Досиетата CHR: Неразгаданите убийствата на Зодиака

| от chronicle.bg |

Вечерта на 28 декември 1968 г. Дейвид Фарадей и Бети Лу Дженсън са на първа среща. Момчето взема на заем колата на майка си и двамата са в нея малко след 23 часа, когато незнайно откъде куршум пронизва главата му. Момичето хуква да бяга, но е простреляна пет пъти. По-късно телата им са намерени от преминаваща по пътя кола. Жертвите не са нито ограбени, нито е сексуално злоупотребено с тях, а за престъплението няма очевиден мотив.

Зодиак, сериен убиец
Първите жертви на Зодиака, Getty Images

Година по-късно в същия район (Сан Франциско) случаят се повтаря. Момче и момиче са простреляни, докато са в колата, паркирана на обществен паркинг. За щастие, момичето оцелява. Малко след това два местни вестника получават писма с еднакъв почерк, в които някой поема отговорност за двата случая. Написани за изключително детайлно, с подробности, които би трябвало да са секретни. Но и двете писма съдържат кодирана част, която гласи: „Харесва ми да убивам хора, защото е толкова по-забавно, отколкото да убиваш животни в гората. Човекът е най-опасното от всички животни.“ Седмица по-късно пристига ново писмо в San Francisco Examiner. Този път убиецът се представя: „Уважаеми редакторе, това е Зодиака“.

През 1969 г. има още едно убийство, на таксиметров шофьор. Успоредно с него редакцията на вестника получава поредно стряскащо писмо. „Учениците са много примамливи мишени. Мисля да нападна училищен автобус. Ще прострелям предната гума, а след това ще стрелям по дечицата, докато изскачат отвътре.“ Съобщението е пуснато в медиите и предизвиква масова паника сред жителите на града. Жертвите на Зодиака са избирани на случаен подбор и никога не се знае къде ще нанесе следващия си удар. Десетки разследващи се заемат със случая, над 2500 души са разпитани, но напредък няма. Никой не може да залови Зодиака.

A Letter from the Zodiac Killer
Писмо, което убиецът изпраща до San Francisko Examiner, Getty Images

Том Хансън обаче има идея. Живеещият в Лос Анжелис управител на ресторанти за бързо хранене се сблъсква с набезите на крадци често. В края на 60-те постепенно навлиза във филмовия бизнес и прави нискобюджетни филми на криминална тематика. Но един от тях има повече от развлекателна функция. Филмът The Zodiac Killer (1971) е направен с цел да залови Зодиака. Продукцията е нискобюджетна и целта й е далеч от Оскарите. Тя трябва да примами убиеца. Създателят има и стръв. Хората, които идват в наетото за прожекциите кино, получават бележка на входа, на която трябва да попълнят изречението: „Зодиака убива, защото…“, а после да я пуснат в специално изработена кутия. Това, което публиката не знае, е че в кутията има човек (от екипа на филма), който сравнява всяка току що пусната бележка с почерка от писмата на Зодиака. В случай, че намери идентичния почерк, ще излезе и всички останали от екипа (които са наоколо) ще заобиколят човека. Наивен план, в който групата вярва. Все пак в изказа на писмата се откриват препратки към филми от миналото, както и други доказателства, че Зодиака е киноман.

Филмът се прожектира в продължение на седмица в киносалона. Хансън е обсебен от идеята да залови убиеца. Но това така и не се случва. Има няколко подозрителни лица, но след разпити, не са открити никакви доказателства, че някой от тях е Зодиака. След случая с филма, Хансън се обезкуражава и се връща в ресторантьорския бизнес. А междувременно в писма до вестника убиецът  твърди, че броят  на жертвите му е 37. Полицията обаче има доказателства само за 7, две от които оцелели.

Sketch of the "Zodiac" Killer
Съобщение за издирването на серийния убиец и негов портрет, направен според оскъдните показания на разпитани, Getty Images

Какво обаче се случва със Зодиака? В едно от писмата си, той съобщава, че преминава в анонимност. „Вече няма да съобщавам за убийства, които извършвам. Действията ми ще изглеждат като съвсем редови престъпления. Полицията никога няма да ме хване, защото съм по-умен от нея.“

И до днес случаят тъне в мистерия. Може Зодиака отдавна да е починал? Или да е в затвора за друго престъпление? Никой не знае нито кой е, нито точно колко са жертвите му. По случая още се работи, затова не е разрешено оповестяването на никаква информация. Поредното студено досие в богата криминална история на Америка.

 
 

Кучешката одисея на Уес Андерсън

| от chronicle.bg |

 

Isle of Dogs е деветият филм режисиран и написан от Уес Андерсън за негов личен кеф и кефът на неговите верни кинопочитатели.

Роден в Тексас и изглеждащ като нелеп анимационен персонаж, Уес Андерсън е един от най-ярките представители на доброто кино, което 21 век може да предложи. Различен, остроумен и ярко разпознаваем, киното на Андерсън е като приказка на неговия поименен събрат от Дания. Винаги ще познаете, че една творба е правена от Уес Андерсън. Почеркът му е толкова различен от онова, което киното може да предложи и толкова личе, че рядко човек ще се обърка за някой негов филм.

Андерсън режисира деветия си поред пълнометражен филм и 17 в пъстрата си филмография с прецизността и точността, с която малко момче строи любимия си самолет. Филмите на Уес са ярки, цветни и юлистрират с една иронична истерия живота и проблемите на своя създател. Темите като първата любов, сексът, разпадащото се семейство и липсващата бащина фигура, присъстват в умопомрачителния танц, който режисьорът танцува със седмото изкуство.

Isle of Dogs освен филм номер 9 е и втората заигравка на режисьора с анимационното кино. Една елементарна психологическа теория гласи, че хората които харесват абстрактно изкуство са с по-отворени умове и широкоскроени разбирания. Ако вземем тази теория за предимно вярна, колкото и плоска да е тя, то можем да кажем, че хората които се заиграват с анимацията, която е един необятен свят в киното, който не е изследван напълно и както трябва, са най-широкоскроените сред режисьорите. И имат смелост, колкото за 20 човека, които са се навили да направят блокбастър, който може и да се провали.

Анимацията, която като жанр се предполага да е за деца, рядко успява да се пренесе адекватно в света на възрастните. Уес Андерсън е един от хората, които обаче някак правят този преход възможен. Другият е Чарли Кауфман.

Първата заигравка на Андерсън със света на рисуваното кино е стоп моушън адаптацията по романа на Роалд Дал „Фантастичният господин Фокс“. Той толкова умело хваща света на талантливия британец, че го капсулира в два прекрасни часа, които му носят две номинации за „Оскар“ и аплодисменти и поклон от критици и фенове.

Близо десет години след господин Фокс и ироничният поглед на Дал, Андерсън посяга към стоп моушън анимацията отново. Този път, за да разкаже историята на група кучета и едно момче. Подобно на повечето неща, които прави и тук Андерсън праща своите персонажи на странни места и ги впуска в невероятни приключения. Този път дестинацията е Япония, а пътешествието е свързано с търсенето на едно момче и неговото куче.

От всеки друг човек тази история би звучала като глупост, която дори най-заблуденият зрител би подминал с лека ръка, но Уес Андерсън има вредния навик да те изненадва. Винаги когато си помислиш, че ти е разказал всичко странно и се е изчерпал, лудият тексасец вади нов заек от шапката си. Или както е в този случай – ново куче.

Isle of Dogs трябва да излезе през 2018 година и е един от почти сигурните удоволствия в киното за догодина. Неговият първи трейлър е като полет с вълшебно влакче, на което може да се качиш само ако си взел приличен брой стимуланти. Трябва да оставиш предрасъдъците настрана и да се повеселиш с горчиво-сладкия свят на Уес Андерсън. Всяко возене си заслужава. Isle of dogs не прави изключение.

 
 

Еротични книги в добро кино

| от chronicle.bg |

Минаха цели 10 дни, откакто трейлърът на „Петдесет нюанса освободени“ излезе онлайн. Вълнението от предстоящата развръзка на историята между Крисчън и Анастейжа, уви, за зло или за добро, не занимава целокупното женско население така, както го направи преди няколко години. Може би, защото сексът в продаваната като „хард еротика“ книга е сведен под хигиенния минимум за сметка на други,  по-тривиални неща.

Еротика на кино обаче има и, надяваме се, ще има и за в бъдеще, при това доста по-добра от онова, което Крисчън Грей и неговите анални топчета могат да предложат на драгия зрител. Пък и на читателя.

Затова днес на вашето зажадняло за секси игри внимание предлагаме пет еротични книги, които са адаптирани в обезпокояващи и силно еротични филми. В галерията горе.

 
 

„Kingsman: Златният век“ оглави бокс-офис класацията на Северна Америка

| от chronicle.bg |

Шпионската комедия „Kingsman: Златният век“ измести хоръра „То“ от първото място в бокс-офис класацията на Северна Америка с приходи от 39 милиона щатски долара, съобщиха световните информационни агенции.

В продължението на филма от 2015 г. на режисьора Матю Вон отново участват звездите Тейрън Еджъртън и Колин Фърт, като към тях се присъединяват Чанинг Тейтъм, Холи Бери, Джулиан Мур, Джеф Бриджис. Филмът е направен повече за публиката, отколкото за кинокритиците.

„То“ продължава да събира голяма публика. Приходите от филма по творбата на Стивън Кинг през уикенда са 30 милиона долара. Така той стана най-печелившият хорър на всички времена, ако не се отчита инфлацията – общо 266,3 милиона долара . През 1973 г. „Екзорсистът“ спечели 232,9 милиона долара в Северна Америка. Ако се вземе предвид инфлацията, сумата ще се равнява на 1 милиард долара през 2017 г.

„Lego Ninjago: Филмът“ дебютира с приходи от 21,1 милиона и зае третото място в бокс-офис класацията на Северна Америка. На четвърто е „Американски убиец“ с 6,3 милиона долара, следван от „Всички мои мъже“ с 3,3 милиона долара. На шесто място също с 3,3 милиона долара е психотрилърът „Майка“ на Дарън Аронофски с Дженифър Лорънс, който не успя да привлече зрителския интерес и през втората си седмица по екраните.

 
 

Гари Олдман се е оженил за пети път

| от chronicle.bg |

Актьорът Гари Олдман се е оженил дискретно за пети път за писателката и изкуствоведка Жизел Шмит в Лос Анджелис преди няколко седмици, съобщи в. „Дейли мейл“.

Двамата са се сближили, след като Гари Олдман се е разделил с четвъртата си съпруга, певицата и актриса Алекс Идънбъро. Те се разведоха през 2015 г. след седемгодишен брак.

Гари Олдман премина заедно с Жизел Шмит по червения килим на кинофестивала в Торонто, където беше представен новият му филм „Най-мрачният час“, в който той е в ролята на Чърчил. Двамата вече са били съпруг и съпруга.

Гари Олдман е на 59 години. Първият му брак с актрисата Лесли Менвил продължава само две години до 1989 г. Втората му съпруга е Ума Търман. Третата е фотографката Доня Фиорентино. Актьорът има трима сина на възраст от 28 до 18 години от първата и третата си съпруга.

Сватбата е била в лосанджелиския дом на Дъг Урбански, мениджър на актьора.
Гари Олдман е казвал, че не се гордее с броя на браковете, но се надява да се учи от миналото.