцента. Тарантино отбеляза, че това е станало много преди да избухне скандалът с Уайнстийн, който през последните седмици беше обвинен в посегателства и изнасилвания от над 40 жени.

Тарантино довери, че неговата бивша приятелка, актрисата Мира Сорвино, е станала жертва на действията на Уайнстийн. Продуцентът без разрешение е започнал да й прави масажи и късно през нощта я посетил у дома й. Това се случило преди Тарантино и Сорвино да започнат връзката си през 1995 година. Друга актриса също се оплакала на Куентин от похотливия продуцент.

Тарантино поясни, че навремето той не е имал пълна представа за случващото се. Режисьорът на „Криминале“ предполагал, че става дума за единични посегателства от страна на Уайнстийн. „Но каквото и да говоря сега, то ще прозвучи като евтино оправдание!“, подчерта режисьорът.

Междувременно полицията в Лос Анджелис започна разследване на обвинения срещу Уайнстийн за сексуално нападение през 2013 г. Показания е дала жертва на действията на Уайнстийн. Според в. „Лос Анджелис таймс“ става дума за 38-годишна италианска актриса и манекенка, която е разпитвана два часа. Нейното име не беше огласено. Тя е потвърдила, че е станала обект на насилствени действия от сексуален характер от страна на Уайнстийн. Полицейските служби в Ню Йорк и Лондон също разследват американския продуцент по подобни обвинения.

 
 

Звездите, които никога няма да видим голи

| от chronicle.bg |

Голите сцени в киното са прекрасни, но и много сложни. Често актьори и актриси разказват как, за да излезе една еротична сцена добре на камера, тя изглежда ужасно в действителност.

Някои от звездите обаче отказват да се снимат голи и изтъкват доста добри причини. Някои имат деца и не мислят, че е удачно като родител да се разхождаш гол по екрана, не им харесва естетиката на голите сцени, или просто не е тяхното нещо и не се чувстват удобно.

Част от хората в галерията ни нямат абсолютно чисто досие по отношение показване на малко кожа. Те са там, заради генералната им нагласа към този тип сцени.